№ 22454
гр. С., 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110130089 по описа за 2024 година
Предявен е от С. Р. С. срещу „.” ЕООД осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на
сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от
ищцата болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 18.03.2024 г.
/съобразно направено в открито съдебно заседание уточнение/ в магазин на „.” ЕООД,
находящ се в гр. С., бул. ., която е причинила временна неработоспособност на ищцата.
Претендират се и разноски.
Ищцата твърди да е в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов
договор на длъжност „.“, като на 18.03.2024г. /съгласно направено в първото по делото
заседание уточнение/ по време на работа е претърпяла инцидент, в резултат на който
получава травматични увреждания – счупване на глезена /външен малеолус/. Сочи, че
злополуката е регистрирана и призната за трудова от . – С.. Поддържа, че е в продължителен
отпуск поради временна неработоспособност, който продължава и към настоящия момент.
Твърди, че в резултат на трудовата злополука получила трайно разстройство на здравето,
като не се е възстановила напълно и към момента и не може да се придвижва без чужда
помощ. Навежда твърдения, че е изпитвала и продължава да изпитва силни болки и
страдания, затруднения с битовото си обслужване, нарушен е сънят й и не излиза от дома
си. Сочи, че съпругът й е поел битовите задълженията като готвене, чистене и т.н., както и
че той е единствения, който към момента работи и носи доходи на семейството. Поддържа,
че в следствие на злополуката са налице психически страдания и стрес, довели до
безпокойство, чувство на безпомощност, липса на желание за социални контакти,
неувереност, както и неудобства от битов характер. Навежда твърдения, че изпитва силни
притеснения във връзка с изплащането на ипотечен кредит, чиято месечна вноска е в размер
1
на 510 лв. Предвид гореизложеното, претендира обезщетение за неимуществени вреди, като
сочи следва да бъде отчетена възрастта й, както и фактът, че е в работоспособна възраст.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва наличието на трудовото
правоотношение между страните в посочения в исковата молба период, настъпването на
инцидента с ищцата, както и наличието на трудова злополука. Поддържа, че процесния
инцидент е настъпил на 18.03.2024 г., а не на 19.03.2024 г. както се твърди в исковата молба.
Оспорва размера на претендираните в исковата молба неимуществени вреди. На първо
място счита същия за прекомерен и несъответстващ на реално претърпените вреди. Навежда
твърдения, че ищцата не е сигнализирала на работодателя си веднага за настъпилия
инцидент, като е останала на работното си място по свое желание в продължение на няколко
часа, както е потърсила медицинска помощ в значително по-късен момент през деня. На
следващо място релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като счита, че
размерът следва да бъде намален на основание чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като ищцата е
допринесла за инцидента проявявайки груба небрежност. Навежда твърдения, че ищцата
системно и съзнателно е нарушавала правилата за здравословни и безопасни условия на
труд на работното си място, придвижвайки се из работното място, гледайки в екрана на
мобилния си телефон. Твърди, че инцидентът е станал по време на една от междинните
почивки, като ищцата вместо да прекара същата в предназначените за това помещения,
необяснимо защо се е насочила към склада на магазина, с което е нарушила и трудовата
дисциплина. Поддържа, че с несигнализирането за настъпилия инцидент и оставането си на
работа ищцата натоварила допълнително глезена и е допринесла за влошаване на
състоянието си. Счита, че ищцата с поведението си не само е допринесла, но е била и
основния фактор, предопределил настъпването на вредите, като не положила необходимата
грижа, доколкото стъпването на криво не винаги води до счупване. Навежда възражение за
намаляване на размера на претендираното обезщетение, като изключително завишено с
оглед принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен, а
при условията на евентуалност – размерът на претендираното обезщетение да бъде намален.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач не изразява становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово правоотношение между
2
страните, настъпването по време на действието на което на злополука, която е приета за
трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до временна
нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност до 50 или над 50 на сто, както и
настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдания каквито твърди,
техният интензитет и продължителност.
По делото е безспорно обстоятелството, че ищцата С. С. се намира в трудово
правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор от 31.08.2023г г. като е
назначена на длъжност „.“. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото
трудов договор № .г. и допълнително споразумение към него от .г.
На 18.03.2024г. ищцата е претърпяла злополука през време и по повод на извършената
работа в търговския обект – . „.“, по време на регламентирана почивка прекарана в
търговския обект, като през работния ден при слизане по стълби към склада на дружеството
и при отваряне на входната врата на склада стъпва накриво и получава силни болки в десен
глезен, което е довело до счупване на външен /латерален/ малеолус, която е установена за
трудова с разпореждане № 3.г. на . по чл. 60, ал. 1 КСО.
Механизмът на настъпване на така описаната злополуката е обявен за безспорно между
страните обстоятелство още с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т.3 ГПК и е
признат от ответника с отговора на исковата молба. Същият се установява от събраните по
делото писмени доказателства, в това число декларация за трудова злополука вх.№ .г, в
която са описани обстоятелствата около настъпването на трудовата злополука, а самата
декларация е подписана от представител на ответното дружество и представлява
своеобразно признание на описаните в нея факти, което следва да се цени по реда на чл. 175
ГПК като извънсъдебно признание. В същата насока са и фактите описани в приетия по
делото Протокол за трудова злополука от 19.03.2024г, където изрично е посочено, че
инцидентът е станал по време на почивката на ищцата, както и съгласно писмените
обясненията на ищцата, приложени към отговора на исковата молба.
Във връзка с установеното обстоятелство, че при получаване на увреждането ищцата е
ползвала законоустановената и почивка, следва изрично да се посочи, че съгласно чл. 200,
ал. 2 КТ работодателят носи имуществена отговорност и когато увреждането е настъпило по
време на почивка, прекарана от служителя в предприятието. От значение да се определи
злополуката като трудова е увреждането да е станало по време на работа и да е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт – чл. 55, ал. 1
КСО.
В разпореждането на . – С. град, с което злополуката е призната за трудова е отразено,
че в резултат на същата, пострадалият е получил травма - счупване на външен /латерален/
малеолус.
От представената по делото медицинска документация, от заключението на
съдебномедицинската експертиза, както и от посоченото от вещото лице в открито съдебно
заседание се установява, че ищцата С. след инцидента е посетила . „.“ на 18.03.2024г., като е
3
постъпила в 16.54 часа и е била изписана в 17.54 часа с поставена диагноза счупване на
външен малеолус, закрито в следствие на стъпване на криво по време на работа. /съгласно
болничен лист на л.29 от делото/.
Според заключението на вещото лице травмата е свързан с болки, които са силни и с
по-голям интензитет в началото и са се засилили при опит за опора или ходене върху десен
крак, което е довело до нарушена функция. Подчертано е, че подобни интензивни болки
налагат медикаментозно обезболяване в първите дни след травмата. В следствие на травмата
съгласно заключението е настъпило трайно затруднение в движението на крайника и
продължило с месеци ограничение на подвижността поради нарушените функции – опорна
и ходилна. По отношение на механизма на настъпване на травмата експертът изрично
посочва, че съответства изцяло на описаното от ищцата стъпване на криво. Разяснено е, че
функцията на ставата, дори при неразместени счупвания, е смутена след причиняване на
увреждането, поради което всеки опит за стъпване се съпровожда със силна болка, а поради
опасност от допълнително разместване, пасивни и активни движения не е оправдано да се
правят. След имобилизация на крайника според експертът се препоръчва за придвижването
да се използват помощни средства за около 2-3 месеца. Изрично подчертава, че в случая с
ищцата е налице неразместено счупване, поради което се е наложило имобилизацията на
крака да е 4-6 седмици, като след сваляне на имобилизацията от самото обездвижване
винаги е налице и функционална немощ, което се отразява на походката, скоростта на
движение, интензивността на движението и времетраенето при самостоятелно придвижване.
По отношение на възстановяването вещото лице сочи, че при такъв вид травма прогнозите
са благоприятни и че средностатистически функциите на крака се възстановяват за около 2-4
месеца след травмата, но подчертава, че е възможно според индивидуалните особености и
по-продължителен период на възстановяване и по-продължително изпитване на болки при
резки промени във времето и натовареност. В съдебно заседание експертът след запознаване
с допълнителни медицински документи – болнични листове, констатира, че ищцата е била в
болничен до 14.09.2024г без прекъсване, като никъде не е отбелязано състоянието на
крайника и не е отразено наличието на допълнително усложнение.
Съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК заключението на вещото лице, което е
изготвено както въз основа на представената и приета по делото медицинска документация,
от експерт притежаващ необходимите професионални знание.
По делото е разпитан е един свидетел на ищцата – съпругът и, който заявява, че на
18.03.2024г е получил обаждане от С. около 15.00 часа, при което тя му е споделила, че е
счупила крака си и го е помолила да отиде да я вземе от работа и да я заведе в болнично
заведение. Свидетелят посочва, че е попитал изрично ищцата дали няма кой от работа да и
помогне, но тя му обяснила, че никой не и е помогнал. Когато отишъл на работното и място,
я заварил да плаче. Свидетелства, че я е закарал до . „.“, където са установили, че кракът и е
бил счупен и са и поставили гипс. С. свидетелства, че ищцата е изпитвала силни болки в
продължение на 3-4 месеца, като се е налагало именно той да я обгрижва – да чисти, да
готви. Спомня си, че ищцата била много стресирана от всичко, защото като не работи, ще и
4
е трудно за погасява кредит, по който е следвало да извършва плащания. Твърди, че през
месец юни 2024г са премахнали гипса на ищцата и се е наложило да и правят компреси за
намаляване на отока на глезена и да приема обезболяващи лекарства. Всичко покрай
получената травма от ищцата продължило около 6 месеца, пред което време съществувало и
напрежение между съпрузите, заради необходимостта свидетелят да полага грижи за
домакинството. Към датата на разпита С. заявява,че ищцата все още при определени
условия изпитва болки и я е страх да стъпва, поради което си стои през повечето време
вкъщи. Свидетелства още, че след връщането си на работа С. е работила 15-20 дни, след
което поради болки в крака отново я пуснали почивка.
Софийски районен съд кредитира показанията на свидетеля С. като логични и
последователни, като заявеното от него е ценено по реда на чл. 172 от ГПК. Съдът
съобразява факта, че като съпруг на ищцата той е заинтересован от изхода на спора, но
въпреки това същият е бил пряк свидетел на претърпените болки и страдания от С. С.,
доколкото същите живеят заедно. Нещо повече, заявеното от него в по-голямата си част се
потвърждава от всички останали събрани по делото доказателства, с изключение на
твърдението за премахване на гипса на ищцата едва през юни месец 2024г.
Следователно следва да се приеме, че по делото е безспорно установено, че вследствие
на процесната трудова злополука на ищцата е причинена една травма – счупване на
латерален глезенен израстък на малкопищялната кост на десния крак, което е довело до
временно разстройство на здравето – трайно затруднение на движение на десен долен
крайник. Осъществени са всички факти, включени във фактическия състав на вземането –
налице са претърпени болки и страдания в резултат от травматично увреждане, настъпило
при действието на трудов договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за
трудова злополука, довела до временна нетрудоспособност на ищцата С..
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като се отчита неговия компенсаторен характер. Според
задължителните за съдилищата указания, дадени с . г., понятието „справедливост“ по чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. Такива биха могли да бъдат начин на извършване и характер на увреждането,
произтеклите от последното конкретни физически и психологически последици за
увредения, интензитет и продължителност на болката, вкл. козметични дефекти, период на
възстановяване, използване на помощни средства, възраст на пострадалото лице, доходи и
икономическо положение в страната и др.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
5
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС).
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради което в решение №
130/16.07.2019г. по гр.д.№ 800/2018г на ВКС, IV г.о., решение №40 от 18.03.2016г.по т.д.№
188/2015г. на ВКС, I т.о. и в решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., е
прието, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД предполага намиране от
страна на съда на точния паричен еквивалент на болките и страданията, емоционалните,
физически и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице. Като от значение за
определяне на размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-
оправданата мярка за справедливост.
В разглеждания случай настоящият състав съобрази от една страна – вида и характера
на увреждането на ищцата – счупване на долен десен крайник, което увреждане вещото
лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, определя като такова със степен на
средна телесна повреда и което е наложи продължително лечение, в това число поставяне на
имобилизация, а в последствие след премахване на имобилизацията и период на
възстановяване на загубената функционалност на крайника. За да определи размерът на
дължимото обезщетение Софийски районен съд съобрази и възрастта на пострадалата, която
към момента на злополуката е била на 47 год., което обстоятелство указва влияние както на
продължителността на лечението, така и на възможността за пълно оздравяване. От значение
според настоящият състав е и обстоятелството, че по делото се установи от показанията на
свидетеля С., че е бил нарушена възможността на ищцата да се придвижва, което безспорно
е създало по-големи затруднения за нея при изпълнение на ежедневните и дейности, които
са били поети от съпруга и. Софийски районен съд прецени и интензивността на
физическите страдания на С. С. и тяхната продължителност, доколкото съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитания по делото
свидетел С. ищцата се е възстановявала в един продължителен период от време – 6 месеца, в
рамките на който 4-6 седмици е носила гипс, което безспорно създава неудобство. Тук
следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на свидетеля С. в частта касаеща
времето на премахване на имобилизацията, доколкото съгласно заключението по съдебно-
медицинската експертиза средностатистическото време при подобни травми за носене на
имобилизация е 4-6 седмици, а не почти 3 месеца след датата на трудовата злополука в
каквато насока е заявеното от свидетеля С. премахване на гипс през месец юни 2024г., което
твърдение не се подкрепя от останалите събрани по делото писмени доказателства.
Обстоятелството, че е констатирана съгласно болнични листове временна
неработоспособност до 14.09.2024г, не е равнозначно на това, че през цялото това време
ищцата е била с поставена имобилизация.
6
Установено по делото от показанията на свидетеля С. (които съдът в тази част
кредитира) и от заключението по съдебно-медицинската експертиза е и, че ищцата е
изпитвала силни болки, които се появяват и в момента при смяна в атмосферните условия,
имала е продължителен оток и не е можела да се справя сама с ежедневни дейности, както и
обстоятелството, че след премахване на имобилизацията е налице период, в който е
необходимо възстановяване на функциите на крайника. При определяне на размера на
дължимото обезщетение настоящата инстанция взе предвид и последици за здравето на
ищцата, доколкото съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза за ищцата
са налице благоприятни прогнози за възстановяване.
Настоящият състав съобрази и психическото страдание на ищцата, която според
показанията на свидетеля С. е изживяла случилото се много тежко – била стресирана. Тези
обстоятелства, в това число да не може да разчиташ на себе си за справянето с елементарни
ежедневни дейности и да се налага да получаваш помощ от друго лице, безспорно оказван
негативно влияние върху емоционалното състояние на всеки човек и създава напрежение в
отношенията с околните, в каквато насока са показанията на свидетеля С.. Съдът съобрази и
икономическата конюнктура в страната. Предвид всичко изложено Софийски районен съд
намира, че сумата от 10 000 лева е справедливо по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди.
По възражението на ответника за съпричиняване съдът намира следното:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Процентът съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука,
като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от
една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, решаваща,
допълнителна, съпътстваща и т.н. За разлика от общата разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
където съпричиняването възниква единствено при установена намеса от страна на
пострадалия в причинната връзка, Кодексът на труда въвежда и изискване поведението на
пострадалия да е виновно и то при изискуема форма на вината „груба небрежност“. Такава е
налице, когато пострадалият не е положил дори грижата, която и най-небрежният полага
/виж решение № 45/08.04.2021г. по гр.д. № 1580/2020г, ВКС, III г.о, решение № 189 от
17.10.2019 г. по гр. д. № 1446 / 2019 г. на ВКС, IV г.о., решение №348 от 11.10.2011 г. по гр.
дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о., определение № 683 от 13.10.2020 г. по гр. дело №1522/2020
г., ВКС, ІІІ г.о. и др./. Установяването на тези обективни и субективни предпоставки на
съпричиняването е в доказателствена тежест на работодателя.
В конкретната хипотеза съдът намира, че от ответника не са ангажирани доказателства,
които при условията на пълно и главно доказване да установят, че ищцата е проявила груба
небрежност при настъпване на трудовата злополука. По делото не се установява от
изслушаните две свидетелки – К. и Колева ищцата да е проявила груба небрежност, като не
се потвърждава по твърдението на ответника, че С. е гледала в телефона си, когато е стъпила
7
на криво при слизането по стълбите, т.е че не е гледала къде стъпва. В действителност от
показанията на свидетелката Колева, които съдът изцяло кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, се установява, че ищцата С. при изпълнение на своите
трудови задължения почти постоянно е гледала в телефона си, както и че често се е
придвижвала гледайки в екрана на мобилното си устройство. Нещо повече свидетелката
посочва, че ищцата дори така е обслужвала клиенти на каса. Тези показания обаче не са
достатъчни да установят, че в конкретния случай точно при слизането по стълбите, при
което е настъпила трудовата злополука, С. е гледала в телефона си и това е довело до
счупването. Това обстоятелство е следвало да бъде установено при условията на пълно и
главно доказване. Не се установява, точно преди настъпване на трудовата злополука да е
била забелязана ищцата да се движи гледайки в телефона си, като обстоятелството, че тези
действия са били чести при нея не е достатъчно да обоснове наличие на груба небрежно при
конкретното стъпване на криво. Не се установи и ищцата да е направила подобно признание
пред някой от свидетелите. Ето защо настоящият състав приема, че по делото не е
установено ищцата да е гледала в телефона си, докато се придвижва по процесните стълби и
това да е довело да стъпване на криво, съответно и до получаване на увреждането на крака.
От друга страна следва да се отбележи, че дори и да се установи, че ищцата е използвала
телефона си, то това е нещо, което работодателят изрично е допуснал, доколкото съгласно
показанията на свидетелката Колева при констатирани нарушения се съставят протоколи, а
на С. не и е съставен протокол, а са и правени устни забележки във връзка с ползването на
телефон и е оставена да прави каквото иска, поради липса на персонал. Следователно
работодателят сам е допуснал постоянна практика нарушаваща изискванията за безопасност,
а това не може да доведе до прилагане на чл. 201 КТ. В този смисъл решение №
157/24.06.2014г по гр.д.№ 6210/2013 на ВКС, III г.о, съгласно което щом работодателят
допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила
трудова злополука не може да се прилага „грубата небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2
КТ. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не следва да се намалява.
Не се установя и причинените увреждания на ищцата да са вследствие на това, че е
продължила да полага труд и след настъпване на злополуката. Съгласно представения
протокол за установяване на трудова злополука /л.30 от делото/ трудовата злополука е
станала около 11 часа по време на почивка, а съгласно посоченото в писмените обяснения на
самата ищца /л.31 от делото/ злополуката е с час на настъпване около 15.00 часа. В 15.00
часа и свидетелят С. твърди, че е получил обаждане от ищцата за случилото се.
Същевременно обаче свидетелката К. изрично посочва, че по време на обедната си почивка е
видяла ищцата да накуцва, поради което настоящият състав приема, че трудовата злополука
е станала в 11.00 часа, като ищцата едва в 15.00 часа е потърсила помощ от съпруга си, т.е в
продължение на 4 часа ищцата е изпълнявала трудовите си задължения въпреки получената
травма. От събраните по делото доказателства обаче не се установява това обстоятелство да
е повлияло на получената травма, съответно да е довело до усложнения. От заключението по
съдебно-медицинската експертиза не се установява забавянето в поставянето на
8
имобилизация да е повлияло на травмата на ищцата. Нещо повече, изрично е посочено, че
опитите за стъпване след счупването могат да доведат до размествания, но в конкретната
хипотеза е налице неразместено счупване, т.е въпреки че ищцата е продължила да извършва
движение и след стъпването на криво, това не е довело до разместване. Следователно
въпреки че ищцата не е предприела незабавно действия за обездвижване на крака си, това не
е довело до причиняване на повече вреди.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищцата е допуснала група
небрежност, като се отклонила от почивката си и вместо да прекара времето си за почивка в
предназначените за това места, е тръгнала към склада. В конкретната хипотеза, страните не
спорят, че трудовата злополука е станала именно по време на ползване на регламентираната
почивка на ищцата, но от ответника не са ангажирани доказателства да е имало изискване
съгласно Правила за вътрешния ред или Правила за безопасност, с които ищцата да е била
запозната, при ползване на почивка служителите да стоят в мястото за почивка или да има
забрана при ползване на почивка служителят да се движи из магазина или помещенията на
склада. Нещо повече, съгласно показанията на свидетелите К. и Колева стълбището, което
ищцата е ползвала води към склада – социални помещения и тоалетна, т.е преминаването по
тях по време на почивка би било необходимо.
Възражението за съпричиняване е неоснователно, което налага предявеният иск за
неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 10 000 лева и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер 35000 лева.
Не следва да се присъжда законна лихва от датата на исковата молба, доколкото липсва
направено искане в тази насока.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски сърезмерно
с уважената част от иска има ищеца С. Р. С., която е направила искане за присъждане на
заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева. При съобразяване на
разяснения дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС, в настоящия случай съдът приема, че са представени доказателства за
извършеното плащане на посочената сума, доколкото по делото е представен договор за
правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 3500 лева и с
направено отбелязване, че сумата е платена в брой. От името на ответника е релевирано
възражение за прекомерност на претендираното възнагражгдение за адвокат, едва в
писмените бележки. Липсва релевирано възражение както в отговора на исковата молба,
така и в проведеното открито съдебно заседание. Ето защо в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени и сторените от нея разноски сърезмерно с уважената част от иска в размер
на 1000 лева.
Ответникът претендира присъждането на юрисконсулстко възнаграждение, като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 71.42 лева.
9
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
съразмерно с уважената част дължимата държавна такса в размер на 400 лева и разноски за
свидетел и експертиза – 154.29 лева или общо 554.29 лева. По аргумент от същата
разпоредба разноските съразмерно отхвърлената част от иска остават за сметка на съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „.“ ., да
заплати на С. Р. С., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „.“, ул. „.“ № ., на основани чл. 200 КТ,
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
от ищцата болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 18.03.2024 г. в
магазин на “.” ЕООД, находящ се в гр. С., бул. ., която е причинила временна
неработоспособност на ищцата – счупване на външен малеолус, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 200 КТ за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от
35 000 лева.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „.“ ., да
заплати на С. Р. С., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „.“, ул. „.“ № . на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 1000 лева, представляваща разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „.“, ул. „.“ № ., да заплати на„.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „.“ . на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата 71.42 лева, представляваща разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „.“ ., да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд
сумата от 554.29 лева, представляваща държавна такса и разноски по уважения иск.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „.“ ЕАД на страната
на ответника.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10