Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
260004
29.06.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На
двадесет и осми май две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря М.Д. , с участието на прокурор
………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 944 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на А.И.А., ЕГН **********,***, чрез процесуален пълномощник адв. М.Д. Д. ***, със съдебен адрес:***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” към
Министерство на вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул***,
представлявана от Главен Комисар С. И. К.,
с която в условията на обективно съединяване са предявени осъдителни
искове: иск с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.12.2016г. до 06.12.2019г. в размер на
1394.25 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.12.2019г. до окончателното й изплащане; и иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД - за
заплащане на сумата 135.97 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата дължима за периода от 06.12.2016г. до
06.12.2019г. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на МВР – старши полицай
на ГКПП - Лесово в ГПУ – Елхово, при РДГП - Елхово към ГД“Гранична
полиция" – МВР и че статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ.
В процесния период от 06.12.2016г. до 06.12.2019г., поради липсата на друга
правна норма, която да урежда правото на възнаграждение за извънреден труд на
ищеца, е следвало да се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2
от която
е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът твърди, че за периода от 06.12.2016г. до
06.12.2019г. ответникът не му е изплатил и му дължи сумата 1394.25 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд.
Неплащането в срок на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд е довело до възникване на задължение
за ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху сумата от 1394.25 лв., възлизаща на 135.97 лв..
Иска се на основание чл. 178, ал.1,
т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР ответника Главна Дирекция „Гранична
полиция" при МВР - гр. София, да бъде осъдена да му заплати сума 1394.25
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 06.12.2016г. до 06.12.2019г., получен след преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 135.97 лв. - представляваща
мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците в периода от
31.01.2017 г. до 06.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 1394.25 лв.,
считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява, не се явява и процесуалния му пълномощник – адвокат. В депозирана писмена
молба процесуалния пълномощник на ищеца
поддържа предявените искове по основание. Досежно размерът им, с писмена
молба, въз основа на заключението на
вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание
чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато по искане на процесуалният представител
на ищеца, заявено в писмена молба,
изменение в размера на предявените искови претенции, както следва: увеличаване
на размера на главния иск от 1394.25 лв. на 1484.93 лева. По отношение на предявения
акцесорен иск за лихви за забава е допуснато увеличение в размера на същия от
135.97 лв. на 182.74 лева.
В депозираната писмена молба процесуалният представител на
ищеца пледира за уважаване на исковете.
Представя и писмени бележки в които излага доводи за тяхната
основателност и доказаност по основание и размер. Претендира се присъждане и на
направените разноски в процеса, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК
списък.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от
Директора - Главен комисар С. И. К., чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени
са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно,
в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време бил
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на
специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи,
предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и
служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния
период. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, в хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за
преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80
от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно
претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за
адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на
размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
С оглед обстоятелствата по делото и
предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през
процесния период – от 06.12.2016г. до 06.12.2019г. г. ищецът А.И.А. е бил със
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР,
като е заемал длъжността старши полицай
в ГКПП – Лесово в ГПУ - Елхово
при РД „ГП“ – Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, предвид на което
ищецът и ответната Дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се
установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 06.12.2016г. до
06.12.2019г. година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо
1448 часа /подробно описани в колона 6
на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по
ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1448 часа, преизчислен в дневен с коефициент
1.143, възлиза на 1644.06 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение
№1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения е общо за процесния период в размер на 207.06 часа, която разлика
не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е
установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд
за процесния период възлиза на сумата от 1484.93 лева.
Съответно, установеният от вещото
лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата,
считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза
на общата сума от 182.74 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото
лице върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд
положен в периода от 06.12.2016г. до
06.12.2019г. вкл.включително възлизащо на сумата 1397.02 лв. Върху възнаграждението за периода
01.10.2019г. до 05.12.2019г. в размер на
87.91 лв. вещото лице не е начислило лихва за забава.
Така изготвеното от вещото лице Т.
заключение по експертизата, не се оспори от страните. Съдът го прецени като
обективно, обосновано и компетентно изготвено, поради което го възприема
изцяло.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Въз основа на твърденията, изложени
в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на
същата, с оглед допуснатото изменение на
същите, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно
съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1484.93 лева,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 06.12.2016г. до 06.12.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху
сумата от 1484.93 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2019 г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание
по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 182.74 лева, представляваща изтекли мораторни лихви
върху главницата, считано от изпадането
на ответника в забава до датата на
предявяване на исковата молба -
06.12.2019г.
Предявените в обективно съединяване
искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице,
за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
Материалното правоотношение по
престиране на труд в конкретния случай се регулира от специалния ЗМВР както по
отношение на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна
сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на
държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд- установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън
установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа, като е полагал
труди и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. От това следва, че в настоящия случай отношенията между
страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187,
ал.9 и чл.188 от ЗМВР, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, която урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази
Наредба визира, че за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно
полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е
било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой
часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016
г./. В действащата през процесния период Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма,
аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът намира, че
при липсата през процесния исков период, от 06.12.2016г. до
06.12.2019г., на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, че действително е налице нормативна
празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като
липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че
такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2
от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също е бил възприет този
коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Видно е, че в посочената Наредба издателят й е възприел подхода, установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края
на процесния период – 06.12.2019г. приложение намират и разпоредбите на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно
чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58
от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така,
че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода,
за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от
нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.
1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО, когато се полага нощен
труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §
3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и
допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр.
58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това
изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд
часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с
промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред
Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на
извънредния труд пред различните институции, но това не води до извода, че
преди 17.07.2018г. получените в резултат на преизчисляването на положения нощен
труд часове над нормата не следва да се заплащат като извънреден труд.
По отношение на периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. и при липсата на изрично действащо законово
правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да
намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът
разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на
закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период – от 06.12.2016г. до 06.12.2019г. е
действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. От това следва, че винаги часовете,
надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период,
представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на
това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж правило на пресмятане на трудовия
стаж, което се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на Закона, е
да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за
целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и
за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г
от НРВПО.
Ето защо с оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че при липса на законово определение за
преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид
при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
По изложените съображения и съгласно
експертното заключение, съдът достига до извода, че е налице положен от ищеца
извънреден труд за периода от 06.12.2016г. до 06.12.2019г. Видно от заключението на вещото лице Т. за
този период, на база приобщената по делото доказателствена съвкупност,
счетоводните документи при ответника и нарядни дневници, извънредните и
неплатени преди датата на завеждане на исковата молба в съда часове положен от
ищеца нощен труд за процесният период - общо 1448 часа, който нощен труд
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд съобразно
поставената от ищеца задача е в размер общо на 1655.06 часа, аналитично
посочени за всеки отчетен период по тримесечия в Таблица 1 съставляваща
Приложение №1 към заключението по ССЕ. Разликата между положения нощен труд в
часове и приравнения за процесния период – от 06.12.2016г. до 06.12.2019г. е
общо в размер на 207.06 часа. Неизплатената сума за положен извънреден труд за
периода от 06.12.2016г. до 06.12.2019г.
е в размер общо на 1484.93 лева в какъвто размер е и заявената претенция
по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Безспорно е че положеният от ищеца
извънреден труд за периода от 01.10.2019г. до 06.12.2019г., е следвало да бъде
изплатен до 30.01.2020г. , т.е. след датата на подаване на исковата молба.
Съобразно Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото лице Т. по
назначената съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.10.2019г. – 06.12.2019г.,
ищецът е положил общо 80 часа нощен труд, които след приравняването им на
дневни с коефициент 1,143 възлизат на 91,44 часа. Разликата между приравнен и
нощен труд в часове от 11.44 часа не е начислена, съответно не е изплатено по
платежни бележки възнаграждение в размер на 87.91 лева, с което е реализиран
юридическият факт, пораждащ правото на ищеца да търси тази сума към датата на
исковата молба, което съдът следва да съобрази, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период извънреден труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане
на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
06.12.2016г. до 06.12.2019г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да
се уважи в изцяло в претендирания размер от 1484.93 лева.
Вземанията за всички главници са
лихвоносни, а исковата молба има характер на покана, поради което претенцията
за заплащане на законна лихва върху дължимото се възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 06.12.2016г. до 30.09.2019г. в размер на 1397.02
лева, следва да бъде уважена, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата от 1397.02 лева.
Върху сумата от 87.91 лева,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
01.10.2019г. до 05.12.2019г. включително, с падеж на плащане до 20.01.2020г., лихвата за забава следва да
бъде присъдена не от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2019г., а от
дата, на която ответникът е изпаднал в забава по отношение на тази сума –
30.01.2020г. до окончателното й изплащане.
Досежно искът с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на
претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния, обуславящ иск,
основателна се явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва -
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно
отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на
чл.187, ал.3 от ЗМВР.
В чл.33 на действащата към процесния
период Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /
Отм. ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г., с
Решение № 6136 от 23.04.2019 г. на ВАС по а. д. № 11077/2016 г. и Решение №
16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по а. д. № 8601/2019 г./, е било предвидено, че възнагражденията за труд извън редовното
работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца
следващ отчетния период, при своевременно представяне на протоколите във
финансовите звена. Неплащането на
положения извънреден труд в месеца следващ отчетния тримесечен период е
довело до забава на ответника.
По делото не се доказа ответникът да
е престирал точно и платил на ищеца дължимото се допълнително възнаграждение за
извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът
на мораторната лихва, със съответното натрупване, върху дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от
06.12.2016г. до 30.09.2019 година в размер
на 1397.02 лева, според заключението по експертизата възлиза
на общата сума от 182.74 лв. като лихвата е начислена за периода от
30.01.2017г. до 05.12.2019г. включително, т. е. до датата на подаване на
исковата молба. За възнаграждението, дължимо за последния отчетен период от
01.10.2019г. до 06.12.2019г.
вещото лице не е начислило мораторна лихва, за този период ответникът
е изпаднал в забава, както се
посочи и по - горе след датата на подаване на исковата молба. С
направеното изменение на иска ищецът претендира сумата от 182.74 лв.,
която представлява мораторна лихва върху
част от главницата, а именно лихва върху сумата от 1397.02 лв., без да са направени изявления от негова страна,
че не претендира лихва върху възнаграждението дължимо за периода от 01.10.2019г. до 06.12.2019г.
Предвид горното и доколкото е установено въз основа на кредитираното заключение на
вещото лице, че дължимата върху главницата мораторна лихва възлиза на 182.74
лв., макар и за част от главницата да не
де дължи и да не е начислена лихва, акцесорният иск се преценя за основателен и
доказан за сумата от 182.74 лв. и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски по делото в
размер на 360.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника чрез
процесуалният му представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира за
неоснователно. Материалният интерес по настоящото производство при завеждане на
делото е 1530.22 лева, като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв.
+ 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая се равнява на сумата от 337.12 лв.
След изменение на исковите претенции
материалния интерес е 1667.67 лв.,
поради което и минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
346.74лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на
360.00 лв., т.е. малко над предвидения в цитираната Наредба минимален размер, което
съдът не намира за прекомерно с оглед характера и естеството на исковите
претенции и размера им, както и с оглед
процесуалните действия на ищеца,
а именно действията на процесуалния пълномощник на ищеца по подаване на искова молба,
подаване на молби по даване ход на делото, молба за изменение на иска,
депозиране на писмени бележки и списък
на разноските. Същевременно с исковата молба са били заявени и два
иска. С оглед на тези си съображения в
случая, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 360.00 лв. не се явява несъобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
прекомерно, поради което и не са налице основанията на чл.78, ал.5 от ГПК за
навалянето му в по-нисък размер.
В случая, доколкото исковите
претенции на ищеца са изцяло уважени ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 360.00 лева предвид представените по
делото доказателства – договор за правна помощ, от който се установява
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева
С оглед уважаването на исковете на ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр.
с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса
върху уважените искове в размер на 66.71 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание изложеното, Елховският районен
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните
работи на Република
България, със седалище гр.София 1202, бул***, да заплати на А.И.А., ЕГН **********,***, сумата 1484.93 лева /хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки /, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.12.2016г.
до 06.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1397.02 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2019г. до окончателното
й изплащане и върху сумата от 87.91 лева, считано от 30.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище
гр.София 1202, бул***, да заплати на А.И.А.,
ЕГН **********,***, сумата 182.74 лева /сто осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава върху главницата от 1484.93 лева за периода на
забавата считано от 30.01.2017г. до датата на подаване на иска в съда - 06.12.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище
гр.София 1202, бул***, да заплати на А.И.А.,
ЕГН **********,***, разноски по
делото, в размер на 360.0
лева/триста и шейсет лева/.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна Дирекция
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република
България, със седалище гр.София 1202, бул*** да заплати сумата от 66.71 лева /шейсет и
шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща общият размер на
дължимата държавна такса върху уважените искове и сумата 100.00 /сто/лева
– представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от
бюджета на съда, както и 5.00/пет/лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд
- Елхово.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: