№ 269
гр. Варна , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20203100900998 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ от "Банка ДСК" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, за осъждане на ИВ. Д. АЛ.,
********** и ЦВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, при условията на солидарна
отговорност да заплатят на банката следните суми: сумата от 106000.09 лева
(сто и шест хиляди лева и девет стотинки), представляваща дължима
главница по договор за кредит от 15.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
06.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от
3972.20 лева (три хиляди деветстотин седемдесет и два лева и двадесет
стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва по чл. 9.1 от
договора за кредит, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г.,
включително, сумата от 1415.66 лева (хиляда четиристотин и петнадесет лева
и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „а“ от договора за кредит, начислена
върху просрочената главница за периода от 20.12.2018 г. до 12.11.2019 г.,
вкл., сумата от 2115.34 лева (две хиляди сто и петнадесет лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка
1
за забава) по чл. 21, б. „б“ от договора за кредит, начислена върху
просрочената договорна лихва за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г.,
вкл., сумата от 1731.24 лева (хиляда седемстотин тридесет и един лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) по чл. 21, б. „в“ от договора за кредит, начислена за
периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г., сумата от 1060 лева (хиляда и
шестдесет лева), представляваща такса управление, начислена на 15.02.2019
г., сумата от 233.18 лева (двеста тридесет и три лева и осемнадесет стотинки),
представляваща разноски за събиране на вземането, от които 108.18 лв. за
заплатени нотариални такси за връчване на нотариална покана, 62.50 лв. за
присъединяване по т.д. № 1413/2019 г. по описа на ОС-Варна в производство
по несъстоятелност срещу длъжника „Фрея - Варна“ ООД и 62.50 лв. за
заплатени депозити за вещо лице по т.д. № 1413/2019 г. по описа на ОС-
Варна. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство
разноски, както и направените в заповедното производство разноски.
Ищецът излага, че на 15.02.2018 г. е сключен Договор за кредит между
"Банка ДСК" АД - кредитор и „ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК ********* -
кредитополучател, И.А. и Ц.И. - съдлъжници, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 130 000 лева за
разплащане с доставчици. Съгласно т. 3.1 и следващите от договора за
кредит, срокът за усвояване на кредита е 15.03.2018 г., като крайният срок за
погасяване е 15.02.2021 г. по погасителен план, който е неразделна част от
договора. В т. 9.1 и следващите от Договор за кредит от 15.02.2018 г., е
договорено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща на
кредитора годишна лихва, формирана от 1М SOFIBOR плюс договорна
надбавка в размер на 4 процентни пункта, като размера на годишната лихва не
може да бъде по-нисък от 4 %. Лихвата е преференциална и е валидна за срок
от 12 месеца от датата на влизане в сила на договора, след което, ако не е
уговорено друго, кредитът се олихвява, съгласно действащите лихвени
условия на кредитора за този вид кредити и клиенти. Съгласно т. 15.2. от
Договор за кредит от 15.02.2018 г. съдлъжниците се задължават да погасяват
кредита при условията на Договора и погасителния план към него като
отговарят пред кредитора в случай на неизпълнение. В точка 21 от договора
за кредит са предвидени санкции при неплащане на част или цяла
2
погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове.
Съгласно т. 24.1. от Договор за кредит от 15.02.2018 г. кредитополучателят
„ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД и съдлъжниците са солидарно отговорни пред
кредитора, като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение в
пълен размер (вкл. главница, лихви, такси и други за събиране на вземането),
при условията на Договора за кредит.
Ищецът излага, че на 02.03.2018 г. след представяне на необходимите за
усвояване на кредита документи, кредитът е усвоен в пълен размер. На
основание т. 22, б. „б“ от Договор за кредит от 15.02.2018 г. във връзка с чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради констатираното
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и всички солидарно
задължени с него лица - неплащане в срок на уговорените погашения по
лихви и/или главница - 9 броя вноски по главница, възлизащи в общ размер от
24 600.09 лева, дължими за периода от 10.12.2018г. до 10.08.2019г.,
включително и 8 броя вноски по лихва, възлизащи в общ размер от 2 938.05
лева, дължими за периода от 10.01.2019 до 10.08.2019г. включително,
кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на 13.11.2019 г. чрез
връчване на нотариални покани до всички задължените лица, както следва: на
13.11.2019 г. на „ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД, представлявано от управителите ЦВ.
ИВ. ИВ. и ИВ. Д. АЛ., е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК нотариална
покана с № 162/17.09.2019 г., т. Ill, per. № 6866 на Нотариус И. М. - М.,
вписан под № 195 в регистъра на НК; на 13.11.2019 г. на И.А. е връчена на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК нотариална покана с № 163/17.09.2019 г., т. III,
per. № 6867 на Нотариус И. М. - М., вписан под № 195 в регистъра на НК; на
13.11.2019 г. на Ц.И. е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК нотариална
покана с № 165/17.09.2019 г., т. Ill, per. № 6869 на Нотариус И. М. - М.,
вписан под № 195 в регистъра на НК. В предоставения с нотариалните покани
7-дневен срок доброволно плащане на предсрочно изискуемия кредит не е
последвало.
Въз основа на подаденото по пощата на 06.02.2020 г. от „Банка ДСК“
ЕАД Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
частно гражданско дело № 1667/2020 г. по описа на ВРС е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист, по силата на които кредитополучателят „ФРЕЯ –
3
ВАРНА“ ООД е осъдено да заплати в полза на „Банка ДСК" АД
претендираните суми, но заявлението е отхвърлено спрямо солидарните
съдлъжници И.А. и Ц.И., като е прието, че не е налице редовно връчване на
уведомленията до тях за предсрочна изискуемост. В отхвърлителната си част
разпореждането на Районен съд - гр. Варна е обжалвано от „Банка ДСК“ АД,
като с определение от 23.06.2020 г. на ВОС, Търговско отделение, по в.ч.т.д.
№ 763/2020 г., разпореждането е потвърдено. На 10.07.2020 г. ищецът
получил съобщение от РС-Варна по частно гражданско дело № 1667/2020 г., с
указания, че на основание чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК има възможност в
едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви осъдителен иск
срещу съдлъжниците.
Ищецът заявява, че при условията на евентуалност прави и
волеизявление, с което обявява кредита за предсрочно изискуем по
отношение на ответниците. С допълнителната искова молба ищецът оспорва
възраженията на ответниците, направени с отговорите на исковата молба.
С писмен отговор ответникът ЦВ. ИВ. ИВ., чрез адв. Е.К. от ВАК,
оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Излага, че по отношение на него не е
настъпила предсрочна изискуемост, т.к. не е редовно уведомен съобразно
изискванията на ГПК. С отговора на допълнителната искова молба прави
възражение за нищожност на договора за кредит, поради наличието на
неравноправни клаузи. Излага, че размерът на уговорената наказателна лихва
е необосновано завишен и е в противоречие с добрите нрави.
С писмен отговор особеният представител на ответника ИВ. Д. АЛ. -
адв. П.Г. от ВАК, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Оспорва да е
налице облигационно правоотношение между страните, както и
обстоятелството кредитът да е усвоен от третото лице за спора - „Фрея
Варна“ ООД, респ. последното дружество да има описаните в исковата молба
задължения към „Банка ДСК“ АД. Не са налице предпоставките за
предсрочна изискуемост на кредита по отношение на ИВ. Д. АЛ. - нито към
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито към
депозиране на исковата молба в съда. Налице са неравноправни клаузи
относно договорните и наказателните лихва в т. 21, б. „А“, б. „Б“ и б. „В“ от
процесния договор за кредит, поради което прави изрично възражение за
4
нищожност на същите. Неравноправна е клаузата, обективирана в т. 21, б. „В“
от процесния договор за кредит, тъй като се поемат задължения за период, за
който не е използван кредита. В случай че ответникът заплати главницата по
кредита, то е неоснователно да се претендират" лихви за същата тази
заплатена главница, за период, следващ плащането. Отделно счита за
неравноправна клауза едновременно да се изискват както лихви за забава,
така и наказателни лихви за един и същ период. Неравноправни са клаузите,
обективирана в т. 21, б. „А“ и б. „Б“ от договора за кредит, тъй като е
оставено на волята на ищеца кога да заведе съдебен иск срещу ответника.
Лихвата, уговорена в т. 21, б. „А“ и б. „Б“ от договора за кредит е по-висока
от законната лихва, дължима след предявяване на съдебен иск от банката.
Счита предявения иск за неоснователен, тъй като са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в заповедното
производство. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е неточно и неправилно
формулирано като петитум и основание /вкл. като дата на предсрочна
изискуемост на кредита спрямо ИВ. Д. АЛ./, поради което и съответният
осъдителен иск по чл. 422 ГПК е изначално изцяло неоснователен. В
настоящето производство не може да се извършва промяна на основанието,
нито на петитума, тъй като последният задължително трябва да съответства
на издадената заповед за изпълнение.
С отговора на допълнителната искова молба моли да бъдат съобразени
плащанията в полза на "Банка ДСК" АД по т.д. 1413/2019г. на ВОС –
производство по несъстоятелност на "ФРЕЯ-ВАРНА" ООД - в
несъстоятелност, ЕИК ********* – кредитополучател.
Ищецът "Банка ДСК" АД не изпраща представител в съдебно заседание.
В представената писмена защита вх. №14805/23.07.2021г. по същество се
излагат доводи за основателност на иска.
Ответникът ЦВ. ИВ. ИВ. не се явява в съдебно заседание, не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът ИВ. Д. АЛ. се представлява от особен
представител адв. П.Г. от ВАК, който поддържа доводите за неоснователност
5
на иска. В представената писмена защита вх. №15083/27.07.2021г. по
същество се излагат доводи за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство е по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК и се
развива след неуспешно проведено заповедно такова по частно гражданско
дело № 1667/2020 г. по описа на ВРС, по което е отхвърлено заявлението на
"Банка ДСК" АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение против
солидарните длъжници ИВ. Д. АЛ., ********** и ЦВ. ИВ. ИВ., ЕГН
**********.
От приетите по делото заверени преписи от Договор за кредит от
15.02.2018г., ведно с Погасителен план, Приложение 1 – Условия при
сключване на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти – малки,
средни и микропредприятия, се установява, че "Банка ДСК" АД е
предоставила на кредитополучателя „ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК *********
кредит в размер на 130 000 лева за разплащане с доставчици. Договорът е
подписан от И.А. и Ц.И. като съдлъжници. Съгласно т. 3.1 и следващите от
договора за кредит, срокът за усвояване на кредита е 15.03.2018 г., като
крайният срок за погасяване е 15.02.2021 г. по погасителен план, който е
неразделна част от договора. В т. 9.1 и следващите от Договор за кредит от
15.02.2018 г., е договорено, че за предоставения кредит кредитополучателят
заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от 1М SOFIBOR плюс
договорна надбавка в размер на 4 процентни пункта, като размера на
годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4 %. Лихвата е преференциална
и е валидна за срок от 12 месеца от датата на влизане в сила на договора, след
което, ако не е уговорено друго, кредитът се олихвява, съгласно действащите
лихвени условия на кредитора за този вид кредити и клиенти. Съгласно т.
15.2. от Договор за кредит от 15.02.2018 г. съдлъжниците се задължават да
погасяват кредита при условията на Договора и погасителния план към него
като отговарят пред кредитора в случай на неизпълнение. В точка 21 от
договора за кредит са предвидени санкции при неплащане на част или цяла
погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове.
6
Съгласно т. 24.1. от Договор за кредит от 15.02.2018 г. кредитополучателят
„ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД и съдлъжниците са солидарно отговорни пред
кредитора, като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение в
пълен размер (вкл. главница, лихви, такси и други за събиране на вземането),
при условията на Договора за кредит.
Установява се от приетия препис от нотариална покана с №
163/17.09.2019 г., т. III, per. № 6867 на нотариус И. М. - М., вписан под № 195
в регистъра на НК, че ищецът е обективирал волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на задълженията
по процесния договор. Видно е от нотариалното отразяване, че поканата е
приета за връчена на 13.11.2017г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Към поканата
е приложен Протокол за извършени действия, в който се съдържа нотариално
удостоверяване, че адресатът И.А. е търсен на постоянния му адрес гр. Варна,
ул. „Народни будители“ 27, ет.2, ап.5. В протокола е отразено, че постоянният
адрес на получателя е посетен на 26.09.2019г., 20.10.2019г. Поради
ненамиране на лицето на 29.10.2019г. е залепено уведомление на входната
врата на ап.5 и от него е поставен екземпляр в съответната пощенска кутия.
От справка от НБД Население (л.206) е видно, че ответникът И.А. има
постоянен адрес гр. Варна, ул. „Народни будители“ 27, ет.2, ап.5 от
03.05.2010г., както и настоящ адрес с. К., общ. А. от 30.03.2015г. Не се
твърди, нито се представиха доказателства ответникът И.А. да е търсен на
настоящия му адрес. Не се твърди, нито се представиха доказателства
ответникът И.А. да е търсен на посочения в Договор за кредит от 15.02.2018г.
телефонен номер.
Установява се от приетия препис от нотариална покана с №
165/17.09.2019 г., т. III, per. № 6869 на нотариус И. М. - М., вписан под № 195
в регистъра на НК, че ищецът е обективирал волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на задълженията
по процесния договор. Видно е от нотариалното отразяване, че поканата е
приета за връчена на 13.11.2017г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Към поканата
е приложен Протокол за извършени действия, в който се съдържа нотариално
удостоверяване, че адресатът Ц.И. е търсен на постоянния му адрес с. Д., общ.
А.. В протокола е отразено, че постоянният адрес на получателя е посетен на
7
26.09.2019г., 20.10.2019г. и 29.10.2019г. Поради ненамиране на лицето на
29.10.2019г. е залепено уведомление на таблото за съобщения в кметството на
с. Д..
От справка от НБД Население (л.116, дело 1667/2020г.) е видно, че
ответникът Ц.И. има постоянен и настоящ адрес с. Д., общ. А.. Не се твърди,
нито се представиха доказателства за местоработата на Ц.И. и съответно да е
правен опит за връчване на нотариалната покана по месторабота. Не се
твърди, нито се представиха доказателства ответникът Ц.И. да е търсен на
посочения в Договор за кредит от 15.02.2018г. телефонен номер.
От заключението на вещото лице Р.С. по съдебно-счетоводната
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че процесният кредит в размер на 130
000 лева е усвоен от кредитополучателя „ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД съобразно
т.8 от Договор за кредит от 15.02.2018 г., като на 02.03.2018 г. по сметка на
кредитополучателя е получена сумата от 130 000 лева с основание
„усвояване“. Последното плащане по договора за кредит е извършено на
19.12.2018 г., като с това плащане изцяло са погасени всички дължими
погасителни вноски до падежна дата 10.11.2018 г. включително, като от
падежната вноска с дата 10.12.2018 г. изцяло е погасена редовната лихва, а от
дължимата главница 8 900 лева са заплатени 199.91 лева.
Установява се, че размерът на изискуемите и непогасени задължения на
длъжниците към "Банка ДСК" АД по договора за кредит 15. към 06.02.2020 г.
- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение възлиза на следните суми: главница - 106 000.09 лева; редовна
договорна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 12.11.2019 г. - 3 972.20 лева;
обезщетение за забава съобразно чл. 21 „а“ от договора за периода от
20.12.2018 г. до 12.11.2019 г. - 1 415.66 лева; обезщетение за забава съобразно
чл. 21 „б“ от договора за периода от 20.12.2018 г. до 12.11.2019 г. - 2
115.34 лева; такса управление от 15.02.2019 г. - 1 060.00 лева; обезщетение за
забава съобразно чл. 21 „в“ от договора за периода от 13.11.2019 г. до
04.02.2020 г. - 1 731.33 лева; нотариални такси за връчване на нотариална
покана на длъжника „Фрея Варна“ ООД и съдлъжниците И.А., Ивелина
Славчева - по това задължение са отнесени 108.18 лева; присъединяване по
8
т.д. 1413/2019 в производство по несъстоятелност - по това задължение са
отнесени 62.50 лева; хонорар на вещо лице по т.д. 1413/2019 - по това
задължение са отнесени 50.00 лева; хонорар на Вещо лице по т.д. 1413/2019 -
по това задължение са отнесени 12.50 лева.
Дадено е заключение за размера на задълженията и при условие, че
предсрочната изискуемост е обявена с исковата молба, респ. с връчването й
на ответниците.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с
оглед премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че
между него и „Фрея Варна“ ООД е сключен договор за кредит, с твърдените
права и задължения (размер, срок, падеж, лихви и т.н.), в това число и реално
предаване на сумите от кредитора на кредитополучателя, че ответниците И.А.
и Ц.И. са подписали договора като съдлъжници. Следва да установи още
наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължението по договора за кредит. На последно място ищеца следва да
докаже размера на претенции за главница и лихви. Ответниците следва да
установят правоизключващите си възражения за липсата на настъпила
предсрочна изискуемост и за недействителност на клаузи от договора.
В разглеждания казус сключването на процесния договор за кредит и
усвояването на кредита се установява от събраните по делото доказателства.
Ответниците възразяват относно осъществяването на фактическия състав по
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията. Предвид избрания
процесуален ред за предявяване на претенциите, така посоченото оспорване
на ответниците, е от значение за изначалната основателност на иска, поради
което следва да се разгледа, преди възраженията за недействителност на
договора, които биха рефлектирали върху частичната основателност на
претенциите.
Нотариусът, с оглед възложената му от закона удостоверителна
функция, може да удостоверява последиците по чл.47, ал.5 от ГПК. При
проверката за редовност на връчването, съдът констатира, че ответникът И.А.
9
не е търсен на настоящия му адрес с. К., общ. А.. При така изложените
обстоятелства, следва извода, че в конкретния случай кредиторът не е
положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване
на длъжника И.А. за упражненото право да обяви предсрочната изискуемост
на кредита.
При проверката за редовност на връчването, съдът констатира, че
ответникът Ц.И. не е търсен по месторабота, нито са събрани данни за
местоработата му. Обстоятелството дали нотариусът има право да събира
данни за месторабота на лицата при връчване на нотариални покани е
ирелевантно. Кредиторът е бил длъжен да се снабди с тази информация.
Освен това, в договора за кредит е посочен телефон на Ц.И., като няма данни
кредиторът да е направил опит да уведми длъжника по телефона. При така
изложените обстоятелства, следва извода, че в конкретния случай кредиторът
не е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за
уведомяване на длъжника Ц.И. за упражненото право да обяви предсрочната
изискуемост на кредита.
В заключение съдът намира, че не е налице редовно уведомяване на
съдлъжниците И.А. и Ц.И. за обявяването на предсрочната изискуемост на
задължението по процесния договор за кредит преди завеждане на исковата
молба.
Волеизявлението на ищеца за обявяване на цялото задължение по
договора за кредит за предсрочно изискуемо е обективирано и в исковата
молба. Препис от исковата молба е връчен на Ц.И. на 02.10.2020г., т.е. от този
момент вземанията на банката по договора следва да се считат за предсрочно
изискуеми спрямо него. С разпореждане №7268/31.12.2020г. съдът прие
изпратеното до ответника И.А. съобщение, ведно с препис от исковата молба,
за редовно връчени, на основание чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо предвид
констатираното редовно връчване на исковата молба, в която се съдържа
покана, съдът намира, че считано от 31.12.2020 г. вземанията на банката по
договора следва да се считат за предсрочно изискуеми спрямо И.А..
Като основание от което вземането произтича се сочи Договор за кредит
от 15.02.2018г., ведно с Погасителен план, Приложение 1 – Условия при
сключване на договори за кредит и банкови гаранции с клиенти – малки,
10
средни и микропредприятия, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е поела
задължение да предостави кредит в размер на кредитополучателя „ФРЕЯ –
ВАРНА“ ООД, ЕИК ********* кредит в размер на 130 000 лева за
разплащане с доставчици.Така сключеният договор за кредит не попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит.
Съгласно §13, т.1 от Закона за защита на потребителите, "потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Към датата
на подписване на договора ответниците Ц.И. и И.А. са били съдружници и
управители на кредитополучателя „ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД, поради което те
нямат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП и съответно не са
обхванати от специалната защита по този закон, нито от защитата по ЗПК.
Установи се от заключението на вещото лице Р.С. по съдебно-
счетоводната експертиза, че процесният кредит в размер на 130 000 лева е
усвоен от кредитополучателя „ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД съобразно т.8 от
Договор за кредит от 15.02.2018 г., като на 02.03.2018 г. по сметка на
кредитополучателя е получена сумата от 130 000 лева с основание
„усвояване“. Установи се също така, че последното плащане по договора за
кредит е извършено на 19.12.2018 г., като с това плащане изцяло са погасени
всички дължими погасителни вноски до падежна дата 10.11.2018 г.
включително, като от частично от падежната вноска с дата 10.12.2018 г.
Поради допусната забава в плащанията на главница и лихва, е
възникнало право в полза на кредитора да обяви вземанията по договора за
кредит за предсрочно изискуеми, на основание чл.22, ал.2 б.“б“, което банката
е упражнила надлежно с отправената с исковата молба покана, връчена лично
на Ц.И., а на И.А. по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Освен гореизложеното,
крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 10.02.2021г.
Считано от деня на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми,
за длъжника и солидарно задължените Ц.И. и И.А. възниква задължение да
върнат на кредитора изискуемата главница от 106000.09 лева, сумата от
3972.20 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по чл. 9.1 от
11
договора за кредит, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г.,
включително, сумата от 1415.66 лева, представляваща обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „а“ от договора за кредит, начислена
върху просрочената главница за периода от 20.12.2018 г. до 12.11.2019 г.,
вкл., сумата от 2115.34 лева, представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) по чл. 21, б. „б“ от договора за кредит, начислена върху
просрочената договорна лихва за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г.,
вкл., сумата от 1060 лева, представляваща такса управление, начислена на
15.02.2019 г. Последното плащане по договора за кредит е извършено на
19.12.2018 г., като след това плащане други погашения не са извършвани. Във
връзка с възраженията на особения представител, съдът извърши служебна
справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „ФРЕЯ – ВАРНА“ ООД – в
несъстоятелност и установи, че към датата на постановяване на решението не
е налице одобрена сметка за разпределение. Поради това искът за заплащане
на горепосочените суми е основателен и следва да бъде уважен.
Дължимостта на лихвата по 21, б. „в“ от договора за кредит е
обусловена от изискуемостта на кредита на крайния падеж или предсрочно, в
случая от обявяването кредита за предсрочно изискуем спрямо ответниците,
т.е. след 02.10.2020г. и 31.12.2020г. Сумата от 1731.24 лева, представляваща
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „в“ от
договора за кредит е начислена за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г.,
т.е. за период за който не се дължи, поради което претенцията за заплащането
й е неоснователна.
Неоснователен е и иска за заплащане на сумата от 233.18 лева,
представляваща разноски за събиране на вземането, от които 108.18 лв. за
заплатени нотариални такси за връчване на нотариална покана, 62.50 лв. за
присъединяване по т.д. № 1413/2019 г. по описа на ОС-Варна в производство
по несъстоятелност срещу длъжника „Фрея - Варна“ ООД и 62.50 лв. за
заплатени депозити за вещо лице по т.д. № 1413/2019 г. по описа на ОС-
Варна. Предсрочната изискуемост не е обявена с връчването на нотариалните
покани на длъжниците, поради които не следва в тяхна тежест да се възлагат
тези разноски. Заплатените такси и депозити в производство по
несъстоятелност срещу длъжника „Фрея - Варна“ ООД следва да се присъдят
в това производство, като не е налице законово основание да се присъдят по
12
настоящото дело.
Законната лихва върху главницата от 106000.09 лева се дължи от датата
на завеждане на исковата молба – 10.08.2020г. до окончателното й изплащане.
Неоснователно е искането за присъждането й считано от датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК – 06.02.2020г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е отхвърлено, поради което лихвата се дължи от датата
на предявяване на осъдителния иск.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
в полза на ищеца се полагат деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от исковете. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
отхвърлено, поради което в полза на ищеца не следва да се присъждат всички
направени в заповедното производство разноски, а само внесената по частно
гражданско дело № 1667/2020 г. по описа на ВРС държавна такса в размер на
2330.55 лева, която е дължима съгласно чл.415, ал.4 от ГПК. Съразмерно с
уважената част от иска, дължимите за заповедното производство разноски
възлизат на 2290.72 лева. За исковото производство ищецът претендира
2330.55 лева заплатена държавна такса и 450 лева ю.к. възнаграждение. На
основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение определено при условията на чл.37 от ЗПП
и чл.25, ал.1 от НЗПП и съобразно цената на иска, а именно в размер на 300
лева. Съразмерно с уважената част от иска, дължимите за исковото
производство разноски възлизат на 2290.72 лева за заплатена държавна такса
и 294.94 лева за ю.к. възнаграждение, т.е. общо 2585.66 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Д. АЛ., ********** и ЦВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ на "Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, следните суми:
13
сумата от 106000.09 лева (сто и шест хиляди лева и девет стотинки),
представляваща дължима главница по договор за кредит от 15.02.2018 г. с
кредитополучател "ФРЕЯ-ВАРНА" ООД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.08.2020 г., до окончателното й
изплащане, като отхвърля искането за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 06.02.2020 г. до 09.08.2020 г.;
сумата от 3972.20 лева (три хиляди деветстотин седемдесет и два лева и
двадесет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва по чл.
9.1 от договора за кредит от 15.02.2018 г., начислена за периода от 10.01.2019
г. до 12.11.2019 г., включително,
сумата от 1415.66 лева (хиляда четиристотин и петнадесет лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) по чл. 21, б. „а“ от договора за кредит от 15.02.2018 г.,
начислена върху просрочената главница за периода от 20.12.2018 г. до
12.11.2019 г., вкл.,
сумата от 2115.34 лева (две хиляди сто и петнадесет лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка
за забава) по чл. 21, б. „б“ от договора за кредит от 15.02.2018 г., начислена
върху просрочената договорна лихва за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019
г., вкл.,
сумата от 1060 лева (хиляда и шестдесет лева), представляваща такса
управление, начислена на 15.02.2019 г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, против ИВ. Д. АЛ., ********** и ЦВ. ИВ. ИВ., ЕГН
********** искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно
следните суми:
сумата от 1731.24 лева (хиляда седемстотин тридесет и един лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) по чл. 21, б. „в“ от договора за кредит от 15.02.2018 г.,
начислена за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г.,
14
сумата от 233.18 лева (двеста тридесет и три лева и осемнадесет
стотинки), представляваща разноски за събиране на вземането, от които
108.18 лв. за заплатени нотариални такси за връчване на нотариална покана,
62.50 лв. за присъединяване по т.д. № 1413/2019 г. по описа на ОС-Варна в
производство по несъстоятелност срещу длъжника „Фрея - Варна“ ООД и
62.50 лв. за заплатени депозити за вещо лице по т.д. № 1413/2019 г. по описа
на ОС-Варна.
ОСЪЖДА ИВ. Д. АЛ., ********** и ЦВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, да
заплатят разделно на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, следните суми:
сумата от 2290.72 лева (две хиляди двеста и деветдесет лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща направени в заповедното
производство по частно гр. дело № 1667/2020 г. по описа на ВРС разноски за
заплащане на държавна такса, съразмерно с уважената част от иска;
сумата от 2585.66 лева (две хиляди петстотин осемдесет и пет лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща направени по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК,
като отхвърля искането за осъждане на ответниците да заплатят
разноските солидарно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15