Производството е по чл.248 от ГПК. С определение № 897/21.10.2014г., постановено по настоящото гр.д.№173/2014 г., съдът е оставил без разглеждане като недопустим, предявения от Валентин Здравков Пенев от с. Плазище, общ.Джебел против ЧСИ Росен Росенов Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд, гр.Кърджали, и против „СИБАНК” ЕАД, гр.София, иск с правно основание чл.195, ал.1, предл.2, във вр. с чл.193 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците - първият като извършил публичната продан на процесната вещ /недвижим имот/ по свое изп.д. № 1710/2012 г., а вторият като взискател по същото изпълнително дело, да му заплатят сума в размер на 30 000 лв., съставляваща сумата, с която да бъде намалена достигнатата на публичната продан и заплатена от ищеца, продажна цена от 79 667.75 лв. на вещта с недостатъци, съществено намаляващи стойността й. С цитираното определение съдът е прекратил производството по делото. Постановеното определение е връчено на ищеца Пенев на 21.11.2014 г., на ответника по първоначалния иск, ищец по предявения в производството обратен иск ЧСИ Росен Росенов Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ на 03.11.2014 г., на ответника по първоначалния иск „СИБАНК” ЕАД, гр.София на 03.11.2014 г. и на ответника по предявения обратен иск „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр.София на 03.11.2014 г. 1. В срока за въззивно обжалване, с молба с вх.№ 3565/04.11.2014 г., ответникът по първоначално предявения иск в производството ЧСИ Росен Росенов Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд, гр.Кърджали, е депозирал искане на основание чл.248, ал.1 от ГПК съдът да допълни постановеното определение в частта му за разноските – като осъди ищеца да му заплати направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. и сумата, платена като ДТ за предявения от него обратен иск в размер на 1 200 лв. В дадения, надлежен по реда на чл.248, ал.2 от ГПК срок, по делото е постъпил отговор от ищеца в производството Валентин Здравков Пенев. Същият счита искането за неоснователно като неотговарящо на предпоставките на ТР № 6/2012г. на ВКС, а търсеното адвокатско възнаграждение за прекомерно завишено. Съдът като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, намери направеното искане от ответника по първоначално предявения иск в производството ЧСИ Росен Росенов Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ, за основателно. Ответникът с отговора на исковата молба е приложил договор за правна помощ и съдействие, установяващ платен в брой адвокатски хонорар в размер на 1 800 лв. Направил е и изрично искане за присъждане на разноски в производството. Тези констатации водят до извода, че следва да бъде осъден ищецът да възмезди ответника за направените, своевременно поискани и доказани като размер и начин на плащане разноски. Дължимата се и платена в производството от ЧСИ Росен Росенов Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ за предявения от него обратен иск държавна такса, е в установения по делото размер от 1200 лв. Тя е дължима от ищеца защото същият с предявяването на иска си е станал причина ответникът да организира своята защита, като негово право е да прецени как да я организира- чрез привличане на трето лице помагач или чрез евентуално предявяване на насрещен, инцидентен или обратен иск, чрез възражение за прихващане или по друг начин . Отговорността на ищеца при прекратяване на делото, обхваща всички реално направени от ответника разноски за неговата защита, доказателства за които са представени по делото. В този смисъл е и определение № 831/28.09.2012 г.,постановено по ч.т.д.№ 153/ 2012 г. ,ІІ ТО , ТК на ВКС. Именно в този аспект се явява неоснователно и направеното от ищеца възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение. Действително съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Тарифа № 1/09.07.2002г., минимално определеният размер на адвокатското възнаграждение, с оглед цената на първоначално предявения иск е 1430 лв., но следва да бъде отчетено и обстоятелството, че заплатеният адвокатски хонорар от 1 800 лв. включва в себе си и възнаграждение за предявяване на насрещен иск, като средство за защита срещу първоначално предявения такъв. Или общо дължимата се сума възлиза на 3 000 лв., от които 1 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 1 200 лв. заплатена държавна такса. 2. В срока за въззивно обжалване, с молба с вх.№ 3639/ 12.11.2014 г./п.к. 10.11.2014 г./, и ответникът по обратния иск „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр.София, на основание чл.248, ал.1 от ГПК е поискал при условията на чл.78, ал.4 от ГПК да бъде осъден ищецът по предявения обратен иск, ЧСИ Росен Росенов Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ, да му заплати направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 лв. Твърди, че прави искането в придобитото от него качество -ответник по обратния иск, а не в качеството му на трето лице-помагач, на което безспорно не следвало да се присъждат разноски. Излага съображения, че правото на ответника по обратния иск да бъде възмезден за направените от него разноски при едно прекратено съдебно производство било аналогично с правото на евентуалния ответник за признаване на разноски, в случаите на прекратяване на производството по делото, както и в случаите на оставяне без разглеждане на евентуалния иск, поради уважаване на главния. В дадения, надлежен по реда на чл.248, ал.2 от ГПК срок, по делото е постъпил отговор от ищеца по обратния иск ЧСИ Росен Росенов Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ. В него се изтъкват съображения, че искането се явявало несвоевременно направено. Излагат се съображения и за отсъствие на данни, установяващи действително извършено плащане по смисъла на ТР 6/ 2012 г. на ВКС. В дадения, надлежен по реда на чл.248, ал.2 от ГПК срок, изтекъл по делото на 23.01.2015 г., по делото не е постъпил отговор от ищеца в производството Валентин Здравков Пенев. По направеното искане от страна на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр.София, съдът съобрази следното: със свое определение № 768/26.08.2014 г., съдът е привлякъл като трето лице помагач на ответника ЧСИ РОСЕН РОСЕНОВ СИРАКОВ с рег.№ 812 на КЧСИ, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр.София. Съдът е приел за разглеждане и предявения обратен иск. В срока за отговор, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр.София е депозирал отговор. Към същия е приложено пълномощно за процесуално представителство, осъществено от адвокат. В аспекта на казаното, съдът намира за основателен, изложения от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр.София, довод, че и ответникът по евентуалния по своя характер обратен иск, с оглед прекратяване на производството по основния иск и оставянето без разглеждане на евентуалния такъв, има право на разноски. Безспорно в производството е осъществено процесуално представителство, депозиран е отговор на исковата молба по обратния иск. Своевременно, с оглед изхода на спора- прекратяване на производството в разпоредителното заседание по чл.140 от ГПК, се явява доказан размера и начина на заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. 3. Извън срока за въззивно обжалване, с молба с вх.№ 3648/ 13.11.2014 г./п.к.12.11.2014г./, с посочено правно основание чл.250 от ГПК, ответникът по първоначалния иск „СИБАНК” ЕАД, гр.София е направил искане за допълване на постановеното по делото прекратително определение, в частта му относно разноските, като е поискал да му бъдат присъдени направените в производството разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 430 лв. В дадения, надлежен по реда на чл.248, ал.2 от ГПК срок, по делото е постъпил отговор от ищеца в производството Валентин Здравков Пенев. Същият счита искането за неоснователно като неотговарящо на предпоставките на ТР № 6/2012г. на ВКС, а търсеното адвокатско възнаграждение за прекомерно завишено. Така депозираната молба, имаща своето правно основание в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, а не както неправилно е посочено в нея чл.250 от ГПК, се явява просрочена, което пък означава, че съдът не дължи произнасяне по същата. И това е така, защото в частта за разноските един съдебен акт може да бъде изменен или допълнен по реда на чл.248 от ГПК. Разпоредбата на чл.250 от ГПК дава възможност да бъде допълнено едно съдебно решение, когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет в рамките на предявения иск, но не и в частта за разноските, доколкото за това съществува специален ред. В аспекта на изложеното е и константната съдебна практика, обективирана в определение № 57/ 07.06.2010 г., пост.по т.д. № 974/09 г. на ТК на ВКС. Или молбата като не подадена в срока за въззивно обжалване на постановеното прекратително определение, течащ от 03.11.2014 г. и изтичащ на 10.11.2014 г., /а пощ. клеймо на подателя е от 12.11.2014 г./, се явява просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Изводът е съобразен и с постановеното в т.14 на ТР № 6 /06.11.2013 г. по т.д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Валентин Здравков Пенев от с. Плазище, общ.Джебел, с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул. "Полк. Христо Арнаудов” № 11, адв. В.Попов, да заплати на ЧСИ Росен Росенов Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд, гр.Кърджали, сумата в размер на 3 000 лв., съставляваща направени в производство разноски. ОСЪЖДА ЧСИ Росен Росенов Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд, гр.Кърджали, с адрес на кантората в гр.Кърджали, ул. „България” № 47, ТРЦ „Орфей”, офис № 39, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Г.Бенковски” № 3, ЕИК *********, сумата в размер на 1 430 лв., съставляваща направени в производството разноски. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от „СИБАНК” ЕАД, гр.София, молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК,като просрочена. На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
|