№ 197
гр. Кърджали, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140201103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-001379 от 09.09.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП на Д. В. Г. от гр.Кърджали, ****, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и е постановено отнемане на 12 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
Жалбоподателят Д. В. Г. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното в акта и
постановлението нарушение. При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Наложеното наказание било явно несправедливо и несъобразено с обществената
опасност на деянието и дееца. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник,
който поддържа жалбата. Моли по изложените в същата съображения, атакуваното
постановление да бъде отменено. Актосъставителят не бил лицето, което е установило
нарушението, а това съставлявало порок, който не можело да се санира.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
1
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.08.2021 г. свидетелят С.О. и колегата му Й.М. работели на дневна смяна като
полицаи в РУ-Кърджали. Около 12.00 часа на същата дата те извършвали обход в района на
гр.Кърджали, бул.„Христо Ботев“, до бл.62, където спрели за проверка водача на лек
автомобил „**“ с рег. № ***. Установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Д.
В. Г.. Полицейските служители преценили, че водачът трябва да бъде проверен за употреба
на наркотични вещества, като за целта бил придружен до сградата на РУ-Кърджали. За
съдействие бил извикан свидетелят Р.Д. – мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОД МВР-
Кърджали. Той обяснил на Д.Г., че трябва да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000” с фабр.№ ARLK
0077, но водачът отказал. Заявил, че не желае да му бъде извършена такава проверка. По
този повод на 21.08.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, който той подписал и получил с
възражение. Подписал и издадения му Талон за изследване № 079310, в който било
удостоверено, че водачът отказва извършването на проверка с техническо средство. На
09.09.2021 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП наложил на Д.Г. административни наказания „глоба” в
размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и постановил отнемане на 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.Д.
и С.О., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се; от
писмените доказателства по делото – Акт за установяване на административно нарушение
от 21.08.2021 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-
1300-000372 от 21.08.2021 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-1300-000373 от 21.08.2021 г.; Талон за изследване № 079310; Докладна записка от
23.08.2021 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на МВР и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР, установяващи
компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.
При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
2
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ, че на
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Нормата
представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и
санкцията при нарушаването му. В настоящия случай при описаната фактология несъмнено
Д. В. Г. е осъществил нарушение на посочения текст, тъй като, като водач на лек автомобил
„**“ с рег. № *** на 21.08.2021 г. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно
от разпита на полицейските служители се установява, че на жалбоподателя е обяснено, че
трябва да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотици, но той не се е
съгласил и е отказал. Анализът на гласните и писмени доказателства по делото води до
извод, че с поведението си Д.Г. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, отказвайки да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества или техни
аналози. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е
съобразил разпоредбата на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП и е наложил предвидените
кумулативно, без възможност за преценка, наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Размерът на контролните
точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6 ал.1, т.3 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 12 точки, както правилно е постановил и
наказващият орган.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в
акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като
3
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Предвид изложеното,
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1300-001379 от 09.09.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП на Д. В. Г. от гр.Кърджали, ****, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и е постановено отнемане на 12 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. В. Г. от гр.Кърджали, ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4