Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.С., 15.03.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря В.С.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7592 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
искове с правно основание чл. 94 от Закона за авторското право и сродните му
права (ЗАПСП).
Производството е образувано по искане от името на А.Н.М. срещу „И.А.Б.“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че ищцата е автор на статия, публикувана без нейно съгласие на електронна страница с адрес www.****** под заглавие: „******: Какво постигна Дейвид Камерън на Европейския съвет?“. Ищцата изпратила писмо на обявения електронен адрес на редакцията като поискала заплащане на обичайната си такса за използване на чужд материал в размер на 200 лв. Отговор не последвал, поради което ищцата изпратила нотариална покана, в която посочва и че е установила копирането без нейно знание и съгласие на още десет нейни материала за периода 01 04.2015 г. – 01.04.2016 г., а именно: „Брюксел отвори вратата за Сърбия“,Москва и Брюксел в битка за Босна и Херцеговина“, „Брюксел пусна духът на промяната от бутилката“, „Банковото преструктуриране в ЕС започна с правни неясноти“, „Хърватия се сдоби със своя Доналд Тръмп“, „Подрязаха крилата на бъдещата Европейска прокуратура“, „Нито танго, нито Макарена, а Мамбо номер 5 в Европа“, „Стоенето извън еврозоната си има цена“, „Еврозоната навлиза в режим „Какво да правя със себе си?“ и „МВФ: България остава развиваща се икономика и в следващите години“. Твърди се тези материали да са копирани в цялост от материалите, публикувани на електронна страница ****** под идентично или променено наименование и въпреки изричната забрана за ползване на материалите без съгласие на автора. Излага довод, че публикацията на електронната страница сочи на използване на материалите, поражда правото й на обезщетение. Твърди се, че бездействието на ответника да свали статиите след изрично заявеното искане в тази насока и продължаващото нарушение към датата на предявяване на исковата молба при липсата на каквото и да било извинение или обяснение на поведението му, е довело до душевни страдания на ищцата. Счита за съответно на така претърпяната неимуществена вреда обезщетение в размер на 7500 лв., а за всяка използвана статия – по 200 лв. Претендира се обезщетение в размер на 9700 лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба. Претендират се и направените по делото разноски.
В отговор по исковата молба от името на ответника се признава, че ищцата е автор на процесните материали, но се оспорва именно ответникът да ги е публикувал на сайта, който твърди да е регистрирал на свое име на 19.05.2016 г. Оспорва да е получавал уведомление на 22.02.2016 г., както и последвалата нотариална покана. Твърди за пръв път да разбрал за искането й да бъдат свалени едва с получения препис от исковата молба и приложените към нея доказателства. Твърди се на 01.11.2016 г. да е поискал и администраторът на сайта да е свалил процесните материали.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – адв. Д. от САК, поддържа иска. Счита за
доказано, че бездействието на ответника след месец септември да прекратят
достъпа до процесните статии, е нарушено правото на ищцата да използва
произведенията си. Счита за укоримо бездействието на ответника да се отзове на
изпращаните преди предявяване на исковата молба покани за реакция. Представя
списък на претендираните разноски. Навежда доводи в писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответника – адв. Т. от САК, при условията на чл. 145 ал. 2 ГПК
конкретизира позицията на ответника по спора като сочи, че при закупуването на
сайта процесните статии са се намирали в архива, съдържащ стотици хиляди стари
материали. Оспорва тези статии да са били визуализирани за периода от
19.05.2016 г. – 01.11.2016 г., а достъпът и визуализацията са осъществявани при
нарочно търсене от потребителя в архива по ключови думи. Твърди, че управителят
на дружеството не е упълномощил никого да приема пратки, а и служителят не е
бил наясно какво има в отказаната пратка. По същество оспорва иска. Навежда
доводи в писмени бележки.
Съдът като обсъди наведените в процеса
доводи с оглед събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът
намира следното:
По делото не се спори, че
ищцата е автор на статии, публикувани на електронна страница www.****** под заглавия:
1.
България
остава развиваща се икономика
2.
Еврозоната
навлиза във вътрешнорефлексен режим „Какво да правя със себе си?“
3.
Стоенето
извън еврозоната си има цена
4.
Нито танго,
нито Макарена, а Мамбо номер 5 в Европа
5.
Европейска
прокуратура без крила
6.
Хърватия се
сдоби със своя Доналд Тръмп
7.
Провал или
успех за Дейвид Камерън на Европейския съвет?
8.
Европа срещу
Русия в Босна и Херцеговина
9.
Европейският
път на Сърбия в геостратегическо решение
10.
Банковото
преструктуриране в ЕС започва с правни неясноти
11.
Духът на
промяната на ЕС беше пуснат от бутилката
По делото не се спори, а
и от разпечатка на електронно съобщение на адрес: www.******/bg/copyright се налага
извод да е публикувана на 20 април 2009 г. информация, че авторските права
върху всички материали на сайта принадлежат на посочените в материалите техни
автори или на euinside, ако не е посочен автор. Всяко копиране, възпроизвеждане или друго
използване на цели материали или части от тях може да се прави единствено СЛЕД
предварителното писмено съгласие и договаряне на условията за това с euinside, респективно с
посочения автор. Всяко използване на части или на целите материали, публикувани
на уебстраницата ****** без да е изпълнено горното условие е забранено.
Тези статии са
възпроизведени с промяна във форматирането на текста на електронна страница www.****** под заглавия и при отразена дата на публикация съотвено:
1.
МВФ: България остава развиваща
се икономика и в следващите години от
19 април 2015 г.
2.
Еврозоната навлиза в режим
„Какво да правя със себе си? от
14.08.2015 г.
3.
Стоенето извън еврозоната си
има цена от 3.11.2015 г.;
4.
Нито танго, нито Макарена, а
Мамбо номер 5 в Европа от 2.12.2015
г.;
5.
Подрязаха крилата на бъдещата
Европейска прокуратура от 5.12.2015
г.;
6.
Хърватия се сдоби със своя
Доналд Тръмп от 12.12.2015 г.;
7.
******: Какво постигна Дейвид Камерън на Европейския
съвет? от 25.12.2015 г.;
8.
Москва и Брюксел в битка за
Босна и Херцеговина от 27.01.2016 г.;
9.
Брюксел отвори вратата за
Сърбия от 28.01.2016 г.,
10.
Банковото преструктуриране в ЕС
започна с правни неясноти от
2.02.2016 г.;
и
11.
Брюксел пусна духът на
промяната от бутилката от 22.02.2016
г.
На 22.02.2016 г. ищцата е
споделила в интернет пространството, цитат: „Отчаяна
съм. Поредна кражба на цял мой материал в българска медия. Това, което прави
тази служча много по ужасна е, че крадецът е Блиц“
На 23.02.2016 г. ищцата е
споделила, цитат: „Трябва да ви кажа, че
Блиц редовно са си взимали от мен. Всеки месец по минимум 2 пъти. Това е
системен обир, пичес, системен. Да не говорим в каква среда се поставят
текстовете ми, предвид коментарите под тях.“, „Коментарите са отвратителни,
обидни и т.н.“, „бясна съм, …, „вместо да пиша за Камерън, аз скрийншотвам цял
ден! ******! ******“.
Видно от общодостъпната
информация по партидата на „И.А.Б.“ ЕООД в търговския регистър дружеството е
вписано на 17.05.2016 г.
По делото не се спори, че
ответникът е придобил правата върху електронната страница на 19.05.2016 г.,
както и че статиите са свалени на 01.11.2016 г.
На 13.09.2016 г. служител
на пощенски оператор е удостоверил, че пратка, адресирана до „И.А.Б.“ ЕООД, не
е получена поради отказ на получателя.
По делото е обявено за
безспорно, че на електронен адрес: info@****.bg е получена изпратена на 14.09.2016 г. покана от ищцата с указание, че
процесните статии са публикувани въпреки изрична забрана за използване на цели
материали или части без изрично и писмено съгласие и договаряне на условията с ****** или с посочения
автор. Посочено е, че за това нарушение са изпращани писма на 22.02.2016 г. и
17.03.2016 г., на които липсва отговор. Отново е поискано материалите да бъдат
свалени, а на ищцата да бъде изплатена сумата от 9700 лв.
От показанията на свид. Г.
се налага извод, че практика е кореспонденти от чужбина да пишат материали при
хонорар от 100 евро на страница.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Законът свързва
материализирания в резултат на творческа дейност продукт в областта на
литературата, изкуството или науката с изключително право на неговия създател
да определи начина и условията за използването на продукта. Реализацията на
така утвърденото право се обезпечава посредством задължението на всички останали
правни субекти да зачитат авторството и да се въздържат от действия, включени в
обхвата на признатото право без да са били овластени надлежно. Пренебрегването
на това задължение съставлява нарушение, ангажиращо отговорността на нарушителя
да възмезди автора за претърпените вреди. Отчитайки естеството на авторското
право законът легитимира автора да
получи и равностойността на парична санкция, за накърненото авторско право.
Въведеният едва с
писмените бележки довод за недоказаност на авторството е неоснователен. С оглед
правилото на чл. 146 ал. 1 т. 4 ГПК указаното на страните като счетено за
безспорно обстоятелство, прието и от процесуалния представител на ответника без
забележки, освобождава ищцата от ангажимент да представя допълнителни
доказателства.
Нормата на чл. 6 ал. 1 ЗАПСП утвърждава предположение за автороство, произтичащо от посочения в самото
произведение негов автор. От представените разпечатки се установява, че
публикуваните на електронната страница статиите сочат за свой автор именно
ищцата. Тези доказателства имат характер на печатни материали с изрично признато
им качество на писмени доказателства – чл. 187 ГПК.
Индивидуализиращият белег
за статията като произведение на литературата е нейното съдържание. При
сравняване на публикуваните статии на двата сайта еднозначно се налага извод за
припокриването им. Вмъкнатите коментари в част от статиите, публикувани на
сайта www.****** съответно различното оформление не сочат на създадено самостоятелно
произведение, обуславящо права, противопоставими на ищцата.
По тези съображения съдът
приема, че ищцата се легитимира като автор на процесните статии. Създадените от
нея произведения са разгласени по смисъла на § 2 т. 1 от ДР на ЗАПСП чрез
публикуването им на www.******. Така упражненото от ищцата право обезпечава
възможност за ползване на произведенията в нормативно предписани случаи и при
условие, че това нито препятства обичайното ползване на произведението, нито
уврежда законните интереси на носителя на авторското право – чл. 23 ЗАПСП.
Съгласно чл. 18 ал. 2 т.
1 ЗАПСП вр. § 2 т. 3 ДР на ЗАПСП запаметяването на екземпляр от произведението
под цифрова форма на електронен носител е форма на използването му посредством
възпроизвеждане. Нито се твърди, нито се установява действието да е предприето
при указаното в сайта на разгласяване условие – предварително писмено съгласие
и договорени условия.
За разлика от авторското
право, чийто абсолютен характер ангажира всички останали да го зачитат, фактът
на нарушение обвързва с произтичащата от него отговорност единствено правния
субект, увредил законния интерес на автора било пряко, било опосредено чрез
лица, на които е възложил вредоносната работа. Отговорността също така предполага
призната от закона способност за възникване на права и поемане на задължения.
По аргумент от чл. 63 ал. 3 ТЗ дружеството с ограничена отговорност е
юридическо лице, който правен субект възниква с факта на вписването му в търговския
регистър – чл. 67 ТЗ. По делото нито се твърди, нито се установява действията
по възпроизвеждане на статиите да са извършени от учредителя на ответното
дружество в процеса на регистрация, поради което не съществува правна
възможност за това нарушение да бъде ангажирана отговорността на посочения в
исковата молба ответник.
Съдът дължи да подведе
въведените в процеса факти под конкретно правило за поведение. Претендираното в
случая обезщетение изрично се свързва с факта, че достъпът до статиите не е
преустановен от страна на ответника. Така очертаното негово поведение на общо
основание следва да бъде интерпретирано според нормативно утвърдения режим на
защита на авторското право.
Тъй като защитата на
авторското право е обезпечена чрез бездействието на всички останали,
организационно обезпечения достъп до произведенията на придобития от ответното
дружество сайт на неограничен
брой лица по начин, позволяващ да бъде осъществен от място и
по време, индивидуално избрани от всеки от потребителя на информация, е форма на използване по смисъла на чл. 18 ал. 2
т. 10 ЗАПСП.
Изключителното право на
автора да използва творението си обуславя и гарантираната му от закона възможност
да определи условията при които това да стане. В тези рамки се включва и
определянето на лицето, овластено да обезпечава достъп до произведението и
средството за това. В процеса нито се твърди, нито се установява процесните
статии да са предлагани на придобития от ответника сайт при указаното в чл. 35 ЗАПСП условие – след предварително съгласие на ищцата. Обявената на сайта www.****** забрана обхваща всяка форма на използване на
разгласените там произведения. При тези обстоятелства неприложимо е
изключението, предвидено в чл. 24 ал. 1 т. 5 ЗАПСП. С оглед нормативно
утвърдената забрана доставчикът на съдържание в Интернет, явяващ се ползвател
на произведение по смисъла на § 2 т. 6 ДРЗАПСП, дължи да се увери, че е
овластен от автора да предлага достъп до произведението. Ето защо осигуреният в
случая достъп в отклонение от визираното правило се явява противоправно
поведение като без значение остава дали и кога ищцата се е противопоставила. Ето
защо съдът приема за доказано нарушение на авторското право на ищцата.
Нормата на чл. 95б ЗАПСП
ангажира непосредствено имуществената отговорност на юридическо лице за
засегнато авторско право при наличие на виновно поведение било на
представляващите ги лица, било на натоварени от тях с изпълнение на увреждащата
дейност. И при регламентираното от специалния закон деликтно правоотношение вината
предпоставя способност у нарушителя да разбере, че засяга чуждо право и
възможност да предотврати този нежелан от правния ред резултат. По силата на
чл. 95б изр. второ ЗАПСП възможността представителят на ответника да осъзнае
противоправния характер на поведението си и да предприеме адекватни действия за
преустановяване на нарушението, се предполага.
По изложените съображения
съдът приема за налични предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на
ответника.
За разлика от общия
граждански закон, при който функцията на обезщетението е ограничена до
възстановяване на явилия се дефицит в патримониума на пострадалия в резултат на
непозволено увреждане, нормата на чл. 94 ал. 4 ЗАПСП придава на обезщетението и
санкционен характер. Освен това, утвърденият механизъм за определяне размера на
обезщетението лишава от правно значение естеството на конкретната вреда –
имуществените и неимуществените вреди влияят върху общия размер на следващото
се обезщетение.
Показанията на свид. Г.
позволяват извод, че твърдяната в случая пропусната полза се включва в
обичайното възнаграждение. Видно от разменената кореспонденция договореното
възнаграждение от 70 лв. се свързва с принципно различен способ за разгласяване
на статията – на хартиен носител като става и ясно, че тази сума е резултат на
компромис от страна на ищцата. Ето защо настоящият състав не намира основание
да я счете за меродавна.
В процеса не се доказа
ответникът да е реализирал приход от установеното в случая използване на
процесните статии. Отразеният брой прочитания за периода 08.06.2016 г. –
17.10.2016 г. на процесните статии с изключение на статията „******: Какво
постигна Дейвид Камерън на Европейския съвет?“, за която липсват данни за броя прочитания към
17.10.2016 г., варира между 3 и 10. Предвид и естеството на производението,
характеризиращо се с актуалност към определен момент, съдът не намира основание
да приеме за доказано, че отчетеният интерес е проявен през периода на
устаноевното използване от привлечения в процеса ответник, чието начало е близо
3 месеца след последната публикация, провокирала за посочения период 10
прочита. При отчитане и на възпроизвеждането с оглед представените по делото
доказателства настоящият състав не намира основание да счита за доказано, че именно
ответникът е извлякъл полза от установеното нарушение, за да бъде отчетена при
формиране размера на следващото се обезщетение. Този факт обаче не е в
състояние да омаловажи извършеното нарушение, а доколкото не се доказва извлечена
полза, не възниква произтичащото от закона задължение за нарушителя да я отстъпи
на автора.
Неимуществената вреда се
изразява в негативно преживяване като произтичащият от това душевен дискомфорт
няма непосредствен материален изразител. Поради тази причина и законът
овластява съда да определи обезщетение според критериите на справедливостта.
Както е имал повод да посочи Върховният съд този механизъм изисква анализ на
всички фактори, очертаващи в максимална степен обозримата тежест на причиненото
страдание – така изрично ППВС 4/68 г.
Наличните по делото
доказателства сочат на вербализирано от ищцата негативно преживяване,
непосредствено провокирано от установеното неправомерно възпроизвеждане на
статиите. По изложените вече съображения, обаче, преживяният душевен дискомфорт
не произтича от поведението на лица, представляващи ответното дружество или
натоварени от негово име с изпълнение на вредоносната дейност. Следователно, липсва
предписаната от чл. 94 ал. 2 ЗАПСП степен на обусловеност на претърпените
неимуществени вреди през месец февруари 2016 г. и установеното в процеса
нарушение, ангажиращо отговорността на ответника.
При все, че ответникът не
може да бъде държан отговорен за факта на възпроизвеждане на произведенията,
бездействието му да прекрати достъпа до тях въпреки изричното противопоставяне
от страна на ищцата е обективно годно да провокира твърдяното разочарование. Творческият
елемент при създаване на произведение сам по себе си предпоставя завишена
чувствителност у автора при нерегламентираното му използване. От тази гледна
точка нормативно регламентираният режим за реализация и защитата на авторското
право създава разумно очакване, че противопоставянето е достатъчно, за да бъде
преустановено нежелано използване на произведението. Документираният и
безспорен в процеса отказ да бъде приета пощенска пратката, съответно да бъде
отчетено съдържанието на изпратеното по електронната поща изявление, е
обективно годно да провокира произтичащото от исковата молба усещане за
безсилие да защити адекватно своето творение. Без значение в тази насока остава
знанието у законния представител на ответното дружество, както и конкретната
пречка да узнае. Именно защото на оценка подлежат претърпените неимуществени
вреди, провокирани от нарушението, меродавни са разумно обусловената
причинно-следствената връзка между доказани в процеса факти и способността им
да предизвикат негативни преживявания у ищцата. Това следва да бъде отчетено при
определяне размера на обезщетението
С оглед санкционната
функция на отговорността по чл. 94 ЗАПСП за определяне размера на обезщетението
законът придава значение и на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението.
Наименованието на
ответното дружество сочи на специален интерес към разпространяване на
информация. Такава специализация предполага познаване на режима на защита на
авторското право и стриктното му съблюдаване. От тази гледна точка проявеното
безразличие към авторските права по отношение на придобитите с информационния
архив материали разкрива завишена степен на укоримост на поведението, довело до
констатираното нарушение.
Липсата на ефективен
комуникационен канал, засилила в случая негативния ефект на нарушението върху
ищцата, също така разкрива завишена степен на укоримост на поведението.
Нормата на чл. 94 ал. 4 ЗАПСП изрично придава на обезщетението за нарушено авторско право възпиращ и
превантивен ефект както спрямо нарушителя, така и за останалите членове на
обществото. Следствие на този подход размерът на обезщетението не е ограничен
до реално претърпяната и доказана в процеса вреда, а следва да обезпечи
въздържане от последващо нарушение и да стимулира адресатите на задължението за
отчитане на авторското право към доброволно съблюдаване на нормативно
утвърдения механизъм за неговата реализация.
Предвид очертаната специфика
на авторското право нормата на чл. 94а ЗАПСП определя минимален размер на
обезщетението дори и доказателствата за реално претърпените вреди да са
недостатъчни. Претендираната обща сума за нарушени права по отношение на 11
обекта на авторското право и при доказан размер на причинената имуществена
вреда възлиза на по 881,82 лв. на статия при минимален размер на дължимото
обезщетение от 500 лв. Ето защо настоящият състав приема, че търсеното
обезщетение, възприето от ищцата като съответстващо и на причинените й вреди,
съответства на справедливостта.
По изложените съображения
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за законна лихва, предявена при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на
акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които
възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият
състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.
С оглед правилото
на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД допуснатото закъснение при изпълнение ангажира
длъжника да покрие и явилите се вреди от забавата към момента на погасяване на
лихвоносното вземане. По отношение на паричното задължение законът утвърждава
необоримо предположение, че неизпълнението му поражда вреда като определя и
механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение – чл. 86 ЗЗД. В случая
се установява, че към датата на предявяване на исковата молба ответникът е бил
в забава, поради което и дължи да изплати присъдената сума ведно със законната
лихва, считано от 17.10.2016 г.
По разноските
Отговорността за разноски
в съдебния процес почива на правилото, че който необосновано от правна гледна
точка е станал причина да бъдат направени разноски в съдебно производство,
дължи да ги възстанови. При установения изход от спора, утвърждаващ
поддържаната от ищцата теза по спора, ответникът дължи да й възстанови
направените и доказани в процеса разноски – заплатена държавна такса и възнаграждение
за един адвокат. Посочените в списъка суми се включват в доказаните по делото
като заплатени, поради което в тежест на ответника следва да бъде възложена
търсената на това основание сума от 1788 лв.
При възприетия изход от
спора направените от ответника разноски следва да бъдат възложени в негова
тежест. С оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК така формираната воля следва
да бъде огласена с диспозитива на съдебния акт.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.Б. ЕООД, ЕИК **** с адрес по
делото: гр. С., район „******“, ул. „******“ № * да заплати на А.Н.М.,
ЕГН ********** както следва:
1.
на основание чл. 94 ЗАПСП сумата от 9700,00 лева – обезщетение за нарушение
на авторско право върху статии, разгласени чрез www.****** под заглавия: България остава
развиваща се икономика; Еврозоната навлиза във вътрешнорефлексен режим „Какво
да правя със себе си?“; Стоенето извън еврозоната си има цена; Нито танго, нито
Макарена, а Мамбо номер 5 в Европа; Европейска прокуратура без крила; Хърватия
се сдоби със своя Доналд Тръмп; Провал или успех за Дейвид Камерън на
Европейския съвет?; Европа срещу Русия в Босна и Херцеговина; Европейският път
на Сърбия в геостратегическо решение; Банковото преструктуриране в ЕС започва с
правни неясноти и Духът на промяната
на ЕС беше пуснат от бутилката, ведно със законната лихва на основание чл.
86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 17.10.2016 г. до
окончателно изплащане на главницата;
2.
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 1788,00 лева – разноски пред Софийски
градски съд.
ВЪЗЛАГА направените разноски от И.А.Б. ЕООД в негова тежест.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия: