№ ……………/………..05. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3553 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ЗУТ във вр. чл.145 и следв. АПК.
С Решение
№15172/11.12.2017г., постановено по адм.д.№ 8102/2017г., ВАС на РБ е отменил
Решение от 02.05.2017г., постановено от Административен съд Варна по адм.д.№
618/2016г. и е върнал делото за
разглеждане от друг състав.
Образувано е по жалби на Д.Г.Б., А.В.П. *** и жалба на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“АД-гр.Варна срещу Заповед №Г-516/23.12.2014г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.129 ал.2и чл.135 ал.3 вр. §8 ал.2 т.3 от ДР на ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв.52 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна по начина показан с черен, червен и син цвят на графичната част - Приложение №1 и Приложение №2, неразделна част от заповедта.
Жалбоподателят Д.Б. оспорва Заповедта като издадена при допуснати процесуални нарушения и неспазване на императивни разпоредби на ЗУТ. Изложени са следните твърдения: жалбоподателката и другите собственици в сградата етажна собственост на ул.К.Д. №9 не дали нотариално заверено съгласие по чл.21 ал.5 от ЗУТ за свързаното застрояване със сградата в УПИ ХІХ-684 на ул.К.Д. №7, предвидено в ПУП-ПРЗ и РУП одобрен със Заповедта; следвало бъдещата постройка да бъде разположена на минимално отстояние от 3м от общата им граница, съгласно чл.31 ал.1 от ЗУТ; неправомерно в ПУП били намалени и отстоянията на сградата към дъното на парцела. Височината на сградата в плана била дадена 11,2м., а следвало да бъде по-малка или равна на 10м, тъй като в района застрояването било нискоетажно, а не средноетажно; в Заповедта не било посочено основанието, на което се издава и се намаляват разстоянията; УПИ ХІХ-684 попадал в т.нар. ”архитектурен резерват” - в територии с режим на културно-историческа защита по СПНУЗТ и по правилата на ОУП на община Варна бил в зона Ц2 със специфични правила и нормативи, които не се спазвали в Заповедта. Релевирано е и твърдение, че заинтересуваните лица по чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ, каквито били собствениците на имота през улицата с адрес ул.К.Д. №11, чието дворно място било включено с имота на жалбоподателката на ул.К.Д. №9 в съседен УПИ на процесния УПИ ХІХ-684, не са уведомени за започване на производството. На подробно изложените по-горе основания, претендира отмяна на Заповедта за одобряване на плана и присъждане на разноските по делото.
В открито съдебно заседание представител по пълномощие поддържа жалбата. Моли да бъде уважена, по подробно изложени съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на разноските посочени в списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмено становище с идентични твърдения и искане.
В жалбата на А.В.П. се
излагат следните твърдения: Със Заповед
№193/03.09.2004г. бил одобрен ПРЗ и РУП за притежавания от нея УПИ ХVІІІ-1643 в
кв.52, 8-ми м.р. с предвиждане за постройка на три етажа и надстройка на два
етажа. Трафопостът и ОДЗ били определени да се разположат в съседния УПИ ХІХ-
684, кв.52 с адрес ул.К.Д. №7. Релевира
довод, че в одобрения ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684 не са спазени действащите нормативни
изисквания относно височината на сградата на кота корниз и кота било; не са
спазени действащите нормативни изисквания за отстоянието на предвидената сграда
до границите на имота/дъното на УПИ до
сградата в нейния УПИ ХVІІІ-1643; завишени били допустимите показатели за
интензивност на застрояването; променя
се предназначението на УПИ ХІХ-648, без да се обособи парцел за трафопост, какъвто
няма къде да бъде изграден; съгласно чл.91 от ЗУТ трафопост е трябвало да
предвиден в процесния ПУП за УПИ ХІХ-684 с обособено място за изграждането му,
което липсвало в одобрения план.
В съдебно заседание чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата. Изразява становище за допустимост и основателност и на жалбата на “Енерго-Про Мрежи”АД. Моли Заповедта за одобряване на плана да бъде отменена ведно с присъждане на сторените в производството разноски.
В жалбата на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“АД-гр.Варна се излагат
следните аргументи, сочещи на незаконосъобразност на обжалваната заповед: Дружеството е
собственик на имота, процедиран с оспорения ПУП, описан в АДС №135/1988г.,
който бил част от активите му като правоприемник на държавните обединения и
комбинати в системата на Комитета на енергетиката и се явявало заинтересувано
лице по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ; като не е уведомено за започване на
производството и за внесения проект за процесния ПУП се препятствало участието
му и се нарушавали правата и интересите му; Изменението и одобряването на ПУП-ПРЗ било процедирано
в нарушение на чл.124а ал.5 от ЗУТ и чл.128 ал.3 и следв. от ЗУТ, поради
липсата на съгласието му като собственик на засегнатия от плана имот; административният
акт бил издаден без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства,
поради което претендира отмяната му на основание чл.146 т.3 и т.4 от АПК и
присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата. Представя подробни писмени бележки. Моли да бъдат присъдени на дружеството сторените в производството разноски ,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът- Заместник кмета на Община
Варна редовно уведомен, не се представлява, не изразява становище.
Заинтересованите страни Б.В.П., М.В.П.Д.Ф.Ш.Ф.С.В., редовно
уведомени, не се представляват, не изразяват становище.
Заинтересованите страни Н.П.Н., И.А.Н. и Г.К.Г., чрез представител по пълномощие молят за отхвърляне на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на възнагражденията на процесуалните представители на другите страни. Представя списък на разноските направени от заинтересованите страни, които молят да им бъдат присъдени.
Заинтересованите страна С.Г.И. лично и като пълномощник на заинт. страна Б.С.Г., поддържа становището на жалбоподателя Д.Г.Б., когото като адвокат представлява по делото. Представя писмени бележки, в които са изложени подробни аргументи в този смисъл. Моли за уважаване на жалбата и присъждане на сторените в производството разноски.
Заинтересованите страни С.Б.М., С.Х.М.
и И.Д.Х. редовно уведомени не се явяват, представляват се от общ представител
по пълномощие, който формира твърдение за основателност на жалбите и претендира
сторените в производството разноски.
Заинт. страна Б.А.Б. редовно уведомен, не се явява, не се
представлява и не изразява становище.
Заинт. страна Дирекция „Общинска
собственост” при Община Варна не се представлява, не изразява становище.
По допустимостта на жалбите:
Жалбоподателката Д.Г.Б. се легитимира като наследник на Г. Захариев Г., последния вписан в КР като
съсобственик на ПИ 10135.1507.685 /стар номер 1645/ с НА №34/09.04.1991г. с
адм. адрес: гр.Варна, ул.К.Д. №9 ет.1, представляващ ПИ 685 в кв.52 на 8-ми
м.р., който е съседен на ПИ 10135.1507.684.
Жалбоподателката А.В.П. се легитимира като собственик на недвижим имот представляващ
самостоятелен обект в сграда №10135.1507.683.2.1 по КККР от 2008г. на гр.Варна
с адрес: гр.Варна, ул.К.Д. №5 ет.2 ал.1 и на 36,1556% идеални части от общите
части на сградата, от правото на строеж и от дворното място в което е
построена- т.е. от ПИ 10135.1507.683 /представляващ парцел ХVІІІ-1643 по
предходния план/, който граничи с ПИ 10135.1507.684, по дарение от родителите й
Валентин Атанасов П. и Виолета Б. Велева-П..
Жалбоподателят “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“АД-гр.Варна се легитимира
като носител на право на собственост върху недвижимия имот – земя
представляваща дворно място на ул.К.Д. №7, който е заведен като актив на
дружеството по сметка 201 в инвентарната книга от 1991г. с цена на придобиване
12 034лв. Във връзка с отчуждаването на това дворно място представляващо имот
пл.№5 с площ 160кв.м на ул.К.Д. №7 и съседното - имот пл.№4 с площ 204,40кв.м
на ул.К.Д. №5, в кв.52, 8-ми подрайон на гр.Варна представя Заповед
№2065/04.07.1988г. и АДС №135 от 11.11.1988г., с който имотите са предоставени
в оперативно управление на Стопански Енергоснабдителен комбинат. В АДС като
допълнителни данни е отразено, че със Заповед №1896/20.06.1988г. се отменят
Заповеди №2244 и №2260/05.07.1986г.; със Заповед №2065/04.07.1988г. се отменя
Заповед №1896/20.06.1988г.; със Заповед №117/04.05.1991г. по чл.102 от ЗС се
отменят Заповед №3350/23.10.1989г. и №3845/01.12.1989г. по чл.98 от ЗТСУ, отнасящи
се за имот пл.№4. Представят по делото
заповедите с тези номера, др. заповеди, решения на МС и на съдилищата, както и
др. писмени доказателства, удостоверяващи
преминаване на имуществото и активите на държавните обединения и
комбинати в системата на Комитета по енергетика в новоучреденото “НЕК”ЕАД, за
преобразуването му в нови ЕАД с държавно имущество, сред които е
“Електроразпределение-Варна”ЕАД, което въз основа на договори и преобразуване с
активите и имуществото на територията на град Варна е обособено като “Е.ОН
България Мрежи”АД, с последно вписано наименование в търговския регистър
“ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД-гр.Варна. Съобразно горецитираните писмени доказателства и
заключението по т.5 на СТЕ при първо гледане на делото пред регионалния съд, се
установява частична идентичност на единия от двата имоти описан в АДС
№135/1988г. и дворното място на ул.К.Д. №7, заведено в инвентарната книга на
“ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД. Въз основа на ангажираните от това дружество-жалбоподател
писмени доказателства, се установява по делото, че очуждения имот пл.5 с площ
160кв.м в кв.52, 8 м.р. на гр.Варна с адрес ул.К.Д. №7 изграждане на трафопост,
за който е заплатено обезщетение, е сред притежаваните от него в собственост
дълготрайни материални активи. Този имот представлява ПИ 10135.1507.684 по
действащата кадастрална карта и е предмет на ПУП-ПРЗ и РУП одобрен с
обжалваната заповед.
По аргумент на гореизложените установявания съдът приема, че
жалбите са допустими, подадени от лица с установен пряк и непосредствен
интерес, засегнати от предвижданията на
плана , в законоустановения срок , поради което притежават активна легитимация
по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ да оспорват Заповедта, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и
РУП за УПИ ХІХ-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв.52 по плана на
8-ми м.р. на гр.Варна.
По основателността на жалбите, съдът приема
следното от фактическа страна:
С обжалваната Заповед е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684
„за жилищно строителство и трафопост“ в кв.52 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна.
Планът
за регулация предвижда урегулиране на ПИ 10135.1507.684 с разполагане на
регулационните му граници по имотните и отреждането му „за жил. строителство и
трафопост“. Планът за застрояване предвижда ново строителство на жилищна сграда
и трафопост в УПИ ХІХ-684, със сключено застрояване на страничните граници със
съседните имоти - с евентуалната застройка в съседния ПИ 685 и покриване на
калкана към съществуващата сграда в УПИ ХVІІІ-1643.
Административното производство е започнало с подаването на заявление
вх.№АГ2-9400-2/04.10.2010г., в което Н.П.Н., И.А.Н. и Г.К.Г. са заявили, че са собственици на ПИ
10135.1507.684 с адрес: ул.К.Д. №7, представляващ имот пл.684 в кв.52,
подрайон 8-ми на гр.Варна и са поискали да се допусне изработване на ПУП с
изменение на действащия план в обхвата на имота /л.28 и следв. от преписката/. От скицата издадена на
19.12.2009г. от СГКК-Варна е видно, че ПИ 10135.1507.684 е с площ 162кв.м, като е отбелязано, че попада в
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване; че
граничи с ПИ 10135.1507.767, ПИ.685,
ПИ.697 и ПИ.683; че има стар номер 1644 в кв.52, парцел: VІІІ. В
кадастралния регистър като негови собственици са вписани Н.П.Н. и Г.К.Г. – всеки с ½ ид. част
от правото на собственост върху площта от 162кв.м съгласно НА за продажба
№28/23.11.2009г. Към заявлението е приложена декларация за заинтересувани лица
по чл.131 от ЗУТ с данни за собствениците на имота предмет на права и на
съседните имоти: за ПИ 10135.1507.683
– неидентифициран собственик; за ПИ10135.1507.685–Г. Захариев Г. с адрес ***; за ПИ10135.1507.697 и за ПИ10135.1507.767/улица/- Община Варна.
На заседанието на ЕСУТ, състояло се на 28.01.2010г. , заявлението е
докладвано като т.7, а разглеждането му е отложено. На заседание на ЕСУТ на 13-14.04.2010г.
заявлението отново е докладвано в т.10 и този колективен орган дал положително
становище за допускане на ПУП за ПИ 684 на основание чл.124 ал.3 и ал.7 от ЗУТ
при спазване на действащата нормативна уредба и запазване на ценната
едроразмерна дървестна растителност. Указано е планът да се обяви по реда на
чл.128 ал.3 от ЗУТ, след което да се внесе в ЕСУТ за приемане. Предложено е на
Гл. архитект на Община Варна да издаде заповед на основание чл.124 ал.3 от ЗУТ
във вр. със Заповед №1277/25.04.2008г. на Кмета на Община Варна, след
представяне на становище от дирекция “Общинска собственост” относно наличието
или не на право на собственост на Общината върху имота.
Въз основа на справка в архива на
дирекция “Общинска собственост” за ПИ10135.1507.684
на ул.”К.Д.” №7 и съседния имот, било установено, че със Заповед
№2244/1986г. е отчужден имот пл.№4 на ул.К.Д.№5, а със Заповед №2260/1986г. е
отчужден имот пл.№5 на ул.К.Д. №7. И двата имота са в кв.52 по плана на 8-ми
подрайон и са отчуждени в полза на държавата за предвиденото в ЗРП мероприятие:
“Трафопост” на ул.“К.Д.“-8-ми подрайон. Имотите са оценени, стойностите са
разпределени на правоимащите с тези заповеди, каквито за имот пл.5 в Заповед
№2260/1986г. са посочени Д.И.Х., Н.К.К. и Е.Н.К.. Със заповедта на тримата като
обезщетение са определени и конкретни жилища. Заради неизплатени от
СК”Енергоснабдяване” суми по оценителни протоколи на бившите собственици, тези
заповеди били отменени със Заповед №1896/20.06.1988г., която е отменена след
превеждане на средствата от стопанския комбинат със Заповед №2065/04.07.1988г.
Дворното място предвидено за построяване на трафопоста, което включвало имот
пл.4 с площ 204,40кв.м и имот пл.5 с площ 160кв.м е актувано с АДС
№135/11.11.1988г., с който двата имота са предоставени за оперативно управление
на Стопански Енергоснабдителен комбинат.
Бившите собственици на имот пл.4 са обжалвали Заповед
№2065/04.07.1988г. и с влязло в сила Решение №225/26.05.1989г. Върховния съд на
РБългария отменил частично Заповед №2065/04.07.1988г.- в частта касаеща
отчуждаването на имот пл.№4 с адрес ул.К.Д. №5. В последствие са издадени
Заповеди №3350/23.10.1989г. и №3845/01.12.1989г. за отчуждаване на имот пл.№4
по чл.89 от ЗТСУ, които са отменени със Заповед №117/04.05.1991г. по чл.102 от
ЗС. Няма спор между страните, че за имот
пл.№5 на ул.“К.Д.“ №7 не са водени съдебни производства за отмяна на заповедите
за отчуждаване. С Решение №664/15.10.1992г. Комисията по реституция при Община
Варна отказала възстановяване на собствеността върху 1/3 ид. части от имот пл.5,
целия с площ 158кв.м с адрес К.Д. №7.
Тези данни са установени от дирекция “Общинска собственост” и
изложени в писмо от 05.05.2010г. по преписката, с копие до дирекция “ПНО”,
които да изразят становище има ли общината собственост върху бивш имот пл.5 /ПИ
684 по ККР/. Верността им не се оспорва и в съдебната фаза, не се твърди и не
се представят доказателства да са водени съдебни производства по отмяна на
отчуждителните актове по отношение на имот пл.5 на ул.К.Д. №7 в кв.52, 8-ми
м.р. на гр.Варна. Цитираните заповеди, решения, извадката от одобрения ЗРП за
кв.52, 8-м.р. и др. писмени доказателства са достатъчни, за да се направи
извода, че след като за бивш имот пл.5 /ПИ 684 по ККР/, за разлика от бивш имот
пл.4 /ПИ 683 по ККР/, издадените актове в производството по отчуждаването му за
строеж на трафопост за кв.52 не са обжалвани, не са отменени и са влезли в
сила.
Поради това в качеството на правоприемник на активите на
някогашния държавен Стопански комбинат ”Енергоснабдяване“, сред които са всички
имоти на територията на град Варна, които са отчуждени, заплатени и актувани за
съществуващи или предвидени за изграждане
на ел. мрежи и съоръжения, “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД-гр.Варна е следвало да
бъде уведомено за административното производство инициирано от заинт. страни Н.
Н., И.Н. и Г.Г.. При данните в преписката, че имота е отчужден за изграждане на
трафопост и след като лице с установено право на собственост, каквото е “ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ”АД-гр.Варна не е сред заявителите, е следвало дружеството да даде съгласие с
искането. Документите към заявлението и тези в преписката сочат, че за имота на
ул.К.Д. №7 в кв.52, 8-м.р. на гр.Варна, за който е поискано допускане и
одобряване на ПУП, две групи собственици се легитимират като такива, но на
различни правни основания. Правата на заявителите и на “ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ”АД-гр.Варна по отношение на този
имот се конкурират, без същите страни да са ангажирали доказателства, сочещи на
разрешен спор за собственост.
Тук следва да бъде отбелязана
неоснователносттта на твърденията на заинт.страни Н.П.Н., И.А.Н. и Г.К.Г.-заявители в административното
производство, че не е необходимо изискване на съгласие от жалбоподателя “ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ”АД-гр.Варна . Действително
законът позволява процедирането на всяко заявление, щом то е придружено с акт
за собственост. Но при безспорна констатация за конкуренция на права, предвид различните
инвестиционните намерения на
конкуриращите се собственици, за реализиране на които трябва за имота да има
одобрен ПУП, е следвало административният орган да изиска съгласието на другия
собственик-незаявител за предстоящото устройствено предвиждане. Установи се в
това производство, че акционерното дружество не желае в имота отреден за
трафопост да се строи жилищна сграда. Административният орган е допуснал
нарушение на процесуалните правила, като продължил процедирането по преписката
считайки, че не е налице пречка както е уведомен в становищата и писмата от
дирекциите „ПНО“ и „Общинска собственост“.
Извън гореизложеното, констатира се, че са изготвени съобщения по чл.26 ал.1 от АПК за
уведомяване за започналата процедура по допускане на ПУП за ПИ 10135.1507.684
до Валентин и Виолета Петрови, Д.Г., С.И., Б.Г., Дирекция “Общинска
собственост”, които са изведени с изх.№, без данни за връчването им,
което е нарушение на изискванията на ЗУТ за уведомяване на всички
заинтересувани лица по чл.131 от ЗУТ за производството по процедиране на ПУП за
съседния на тях имот с поискана промяна на предназначението му и отреждане за
жилищно застрояване. Няма данни да е уведомено и заинт.лице Б.А.Б., който е вписан и фигурира в
кадастралния регистър като носител на право на строеж в ПИ.697. Това
нарушение е препятствало изясняването на всички факти и обстоятелства от
значение за случая - основно изискване в чл.35 АПК.
В отменителното решение на касационната инстанция обаче е
възприет извод, че неуведомяването на „Енерго Про Мрежи“ АД, като
заинтересованото лице за първоначалния проект на ПУП не е съществено нарушение
на административно производствените правила.
Установява се, че във внесеното
задание за проектиране по чл.124 от ЗУТ е посочено, че ПИ684 е в централна
градска част на гр.Варна и няма действащ застроителен и регулационен план; че е
без постройки, електрифициран, водоснабден и с канализация. Възложителите поискали
допускане на свързано застрояване с ПИ.683 и свободно на 3м отстояние с ПИ 685,
а режимът на застрояване и градоустройствените показатели - съобразно
нормативната уредба. Посочили, че ще представят ПРЗ в цифров и графичен вид,
съгласно изискванията на Наредба №8, въз основа на актуална кадастрална основа–
КККР одобрена 2009г. и показатели по норматив: Плътност-50-100%, Кинт-2-5, Мин.
озеленена площ-20-30%. Заданието е одобрено от гл. архитект на Община
Варна. Проекта за ПУП-ПРЗ и РУП
с обяснителна записка към него изготвен м. май 2010г. е със становище на
архитект вписан в публичния регистър по чл.165 от Закона за културното
наследство към Министерство на културата.
Въз основа на това задание Гл. архитект на Община Варна издал Заповед №93/30.06.2010г., с която съгласно Заповед №1277/25.04.2008г. на Кмета на Община Варна и др. материали в
преписката, разрешил изработване на проект за ПУП за ПИ 10135.1507.684
в кв.52, 8-ми м.р. на гр.Варна, като указал плана да се обяви по чл.128 ал.3 ЗУТ, след което да се внесе за приемане в ЕСУТ. Той констатирал наличие на
действащ устройствен план за територията, за която със Заповед №79/18.09.1986г.
е одобрено изменение на ЗРП и ЧКЗСП съставен по чл.61 от ППЗТСУ на кв.52, 8-ми
м.р. от Централна градска част на гр.Варна, при допуснати отклонения от
действащите строителни правила, норми и нормативи, отразени със забележка върху
ситуационната съставка.
В съответствие с тази констатация
на гл. архитект, заявителите внесли скица-предложение по чл.135 ал.2 от ЗУТ –
т.е. за изменение за действащия ПУП в обхвата на ПИ 10135.1507.684,
като е представена извадка както от одобрената за района кадастрална карта,
така и от одобрения ЗРП в частта за кв.52 на 8-ми подрайон на гр.Варна със
Заповед №79/18.09.1986г. В скицата-предложение в съставките ПР и ПЗ е
предвидена промяна на регулационното отреждане за УПИ І “за детски комбинат и
трафопост”: като отделен УПИ ХІХ-684 се урегулирал единия от попадащите в УПИ І
няколко имота, като се променяло отреждането му в “за жил. строителство”, а
останалите ПИ 685 и ПИ 686 от УПИ І се урегулирали като УПИ ХХ “за детски
комбинат и трафопост”. Предложено е застрояването в УПИ ХІХ-684 да е триетажно
на уличната регулация към ул.К.Д., свързано с бъдещото застрояването в УПИ
ХVІІІ-1643 /ПИ 683/ и на отстояние 3м от новата странична регулационна граница
на УПИ ХІХ-684 с УПИ ХХ и едноетажно на 3м от границата към дъното на УПИ
ХІХ-684.
На заседание на 27.07.2010г. на
ЕСУТ на Община Варна е докладвана молба от 22.07.2010г. на Г.Г., Н.Н. и И.Н. за
изменение на Заповед №93/2010г. на Гл. архитект за изработване на ПУП за УПИ
І-“за детски комбинат и тр.п.”/ПИ 10135.1507.684/, кв.52, по плана на 8-ми м.р.
на гр.Варна с тази скица-проект. Гл. архитект на Община Варна констатирал
неправилно допуснато със Заповед №93/30.06.2010г. изработване на ПУП на
основание чл.124 ал.3 от ЗУТ, поради наличие на действащ план. Въз основа на
скицата-предложение на основание чл.135 ал.3 във вр. с §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ
той издал Заповед №158/21.12.2010г., с
която разрешил изработване на проект за изменение на ПУП за УПИ І “за детски комбинат и тр.п.” /ПИ 10135.1507.684/
в кв.52, 8-ми м.р. на гр.Варна. по плана одобрен със Заповед №79/1986г. при
спазване на действащата нормативна уредба за устройство на територията, Наредба
№7, при запазване на ценната едроразмерна растителност. Указал плана да се
обяви по реда на чл.128 ал.3 ЗУТ, след което да се внесе за приемане в ЕСУТ.
При представяне на проекта указал да има
становище на РИОСВ-Варна, ако предвижданията попадат в приложение № 1 или №2 на
ЗООС. На основание чл.135 ал.6 от ЗУТ спрял прилагането на действащия
устройствен план за не повече от 1 година. Тази Заповед е поставена на таблото
за съобщения в район “Одесос” и са изготвени съобщения до заинтересованите
лица, с указания за възможността да се запознаят с преписката и да подадат
възражения или жалба срещу нея. Съобщение е получено от Б.Г. на 05.01.2011г.,
от Виолета Велева и Валентин П. – на 04.01.2011г., от С.И. – на 12.01.2011г.,
от Дирекция “Общинска собственост”- на 11.01.2011г. и заявителите.
Със заявление на 12.01.2011г. е внесена градоустройствена разработка за
одобряване на ПУП за изменение на действащия в обхват УПИ ХІХ-684, а със
заявление на 25.03.2011г. е поискано приемане и одобряване на ПУП за изменение
на действащия план.
Срещу проекта постъпили възражения от Б.Г., С.Г.,
Д. и Ф.Ш. - собственици на дворното място на ул.К.Д. №9 съставляващо ПИ 685. Те
заявили, че възразяват срещу проекта за ПУП-ПРЗ за съседния ПИ 684 и желаели да
се предвиди свързано застрояване между тези съседни имоти. Поискали да се
преработи проекта за ПУП-ПРЗ. Виолета П. депозирала възражение с искане новата
постройка в УПИ ХІХ-684 да не превишава дължината на калкана – южната страна на
къщата на ул.К.Д. №5., както и да се спазят 5м отстояние от изток. В допълнително възражение П. посочила, че ако
необходимостта от детски дом е отпаднала, необходимостта от построяване на
трафопост е наложителна, тъй като съществуващият такъв е разположен на тротоара
срещу притежаваната от тях сграда - противно на изискванията и препятствал
ползването на входа на сградата и на гаража в нея. Поради това следвало да се
запази изискването за построяване на трафопост по действащият ПУП. Предвиденото
застрояване в проекта излизало извън очертанията на свързаното застрояване, в
противоречие с чл.21 от ЗУТ и не било ясно дали се касае за основно или за
допълнително застрояване, дали предвижданията отговарят на изискванията в
раздел ІV от ЗУТ.
На проведено заседание на ЕСУТ на 29.03.2011г. в т.6 са разгледани възраженията срещу проекта за ПУП. Възражението на
Виолета П. не е уважено, т.к. е констатирано спазване на линиите на застрояване
и отстоянията за допълващото застрояване. По отношение на възраженията свързани
с трафопоста е указано да се представи официално становище от „Е-он“. Уважено е
искането във възраженията на Д. и Ф.Ш., С.И. и Б.Г.
относно начина на застрояване. Указано е преработване на проекта за ПУП с
предвиждане на сключено /свързано/ застрояване между ПИ 684 и ПИ 685, след
което отново да се обяви по чл.128 ал.10 ЗУТ.
В изпълнение на указанията на ЕСУТ е внесен
изготвен м.юни 2011г. коригиран проект за ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684. В него
е направена промяна в Плана за застрояване, като е проектирано свързано застрояване
в УПИ ХІХ-684 на новата регулационна граница между него и УПИ І «за детски
комбинат и трафопост», в който се предвиждало да останат ПИ 685 и ПИ 686. За
проекта са уведомени заинтересуваните лица със съобщения с обратни разписки,
връчени им през м.август 2011г.
След това уведомяване е постъпило от С.И.
възражение срещу частта от проекта за ПУП, в която имота на ул.К.Д. №7 /ПИ 684/
се отрежда «за жилищно строителство», а притежавания от нея и др. лица имот на
ул.К.Д. №9 /ПИ 685/ се отрежда «за детски комбинат и трафопост». Счита, че са
нарушение чл.8, чл.9 от ЗУТ, тъй като имота й фактически се ползвал и правно
бил със жилищни функции, което предназначение не било променено с влязла в сила
заповед. Трафопостът на улицата съществувал в имоти с адреси ул.К.Д. №3 и №5,
но при строежа на сградата в имота на ул.К.Д. №5 /ПИ 683/ бил съборен и
разположен на тротоара пред тази сграда. Поради това неправилно в проекта за
ПУП имота й се отреждал «за детски комбинат и трафопост», изграждане на какъвто
трафопост не било предвиждано в имота й по действащ план, вкл. и поради
невъзможност да се спазят изискуемите разстояния на основание чл.60 ал.3 от
Наредба №7.
Д.Г. депозирала възражение срещу проекта за ПУП
с несъгласие с предвиждането да се изгражда трафопост в имота й на ул.К.Д. №9
/ПИ 685/. Заявила, че не е давала съгласие, нито несъгласие за предвижданото в
плана свързано застрояване.
Б.Г. също възразила писмено срещу отреждането в
проекта за ПУП на имота й «за детски комбинат и трафопост». Твърди, че от
1972г. живее в имота на ул.К.Д. №9, в който имало изпълнена жилищна сграда и се
ползвал като жилищен от наследодателите й от двеста години. Трафопостът
съществувал в имота на ул.К.Д. №5, при строежа на сградата в който бил съборен
и разположен на тротоара пред новата постройка, поради което незаконосъобразно
в проекта за ПУП се отреждал «за трафопост» нейния имот на ул.К.Д. №9 /ПИ 685/.
Възражение депозирал и Валентин П. в качеството
на собственик на имота на ул.К.Д. №5 /ПИ 683/. Той заявил, че в проекта за
ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684 не било спазено изискването в чл.31 от ЗУТ за 5м
отстояние до границата към дъното на УПИ. Освен това по действащият ПУП «за
детски дом и трафопост» бил отреден имота на ул.»К.Д.» №7, който още 1988г. бил
отчужден за изграждане на трафопост, а собствениците на къщата в него били обезщетени
с три апартамента още през 1989г., след което тя била съборена и имота станал
общинска собственост. Представя писмени доказателства за твърдяните
обстоятелства: молбите-декларации от 2004т. на Любомир Ал. Димитров до
нотариуса, в които заявява, че е собственик на дворно място пл.1644 на ул. К.Д.
№7 и на дворно място с пл.1643 с къща на ул. К.Д. №5; съставените констативни
НА №27/20.07.2004г. и НА №91/30.12.2004г. на Служба по вписванията –Варна;
скица-извадка от действащия КП на 8-ми м.р. и одобрения Регулационен план за
имоти пл.1644 с площ 163 кв.м и пл.1643 с площ 208кв.м, в кв.52, 8-ми м.р. на
гр.Варна. Приложил копие на Заповед от 2004г. на Зам. Кмета на Община Варна, с
която на основание чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е одобрен ПРЗ и РУП за УПИ ХVІІІ-1643
/пл.4/ в кв.52, 8м.р. по начина показан в ситуацията, разрезите и силуетите, с
устройствени показатели представени в табличен вид. Към възражението си Валентин
П. представя НА №106/20.05.2003г. вписан с акт №124/2003г. в СВ-Варна, с който
придобили чрез покупко-продажба собствеността върху дворното място с площ
204кв.м на ул.К.Д. №5 представляващо имот №4 в кв.52, 8м.р. на гр.Варна с къщата в него със ЗП-59,90кв.м от
продавачите-собственици по наследство на имота.
Възражение срещу проекта за ПУП депозирали С. и С.
Минчеви и И.Х. - собственици на дворното място
представляващо парцел VІІ в кв.52, 8м.р. на ул.К.Д. №11 с построената в
него масивна двуетажна жилищна сграда. Изразили несъгласие с предвижданията на
проекта за ПУП, с който се изменяли действащите устройствени предвиждания за ПИ
684, както и за техните ПИ 685 и ПИ 686. Сочат, че не им се предоставя
обяснителната записка към мотивираното предложение за изработване на ПУП.
Въпреки, че било допуснато процедиране на частичен ПУП само за ПИ 684 с адрес
ул.К.Д. №7, в проекта били предвидени регулационни промени за техните имоти –
обединяването на ПИ 685 и ПИ 686 в нов УПИ ХХ, отреждането му за ново свързано
застряване в очертанията с пунктир, с гаражи, магазин и четири етажа. Сочат, че
за имота предмет на плана -ПИ 684 и за ПИ 685 и ПИ 686 по действащият от 1986г.
план се предвиждало застрояване със сгради за обществено обслужване, а с
проекта неправилно се предвиждала промяна на отреждането «за трафопост и детски
комбинат» само за ПИ 684. С внесения проект за ПУП се целяло неправомерно
изнасяне на обществените постройки в съседните частни имоти. Представили са НА
№126/14.11.1995г. с който С.М. закупил ІІ жилищен етаж от сградата в дворното
място представляващо парцел VІІ в кв.52 и ½ ид. части от този имот с
площ 204кв.м на ул.К.Д. №11 и НА №46/14.03.1995г. с който Евгени и И.
Хаджикирякови придобили по дарение от баща си по 1/6 ид. част от първи етаж на
къщата и по 1/6 ид. част от дворното място с площ 204кв.м представляващо парцел
VІІ в кв.52 на ул.К.Д. №11, както и НА №144/2003г., НА №141/2003г. и НА
№124/2006г. за придобити чрез дарение и покупко-продажба от И.Х. други ид.
части от имот пл.7 /идентичен с ПИ 1646/ и от жилищната сграда в него.
Становището на „Е-он България Мрежи“АД-Варна по проекта за ПУП е
обективирано в писмо от 12.07.2011г. до Н. П. Н.. Във връзка с изработване на
проект за изменение на ПУП е указано да се осигури място и за трафопост,
каквото предвиждане имало по действащия план. По искането за проучване за
присъединяване на проектирания в плана обект към електроразпределителната мрежа
посочили, че към момента съществуващата ел. изграденост е недостатъчна за
присъединяване на нови обекти.
На проведено заседание на ЕСУТ на 27.09.2011г. в т.6 са докладвани
постъпилите възражения и коригирания
проект за ПУП ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684, но не са разгледани, тъй като е
установено, че в графичната част на проекта не са отразени корекциите, визирани
в Протокола №16/29.03.2011г. на ЕСУТ. Кмета на район „Одесос“ и гл. архитект са
поискали становище от Дирекция „ПНО“ на община Варна, дали Заповед
№Г-79/18.09.1986г. е действаща или не за стар ПИ 5 /нов УПИ ХІХ-684/.
На 16.05.2012г. гл. архитект на Община Варна издал Заповед №102, с която
на основание чл.99 т.5 от АПК изменил уводната и разпоредителната част на
Заповед №158/21.12.2010г., като допуснал изработване на проект за ПУП за ПИ
10135.1507.684 на основание чл.124 ал.3 от ЗУТ и задание по чл.124 ал.7 от ЗУТ.
С писмо изведено на 14.06.2012г. кмета на район „Одесос“ уведомил гл. архитект
на общината, че ПИ 684 за който е допуснато изработване на проект за ПУП попада
в археологически резерват с особен режим на застрояване на територията на
античен град „Одесос“–Варна. С оглед на това със Заповед №171/28.08.2012г. гл.
архитект допълнил своята Заповед
№102/16.05.2012г. в разпоредителната част с указание проекта да се
съгласува с НИНКН. С писмо от 27.07.2012г. Кмета на района уведомил заявителите,
че следва да информират писмено РИОСВ-Варна за плановете, програми, проекти и
инвестиционни предложения преди одобряването им по реда на ЗУТ за преценка
необходимостта от изготвяне на оценка на въздействието им върху околната среда
или екологична оценка по реда на ЗООС. Такова писмено становище е дадено на 18.10.2012г. от РИОСВ-Варна в писмо изх.№6447/1 от РИОСВ- Варна, че ПИ 10135.1507.684 не попада в границите на защитени територии по ЗЗТ, в защитени зони по Натура 2000 или в територии по Глава VІ на ЗООС като няма вероятност за отрицателно въздействие върху ЗЗ „Варненско-Белославско езеро”. Поради това и на основание чл.2 ал.2 от
Наредбата за ОС за заявените ПУП-ПРЗ и РУП не било необходимо провеждане на
процедура по глава ІІ от тази наредба. Във всички случаи на промяна на
параметрите на ПУП-ПРЗ и РУП или на някое от обстоятелствата, при които е
издадено това становище, възложителят следвало да уведоми РИОСВ–Варна до 14 дни
след настъпване на измененията.
От Министерство на културата е издадено становище на 25.04.2013г., с
което е съгласуван проекта за ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684, кв.52, 8-м.р. с
конкретни изисквания, за което съгласуване е поставен щемпел върху графичната
част на проекта за ПУП-ПРЗ и РУП.
При уведомяване на заинтересованите лица за запознаване с материалите в
преписката, през м.юни 2012г. постъпили отново възражения срещу предвижданията
и пълнотата на проекта за ПУП от С.И., Б.Г., Д.Б., Виолета П..
На проведено заседание на ЕСУТ на 10-11.09.2013г. в т.4 са докладвани
постъпилите възражения срещу проекта за ПУП -ПРЗ и РУП за УПИ ХIХ-684. Уважени са в частта относно: трафопоста в
становището на "Е-ОН" от 26.07.2011г.; указано е да се докаже
съвместимостта на ПУП с предвижданията на ОУП за зона Ц2; да се спази
изискването на чл.21 ал.2 от ЗУТ; височината на сградата на кота +12.50 да се
докаже спрямо улицата. Не са уважени възраженията в частта за височината на
допълващото застрояване и за промяната на собственост в съседни имоти. Проекта
не е приет, а е указано коригирането му съгласно забележките и да се връчи по
реда на чл.128 ал.10 от ЗУТ.
На 31.07.2014г. е внесен коригирания проект за ПУП съгласно изискванията
на ЕСУТ. Служебно е извършена справка за собствениците и носителите на
ограничени вещни права на процедирания имот /ПИ 684/ и на съседните му имоти с
идентиф. №683, 685, 697 и 797 по кадастралната карта и е предприето
уведомяването им за проекта за ПУП и възможността за депозиране на възражения,
предложения и искания в 14-дневен срок. Постъпили са възражения от С.И., Б.Г., Д.Б.
срещу плътността на застрояване на УПИ ХІХ-684, липсата на предвиждане
разположението на трафопоста, неправилно отреждането за него не на ПИ 684, а на
съседния притежаван от тях имот, липсата на съгласие на всички за предвиденото
свързано застрояване и техния имот – който е съседен на ПИ 684. Постъпило е
възражение срещу предвижданията на проекта за ПУП и от А. В. П. – съсобственик
в имот пл.4, представляващ УПИ ХVІІ-1643 на ул.К.Д. №5, срещу промяната на
предназначението на имота предмет на плана и липсата на предвиждане в него на
трафопост, срещу височината и отстоянията на застрояването в плана и др.
На заседание на ЕСУТ на 30.09.-01.10.2014г. в т.17 са докладвани
възраженията и проекта за ПУП -ПРЗ и РУП за УПИ ХIХ-684 и са уважени по отношение на трафопоста, като е препоръчано да се
представи схема по част “ел“ съгласувана с „Енерго-про“АД.
С последващо заявление от 10.12.2014г. депозирано от Н. Н. е поискано да
се приеме и одобри ПУП-ПРЗ и РУП на УПИ ХIХ-684 „за жил. стр. и трафопост“ в кв.52, 8м.р. на гр.Варна. Внесен е
подготвения през октомври 2014г. проект за ПУП, с обяснителна записка,
инженерно-геоложко становище за състоянието на терена на имота на ул.К.Д. №7 и
т.н. В обяснителната записка е посочено, че в Плана за регулация се предвижда
урегулиране на ПИ 10135.1507.684 с разполагане на регулационните му граници по
имотните граници. В Планът за застрояване се предвижда ново строителство на
жилищна сграда и трафопост в УПИ ХІХ-684, сключено застрояване между ПИ 684 и
ПИ 685 /каквото поискали във възраженията собствениците на ПИ 685/. В ПЗ се
предвижда новата застройка в УПИ ХІХ-684 изцяло да покрива калкана към УПИ
ХVІІІ-1643. Показана е евентуалната застройка в съседните ПИ 685 и ПИ 686. В
РУП са конкретизирани предвижданията с точно определяне на разстоянията между
сградите и имотните граници, както и точните строителни контури на сградата. В
записката са посочени показателите за зона Ц2 съгласно ОУП и специфичните
правила към него и показателите на конкретния ПУП – Плътност-80%, Кинт.-5, мин.
Озел. площ- 20%, високоетажно свързано застрояване. В графичната част няма
извадка от действащата кадастрална карта и устройствени планове, представени са
ПР, ПЗ и РУП със съответната таблична част.
На заседание на ЕСУТ на 04-05.11.2014г. в т.8 е решено да се приеме обявения на основание чл.128 ал.10 от ЗУТ
ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХIХ-684,кв.52,
8-м.р. на гр.Варна, за който установили, че не са постъпили възражения.
Предложено е да се издаде Заповед по реда на чл.129 ал.2 ЗУТ.
Последвало е
издаването на обжалваната тук Заповед №Г-516/ 23.12.2014г. на Зам. кмета на Община Варна ,
с която на
основание чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХІХ-684 „за жил.
стр. и трафопост“ в кв.52 по плана на 8м.р. на гр.Варна по начина показан с черен, червен и син
цвят на графичната част - Приложение №1 и Приложение №2, неразделна част
от нея.
В хода на съдебното производство бе изслушано заключение по СТЕ, не оспорено от страните от експерт, съобразно неговата компетентност, поради което съдът го възприема като годно да послужи при формиране на крайния извод по делото. В заключението подробно са цитирани устройствените планове, установени от вещото лице, които включват процесния имот. Относим в конкретния случай е ЗРП на ЦГЧ на гр.Варна, одобрен със Заповед № 12557/30.12.1981г., издадена от първи зам.министър на Министерство на строителството и архитектурата. Установява се предвид представеното съдебно решение №11477/20.12.2005г. постановено от ВОС по адм.д.№ 6371/2005г. /л.301 от делото/, че тази заповед е обявена за нищожна. До колкото обаче това е станало през 2005г., до тогава са последвали две изменения на ЗРП, както следва: със Заповед № 79/18.09.1986г. е одобрено изменение на ЗРП, както и съставения по чл.61 от ППЗТСУ частичен КЗСП на кв.52 по плана на осми м.р. от ЦГЧ; със Заповед № 125/ 04.10.1990г. на Председателя на ИК на ОбНС Варна е одобрено изменение на ЗРП на ЦГЧ в определен обхват, включващ и процесния имот . Кадастралната карта на гр.Варна, район Одесос е одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г., а ОУП е одобрен със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012г. и Заповед № РД-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ и обявен в ДВ бр.70/14.09.2012г. Същият предвижда за територията, в която попада процесния имот, зона Ц2-Устройствена зона на стария градски център.
С оглед указанията на ВАС на РБ в отменителното решение, експертът уточнява, че кадастралната карта и ОУП не са устройствени планове, а по отношение последващите изменения на ЗРП одобрен през 1981г. счита, че отговорът е правен до колкото безспорно се констатира , че той е обявен за нищожен с решение на съда от 2005г.
Заявява, че освен общия устройствен план, който не е урегулиращ, няма друг действащ план.
С оглед гореизложеното от фактическа страна , съдът формира следните правни изводи:
Представена е Заповед №3723/14.10.2013г., с която Кметът на община Варна, съобразно §1 ал.3 ДР от ЗУТ е делегирал на заместник кмета на общината -Пейчо Пейчев, функциите си по ЗУТ и конкретно - правомощията по чл.129 ал.2 ЗУТ да одобрява със заповед или да отказва одобряване на подробните устройствени планове и техните изменения за имоти в територията на общината. С оглед констатираната като регламентирана делегация на правомощия, съдът приема, че оспорената тук заповед е постановена от компетентен орган. Актът отговаря и на изискванията за форма, по аргумент на чл.59 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и с нея е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП, с обяснителна записка и графична част с извадка от кадастрални и регулационни планове за териториятая, в която попада имота – предмет на плана, със съставки ПР, ПЗ и РУП с предвижданията за регулацията и застрояването на ПИ 10135.1507.684, който се урегулира като УПИ ХIХ-684 „за жил. стр. и трафопост“, с матрична и таблична част с устройствените показатели.
Като правни основания,
послужили за постановяването й са посочени текстовете на чл.129 ал.2 и чл.135
ал.3 вр.§8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ. Първата от посочените разпоредби- чл. 129, ал. 2 от ЗУТ определя компетентността на органа, който може да одобри
съответния ПУП, тоест очертава само материалната компетентност за одобряване,
съответно изменение на ПУП, а втората посочена разпоредба на чл.135 ал.3 от ЗУТ
регламентира срока, в който компетентния орган следва да разреши изработването
на проект за ПУП, тоест има процесуално правен характер и очертава срокът за
произнасяне.
Така, като единствено материално
правна разпоредба, която би следвало да посочи основанието за изработване на
ПУП ПРЗ и РУП е посочения в заповедта §8
ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ. Съобразно този текст, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. (2)
Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 3. поискат вътрешните
регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със
съществуващите граници на поземлените имоти. Посочването на текста на §8 ал.2
т.3 от ЗУТ изисква произнасянето на съда дали се констатира неговото правилно
приложение. В този смисъл, възникване на правото на собствениците на недвижими
имоти по § 8, ал. 1 ПР ЗУТ
да поискат изменение на дворищно регулационния план при условията на ЗУТ предпоставя
отчуждителното действие на влезли в сила, но неприложени дворищно регулационни
планове за изравняване на частите в съответни имоти и за заемане на придадения
имот, да е прекратено. Това се определя от изтичане на сроковете по § 6, ал. 2
и 4 ПР ЗУТ,
което в случая е безспорно. В конкретния случай, не са доказани
обстоятелствата, свързани с уреждане на сметките, а доводите за задължения на
праводателя в тази връзка са неоснователни.
Разпоредбата
на §
8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ е самостоятелно основание за промяна на плана,
като по подадено искане органът следва да издаде заповед съгл. § 8, ал. 4
в случай, че са изпълнени законовите изисквания за изменение на плана, в тази
хипотеза. Възможността за изменение на регулационния план, на някое от
основанията по § 8, ал. 2, т. 1,
2 и 3, вр.
с ал. 1 ПР ЗУТ
съществува само тогава, когато заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план,
одобрен при действието на ЗТСУ
(отм.), предвижда създаване на съсобствени по регулация дворищнорегулационни
парцели или парцели, с придаваеми поземлени имоти или части от такива имоти, за
прилагането на които се изисква изравняване и заплащане.
В случая за имот планоснимачен №5 няма влязъл в сила, но неприложен дворищнорегулационнен план, който по действащите към приемането му разпоредби да е имал отчуждително действие и по който да се е предвиждало придаване по регулация на части от него към съседен парцел, нито придаване на цялата му площ към образуван съсобствен парцел. УПИ І не е съсобствен парцел, а е устройствено предвиждане с което, съобразно обявената за нищожна Заповед от 1981г. се предвижда урегулиране на едно голямо УПИ, което в резултат на отчуждаване в полза на държавата да стане държавна собственост и в което да се застроят детски комбинат – държавна собственост и трафопост – собственост на Държавния Електроснабдителен комбинат. Поради това в случая не е налице хипотеза предвидена в §8 от ПР на ЗУТ и не е осъществен фактическия състав в §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ.
Анализът на изложената от
административния орган правна аргументация на оспорения акт, налага извод за
липса на кореспонденция между изложеното в заповедта правно основание и
стореното от ответника. С оглед очертания спор и посочените в акта правни
основания, от съществено значение за извършване на преценка за
законосъобразността на крайния административен акт е да се прецени дали се
касае за допускане и одобряване на първоначален ПУП за неурегулирана територия,
респ. за неурегулиран имот/имоти които обхваща или се касае за ПУП с който се
изменя урегулирана с предходен ПУП територия, респ. УПИ. Няма спор ,че искането
пред административния орган е подадено с цел да се допусне изработване на ПУП с
изменение на действащия план в обхвата на имота, като ответника е счел това да се случи като за урегулирана с предходни устройствени планове
територия.
На първо място и съобразно указанията на ВАС на РБ и формираният в решението извод, безспорно установеното обявяване на Заповед № РД-12-557/30.12.1981, с която е определен и статутът на процесния имот-„За детски комбинат и трафопост“ за нищожна, има действие по отношение на всички, по арг. на чл.177 ал.1 от АПК. Нищожният административен акт не поражда правни последици, той не съществува в правния мир. Поради това е основателен доводът на заинтересованите страни, че нищожният акт не може да бъде изменян с последващи административни актове, след като той in fine не съществува. Видно от заключението на вещото лице В., допълнено от обясненията й от заседание, за процесния имот няма действащ устройствен план. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и заключението по СТЕ на в.л. К., който също пояснява, че за процесния ПИ-684 към настоящия момент няма действащ, съответно и приложен устройствен план/ стр.3 от заключението/. При това положение, административният орган не може да подходи към изменение, съобразно цитираният в заповедта §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, на план, който не съществува. Този текст, според вложения от законодателя смисъл, представлява специално основание за изменение на заварените и неприложени в сроковете по пар. 6, ал. 2 или ал. 4 ПР ЗУТ дворищнорегулационни планове, в предмета на което се включва единствено изменение на плана за регулация посредством поставяне на вътрешните регулационни линии на засегнатите имоти, за които са образувани дворищнорегулационните парцели, в съответствие с границите на собственост. Видно от разпоредбата на §8 ал.4 от ПР на ЗУТ , законодателят пояснява изрично, че се касае за изменение на дворищно-регулационният план по §8 ал.2 т.3. Поради това съдът възприема предприетите действия от ответника като опит за изменение на действащ регулационен план, а не като одобряване на първоначален ПУП.
От друга
страна и както се каза по-горе, няма действащи устройствени предвиждания, до
колкото одобрения Застроителен и регулационен план за
ЦГЧ със Заповед №РД-12-557/30.12.1981г., е обявен за нищожен. Поради това и
настъпилите последващи изменения със Заповед
№79/18.09.1986г. с която на основание чл.32 ал.1 т.1 и т.3 от ЗТСУ и чл.100
ал.4 от ППЗТСУ е одобрено изменението на ЗРП и съставения по чл.61 от ППЗТСУ
ЧКЗСП на кв.52 по начина показан на скицата и силуетите, с отклоненията
отразени върху ситуацията, не са породили правно действие. С оглед
гореизложеното, за имота на заявителите
към 2010г. не са действали законоустановени устройствени предвиждания, тоест
имота на ул.“К.Д.“ №7 с планоснимачен №5
не се счита за урегулиран със съседните имоти в голямо УПИ „за детски комбинат
и трафопост“. Предвиждането в Заповед
№РД-12-557/30.12.1981г. в частта за кв.52 и в Заповед
№79/18.09.1986г. за изменението му за част от кв.52 за изграждане на трафопост
на ул.К.Д. в имота на заявителите – пл.5 / ПИ 684 по КККР/ е отпаднало като устройствено отреждане.
Извън това, до 2005г., когато е постановено съдебното решение, с който
заповедта за одобряване на ЗРП от 1981г. е обявена за нищожна, предвижданията на ЗРП за построяване на
детски комбинат в кв.52 не са реализирани и са отпаднали, с оглед предвиденото
и изпълнено строителство на основни сгради в имотите в югоизточния край на
кв.52 с новопостроени 6-етажни жилищни сгради, застроени свързано с лице на
ул.Цар Самуил. Това застрояване е нанесено като съществуващо към 2010г. в
извадките от кадастралната карта за кв.52.
В обобщение и на основание гореизложеното, настоящият състав приема, че поради неустановено действащо устройствено
предвиждане, не може да се подходи към изменение на ЗРП, съобразно посоченото
от ответника материално основание - §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ. Недопустимо е в конкретния случай, предвид обявения
за нищожен ЗРП от 1981г. , за имота на заявителите да се допусне и процедира ПУП за
изменение на действащите устройствени предвиждания, поради неустановяване на
действащи такива. От друга страна, ако се е целяло одобряване на първоначален
ПУП, то използваните в заповедта правни основания, послужили като аргумент за
провеждане на производството, не кореспондират с тази цел.
Изложените съображения на съда обосновават извода,
че обжалваната заповед на ответника е незаконосъобразен административен акт, постановен
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а одобрения с него
ПУП-ПРЗ и РУП
за УПИ ХІХ-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв.52 по плана на 8-ми
м.р. на гр.Варна по начина показан с черен, червен и син цвят на графичната
част - Приложение №1 и Приложение №2, неразделна
част от заповедта.
Извън гореизложеното и по
приложението на материалния закон, процесния
ПУП предвижда застрояване на сграда в която има трафопост и жилища,
която сграда да е застроена свързано със жилищните сгради в съдените два имота.
За предвиждането на изграждане в сградата на трафопост, към ПУП не е приложена
изискуемата в чл.108 ал.2 план-схема за електрификация, която ЗУТ изисква да се
одобри едновременно с ПУП като неразделна част от плана, със която да се
определя вида и техническите размери на мрежите и съоръженията на тази
техническа инфраструктура. Предвиждането на одобрения ПУП-ПРЗ за УПИ ХІХ-684 са в несъответствие с изискванията въведени в
чл.91 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Правилото
възведено в чл.91 ал.1 от ЗУТ е трансформаторни постове да се изграждат в
свободни пространства или в сгради, които не са предназначени за живеене. В
градовете те могат да се изграждат и в незастроената част на урегулиран
поземлен имот - собственост на физически и юридически лица, с тяхно съгласие и
при спазване на изискванията за допълващо застрояване. За изграждане на
трансформаторен пост в застроен квартал, какъвто е кв.52 в който основно
застрояването е от жилищни сгради, каквито са сградите и в съседните имоти на процесния,
изграждане на трафопост в жилищна сграда чл.91 ал.2 от ЗУТ предвижда само като
изключение и при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ когато
липсва техническа възможност да се построи трансформаторния пост в
незастроената част на урегулиран поземлен имот свободно или свързано с
нежилищна сграда и 2/ при наличие на писмено съгласие с нотариална заверка на
подписите им дадено от собствениците на жилищната сграда, в която ще е
трафопоста, която в случая ще е свързано застрояне със съседните жилищни
сгради; 3/ при ефективна шумо- и виброизолация и защита срещу електрически и
магнитни полета съгласно установените норми, което следва да се конкретизира в
план-схемата за електрификацията.
В случая безспорно тези
кумулативно изискуеми предпоставки не са налице, поради което устройственото
предвиждане в ПУП-ПРЗ и РУП за отреждане на УПИ ХІХ-684 „за жилищно строителство и
трафопост“ в кв.52 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна е в нарушение на чл.92
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗУТ.
Съдът съобрази и събраните в предходно гледане пред
административния съд заключения по основна и допълнителна СТЕ на експертите К.
и К., в които неоспорени от страните се установяват несъответствия.
Имотът-предмет на обжалвания ПУП попада в територия с режим на културно-историческа
защита- Културно-исторически резерват «Одесос». В тази връзка, поради липса на
данни и доказателства, представени от ответника, неизяснено остава съобразена
ли е разпоредбата на чл.21 ал.3 от ЗУТ. На основание гореизложените мотиви, съдът счита
за основателни и доказани оплаквания в жалбите за издаване на Заповедта и
одобряване на ПУП в нарушение на административнопроизводствените правила и материално-правните
разпоредби. , които подробно са аргументирани в жалбите и в писмените бележки
на процесуалните представители на оспорващите. Поради това и на основание
чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК оспорената Заповед следва да бъде отменена.
С оглед посочените по-горе съществени нарушения
на процесуалните правила и незаконосъобразността на устройствените предвиждания
в допуснатия и внесен за одобряване проект за ПУП-ПРЗ и РУП с отреждане на УПИ ХІХ-684 „за жилищно строителство и
трафопост“ в кв.52 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна, в която процедура
неправилно е съобразена обявената за нищожна Заповед №РД-12-557/30.12.1981г., с която е одобрен ЗРП на ЦГЧ, която
включва и кв.52 , след отмяната на Заповедта преписката следва да бъде върната
за ново произнасяне. В предстоящото
административно производство, административния орган следва да се произнесе,
като съобрази подаденото заявление, в аспекта на действащото законодателство и
установяването за липса на устройствено предвиждане, като посочи кореспондиращи
с първоначално одобряване на ПУП правни и фактически установявания.
При този изход на спора, своевременно направените искания за присъждане
на разноски от представителите на жалбоподателите следва да бъдат уважени,
както следва:
При първо гледане пред административния съд : На основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна Община Варна следва да заплати на Д.Г. *** сумата от 160лева, представляващи направени от нея разноски в размер на: 10лева - държавна такса за образуване на делото и 150лева за депозит за вещо лице. На основание чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите на чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Налице е тази хипотеза и за осъществената от адв.С.Г. *** безплатна адвокатска помощ на Д.Б. по осъществяване на процесуално представителство по делото, ответната страна Община Варна следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 600лева за адвокатско възнаграждение, явяващо се минималния размер в чл.7 ал.1 т.4 вр. §1 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна Община Варна следва да
заплати на А.В.П. *** поисканата
със списъка за разноски сума от 750лева, представляващи 150лева за депозит за
вещо лице и 600лева за адвокатски хонорар.
На основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна Община Варна следва да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“АД-гр.Варна поисканата със списъка за разноски сума от 805лева,
представляващи: 50лева - държавна такса за образуване на делото, 5лв. държавна
такса за съдебно удостоверение, 150лева за депозит за вещо лице и 600лева за
юрисконсултско възнаграждение.
За разноските пред касационната инстанция, съобразно чл.226 ал.3 от АПК:
Ответната страна следва да заплати на жалбоподателката А.В.П. сторените
за възнаграждение на адвокат разноски в размер от 500.00лв./л.58 от к.д./.
Други доказателства за сторени от жалбоподателите разноски пред касационната
инстанция не са представени.
За разноските пред настоящия съд:
Ответната страна Община Варна
следва да заплати сторените от жалбоподателя А.В.П. разноски по
изплатено възнаграждение за адвокат в размер от 300.00лв.
Жалбоподателя Д.Г.Б. претендира разноски в размер от от 600.00лв. за процесуално представителство по настоящото производство и в размер от 600лв. пред касационната инстанция. Отново на основание чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите на чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Налице е тази хипотеза и за осъществената от адв.С.Г. *** безплатна адвокатска помощ на Д.Б. по осъществяване на процесуално представителство по делото, ответната страна Община Варна следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 600лева за адвокатско възнаграждение, явяващо се минималния размер в чл.7 ал.1 т.4 вр. §1 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна Община Варна
следва да заплати сторените от жалбоподателя“ Енерго-Про Мрежи“АД ЕИК *********, разноски в общ размер от 900.00лв.,
представляващ заплатено възнаграждение на вещото лице в размер от 300.00лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 600.00лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №Г-516/23.12.2014г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв.52 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна по начина показан с черен, червен и син цвят на графичната част - Приложение №1 и Приложение №2, неразделна част от заповедта.
ВРЪЩА преписката на административния орган
за разглеждане и процедиране на подаденото от Н.П.Н., И.А.Н. и
Г.К.Г. заявление вх.№АГ2-9400-2/04.10.2010г., което е сложило
началото на административното производство, съобразно дадените в решението
указания.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.Г.Б. ЕГН **********
*** сумата от 160.00лв.
/ сто и шейсет лева/, представляваща сторените в производството по адм.д.№
618/2015г. на Адм.съд Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат С.Г.И. *** сумата
от общо 1360.00 лв. /
хиляда триста и шейсет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществена адвокатска помощ на Д.Г. *** при условията на чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата по адм.д.№
618/2015г. , по адм.д.№ 8102/2017г. на ВАС на РБ и адм.д.№ 3553/2017г. по описа
на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.В.П. *** сумата от общо 1560лв./
хиляда петстотин и шейсет лева/, представляваща сторените разноски по адм.д.№ 618/2015г., адм.д.№ 8102/2017г. на ВАС на РБ и адм.д.№
3553/2017г. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ“АД-гр.Варна
сумата от общо 2305.00лв. / две хиляди триста и пет лева/, представляваща разноски
по адм.д.№ 618/2015г. в размер от 805лв., по адм.д.№ 8102/2017г. на ВАС на РБ в
размер от 600.00лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение и 600.00лв.
по адм.д.№ 3553/2017г. в размер от 600.00лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България с касационна жалба в 14-дневен срок
от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ :