Р Е
Ш Е Н
И Е №5
07.01.2020г.,
гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание, проведено на петнадесети октомври,
през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
При участието на
секретаря:Р.С. след като разгледа, докладваното от съдия Стамова,
в.гр.д.№427/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по
въззивна жалба, подадена от адв.В., като особен представител на Л.К.И., ЕГН **********
с адрес *** срещу решение на Дупнишкия районен съд от 14.05.2019г. по
гр.д.№2018/2018г.
С посоченото решение е
признато за установено по отношение на Л.К.И., ЕГН ********** с адрес ***, че
дължи на ищеца „* АД със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.*, район „*”,
бул.”*№**, бл.*, ЕИК * следните суми: ** лева представляваща главница по
незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода
17.11.2017г. до 19.03.2018г., ведно със законната лихва ,считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата *лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за
периода 23.01.2018г. до 26.06.2018г.И. е осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на *лева за исковото производство и *лева за заповедното.
В жалбата се твърди
неправилност и незаконосъобразност на решението.Твърди се недължимост на присъдените
суми, поради неизпълнение на задължението на ищеца да изплати на ответника
съобщение за дължими суми, което е предвидено в чл.19, ал.3 от Общите условия,уреждащи отношенията между страните
по повод продажба на електрическа енергия.Счита, че липсата на изпратено –
получено съобщение обосновава извод за ненастъпил падеж на задължението,
равносилно на липса на покана за изпълнение на претендирани задължения,без
определен срок за изпълнение.Излага съображения за това, че изискуемостта на
вземането при липса на изпратено съобщение не може да се основава на текста на
чл.19, ал.1 от същите Общи условия, с оглед текста на чл.19, ал.7 съгласно
който с обявяването на сроковете по ал.3 потребителят се смята за уведомен, че
дължи плащане на използваната електрическа енергия.Необходимостта от изпращане
на съобщение обосновава и с текста на чл.19, ал.6 от същите общи
условия.Заявено е, че възражения в този смисъл са направени с отговор на
исковата молба, а доказателства за уведомяване не са ангажирани.Твърди недоказаност
на факта, че за периодите, описани в представените фактури, дружеството е
доставяло ел.енергия, която последният е използвал.Оспорва изводите на в.л. в
тази посока, доколкото не би могъл и не изследвал през 2018г. дали имотът е захранен
от ищцовото дружество, както и като основаващи се на записвания по счетоводни
книги и документи на ищцовото дружество.Заявява искане за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете.Претендира разноски.
Препис от жалбата е връчен
на насрещната страна.По делото е приложен писмен отговор постъпил в срок, в
който са противопоставени доводи за правилност на обжалваното решение.Твърди се
наличие на договор между страните ,с предмет доставка на електрическа енергия,
доколкото жалбоподателят е абонат, присъединен към електроразпределителната
мрежа, установяващо се от факта, че за същия е открита партида в
дружеството.Позовава се и на дадено с ТР 4/29.01.2013г. по тълк.д№4/2012г.
разрешение.Във връзка с доводите за неизпращане на съобщение, се посочва, че в
съответствие с предвиденото в Общите условия потребителят е бил уведомен за
задължението, доколкото са били издавани фактури, единствения оригинален
екземпляр от които е изпратен на абоната, като съществува възможност и за
онлайн справка за неплатените задължения.Поддържа, че неполучаването на
съобщение, не освобождава потребителя от задължение да плати дължимата сума в
срок.Позовава се на съдебно – техническа експертиза с която се установява
електроснабдяването на имота и отчитането на потребената енергия по годно монтирано
СТИ, като липсват данни за депозирани жалби или оплаквания относно СТИ.В
отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение.Претендират
се разноски.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, насочена, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира пороци обуславящи недействителност или
недопустимост на решението.
С оглед на събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните се установяват
следните факти:
Не се спори по делото, че
ищецът „* АД притежава лицензия за доставка на електрическа енергия включваща и
територията на гр.Б.
Ответникът с оглед на
представената справка от АВ е придобил през 2008г. право на собственост на самостоятелен
обект в сграда, предназначение жилище, апартамент с площ по док.65.55 кв.м.,
находящо се в гр.Б., ул.”*, бл.*, вх.*, представляващ апартамент №*, ведно с
3.965% ид.ч. от общите части на сградата.Към момента на изготвяне на справката
липсва отразяване за отчуждаване на правото на собственост,не се и твърди
такова.
Във фактури
№**********/27.12.2017г., №**********/26.01.2018г., №**********/25.02.2018г. и
№**********/27.03.2018г., ищецът е удостоверил съществуващо вземане съотв.задължение
за ответника за консумирана ел.енергия и услугата разпределение, за периодите
от 17.11.2017г. до 17.12.2017г., от 18.12.2017г. до 17.01.2018г., от 18.01.2018г. до 16.02.2018г. и от
17.02.2018г. до 07.03.2018г.Посочен е клиентски номер *, като обект за който е
определена цената горепосоченото жилище, а жалбоподателя, като адресат.Във
фактурите е посочен номер на електромер а именно №*, както и показания за
консумация на ел.енергия дневна и нощна.Сумите по фактурите съответстват на
исковата сума.
Липсват доказателства за
получаване на фактурите от жалбоподателя.
Лихвите се претендират за
периода от 23.01.2018г. до 26.06.2018г. за сумата по първата фактура, от
20.02.2018г. до 26.06.2018г. по втората, от 23.03.2018г. до 26.06.2018г. по
третата и от 21.04.2018г. до 25.06.2018г. по четвъртата.
По делото са представени
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*, като
страните не спорят, че те са влезли в сила.Съгласно чл.4, ал.2 от тези Общи
условия потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си.Съгласно чл.5, ал.1 от тях продавачът продава на
потребителите електрическа енергия в съответствие с условията, прие които е
присъединен обектът към разпределителната мрежа, и с показатели за качество на
търговската услуга, приети от ДКЕВР.Съгласно чл.8, ал.1 продажбата на
ел.енергия започва с поставянето под напрежение на електрическите съображения
до границата на собственост, предвиден е 7 дневен срок от подаване на
заявление.Съгласно чл.13, ал.1 от Общите условия потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в Общите условия,в чл.16 е посочено, че редът за измерване
и периодичността на отчитане на електрическа енергия, проверка на средствата за
търговско измерване и начина на коригиране на отметените количества ел. енергия
е разписан в Общите условия, право на продавача да инициира проверка на
средството за ТИ.Ред и начин за отчитане, средства за измерване на ел.енергия в
Общите условия не са посочени.Съгласно чл.19, ал.1 потребителят заплаща на
продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като продължителността
на периода за плащане е 10 дни.В чл.19, ал.3 е предвидено съобщаване на
дължимите суми на потребителя ежемесечно, чрез съобщение изпращано на адреса на
обекта, с изключение на случаите, когато периодът на отчитане е по – дълъг.В
чл.19, ал.5 е посочено съдържание на съобщението идентично със съдържанието на
фактурите , предвидена е
възможност да обявяване на начална и крайна дата на периода за плащане, чрез
средства за масова информация, чрез съобщение на видно място в службите на
продавача, в съобщение приложено към фактурата и касова бележка.Съгласно чл.19,
ал.7 с обявяването на сроковете по реда на л.3 потребителят се счита за
надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия, а според ал.8
неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължение да плати
дължимата сума в срок, подаването на възражение срещу сметката също не
освобождава потребителя от задълженията да я заплати.Съгласно чл.35 от Общите
условия потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължимата сума за използваната ел. енергия, дължи на продавача обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Видно от заключение с
вх.№5793/22.04.2019г. е, че в счетоводството на ищеца са водени редовно
счетоводните записи, свързани с отчитането, остойностяването, заприходяването и
заплащането на изразходваната ел. енергия за процесния период по партида
300146185320 с титуляр Л.И. ***.В счетоводството на ищеца са отразени, като
задължения за плащане, посочените в исковата молба фактури, няма отразено
плащане по тях.Има открита отразяваща извършеното снабдяване и отчитане на
консумираната ел.енергия, партида, размерът на задължението е на стойност
347.10 лева, а размерът на мораторните лихви в размер на 14.09 лева, изчислена
от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на счетоводна справка.В
с.з. вещото лице е посочило съществуването на три фактури от 2013г., като няма
данни, кой е извършил плащането.
Видно от заключение с
вх.№6329/03.05.2019г. на в.л. П. е, че въз основа на електронна база данни на
ЧЕЗ следва, че е извършван ежемесечен отчет на място по електромера за процесния
абонат, включително по двете тарифи, вкл. за процесния период.По всяко отчитане
е формирана данъчна фактура.Отразените във фактурите данни съответстват на
данните отразени в електронен карнет отчет на ЧЕЗ, такова отчитане е в съответствие с утвърдената от КЕВР
нормативна уредба за ежемесечно отчитане.При проверка на място в електромерното
табло за вх.Б на жилищния блок на ответника, в.л. констатира, че електромерът
ф.№* е със знак за метр.контрол от 2013г., отчетените от експертизата цифри на
място по брояча на това СТИ, съответстват
точно с тези по фактурата за същия месец.Електромерът е включен в
регистъра на ДАМТН, с изправни заводски и метрол.пломби и стикери, попада в
периода, за който се гарантира точността на уреда., метрологичната му проверка
е в определения срок.Количеството отразено във фактурите ел.енергия съответства
на установеното количество по реален отчет, цифрите по последния отчет
съответстват на установените от експертизата цифри по брояча на електромера на
място в електромерното табло на фасадата на блока.През процесиня период
монтирания за обекта на ответника електромер е бил годно техническо
измервателно средство, отговарящо на метрол.и технически изисквания на СТИ.
По реда на чл.410 ГПК в
полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за главница в размер на **
лева и лихва в размер на *** лева, за периода от 23.01.2018г. до 26.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда -05.07.2018г., разноски в размер на ** лева държавна такса и
*лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на
жалбоподателя по ред на чл.47, ал.5 ГПК.
На 04.09.2018г. на заявителя
– ищец е връчено съобщение за предявяване на иск за вземането в едномесечен
срок.
Исковата молба във връзка с
която е постановено обжалваното решение е подадена в съда на 04.10.2018г. т.е в
едномесечния срок.
Предвид изложените
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявени са искове по
чл.422 ГПК вр. с чл.124 ГПК, 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед издадената заповед
за изпълнение, ненамирането на ответника във връзка с връчването й и подадената
в срок искова молба, исковете се явяват допустими.
Преценени по същество
исковете са доказани, а изложените в жалбата доводи за недължимост на сумите
неоснователни.
Уважаването на
главния иск предпоставя установяването на
следните предпоставки: 1/. наличието на
валиден договор за доставка на електрическа
енергия в обект - жилище, находящ се в
гр. Б., ул.”***, бл.*, вх.*, ет.*/ съществуващо за
ищцовото дружество задължение за доставка
на електроенергия в посочения обект за исковия период 17.11.2017 г. - 19.03.2018 г.
и изпълнение на това задължение; 3/. установен размер на стойността на
доставената ел. енергия за периода; Съгласно разпоредбата на чл.
154, ал.1
от
ГПК в тежест на ищеца е да проведе
пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.Така е
разпределена доказателствената тежест и в първоинстанционното производство.
В разглеждания случай, между
енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието
основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа
енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща.Съгласно чл.94а от ЗЕ
крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа
на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези
клиенти не се снабдяват от друг доставчик, според ал.2 снабдяването с
електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по смисъла на този
закон, която се предоставя при условията на равнопоставеност в съответствие с
правилата по чл. 21, ал. 1, т. 10, а
според чл.98а крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия,съдържащи задължително:информация, която се предоставя от
снабдителя;срок на договора и права и задължения на страните по договора;
условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;ред и срокове за
заплащане, включително възможност за заплащане на месечни вноски;отговорността
на енергийното предприятие при неизпълнение на общите условия;ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6,видовете лични данни,
които задължително се обработват от крайния снабдител.Съгласно ал.3 крайният снабдител на електрическа
енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник, а според ал..4 публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.Съгласно ал.5 в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.
Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия,
различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени
споразумения.Съгласно
параграф 1 т.41б от ДР на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди „ е физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване
върху съответния електроснабден имот.
От изложената нормативна уредба, че следва че
правоотношения по повод снабдяване с електрическа енергия между крайни
снабдители и клиенти на ел. енергия в това число и битови се уреждат от приети
от ДКЕВР правила и Общите условия, съгласно чл.98а ЗЕ. При анализа на визираните разпоредби следва извод, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди не е
необходимо да се сключва писмен договор Следователно отношенията между страните
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството "клиент". Това качество е определено в разпоредбата на §
1, т. 27г от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката -
"краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване.Правоотнощението между страните
възниква с факта на присъединяване на принадлежащ на ответника обект към
електроразпределителната мрежа, попадаща в обхвата на притежавана от
съответветното дружество – в случая „ЧЕЗ Електро България”.Доколкото по делото
се установи, че ответникът е собственик на присъединен към
електроразпределителната мрежа обект – жилище, находящо се в гр.Бобов дол, то
същият притежава качеството битов клиент по смисъла на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ и
потребител на ел.енергия.
Че през исковия период е съществувало между
страните правоотношение с горепосочения предмет и ищецът е доставял ел. енергия
следва от факта, че към момента същия обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа, консумацията на ел. енергия се измерва и отчита
въз основа на средство за търговско измерване, което е със стикер за
метрологичен контрол от 2013г. и заключението на в.л.П. за това, че в
електронния карнет се съдържат записи за отчетена, консумирана ел. енергия през
исковия период.Съдът взима предвид и, че
липсват твърдения и доказателства това присъединяване да е било
прекратено и възстановено след исковия период.Съгласно чл.41 от Общите условия
продажбата не е ограничена със срок.
Преценката относно горепосочения правно –
релевантен факт съдът извършва с оглед с твърденията в жалбата за липса на
доказателства, че имотът е бил захранен през исковия период от ищцовото
дружество които сочат и на оспорване на твърдяната облигационна връзка.
Доставката на ел.енергия и останалите услуги за които се претендира исковата сума са осъществени от ищеца и възлизат на стойност в размер на исковата сума.Този извод следва от заключението на в.л. П. установяващо, че в електронен карнет са отразени отчети на показанията на съществуващото СТИ, съответстващи на данните в отразените фактури.Вярно е, че посочените документи са съставени едностранно от ищеца, но по аргумент от чл.182 изр.второ ГПК и с оглед на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване и отчитане на количествата консумирана ел. енергия, приложими на основание чл.83 ЗЕ съдът преценявайки същите по вътрешно убеждение и с оглед на останалите обстоятелства по делото ги кредитира.Това е така, защото сред разписаните правила чл.3, чл.28, чл.29, чл.36, чл.37 и чл.38 и сл. липсва такова, придаващо обвързващо спрямо потребителя значение на измерването на ел.енергия и отчитането на показанията на съществуващо средство за търговско измерване, с извършването му в присъствие на потребителя, удостоверяването му от същия или от друг за страните по договора правен субект или по друг начин освен чрез монтирано средство за измерване.Съгласно чл.37, ал.1 ПИКЕЕ данните от измерването се събират, обработват, администрират и съхраняват от собственика на измервателната система, данните за минали периоди се съхраняват в базата данни за период 5 години, а съгласно чл.38, ал.1
операторът
на съответната мрежа създава, поддържа и администрира база данни от измерването
за всички ползватели, присъединени към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.Не се установява несъответствие
на отчетите с действителното положение, а фактът, че данните от електромера към
момента съвпадат на данните в изготвения отчет, сочат противното.Ответникът не
твърди и не установява осъществено въздействие върху показанията на
електромера, за неспазване на изискванията относно място на измерване,повреда и
грешки на електромера нито пък доводи за това, че отразената консумация е
невъзможна, за несъответствие на измервателната система с изискванията относно
начина на изпълнение съгласно посочените правила.Дължимостта на сумите извън
цената за консумирана ел.енергия следва от разпоредбата на чл.28, ал.1 от Правилата
за търговия с електрическа енергия приложими на основание 98в ЗЕ.Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги,
каквато е и цената за достъп на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, одобрени от КЕВР на 23.07.2013 г. /Изм. – ДВ, бр. 39 от
Жалбоподателя следва
да заплати цената за потребената ел.енергия, услугата разпределение и достъп до
електроразпределителната мрежа.Фактът на неизпратено съобщение за размера на
дължимите суми не обосновава извод за недължимост.От съдържанието на общите
условия не може да се направи извод, че изискуемостта на вземането за цената на
консумирана електрическата енергия и осъществения пренос по разпределителната мрежа е
обвързано от получаването на съобщение за дължимите суми.Съгласно предвиденото
в Общите условия плащането следва да стане в 10 дневен срок, а според чл.19,
ал.8 неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да
плати дължимата сума в срок.Задължението е с определен срок за изпълнение, след
изтичането на който длъжникът изпада в забава, което обосновава дължимостта и
претендираните мораторни лихви, независимо, че началния момент от който същите
са заявени е след изтичане на повече от 10 дни.Със заключението на в.л. Ш. се
установи размерът на законната лихва върху сумите по фактурите, изчислена за
посочените в исковата молба периоди, съответстваща на исковата сума.
В обобщение обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
Подадената жалба е
неоснователна, поради което неоснователно е искането за заплащане на деловодни
разноски.На ответника се дължат деловодни разноски в размер на 6 лева – платено
адв.възнаграждение за въззивното производство.По разноските за
първоинстанционно и заповедно производство се е произнесъл районният съд,
поради което искането за повторното им присъждане е неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №389 на
Дупнишкия районен съд от 14.05.2019г. по гр.д.№2018/2018г.
ОСЪЖДА Л.К.И., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „* АД със
седалище и адрес на управление гр.С., п.к.**, район „**”, бул.”*№*, бл.* ЕИК * разноски
за въззивното производство в размер на *лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: