№ 6447
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ СТ.
при участието на секретаря АН.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ СТ. Гражданско дело №
20231110129786 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*****, срещу Ц. Й. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „К.“ № 6, вх. В,
ет. 1, ап. 2., с която се иска да бъде признато за установено спрямо ищеца, че
ответникът дължи сумата от 104,90 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 9,50 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2023
г., сумата от 33,60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер
на 5,31 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 31.01.2023 г., както и сторените по
делото разноски.
В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, поддържа, че
ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот- Гараж №
12, находящ се в гр. София, ж.к. „М 1“, бл. ***, секция Б, партер, с
присъединен абонатен № 372197, по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, се явява клиент
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и
1
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения
за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за
дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се
извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД съобразно сключения между това дружество
и сградата в етажна собственост договор, като цената за услугата се заплаща
от потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на
дружеството топлинен счетоводител. Моли за уважаване на предявените
искове.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне
изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане
по чл. 190 ГПК за задължаване третото лице помагач да представи всички
относими към процесния имот и период документи. Моли да бъде приложено
за послужване заповедното дело.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил oтговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърди, че в процесния имот няма монтирани отоплителни уреди
и не е изградена инсталация за отопление и пренос на топла вода,
респективно през имота не преминават тръби, липсват топломери и изводи за
вода. Оспорва да е доставена топлинна енергия до процесния обект в
посоченото количество. Оспорва се ответникът да е потребител на топлинан
енергия / ТЕ/ за битови нужди. Оспорва имотът да е присъединен към
абонатна станция. Оспорва процесният обект да се води на отчет от
дружеството за дялово разпределение / ДР/. Сочи, че сключеният договор
между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД е изтекъл към процесния период.
Оспорва да са получавани фактури за потребена ТЕ, касаеща процесния имот.
Поддържа, че не е давала съгласие за получаване на процесната услуга,
поради което същата следва да се приеме като „непоискана“ по смисъла на чл.
62 ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени
доказателства и моли за допускането на съдебно-техническа експертиза, по
която вещото лице, след оглед на място, да отговори и по допълнителни
въпроси във връзка липсата/ наличието на отоплителни тела в (монтирани
радиатори/ щрангове/ лири) в процесния имот, респективно липсата/
наличието на сградна инсталация за пренос на ТЕ в сградата. Прави искане по
2
чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи препис от протоколи за
отчет на топломер с подписа на ответника и фактури, касателно процесния
период.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7530/2023г. по описа на СРС, 168-и
състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК от длъжниците, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото
дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да установи и наличие на
обстоятелства водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори че ищцата е собственик на процесния
топлоснабден имот. Същото се установява и от представения по делото
нотариален актот 27.12.2000г.
С оглед установяването на горното обстоятелство ищецът е ангажирал
съдебно топлотехническа експертиза Вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза е заключило, че сградата на адрес ж.к.М, бл.***,
секция Б е с непрекъснато топлоснабдяване за период 05.2020г.- 04.2022г
’’Т.С.”ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, които е от
търговски тип и е преминавал метрологичен контрол съгласно нормативните
документи, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца по
действаща методика. Изравнителната сума за процесния период:-168.99лв. (за
получаване). Общата прогнозна сума за топлинна енергия начислена от
3
ищеца за абоната през процесния период е 274.05лв., за сградна инсталация
Дяловото разпределение, извършено от фирма „Техем сървисис”ЕООД за ЕС
и процесния имот е в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Извършените
измервания в АС , начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за имота на Ц. Й. С., аб.372197 са в
съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и
актуални цени на ТЕ за процесния период.
В случая обаче заключението не следва да се кредитира, по делото са
представени отчети от Техем Сървисис ЕООД от които е видно, че през
исковия период при извършена проверка е установено, че липсват тръби
както и захранване, а за гаражи № 11 и 12 не се водят отчети и няма
радиатори.
В настоящия случай няма данни вещото лице да е съобразило в
експертизата тези доказателства.
На следващо място следва да се отбележи, че с решение №
36/03.01.2023г. по гр. д. №69092/2021г. по описа на СРС 82 състав се
установява, че към 29.09.2022г. имотът не е имал изградена отоплителна и
ВиК инсталация като в него не е могло да се консумира топлинна енергия.
Съдът намира, че мотивите на постановеното решение се ползват с
доказателствена сила по отношение на установените обстоятелства, а именно,
че до процесният имот не е било възможно да се достави топлинна енергия.
Това е така тъй като съгласно практиката на ВКС Силата на прeсъдено
нещо и доказателствената сила на мотивите на решението се различават.
Докато СПН важи само относно спорното право между страните по делото и
не може да се оборва инцидентно, то доказателствената сила важи относно
фактите, потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и на трети
лица и може да се оборва инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а
с доказателствена сила- мотивите.
Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен
акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът
подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като
правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това
диспозитивът на решението, който чл. 189, б. „г“ ГПК визира като
констатация относно спорното право, представлява източника на силата на
пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са
част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт
не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като
неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част. В мотивите се
съдържат редица констатации относно доказателствените и
4
правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет.
Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното
правоотношение необходимо за да се формира пресъдено нещо и по
отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото,
произнасянето по който намира отражение в диспозитива, не би било
необходимо, ако мотивите на решението се ползваха с такава сила (арг. от чл.
97, ал. 3, чл. 118 и чл. 221, ал. 1 ГПК). Становището, че мотивите подлежат на
самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на
правни последици наред с диспозитива на решението. Щом като по
отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и
доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се
формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет,
те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Така в ТР е
прието, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато
то я удовлетворява като резултат.
Безспорно мотивите на решението съдържат редица юридически или
доказателствени факти, но те не се ползуват със задължителна сила по
отношение на тези факти и доказателствената сила на мотивите може да се
опровергава с всякакви доказателствени средства.
В настоящия случай въпреки че мотивите на горепосочените решения
не се ползват със задължителна доказателствена сила по отношение на
настоящият състав, приетите в тях обстоятелства не са опровергани от други
доказателства. Напротив от цитираните индивидуални отчети/проверки.
Ето защо съдът намира, че не се установява до процесният имот да е
доставена топлинна енергия поради което искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на производството право на разноски има ответницата
но не е направено искане за присъждане на разноски и такива не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, срещу Ц. Й. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „К.“ № 6, вх. В, ет. 1, ап. 2., искове по реда
на чл. 422, ал.1 ГПК и правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ищеца,
че ответникът дължи сумата от 104,90 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 9,50 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2023
г., сумата от 33,60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер
5
на 5,31 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 31.01.2023 г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6