РЕШЕНИЕ
№ 13778
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110172001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Е. Б. Д., уточнена с молба от 15.02.2022 г., против
/фирма/ с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2468,26 лева, представляваща цена на
топлинна енергия за периода от месец декември 2013 г. до месец април 2016 г., сумата в
размер на 321,27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2014 г. до
13.01.2017г., сумата в размер на 55,79 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за
юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.08.2017 г. по ч. гр. д. №
4085/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, като погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че за принудително събиране на
вземанията по процесния екзекутивен титул срещу ищеца е образувано изп. дело №
1285/2017 г. по описа на ЧСИ С. А., с рег. № *****, с взискател топлофикационното
дружество. Процесуалният представител на страната поддържа, че от подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство през 2017 г. до налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника през 2021 г. са изтекли повече от две години,
поради което настъпила перемпция на изпълнителното производство, както и е изтекъл
тригодишен давностен срок. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че вземанията по влязла в
сила заповед за изпълнение се погасяват с изтичане на петгодишна давност, която е
прекъсната с образуване на изпълнително производство за принудително събиране на
сумите по процесния изпълнителен титул на 12.10.2017 г., както и с последващо поискани
изпълнителни действия, последното от които от 19.11.2021 г. Представителят на страната
поддържа, че при съобразяване на релевантния за спора давностен срок следва да бъдат
съобразени разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
1
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците /ЗМДВИП/, съгласно които за период от два месеца и една седмица в полза на
длъжника не е текъл давностен срок. Направено е искане сторените от дружеството съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовата страната, както и е наведено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 4085/2017
г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, се установява, че делото е образувано по
подадено от /фирма/ срещу ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 2468,26 лева, представляваща цена на
топлинна енергия за периода от месец декември 2013 г. до месец април 2016 г., сумата в
размер на 321,27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2014 г. до
13.01.2017 г., както и сумата в размер на 55,79 лева държавна такса и 50 лева
възнаграждение за юрисконсулт. Искането е уважено, като със заповед от 25.02.2017 г. е
разпоредено длъжника да заплати сумите по подаденото заявление. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47 ГПК, поради което и на основание
чл. 416, пред. 1 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обн. с ДВ, бр.
100 от 2019 г./ е влязла в сила. С разпореждане от 31.01.2017 г. е издаден процесния
изпълнителен лист.
От представения по делото препис от изп. дело № 1285/2017 г. по описа на ЧСИ С.
А., с рег. № *****, се установява, че производството е образувано по молба на ответника от
12.10.2017 г. срещу ищеца в настоящото производство за принудително събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист. С молбата взискателят възложил на съдебния
изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение.
Видно от разпореждане от 12.10.2017 г. съдебният изпълнител предприел действия по
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, налагане на запор и възбрана
върху имущество на лицето. Със запорни съобщения с изходящи номера от 01.12.2017 г. е
наложен запор върху вземанията на ищеца в настоящото производство в /фирма/, /фирма/ и
/фирма/. По изпълнителното дело са постъпили уведомления от банките, в които е посочено,
че длъжникът има открити сметки, но не разполага с авоари по тях.
С искане отправено до Служба по вписванията с изх. № 1244/29.01.2018 г. на
16.02.2018 г. е вписана възбрана върху притежавана от длъжника ½ ид.ч. от недвижими
имоти, представляващи жилище и стая за творчество, находящи се в /населено място/.
След извършена справка в Регистъра на банкови сметки и сейфове към БНБ съдебния
изпълнител наложил със запорни съобщения от 04.05.2018 г. запор върху банкови сметки на
длъжника в /фирма/, /фирма/ и /фирма/, като въз основа на посочения изпълнителен способ
не били събрани суми в погашение на задълженията по процесния изпълнителен лист,
поради липса на наличност на парични средства.
С молба от 13.06.2019 г. взискателят отправил до съдебния изпълнител искане за
насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника. Съдебният изпълнител
насрочил опис за 14.05.2020 г.
След извършена справка в Регистъра на банкови сметки и сейфове към БНБ съдебния
изпълнител наложил със запорно съобщение от 02.08.2019 г. запор върху банкови сметки на
длъжника в /фирма/, като по делото постъпило уведомление за липса на наличност по
сметката на длъжника.
На 20.01.2021 г. бил извършен опис на движими вещи на длъжника, намиращи се на
адрес в /населено място/, вх. А, ет. 3, ап. 1.
С молба от 17.08.2021 г. взискателят отправил до съдебния изпълнител искане за
налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, и изнасяне
на движимите вещи на длъжника на публична продан.
2
Със запорно съобщение с изх. № 9961/04.11.2021 г. съдебният изпълнител наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По изпълнителното дело е постъпило
уведомление от работодателя на длъжника, в което се сочи, че трудовото възнаграждение на
Е. Б. Д. е размер под минималната работна заплата за страната, поради което няма да бъдат
извършвани удръжки.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи по
повдигнатия пред съда спор:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
С Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години,
като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизане в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без
уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие ( арг. чл. 156г ЗГС). При действието
на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са
били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаване на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
съгласно чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичане на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение правния ефект на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения.
От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и
формираната съдебна практика, намерила израз в Определение № 480 от 27.07.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК. С Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021г. ВКС, IV
г.о. изрично е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, така и когато е
3
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените
съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност. В подкрепа на изложеното е и
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е
прието, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишна давност
за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването
на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно
решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело
№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г.
о. на ВКС.
Молбата от 12.10.2017 г., по която е образувано изп. дело № 1285/2017 г. по описа на
ЧСИ С. А., с рег. № *****, отговаря на изискванията за редовност и е налице възлагане по
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поради което давността относно вземанията по изпълнителния лист е
прекъсната.
Давността е прекъсната с всяко едно от отправените от взискателя искания, респ.
предприетите по силата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ от съдебния изпълнител действия за
принудително удовлетворяване на кредитора, последното от които от 04.11.2021 г. Следва
да бъде разяснено, че не е необходимо предприемане на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ или предприетото действие да е успешно, за да се счита
давността прекъсната. Необходимо е единствено изпълнителният способ да е поискан и
възложен от взискателя, тъй като погасителната давност се свързва с липсата на активност
от страна на кредитора, която очевидно не е налице ако взискателят посочва даден
изпълнителен способ за принудително удовлетворяване на вземането си срещу длъжника,
респ. съдебният изпълнител с правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ предприема съответните
действия по събиране на вземанията. В подкрепа на изложеното е и съдебната практика на
въззивната инстанция, намерила израз в Решение № 1796 от 5.03.2020 г. на СГС по в. гр. д.
№ 11628/2019 г., Решение № 441 от 17.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12414/2018 г. и др.
Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че с Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по
описа на ВКС, IV ГО и Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на
ВКС, III ГО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. по описа на ВКС, I
ТО е разяснено, че перемпцията и погасителната давност са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на
принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание,
докато перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е
4
длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Б. Д., ЕГН **********, с адрес в /населено място/,
против /фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в /населено място/,
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер
на 2468,26 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от месец декември
2013 г. до месец април 2016 г., сумата в размер на 321,27 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 31.01.2014 г. до 13.01.2017 г., сумата в размер на 55,79 лева
държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 11.08.2017 г. по ч. гр. д. № 4085/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 26 състав, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Е. Б. Д., ЕГН **********, с адрес в /населено място/, да заплати на
/фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в /населено място/, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5