Решение по дело №791/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			23.06.2021
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	04.06.		2021

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Роза Цветанова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		791		2020

 

                              дело №                          по описа за                           г.

 

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, съдебен адрес:***, офис 114, адв. Р.И., е предявил срещу И.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 978, 05 лв. - изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 349/29.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни разноски.

Ищецът твърди, че на 19.04.2007 г. ответникът предизвикал ПТП: управлявайки л.а. марка „Опел Вектра" с ДКН Кн 7657 АК по ул. „Пазарна“ в гр. Дупница, навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което причинил имуществени вреди на л.а. марка „Нисан Примера" с ДКН Кн 5922 АН, собственост на Юлиян Кирилов Симеонов.

В нарушение на чл.259 от Кодекса за застраховането /отм./ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Поради това Гаранционен фонд /след провеждането на съдебно производство по гр. дело № 5436/2012 г. по описа на СРС/, на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховането /отм./ изплатил по щета № 349/2007 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 286, 30 лв., както и лихва – 97, 75 лв., и съдебни разноски – 594 лв.

С регресна покана ищецът поканил ответника да възстанови платената сума, но до настоящия момент задължението не е погасено.

В постъпилия отговор се оспорва предявения иск. Сочи се, че обезщетението е изплатено на увреденото лице от застрахователя, който впоследствие е инициирал производството по гр. дело № 5436/2012 г. по описа на СРС, по което ищецът е осъден да заплати посочената сума. Поради това липсва основание за заплащане от ответника на разноските по посоченото гражданско дело. Направено е възражение за изтекла погасителна давност, която според ответника тече от влизане в сила на решението по гр. дело № 5436/2012 г. по описа на СРС – 04.02.2014 г. Оспорва се получаването на покана за доброволно изпълнение. В съдебното заседание процесуалният представител на ответника е уточнил, че не оспорва извършеното плащане от ищеца на сумата 978, 05 лв., както и механизма на ПТП, описан в исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил протокол за посетено ПТП от 19.04.2007 г., съставен от Наско Тасев – служител при РУП – гр. Дупница, в който е отразено, че на същата дата пред бл.1 на ул. “Пазарна“ в гр. Дупница управляваният от И.Д.И., ЕГН ********** л.а. марка „Опел Вектра" с ДКН Кн 7657 АК навлязъл в лентата за насрещно движение и последвало ПТП с л.а. марка „Нисан Примера" с ДКН Кн 5922 АН. За процесното ПТП срещу И.Д.И., ЕГН ********** е издадено и влязло в сила НП № 5035/07.05.2007 г., с което му е наложено административно наказание за допуснато нарушение по чл.44, ал.1 ЗДП /не е осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване/.

Не е спорно и се установява от представените документи, че към датата на ПТП договорът за застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. марка „Опел Вектра" с ДКН Кн 7657 АК е бил прекратен поради невнасяне на дължимите вноски.

По иск с правно основание чл.273, ал.4 от КЗ /отм./, предявен от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” срещу Гаранционния фонд е образувано гр. дело № 5436/2012 г. по описа на СРС, по което е установено, че между страните е възникнал спор във връзка със заплащането на обезщетение за причинените при описаното ПТП вреди и съгласно посочената разпоредба те били заплатени от застрахователя. С решението по делото, потвърдено с неподлежащо на обжалване решение по в.гр.д. № 15301/2013 г. на СГС от 04.02.2014 г., Гаранционният фонд е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” сумата, с която застрахователят е обезщетил увреденото лице – 286, 30 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане. Видно от изложените мотиви, съдът е приел, че обезщетяването на вредите от процесното ПТП съобразно чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ е в тежест на ГФ.

С преводно нареждане от 11.06.2015 г. по издаден изпълнителен лист по гр. дело № 5436/2012 г. по описа на СРС Гаранционният фонд е заплатил по сметка на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” общо 978, 05 лв., от които: 286, 30 лв. - главница, лихва за забава – 97, 75 лв., и съдебни разноски – 594 лв. Заплащането на посочената сума се установява и от допълнително представеното извлечение от сметката на ищеца – л. 50. 

         С регресна покана, връчена на 20.09.2018 г., фондът е поканил ответника да заплати посочената сума.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б. „а” КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди, когато произшествието е настъпило на територията на България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", а съгласно чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащането на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения: 1/ предпоставките по чл.45 от ЗЗД - настъпването на ПТП с участниците, посочени в исковата молба, неговия механизъм, наличието на противоправно поведение на ответника, вид и размер на вредите, причинна връзка между вредите и противоправното поведение на ответника; ответникът да е действал виновно, като вината му се предполага до доказване на противното; 2/ плащане на обезщетение от Гаранционния фонд за причинените от деянието на ответника вреди, поради липса на сключена от последния застраховка "Гражданска отговорност" към момента на събитието.

Протоколът за пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК /Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о./, респ. - има обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на съставилото го длъжностно лице и материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление, т.е. относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Към тези факти спада констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, претърпените вреди, обстоятелството, дали от участниците в произшествието е взета кръвна проба за алкохол и какъв е резултатът от нея. Видно от протокола, установеното след ПТП местоположение на превозното средство, управлявано от ответника, е в лявата, т.е. насрещната лента за движение, в която е настъпил ударът с увредения автомобил.

Ако протоколът е подписан от участниците в ПТП, се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В конкретния случай в протокола е записано, че ответникът при управляването на посоченото превозно средство е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е последвал удар с увреденото МПС. За посоченото нарушение на ЗДвП му е наложено и административно наказание с влязло в сила наказателно постановление.

Ответникът не е оспорил отразените в протокола за ПТП обстоятелства, както и установената впоследствие липса на застраховка „Гражданска отговорност". Поради това съдът счита, че от доказателствата се установява настъпването на процесното ПТП по вина на ответника, който е навлязъл в насрещната лента за движение, причиняването по този начин на отразените в протокола за ПТП щети по увредения автомобил и липсата на застраховка „Гражданска отговорност", сключена от ответника.

С влязло в сила съдебно решение по възникналия спор между Гаранционния фонд и застрахователя е установено, че обезщетяването на вредите от процесното ПТП съобразно чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ е в тежест на ГФ. Поради това въпреки първоначалното заплащане на обезщетение от застрахователя в изпълнение на задължението му по чл.273, ал.4 от КЗ /отм./, обезщетяването на увреденото лице е осъществено от Гаранционния фонд, посредством погасяването на изплатената от застрахователя сума - 286, 30 лв.

Основателно е възражението за недължимост от ответника на претендираните суми за лихва за забава /заплатена на застрахователя съгласно чл.273, ал.4, изр.2 от КЗ/ и за съдебни разноски по гр. дело № 5436/2012 г. по описа на СРС. Предявен е регресен иск по чл.288, ал.12 КЗ /отм./, по който ищецът встъпва в правата на увреденото лице, т.е. може да претендира сумата, платена на увреденото лице, която в конкретния случай възлиза на 286, 30 лв. Претендираните суми за лихва за забава и съдебни разноски не са получени от увреденото лице, като плащането им произтича от законови разпоредби /чл.273, ал.4, изр.2 от КЗ и чл.78 ГПК/ и няма пряка връзка с деянието на ответника.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица /Решение № 127 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2835/2018 г., I т. о., ТК и цитираните в него/. Плащането на обезщетението от Гаранционния фонд е станало на 11.06.2015 г. и до предявяването на иска на 05.06.2020 г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок.

Следователно са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника по реда на чл.288, ал.12 КЗ /отм./, поради което искът следва да бъде уважен частично - за сумата 286, 30 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска - 05.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. За разликата над уважения размер до претендираните 978, 05 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса съразмерно с уважената част от иска на стойност 15 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената  част от иска на стойност 210 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, сума в размер на 286, 30 лв. - изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 349/29.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер до претендираните 978, 05 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София разноски по делото съразмерно с уважената част от иска на стойност 15 лв.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София да заплати на И.Д.И., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с отхвърлената  част от иска на стойност 210 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: