РЕШЕНИЕ

№ 125

гр. Самоков, 14.08.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 553 по описа на същия съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Самоков е поискала налагане на мярка за закрила на малолетното дете М.В.И., а именно социална услуга – резидентен тип, изразяваща се в настаняването на детето в Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ – гр. Самоков за срок до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

В съдебно заседание вносителят на искането, чрез пълномощника си С. Янакиева, социален работник в отдел „Закрила на детето” в ДСП – Самоков, поддържа искането и заявява становище за неговата основателност.

Заинтересуваната страна – ръководителят на ЦНСТ – Самоков, не се явява, не се представлява и не заявява становище по искането.

Заинтересуваните страни А.С.И. и В.Н.И. – родители на малолетното дете, не се явяват, не се представляват и не заявяват становища по искането.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, установява от фактическа страна следното:

Установява се от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1450/26.10.2007 г. на Столична Община, район „Младост”, че М.В.И., с ЕГН **********, е роден на 20 октомври 2007 г. в гр. София от майка А.С.И., ЕГН ********** и баща В.Н.И., ЕГН **********.

В приетия по делото социален доклад от Директора на ДСП – Правец подробно са изложени обстоятелствата относно физическото, емоционалното и психическо състояние на детето, основните му потребности и досегашното му отглеждане. През 2015 г. детето е настанено за отглеждане в специализирана институция – Дом за деца, лишени от родителски грижи /ДДЛРГ/ „Св. Иван Рилски” в с. Разлив, Община Правец, Софийска област. Тази мярка за закрила е приложена поради системно неглижиране на детето в биологичното му семейство, както и предвид обстоятелствата, че то е било свидетел и жертва на насилие в семейството и че майката е демонстрирала дефицит при осигуряване на основните битови нужди на детето – същото многократно било забелязвано да рови в контейнери за смет в нейно присъствие и в присъствието на други деца от семейството и да се храни с така намерени хранителни остатъци. Детето се нуждае от специална закрила и е регистрирано в съответния регистър за деца в риск. По-голямата сестра на малолетното дете – Велина Анетова И. е отглеждана в специализирана институция, а по-малката му сестра Йорданка Велинова И. е настанена в приемно семейство на територията на Община Правец. Детето има съхранена силна емоционална връзка с родителите си и по тяхна инициатива в периода м. октомври 2015 г. – м. април 2017 г. последователно са започнали две процедури по реинтеграцията му в семейна среда. В законоустановения срок по първата от тях възможностите за успешното й завършване не били доказани. В хода на втората процедура родителите били насочени към Комплекс за социални услуги за деца и семейства /КСУДС/ при Фондация „Асоциация Анимус”, гр. София, но от заключителен доклад-оценка на родителски капацитет, изготвен от Центъра за обществена подкрепа към КСУДС се установило, че родителите нямат възможност да осигурят защитена и сигурна среда за отглеждането на детето. Констатира се, че родителите срещат трудности да разпознаят специфичните за възрастта на детето негови потребности и имат нереалистични очаквания спрямо неговото и на по-голямата му сестра поведение – за включване в грижи за по-малките им братя и сестри, а така също и че родителите изпитват затруднение да разпознаят рисковите фактори и да създадат сигурна среда за децата си. Налице е системна тенденция родителите да подменят реалността през обвинения и разбирания, че хора и събития извън техния контрол са определящи за трудностите им като родители. От няколко години те живеят във фургон в близост до с. Панчарево, Столична Община, който не е електрифициран и водоснабден и няма санитарен възел. По силата на решение № 146 от 30.06.2017 г. на Общински съвет – Правец ДДЛРГ „Св. Иван Рилски” в с. Разлив, Община Правец, подлежи на закриване, считано от 01.01.2018 г. Към момента няма данни за други близки и роднини на детето, които да са заявили желание да го отглеждат; за него няма подходящо приемно семейство. За детето е препоръчана социална услуга – резидентен тип в ЦНСТ – Самоков, която ще бъде ползвана от него и от по-голямата му сестра Велина Анетова И.. Тази социална услуга осигурява среда, най-близка до семейната и подготовка за социална интеграция. Детето е запознато поетапно за вида и същността на услугата и е изразило положителна нагласа към нея.

Със заповед № ЗД/Д-СО-ПР-016/03.05.2018 г., издадена от Директора на ДСП – гр. Правец е прекратено настаняването на детето М.В.И. в ДДЛРГ „Св. Иван Рилски” в с. Разлив, Община Правец и е постановено настаняването му в ЦНСТ – гр. Самоков, считано от издаването на заповедта, чието предварително изпълнение е допуснато на основание чл. 60 от АПК, до произнасяне на съда.

Изслушан пред съда по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, малолетният М.И. изразява положително отношение към настаняването му в ЦНСТ – Самоков. Казва, че в центъра, в който живее, децата спят по две в стая, но той спи сам в стая, тъй като другото дете, с което би трябвало да е в стаята, спи другаде. Заявява, че в Центъра в Самоков се чувства много по-добре, отколкото в дома в с. Разлив. Посещава училище и понастоящем е ученик в пети клас. Споделя, че се справя сравнително добре с усвояването на учебния материал.

Въз основа на така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Искането е с правно основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 30а от ЗЗДет предвид изложените в него обстоятелства, че по отношение на малолетното дете е постановена предишна мярка за закрила, а именно настаняване в специализирана институция - ДДЛРГ „Св. Иван Рилски” в с. Разлив, Община Правец, която се налага да бъде променена. Поисканото настаняване на детето в ЦНСТ – гр. Самоков като социална услуга – резидентен тип представлява промяна в постановената мярка за закрила, което налага съдът да се произнесе и по прекратяване на настаняването му в специализираната институция /арг. от чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 8 от ЗЗДет/, независимо че не е изрично сезиран с такова искане.

Поради това искането е допустимо, като подадено от легитимиран орган и пред компетентния съд съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет по настоящия адрес на детето по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет.

Разгледано по същество, искането е основателно.  

От настаняването на детето М.В.И. в ДДЛРГ „Св. Иван Рилски” – с. Разлив, Община Правец, до подаване на искането по настоящото дело и двамата му родители са в трайна невъзможност за неговото отглеждане в съответствие с интересите му – въпреки инициираните процедури по реинтеграция на детето в биологичното му семейство те не доказват възможност за успешното й провеждане и нямат възможност да осигурят защитена и сигурна среда за отглеждането на детето. Поради това се налага изводът, че основанията за настаняване на детето извън семейството, визирани в чл. 25 от ЗЗДет, не са отпаднали.

 Липсата на условия за настаняване на детето за отглеждане и възпитание в семейството на роднини и близки или в приемно семейство, обосновават невъзможност на съда да постанови такива мерки за закрила.

Затова с оглед установената в чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет поредност на мерките за закрила съдът намира, че „социална услуга – резидентен тип” е най-подходяща мярка за закрила на детето, тъй като при невъзможност за отглеждането на детето в семейна среда тази мярка ще допринесе в по-голяма степен за социалната му интеграция и за отглеждането му в среда, близка до семейната, в сравнение с досегашното му отглеждане в специализирана институция. Във връзка с това настаняването на детето в ДДЛРГ „Св. Иван Рилски” – с. Разлив, Община Правец, следва да бъде прекратено с настоящото решение на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 8 от ЗЗДет.

Мярката за закрила социална услуга – резидентен тип следва да се изрази в настаняване на детето в ЦНСТ– гр. Самоков, където тази социална услуга се извършва при подходящи условия.

Настаняването на детето в ЦНСТ – гр. Самоков като социална услуга – резидентен тип е в интерес на детето, тъй като в най-голяма степен ще способства за физическото и психическото му развитие и за образованието му, а и детето има изцяло положителна нагласа към осъществяването на тази мярка на закрила.

Съдът намира, че с оглед възрастта и интересите на детето най-подходящият срок за настаняването му в ЦНСТ – гр. Самоков е до навършване на пълнолетие от детето, а ако то учи към този момент – докато завърши средното си образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 8 от Закона за закрила на детето, настаняването на детето М.В.И., ЕГН ********** в Дом за деца, лишени от родителска грижа „Свети Иван Рилски” – с. Разлив, Община Правец, Софийска област.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 30а от Закона за закрила на детето, настаняване на детето М.В.И., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип – гр. Самоков, като социална услуга – резидентен тип, за срок до навършване на пълнолетие от детето, а ако то учи към този момент – докато завърши средното си образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от съобщението за обявяването му.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: