№ 9759
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110163439 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу В. Т. В. и Е. В. В. установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че
същите дължат на ищеца в условията на разделност при квоти:
- В. Т. В. сумата от 2300.94 лв., представляваща доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. №
********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена
върху главницата за топлинна енергия в размер на 313.46 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., сумата от 13.96 лв., представляваща цена на
извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово
разпределение в размер на 2.68 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 38190/2021 г.
по описа на СРС, 39 състав.
- Е. В. В. сумата от 1150.47 лв., представляваща доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. №
********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена
върху главницата за топлинна енергия в размер на 156.73 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., сумата от 6.98 лв., представляваща цена на
извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1.34 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 38190/2021 г.
по описа на СРС, 39 състав.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната, че с В. Т. В. имало сключено споразумение и претендираната от нея
сума била заплатена, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. Т. В. не е депозирала
отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. В. В. не е депозирал отговор
на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 26.09.2002 г., сключен между ЮЛ и
етажната собственост с адрес ********, съгласно който е договорено ФДР да
извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
2
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти от 20.12.1991 г. се установява,
че В.М.В. и В. Т. В. са придобили собствеността върху недвижим имот,
находящ се в ********, представляващ а********. От представената справка
за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. се
установява, че В.М.В. е починал, като е оставил за наследници по закон В. Т.
В.– съпруга, Р. В. В. – син и Е. В. В. – син и. С оглед на гореизложеното в
разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява,
че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за
продажба от 20.12.1991 г. В.М.В. и В. Т. В. са придобили в режим на СИО
процесния имот. Съгласно представената справка за предоставяне на данни по
реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. се установява, че В.М.В. е починал на,
от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН ответникът Е. В. В.
е придобил 1/6 ид. ч. от процесния имот, а В. Т. В. е придобила общо 4/6 ид.
ч., тъй като същата на самостоятелно основание по силата на договор от
20.12.1991 г. г. вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот, като за пълното
следва да се посочи, че Р. В. В. също е придобил 1/6 ид. ч. от процесния имот.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са
ответниците по силата правото на собственост и на наследствено
правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Е.
В. В. 1/6 и В. Т. В. 4/6. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за
всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор
между топлопреносното предприятие и битовия потребител.
По отношение на ответника В. Т. В. е безспорно, че претендираната от
този ответник сума е била заплатена на основание сключено споразумение от
19.12.2022 г. С оглед на гореизложеното и като взе предвид размера на
погасените суми и изявленията на страните, следва да се приеме, че с
извършените плащания са погасени именно претендираните вземания от този
ответник за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, мораторна
лихва начислена върху двете главници, както и законната лихва начислена
върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, които са
предмет на настоящото исково производство.
При това положение предявените искове срещу В. Т. В. се явяват
неоснователни, поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса и като
такИ. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
3
По отношение на ответника Е. В. В. следва да се посочи, че от приетата
по делото СТЕ, от която се установява, че в имота през процесния период не
бил осигурен достъп, въпреки това за целия процесен период нямало
изчислена ТЕ за отопление на имот.Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление
отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 205
куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало осигурен достъп,
за което били съставени протоколи от 01.05.2019 г., 07.05.2019 г., 28.05.2019 г.
и 06.06.2020 г., като имало служебно изчислена ТЕ за БГВ на база четири броя
потребители при служебно определен разход от 140 лв., като на вещото лице
били предоставено документи, че след 2002 г. в процесния имот фигурирали 6
бр. потребители. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР
били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния
период възлиза на 4423 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал
през метрологична проверка и при проверките не били констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от
компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е
дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид
на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна
оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено,
че при спазване на ЗЕ на ответниците до процесния имот е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна
собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка.
При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото,
че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя
е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и
доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в
имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на
издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други
доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач
документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното
количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на
дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия
процесен имот възлиза на сумата от 4423 лв. В случая ответникът Е. В. В.
следва да отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия или за сумата от 737.16 лв., като в останалата си част до
пълния предявен размер от 1150.47 лв. искът следва да се отхвърли.
След като ответникът Е. В. В. не са изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 626.92 лв. изчислена по реда
4
на чл. 162 от ГПК. Ответникът Е. В. В. следва да отговора за сумата от 104.48
лв., поради което предявения иск следва да бъде уважен в така посочения
размер.
Неоснователна се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая в исковата молба
изрично са наведени твърдения, че услугата за дялово разпределение е
извършена от третото лице помагач по делото, а именно ЮЛ. В същото време
по делото от страна на третото лице помагач е постъпило писмо от 11.02.2025
г., в което е посочено, че дружеството не е извършвало дялово разпределение
по отношение на процесния недвижим имот. С оглед на гореизложеното и при
липса на други ангажирани доказателства по делото не се установява, че
действително услугата е била предоставена, поради което претенцията за
заплащане цената на същата се явява неоснователна.
Настоящият състав намира, че доколкото искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
сумата от 1.34 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г. се явява
акцесорен по отношение на главния иск и доколкото главният иск се явява
неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 52.62 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 300 лв. депозити
за вещо лице, 78.93 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. По
отношение на ответника В. Т. В. въпреки отхвърлянето на предявените искове,
доколкото се касае за погасяването му в хода на процеса, ответникът дължи
направените и претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с оглед
изявленията на ищеца и извършените плащания, че са погасени и част от
вземанията за съдебните разноски, като дължимо се явява единствено от
юрисконсултското възнаграждение за исковото производство в размер на 50
лв. За пълното следва да се посочи, че този ответник не следва да отговаря за
сторените разноски за вещо лице. По отношение на ответника Е. В.,
отговорността на същия за разноски следва да бъде ангажирана, като се
съобрази размерът на претендираните от него суми, както и частичната
5
неоснователност на исковата претенция по отношение на него или същият
следва да отговаря за сумата от 265.58 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с
оглед на частичната неоснователност на исковата претенция ответникът Е. В.
би имал право на разноски, но такИ. не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *********** срещу В. Т. В., ЕГН **********, с адрес
***********, обективно и кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че В. Т. В. дължи на
ищеца сумата от 2300.94 лв., представляваща доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. № ********** за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.06.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за
топлинна енергия в размер на 313.46 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
17.06.2021 г., сумата от 13.96 лв., представляваща цена на извършената услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.68 лв. за
периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по гр. д. № 38190/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ************* срещу Е. В.
В., ЕГН **********, с адрес ************, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е. В. В.
дължи на ЮЛ сумата от 737.16 лв., представляваща доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. №
********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена
върху главницата за топлинна енергия в размер на 104.48 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 38190/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 737.16 лв., до пълния претендиран размер от 1150.47 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.06.2021
г., до окончателното изплащане, иска за лихва за забава за сумата над
уважения размер от 104.48 лв., до пълния претендиран размер от 156.73 лв.,
иска за сумата от 6.98 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и иска за сумата от
1.34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН **********, с адрес ***********, да заплати на
ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 50 лева –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН **********, с адрес ************, да заплати
на ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *************,
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 265.58 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7