Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
30.11.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ТЕОДОРА И.
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6344 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.196 и сл. ГПК/ отм./ във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР
на ГПК.
С
решение № І-50-26/26.07.2017 г., постановено по гр.дело № 15078/2007 г. на СРС, І Г.О., 50 състав, е отхвърлен предявения от М.И.И. /починала в хода на делото и заместена, като страна по
него от наследниците си по закон: П.И.М., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес-***; М.И.М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес-***, Л.И.К./починала
в хода на делото и заместена като страна от наследника си по закон-Д.Н.К., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес-***/, М.Б.Ф., ЕГН **********, адрес-***, участваща и
като наследник по закон на починалия в хода на производството ищец Х.Б.Б.; И.П.П. /починал в хода на
процеса и заместен от наследниците си по закон: Е.М.П., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес-***, Н.И.П., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес-*** А/; П.Н.П., ЕГН **********, адрес-***; К.М.К., ЕГН **********, адрес-***;
С.И.С., ЕГН **********, адрес-***; Б.И.С., ЕГН **********, адрес-***; В.Н.В.,
ЕГН **********, адрес-***; С.М.М./починала в хода на
делото и заместена от наследниците си по закон: Д.Б.К., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес-***, и П.Б.В., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес-***/; А.И.В., ЕГН **********, адрес-***, и Г.М.К., ЕГН **********,
съдебен адрес-***, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес-гр.
София, ул.„Московска” №33, положителен установителен
иск по чл.97, ал.1 ГПК-1952 г. за признаване със сила на пресъдено нещо, че ищците съгласно чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, като
наследници на В.М.Г.и съгласно крепостен акт № 674, дело № 632/14.05.1905 г.,
са титуляри на правото на собственост на следния недвижим имот: 4/7 ид.части от имот с площ от ок. 1000 кв.м., заключен между
ул.„Хан Кардам“, ул.„Бесарабия“, ул.„Велбъжд“ и ул.“Бесарабия“, от кв.343 г,
местност „Левски-комплекс Ботевградско шосе“- гр.София, отговарящ на части от
бивш имот пл.№ 514 и № 1132, бивш кв.343 и 343в по регулация от 1946 г. и 1947
г.
С решението
на съда са осъдени на основание чл.64, ал.1 ГПК-1952 г., П.И.М., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес-***; М.И.М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес-***, Д.Н.К.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес-***, М.Б.Ф., ЕГН **********, адрес-***,
Е.М.П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес-***, Н.И.П., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес-***, П.Н.П., ЕГН **********, адрес-***; К.М.К., ЕГН **********,
адрес-***; С.И.С., ЕГН **********, адрес-***; Б.И.С., ЕГН **********, адрес-***;
В.Н.В., ЕГН **********, адрес-***, Д.Б.К., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес-***, П.Б.В., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес-***, А.И.В., ЕГН **********,
адрес-***, и Г.М.К., ЕГН **********, съдебен адрес-*** А, да заплатят на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес-гр.София, ул.„*****, сумата 490,57 лв.-разноски по делото.
Срещу
решението на СРС, 50 състав е постъпила въззивна жалба от ищеца П.Н.П., подадена чрез пълномощника адв.И.Ц. с искане същото да бъде отменено, като неправилно,
и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск
за собственост, по съображения изложени в жалбата. Твърди се, че решението е
неправилно, постановено в нарушение
на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът
по делото- Столична Община, чрез процесуалния си представител юрк.К.З. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените разноски по делото.
Ищците
по делото- Д.Б.К., Г.М.К., М.И.М., М.Б.Ф., О.Н.Х., П.И.М.,
Д.Н.К., К.М.К., Е.М.П., Б.И.С., П.Б.В. и Н.И.П., не
вземат становище по подадената въззивна жалба от
ищеца П.Н.П..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка
в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.197 от ГПК/ отм./ във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Обжалваното решение
е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми,
които регламентират условията за валидност
на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора,
в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо /съдът е разгледал предявения иск като му е дал
правилна правна квалификация/, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите на въззивника изложени във въззивната
жалба, досежно неговата законосъобразност.
Разгледана по
същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно. При правилно разпределена доказателствена тежест и изпълнение на задълженията си, вменени му от процесуалния закон/ ГПК-отм./, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения от ищците срещу ответника положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/ отм./. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В процесния случай
ищците основават исковата си претенция по чл.97, ал.1 от ГПК/ отм./,
респективно предявения положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/ отм./ срещу ответника на
реституция по чл.2 от ЗВСВОНИ, като наследници на В.М.Г.и съгласно крепостен акт № 674,
дело № 632/14.05.1905 г., че са титуляри на правото на собственост на следния
недвижим имот: 4/7 ид.части от имот с
площ от около 1000 кв.м., заключен между ул.„Хан Кардам“, ул.„Бесарабия“,
ул.„Велбъжд“ и ул.“Бесарабия“, от кв.343 г, местност „Левски-комплекс
Ботевградско шосе“- гр.София, отговарящ на части от бивш имот пл.№ 514 и №
1132, бивш кв.343 и 343в по регулация от 1946 г. и 1947 г. По предявен иск за собственост, при който ищецът
основава правото си на собственост на реституция по реда на чл.1 или чл.2 от
ЗВСВОНИ, съдът приема, че съгласно чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.154, ал.1 от
новия ГПК всяка от страните е длъжна да докаже обстоятелствата /фактите/, на
които основава исканията и възраженията си. Когато се твърди придобиване на
право на собственост по реституция - по силата на закона /чл.1 или чл.2 от
ЗВСВОНИ/ ищецът следва да докаже фактите, доказващи настъпването на всички
посочени в закона предпоставки за реституция. Тези предпоставки са следните:
имотът да е бил собственост на ищеца или на негов наследодател преди одържавяването
му, към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ този имот да е собственост на
държавата, общините, обществени организации или на техни фирми или еднолични
дружества по чл.61 от ТЗ, имотът да е бил отнет от неговия собственик по реда
на някои от посочените в чл.1 и чл.2 от ЗВСВОНИ закони или отнет без законово
основание или отчужден не по установения за това ред в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., да съществува реално до размерите, в
които е бил отчужден и за него да не е било получено равностойно обезщетение в
пари или друг имот /чл.4 от ЗВСВОНИ/. Последната от тези предпоставки е
свързана не с настъпването на даден факт, а с неговото ненастъпване. Поради
това ищецът не носи доказателствената тежест за
доказване на ненастъпването на този факт. В тежест на насрещната страна е, ако
твърди, че такова обезщетение е било получено /тоест, че се е осъществил такъв
факт/, да представи доказателства затова.
В процесния случай предявения от ищците срещу ответника
положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.97, ал.1 от ГПК/ отм./ е неоснователен, поради следното:
От
събраните по делото доказателства не се установява, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот. Същите основават претенцията
си на реституция по чл.2 от ЗВСВОНИ, с твърдение че същите са наследници по
закон на В.М.Г., бивш собственик на процесния имот
съгласно крепостен акт № 674, дело № 632/14.05.1905 г. Съдът приема, че реституцията по този закон настъпва
по силата на закона /а не по административен ред/ при наличието на следните
предпоставки: имотът да е бил собственост на ищеца или на негов наследодател
преди одържавяването му, към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ този имот да
е собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми
или еднолични дружества по чл.61 от ТЗ, имотът да е бил отнет от неговия
собственик по реда на някои от посочените в чл.1 и чл.2 от ЗВСВОНИ закони или
отнет без законово основание или отчужден не по установения за това ред в периода
от 09.09.1944 г. до 1989 г., да съществува реално до
размерите, в които е бил отчужден и за него да не е било получено равностойно
обезщетение в пари или друг имот /чл.4 от ЗВСВОНИ/. По делото не са безспорно
доказани от страна на ищците посочените предпоставки за реституция на процесния имот. Не
се установява по делото, че ищците са наследници по закон на В.М.Г.. Ищците,
чиято е доказателствената тежест не се провели по
делото пълно и главно доказване на това обстоятелство. В процесния
случай наличието на наследствено правоприемство между
В.М.Г./ посочен, като наследодател в исковата молба/ и ищците не се установява
по делото. С оглед на което не се установява и активната материалноправна
легитимация на ищците по предявения от тях срещу ответника положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.97,
ал.1 от ГПК/ отм./. Само на това основание предявения положителен установителен иск за собственост се явява неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне. Не се установява по делото и обстоятелството,
че В.М.Г.е бил собственик на процесния недвижим имот.
Ищците твърдят, придобиване на право на собственост по реституция - по силата
на закона /чл.1 или чл.2 от ЗВСВОНИ/, като са заявили и наследствено правоприемство от В.М.Г., както и липса на отчуждаване на процесния имот от наследодателя, но не доказват фактите,
доказващи настъпването на всички посочени в закона предпоставки за реституция. Хипотезата на реституция по
чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, предполага отнет без законово основание
недвижим имот или такъв, отчужден
не по установения
законов ред от държавата, от
общините и от народните съвети в посочения период. Ищците не са установили, че са наследници по закон
на В.М.Г., както и не са установили, че същия е бил
собственик на процесния имот, а освен това в процесния случай с оглед данните по делото, не
може да се
направи обоснован извод, че е налице завземане,
респективно
отнемане без законово основание на имот, собственост
на наследодател
на ищците по делото.
На
следващо място, съдът приема, че по смисъла на чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ
възстановяването на собствеността настъпва по право - по силата на закона при
наличие на визираните в него условия - чл.2, ал.3, без да е необходим
допълнителен административен или съдебен акт, като съгласно този текст моментът
на реституцията се свързва с този на влизане в сила на реституционния закон -
25.02.1992 год. Реституцията по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ не е самостоятелен способ за придобиване
на собствеността. Активната материалноправна
легитимация по иска за защита на възстановеното право на собственост ще е
налице, макар и ищецът да не се е позовал изрично на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а да е
заявил наследствено правоприемство, както и липса на
валидно отчуждаване на имота от неговия наследодател за периода от 09.09.1944 год. до 1989 год., стига да са били установени по
делото всички предпоставки за възстановяване на собствеността по чл.2, ал.3
ЗВСОНИ. Както се посочи, възстановяването на собствеността в хипотезата на
чл.2, ал.2 ЗВСОНИ настъпва ex lege,
без законът да предвижда като материалноправна
предпоставка за реституция волево изявление на собственика на имота, респективно
на неговите наследници. Изричното позоваване на реституционния ефект от страна
на собственика по предявения от него иск за правото на собственост,
възстановено в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, не е и безусловно необходимо
процесуално действие за защита на настъпилите по силата на закона материалноправни последици, които съдът би следвало да
зачете към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, щом са били налице условията на
чл.2, ал.3 ЗВСОНИ/ в този смисъл е практиката на ВКС- решение № 259 от
08.01.2013 г. по гр.дело № 299/2012 г. на ВКС, ІІ г.о./.
В процесния случай, с оглед
на обстоятелството, че ищците не са доказали своята материалноправна легитимация по иска по чл.97, ал.1 от ГПК/ отм./, крайният извод на
първоинстанционния съд, че предявения от ищците срещу ответника
положителен установителен иск за собственост по
чл.97, ал.1 от ГПК/ отм./ е
неоснователен, е направен в съответствие с материалния и процесуалния закон.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон,
следва да бъде оставено в сила на основание чл.208, ал.1 от ГПК/ отм./.
С оглед
изхода на спора и изрично направеното искане от страна на ответника
Столична Община, чрез неговия процесуален представител юрк.К.З.
за присъждане на разноски за настоящата въззивна
инстанция, на основание чл.64,
ал.2, във вр. с ал.5 от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал.2 от
ГПК, жалбоподателят- ищец П.Н.П. следва да
бъде осъден
да заплати на ответника Столична Община юрисконсултско
възнагражение в размер на сумата от 100 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ І-50-26/26.07.2017 г., постановено по гр.дело № 15078/2007 г. на СРС, І Г.О., 50 състав.
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН **********,***, на
основание чл.64, ал.2, във вр. с ал.5 от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал.2 от
ГПК, сумата от 100 лв. / сто лева/, представляваща разноски за въззивното производство/ юрисконсултско
възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.