Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 / 3.1.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание
на шести
декември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря А.М.и в присъствието на
прокурора Стоян
Пешев като разгледа
докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 227, по описа на съда за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на Т.Х.Я., с която е
предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които е
поставен в Затвор – Пазарджик в периода от 01.01.2007 г. – до момента на
приключване на устните състезания по настоящето дело, в размер на 10 000 лв.,
ведно със законната лихва от 01.01.2007 г. до крайното изплащане на сумата.
Исковата молба се подържа и в проведените открити съдебни заседания от процесуалния представител на ищеца, който излага
съображения за доказаността и основателността на предявения иск.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”– чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания
и в представени писмени бележки оспорва исковата молба. Счита, че по делото не
са доказани твърденията на ищеца, че са му причинени вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия или бездействия на служители на затвора.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за
частична основателност на
предявения иск. Счита, че същият е завишен и е доказан в много малка
част, както по основания, така и относно размера.
Предявеният иск против Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” е допустим, а разгледан по същество е основателен:
По делото са установени следните обстоятелства:
Ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора гр. Пазарджик в периодите от 04.02.2008 г. до 29.04.2009 г. (т.е. 1 г., 2 м. и 21 дни) и от 29.09.2009 г. до
28.04.2017 г. (т.е. 7 г. и 7 м.), следователно
е престоял там общо 8 г., 9 м. и 21 дни.
От издадените от началника на затвора справки е
видно следното:
В периода от 04.02.2008 г. до 29.04.2009 г. ищецът е бил настанен в килия № 307, която е с площ без санитарния възел – 12,78 кв. м. В килията е
имало разположени 2 двуетажни легла,
площта на всяко от които е 1,33 кв. м. От жизненото пространството на ищеца и
останалите обитатели на помещението следва да бъдат изключени двойните легла, тъй
като това пространство очевидно не би могло да бъде използвано освен за сън и
почивка в легнало положение. Това изключване е в съответствие с § 231 от
пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“, според който „в
оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството,
заемано от мебели и обзавеждане в килията“.
Като се изключат само двойните легла (с площ 2,66 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е оставала нетна
площ на килията 10,02 кв.м. В посочения период в тази килия са били
настанени 4 човека, следователно
всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,51 кв. м.
В периода от 29.09.2009 г. до 06.10.2009 г. ищецът е бил настанен в
килия № 304, която е с площ без
санитарния възел – 21,23 кв. м. В килията е
имало разположени 3 двуетажни легла,
площта на всяко от които е 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с
площ 3,99 кв.м), дори без изключване на останалите
мебели е оставала нетна площ на килията 17,24 кв.м.
В посочения период в тази килия са пребивавали 7 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,46 кв. м.
В периода от 06.10.2009 г. до 08.06.2010 г. ищецът е бил настанен в килия № 605, която е с площ – 47,25 кв. м. В килията е имало разположени 10 двуетажни легла, площта на всяко, от които
е 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 13,30 кв.м.), дори без изключване
на останалите мебели е оставала нетна площ на килията 33,95 кв.м. В посочения период в тази килия са
пребивавали 20 човека,
следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в
размер на 1,70 кв. м.
В периода от 08.06.2010 г. до 10.06.2011 г. ищецът е бил настанен в килия № 403, която е с площ без санитарния възел – 45,93 кв. м. В килията е имало разположени 10 двуетажни легла, площта на всяко, от които
е около 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с площ 13,30 кв.м.), дори без изключване
на останалите мебели е оставала нетна площ на килията 32,63 кв.м. В посочения период в тази килия са
пребивавали 19 човека,
следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в
размер на 1,72 кв.
м.
В периода от 10.06.2011 г. до 10.01.2012 г. ищецът е бил настанен в килия
№ 806, която е с площ – 21,85 кв. м. В килията е имало разположени 4 двуетажни легла, площта на всяко, от които
е 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с
площ 5,32 кв.м), дори без изключване на останалите
мебели е оставала нетна площ на килията 16,53 кв.м.
В посочения период в тази килия са пребивавали 7 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,36 кв. м.
В периода от 10.01.2012 г. до 26.02.2013 г. ищецът е
бил настанен в килия № 701, която е с
площ без санитарния възел – 28,10 кв. м. В килията е
имало разположени 6 двуетажни легла,
площта на всяко, от които е 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с
площ 7,98 кв.м), дори без изключване на останалите
мебели е оставала нетна площ на килията 20,12 кв.м.
В посочения период в тази килия са пребивавали 12 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 1,68 кв. м.
В периода от 26.02.2013 г. до 13.01.2017 г. ищецът е
бил настанен в килия № 504, която е с площ – 14,14 кв. м. В килията е
имало разположени 3 двуетажни легла,
площта на всяко, от които е 1,33 кв. м. Като се изключат
само двойните легла (с площ 3,99 кв.м), дори без
изключване на останалите мебели е оставала нетна площ на килията 10,15 кв.м. В посочения период в тази килия са
пребивавали 6 човека,
следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в
размер на 1,69 кв.
м.
В периода от 13.01.2017 г. до 28.04.2017 г. ищецът е бил настанен в
килия № 806, която е с площ – 21,85 кв. м. В килията е имало разположени 4 двуетажни легла, площта на всяко, от които
е 1,33 кв. м. Като се изключат само двойните легла (с
площ 5,32 кв.м), дори без изключване на останалите
мебели е оставала нетна площ на килията 16,53 кв.м.
В посочения период в тази килия са пребивавали 5 човека, следователно всеки един лишен от
свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 3,31 кв. м.
От гореизложеното е видно, че в продължение на 8 г., 9 м. и 21 дни ищецът е
пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под
предвидените минимални стандарти, възприети от Съвета на Европа и от
Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м., като единствено през последните
3 месеца и 15 дни от престоя му в затвора това пространство е било над 3 кв.м., а именно 3,31 кв. м. В продължение на около 1
година и 10 месеца
жизненото му пространство е било под 2,52 кв.м., а именно около 1 година и 3
месеца е било 2,51 кв.м., а в продължение на 7 месеца от този период – само
2,36 кв.м. Нещо повече през останалия период, който е 5 години, 8 месеца и 10 дни жизненото му пространство е било повече от два пъти под
минималния стандарт, а именно – 1,72
кв.м. и дори още
по-малко. Тези обстоятелства, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение
„Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи.
Но в случая се събраха и други доказателства, от
които се установява, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение от страна на затворническата администрация:
Видно от приложената по
делото справка, е че ищецът е прекарал 4 пъти по 14 денонощия (т.е. общо 1
месец и 16 дни) в наказателни килии, като твърдението му е, че доколкото същите
са били без санитарен възел му се е налагало да облекчава физиологичните си
нужди в кофи. При направения на 29.11.2017 г. от съда по друго дело оглед в
наказателните килии на затвора, беше открита кофа с екскременти, което
потвърждава твърденията на ищеца. Тези твърдения се потвърждават и от
показанията на разпитания свидетел. Тази практика е изключително унизителна за
човешкото достойнство и също само по себе си представлява достатъчно основание
да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко отношение.
Видно от показанията на разпитаният свидетел е също, че наказателните килии, а и
останалите спални помещения, в които е пребивавал ищецът са били негодни за нормално човешко
съществуване. Прозорците в много случаи са били счупени и е било студено през
зимата. Имало е
дървеници и други
вредители. Затворниците не са снабдявани с препарати за почистване на килиите,
а само за коридорите. Предоставян им е само некачествен свински сапун за
поддържане на личната хигиена. Съдът
кредитира дадените показания, тъй като от една страна,
те не са опровергани с други доказателства, а от друга – са в съответствие с
показнията на множество други свидетели по други служебно известни му дела. Освен това изключително лошото
състояние на килиите в Затвор - Пазарджик се потвърди и от огледа, извършен от
съда на 29.11.2017 г. (макар и извършен от съда по друго дело), като няма
основание да се предполага, че състоянието на същите е било по-добро в
периодите, в които ищецът е пребивавал там.
От всички изложени по-горе обстоятелства
безспорно се установява, че при двата си процесни престоя в Затвор гр. Пазарджик, а именно в
периодите от 04.02.2008 г. до
29.04.2009 г. (т.е. 1 г., 2 м. и 21 дни) и от 29.09.2009 г. до 28.04.2017 г. (т.е. 7
г. и 7 м.), т.е. в продължение на
значителния период от време – 8 г.,
9 м. и 21 дни, ищецът е бил подложен на кумулативното въздействие на
множество изключително неблагоприятни обстоятелства представляващи както
самостоятелно, така и в своята съвкупност нечовешко и унизително отношение.
Неоснователни са възраженията, че не е доказано
ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради което по делото не следва да се
счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на
ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Несъстоятелно е и възражението за изтекла
давност. ЕСПЧ присъжда обезщетения и за по-дълги периоди от процесния, от което
следва, че за нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ давност не тече.
Следователно следва да се приеме, че в резултат
на незаконосъобразните бездействия и действия на администрацията на Затвора гр.
Пазарджик в исковия период ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като е
бил подложен на нечовешко и унизително отношение.
Предвид горното съдът намира, че с оглед
значителния период, в който ищецът е бил лишаван от правата си по чл. 3 от ЕПКЧ
той е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат компенсирани по
справедливост с обезщетение в пълния претендиран размер от 10 000 лева, която сума е
съизмерима и с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода
срещу България.
Следва
да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, но не от претендираната
дата – 01.01.2007
г. Законната лихва следва да бъде присъдена от
датата, на която изтичат три месеца от датата, на която настоящето решение
стане окончателно. Това разрешение за началния момент, от който се дължи лихвата
е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение „Нешков и
други срещу България“.
Предвид изводите на
вещите лица, чиито заключения съдът намира за обосновани и правилни, не се
доказаха твърденията на ищеца за неадекватно лечение на заболяванията му.
Във връзка с
изготвянето на експертизите и предвид изхода на делото разноските за платените
от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица в общ размер на 600 лв. следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Т.Х.Я. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 10 000 (десет хиляди) лева, причинени му от служителите на Затвор – Пазарджик и в резултат на условията, при които е бил поставен по време на престоя си там в следните периоди:
04.02.2008 г. до 29.04.2009 г. и от
29.09.2009 г. до 28.04.2017 г., ведно със законната лихва
за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в
сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на Административен съд Пазарджик
разноски по делото в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
Решение № 17581 от 20.12.2019 г. по адм. дело № 2174/2018 г. на ВАС -
ОТМЕНЯ Решение № 1 от 03.01.2018 г., постановено по адм. дело № 227/2017 г. по
описа на Административен съд Пазарджик в частта му, с която е осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Т.Я. обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди вследствие бездействието на
администрацията в Затвора Пазарджик за осигуряване на нормални условия за
пребиваване в периодите от 04.02.2008 г. до 29.04.2009 г. и от 29.09.2009 г. до
28.04.2017 г., в размер над 3000 /три хиляди/ лева до присъдения размер от
10000 /десет хиляди/ лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т. Я. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.
София, иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периодите на
изтърпяване на наказание в Затвора Пазарджик от 04.02..2008 г. до 29.04.2009 г.
и от 29.09.2009 г. до 28.04.2017 г. за сумата в размер над 3000 /три хиляди/
лева до размера от 10000 / десет хиляди/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата му част.
Решението е
окончателно.