МОТИВИ
към Присъда № 39 от 23.04.2019 г. постановена
по ВНОХД № 2101/2019 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано
е по протест на Районна прокуратура – П. против
Присъда № 236/26.10.2018г., постановена по НОХД № 7773/2015 г., по описа на
Районен съд – П.
- IV н.с.
С Присъда № 236/26.10.2018г., постановена по НОХД № 7773/2015
г. по
описа на Районен съд – П. - IV н.с., подс. К.Г.Р. е признат за невиновен в
това, че на *** г. в гр.П., в
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – заплюл в лицето В.Н.Д.
*** и душил за гърлото Р.Г.П. ***, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325, ал.5, вр.
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „а“ вр. чл.2, ал.2 от НК, като на
основание чл.305, ал.6, вр. чл.304, предл. четвърто, вр. чл.301, ал.4 от НПК го
е оправдал изцяло по така повдигнатото обвинение, поради установяване, че
деянието не съставлява престъпление, а съставлява административно нарушение по
чл.1, ал.2 от Указ №904/28.12.1963 г. за борба с дребно хулиганство, поради
което и на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, съдът му е наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - П.
Със
същата присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия К.Г.Р. да заплати по сметка на ОД на МВР град П.
сумата от 429 /четиристотин двадесет и девет/ лв., представляваща направени в
досъдебното производство разноски, както и да заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на РС – П. сумата
от 80 /осемдесет/ лв., представляваща
направени по първоинстанционното дело разноски.
Срещу
така постановената присъда, в срока по чл.319 от НПК е постъпил протест от
Районна прокуратура – П. В протеста се излагат доводи, че постановената присъда
е неправилна, тъй като е необоснована. Посочено е, че при анализ на събраните
по делото доказателства е потвърдена изложената и установена в обвинителния акт
фактическа обстановка, но от правна страна съдът незаконосъобразно и неправилно
е приел, че действията на подс.Р. следвало да се квалифицират като непристойна
проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, а не като престъпление. В
допълнителния протест се сочи, че в конкретния случай инкриминираното поведение
на подс.К.Р. се отличава с достатъчен интензитет и тежест, за да обоснове
изискуемата от закона обществена опасност, характерна за престъплението по
чл.325, ал.1 от НК. Освен това се сочи,
че немотивиран се явява и изводът на
съда, че липсват доказателства с поведението си подс. Р. да е целял да наруши
обществените порядки и да демонстрира явно грубо неуважение към обществото, тъй
като поведението му е било насочено единствено против журналистите.
Иска
се отмяна на присъдата и постановяване
на нова такава, с която въззивната инстанция да признае подс. К.Г.Р. за виновен
по повдигнатото му обвинение по чл.325,
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
В
открито съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура- П. поддържа протеста.
Защитникът
на подс.Р., адв.Р.Д., пледира да бъде оставен без уважение протеста на Районна
прокуратура - П. и заявява, че макар и да не е била съгласна с
мотивите изложени от съда, досежно приетата фактическа обстановка за доказана
по извършено от подсъдимия престъпление, не са подали жалба, тъй като са нямали
правен интерес. Крайният съдебен акт е оправдателна присъда, но пред
първоинстанционния съд е пледирала, че не са събрани достатъчно доказателства,
които до водят до извод, че Р. е осъществил престъплението хулиганство. В тази
връзка моли да бъде оправдан или присъдата като правилна и законосъобразна да
бъде потвърдена в цялост.
Подс.К.Р.
заявява, че иска да бъде оправдан и поддържа заявеното от защитника му.
Пловдивският
окръжен съд, проверявайки
законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, намира
следното:
Протеста
е подаден в срок, срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което се
явява допустим, а разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН.
НОХД № 7773/2015 г. по описа на Районен съд – П.
- IV н.с., е било образувано на 24.11.2015 г. Ход на съдебното следствие е
даден на 23.02.2017 г. На 30.05.2018 г., поради сключване на трудов договор от
съдебен заседател по делото с Районен съд – П., съдът го е отстранил от
разглеждане на делото, като е насрочил разпоредително заседание На 09.07.2018
г. отново е даден ход на съдебното следствие.
От събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият
К.Г.Р. - роден на *** г. в с. М.-М., живущ ***, българин, български гражданин, с
основно образование, пенсионер, женен, осъждан, ЕГН **********.
С присъда по НОХД № 930/2011 г. по описа на Районен съд - А. бил осъден на 3 години и 6 месеца
„лишаване от свобода" за две престьпления по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК му било определено едно общо най-тежко
наказание в размер на 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода". С решение на
Окръжен съд - гр.П. по постановено по ВНОХД № 236/2012 г., присъдата
на Районен съд - А. била потвърдена и влязла в законна сила на 18.04.2012 г. С решение на Върховен касационен съд гр.С. постановено
по н.д. №
1018/2012 г. наказателното производство по горното дело било възобновено и
решението на Окръжен съд гр.П. постановено по ВНОХД № 236/2012 г. било изменено
и наказанията за двете престъпления по чл.144 ал.3, вр. с ал. 1 от НК, както и
определеното общо най-тежко наказание били намалени от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода" на 2 години и 6 месеца
„лишаване от свобода". Върховен касационен съд - гр.С. оставил в сила
присъдата в останалите й части.
С присъда постановена по НОХД № 139/2012 г. по описа на Районен съд - А., влязла в законна
сила на 12.05.2012 г. подс.К.Р. бил осъден на 1 год. и 2 месеца
„лишаване от свобода", както и на Обществено порицание за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
С присъда постановена по НОХД № 709/2013 г. по описа на Окръжен съд гр.П. подс.К.Р. бил осъден
на 2 години лишаване от свобода и „глоба" в размер на 800 лв. за
престъпление по чл.255, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъдата по горното дело Окръжен съд гр.П. определил едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по НОХД № 709/2013 г. по описа на
Окръжен съд гр.П., по НОХД № 139/2012 г. по описа на Районен съд - А. и по НОХД № 930/2011 г. по описа на Районен съд - А. в размер на 2 год. и 6 месеца
„лишаване от свобода", към които присъединил наказанията „глоба", в размер на 800 лева и
„обществено порицание". Определеното общо най-тежко наказание 2 години и 6 месеца
„лишаване от свобода" е изтърпяно на 18.10.2013 г. със зачитане
на 5 месеца и 8 дни работа в затвора. От изтърпяване на
определеното общото най-тежко наказание в размер на 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода не е изтекъл пет годишния срок визиран в разпоредбата на
чл.30, ал.1 от НК
На *** г. свидетелят Р.П. работил като кореспондент
във вестник „****", а свидетелката В.Д. работила като кореспондент на
вестник „****". Около 10:30 ч. на посочената дата, свидетелите П. и Д.
получили сигнал за скандал между подсъдимия К.Р. и негова съседка и решили да
го отразят. Двамата отишли в близост до дома на подс.Р. ***. В този момент
подс.К.Р. ***, придружаван от св.Б. З.. Докато двамата разговаряли, св.П.
извадил фотоапарат и започнал да снима подс.Р.. Подсъдимият Р. забелязал, че
св.П. го снима, тръгнал агресивно към него и му казал „Защо ме снимаш? Дай
апарата!". Св.П. се опитал да избегне конфликта и се отдалечил вървейки по
улицата в посока ДКЦ-1 - гр.П.. В този момент към св.П. се приближили две лица
от ромски произход, които го притиснали към стената на трафопост, намиращ се на
улицата. Те се опитали да извадят фотоапарата на св.П., който бил в носената от
него чанта. В този момент към св.П. се приближил подс.К.Р., застанал зад гърба
му, хванал го с двете си ръце за врата и започнал да го стиска за гърлото.
Подс.Р. казал на св.П., че няма право да го снима и го напсувал, след което го заплюл в лицето. В
този момент на около 5 метра от св.П. и подс.Р. се намирала св.В.Д., която
извикала: „Оставете колегата!". Св.П. успял да се отскубне от ръцете на
подс.Р. и побягнал, като същевременно извикал към св.В.Д.: „Ванче, снима ли
ги?". Подс.Р. се приближил към св.В.Д. и я заплюл демонстративно със
слюнка в посока лицето, след което й казал: „Кои сте вие, че ще ме
снимате?". Свидетелите П. и Д. си тръгнали, след което подали жалба в IV
РУ при ОДМВР гр.П..
Описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е
приел за установена въз основа на събрани по делото доказателствени материали -
от свидетелските показания на свидетелите Р.Г.П. и В.Н.Д. и частично от
показанията на свидетелите Б.Д. З., Б. Р. М., А. К. Р., С. С. Д., И.П. Я.,
всичките дадени в хода на съдебното следствие, включително и тези дадени на
досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 НПК, както и от
приетите по делото писмени доказателства.
По делото е била назначена комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-медицинска експертиза, според която общото
здравословно състояние на К.Г.Р. към датата на инцидента е било с много висок
риск за възникване на животозастрашаващи усложнения, които не е могло да се
предвидят кога биха възникнали /През месец юли 2015 г. му е бил приложен
електрокардиогенен шок за спасяването му - да се вкара сърцето му в ритъм/. В
инкриминирания момент общото здравословно състояние е било в известна степен стабилизирано,
което е могло да му позволи да участва в наказателно производство. Във връзка с
това следва да бъде под интензивното наблюдение на кардиолог и психиатър с
оглед предотвратяването на евентуални усложнения при конкретно му участие в
съдебните процедури. Вещото лице е дало заключение, че К.Р. е в състояние да
възприема правилното фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Макар към инкриминирания момент /*** г./ да е бил
в състояние на силно раздразнение подс.Р. е можел да разбира свойството и
значението на отправеното му обвинение, но е бил ограничен в значителна степен
да ръководи постъпките си. Към момента на изготвяне на заключението е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършените от него действия и
да ръководи постъпките си. Осъзнал е създалата се ситуация и има критично
отношение към нея. Вещото лице е посочило също така, че във виктимологично
отношение е допустимо да се приеме, че подс.К.Р. е бил обект на психическо
насилие в резултат на поведението на двамата журналисти. Във връзка с
последващите неприятни процедури /образуване на ДП, разпити, очни ставки и др./
е изпаднал в състояние на продължителен психичен стрес, който е довел до
влошаване на общото му здравословно състояние.
В хода на съдебното следствие е била изготвена
съдебно-медицинска експертиза с вх.№ 44202/25.08.2016г., от която се установява,
че подс. Р. страда от тежки хронични заболявания, а именно: СН III-IV фк. по NYHA. САП III фк. AH III ст. Дислипидемия Триклонова
коронарна болест, АХ 111 ст. Дислипидемия. Захарен диабет II тип. Хроничен пиелонефрит. ХБН I ст. ХОББ. Пневмофиброза. Подагра.
Понесен преден обширен миокарден инфаркт с фибринолиза 907.2005г.) и долен МИ
(07.2010г.). Състояние след ангиопластика на LAD, LCX и RCA с DESx4
(Cypher). Състояние след балонна ре-ангиопластика на LAD с DCB по повод на ISR. ЛК
аневризма. В допълнение към посочените
заболявания подсъдимият страда и от персистиращи ритъмно-проводни нарушения (Персистиращо
предсърдно мъждене/трептене, ДББ, ЛПХБ), които биха влошили прогнозата му,
както и хода на предходно описаните патологии.
В заключение според вещото лице д-р Ш. гореописаните
заболявания не пречат на подсъдимия да извършва физически, съответни действия,
които касаят: очни ставки, даване на обяснения, включително да пребивава в
съдебни заседания. Рестрикция в хода на настоящото производство съществува по
отношение на пролежаването на подсъдимия в арест, поради клинична прогноза в
близка перспектива, която въпреки провеждането на оптимална медикаментозна
терапия остава с висок риск от внезапна сърдечна смърт и реинфаркт на миокарда.
Спазването на назначеното терапевтично лечение и хигиенно-диетичен режим в
пълен обем биха подобрили общото състояние на пациента и биха намалили риска от
повторен сърдечно-съдов инцидент, но не биха преустановили хроничния и
прогресивен ход на описаните заболявания.
Правилно и обосновано
първоинстанционният съд е дал вяра на заключенията на вещите лица, тъй като са
изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в
съответната област.
Гореописаната фактическа обстановка,
Районният съд е намерил като безспорно установена от следните събрани по делото
доказателствени материали – от показанията на свидетелите Р.Г.П. и В.Н.Д.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК,
със съгласието на страните по делото, частично от показанията на свидетелите Б.Д.
З. и С. С. Д., И.П. Я., Й.П. Я., дадени в хода на съдебното следствие и тези
приобщени по реда на чл.281 от НПК, със съгласието на страните по делото, Б. Р.
М., А. К. Р., дадени в хода на съдебното следствие и частично от обясненията на
подс.К.Г.Р., както и от всички писмени доказателства, събрани на съдебното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал - справки
за съдимост, характеристични справки, подробна медицинска документация,
заключенията на медицинската и на комплексната съдебно – психиатрична и съдебно
- медицинска експертизи, които съдът е приел и кредитирал като пълни,
обосновани и относими към предмета на делото.
Правилно първостепенният съд е приел, че
обстоятелството по делото, което е безспорно установено от събраните
доказателство е, че на *** г. свидетелите Р.Г.П. и В.Н.Д. са заснели подсъдимия Р. без негово
съгласие. По отношение на всички останали факти, а именно по отношение на
описаните от РП - П. в диспозитива на обвинението конкретни действия на
подсъдимия, квалифицирани от прокурора като хулигански, са събрани
противоречиви гласни доказателства, които съдът е обсъдил.
В тази насока, за да приеме за установени, описаните
при изложението на фактическата обстановка обстоятелства, Районният съд
правилно е приел и кредитирал изцяло показанията на свидетелите П. и Д., тъй
като те се явяват очевидци на деянието осъществено от подсъдимия Р.. Приел е,
че показанията на свидетелите П. и Д. относно мястото на случката, тяхното
поведение и действията на подсъдимия и на третите неизвестни лица, които са се
намесили се явяват логични, достоверни и непротиворечиви, поради което им е дал
вяра за това, че на 17 юни 2014г. са се отзовали на сигнал за разправия между
подс. К.Р. и негови съседи, като в момента, в който св. П. е изкарал
фотоапарата си и е снимал подсъдимия, това е предизвикало негативна реакция в
последния и той се опитал да отнеме апарата от св. П. като за тази цел две
непознати лица са го дърпали и опрели до трафопост, а междувременно подс. Р. го
е хванал за гушата викайки „Дай апарата” и едва когато св.Д. е извикала към
колегата си да го оставят на мира подс. Р. се е насочил към нея, като
приближавайки я заплюл в посока лицето й.
След проведеното по настоящото дело съдебно следствие
и допълнителен разпит на свидетелите Р.П. и В.Д., въззивният съд намира
заключенията на първостепенния съд относно приетата фактическа обстановка за
правилни и законосъобразни, а свидетелските показания на П. и Д. се ценят и
кредитират и от настоящата инстанция, считайки ги за детайлни и правдиви. При
всеки един разпит, включително и пред настоящата инстанция тези свидетели сочат абсолютно един и същ начин на
извършване на действията от страна на подсъдимия, без никакви съществени
отклонения и противоречия в механизма на изпълнението им. Налице е пълно
фактологично съвпадение по всички изложени факти, в тяхната последователност и
взаимосвързаност, възприети от тях лично и непосредствено.
Същевременно показанията на свидетелите Б.Д. З., Б. Р.
М., А. К. Р., С. С. Д., И.П. Я. първоинстанционният съд е кредитирал единствено
в частта в която те сочат, че непосредствено до свой имот в гр. П. подс. К.Р. е
бил фотографиран против своята воля от непознати за него лица. В останалата
част не им дал вяра и не ги кредитирал, поради наличието на съществени
противоречия между тях, като е направил разбор на показанията им поотделно и в
съвкупност.
Приел е, че показанията на св.С. Д. дадени в хода на
съдебното следствие и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК, са
непоследователни и противоречиви, защото в тях заявява, че подсъдимият Р.
изобщо не е бил в сградата на процесната дата. Впоследствие изведнъж си е променил
позицията, като е посочил, че подсъдимият е бил в сградата и заявил, че след
като е видял св. П. да го снима подс. Р. се скрил в нея. Отделно от това св. Д.
заявил, че той лично подгонил св. П., защото си е мислил, че последният носи в
себе си оръжие, а не фотоапарат, като заявил, че св. П. бил сам и нямало друг
журналист. Същевременно св. А. Р. в показанията си заявил, че инцидент и
съприкосновение между баща му – подс. К.Р. и журналисти е имало, а от друга
страна заявил, че никой не е гонил никакви журналисти, а баща му просто се е
качил в автомобила си след като го снимали.
Районният съд е приел, че в сериозно противоречие с
горните показанията относно съществени елементи от фактическата обстановка за
случилото се на *** г. са и показанията на св. Б. З., дадени в хода на
съдебното следствие и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК, който твърди, че
двамата с подс. Р. са си говорили приятелски пред сградата на подсъдимия, а не
както св. С. Д. е заявил, че подсъдимият първо изобщо не е бил в сградата, а
после, че се е скрил в нея или както св. А. Р. е посочил, че баща му се е качил
в автомобила си след като са го снимали журналистите. В тази връзка св. З. в
абсолютно всички разпити, проведени както в досъдебното, така и в съдебно
производство с изключение на последния такъв заявил, че се появили не един, а
двама журналисти, като същевременно сочи, че след като подсъдимият бил заснет
от тях никой не е тръгнал да ги гони, а те сами побягнали, в частност св. П.. От
друга страна в показанията си дадени в
хода на съдебното следствие св. Б. М. твърдял, че по същото време и на същото
място подс. К.Р. е бил с него, като не само, че не бил със св. З., ами не бил
пред сградата си или в нея, а в парк, където докато си разговаряли и се появила
св. Д., която снимала подсъдимия, а той от своя страна я помолил най-учтиво да
не го прави.
Първостепенният съд е приел като противоречиви и показанията
на на братя Я., съответно на И. Я., дадени в хода на съдебното следствие и тези
на Й. Я., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 от НПК,
като самите несъответствия се състояли в това, че по техни данни журналистите
били на доста далечно разстояние от подсъдимия през цялото време, което било в противоречие
с изнесената информация за изненадата и стреса, за който твърдели свидетелите З.,
М. и Д., вследствие на прекия и непосредствен контакт между св. П. и подс. Р.,
въпреки че конкретно св. З. твърдял, че св. П. изскочил изведнъж, като св. З.
го запитал дори „Как можа да се завреш там?”. Отделно от горното показанията на
свидетелите Я. били противоречиви и помежду си, тъй като св. И. Я. заявил в
разпита си, че след като журналистът е снимал подс. Р., някакво момче го е
подгонил, докато в показанията, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл.281 от НПК Й. Я. изобщо не твърдял, че някой тръгнал да гони
журналистите.
Прието е от първата инстанция, че изолирани от
доказателствата по делото останали и обясненията на подсъдимия, който е бил
изключително пестелив от към споделяне на информация в хода на цялото
наказателно производство, с които същият отрича да е душил св. П. и да заплювал
св. Д..
Настоящият въззивен състав намира, че при анализа на
показанията на посочените свидетели и обясненията на подсъдимия, Районният съд
е допуснал нарушения на процесуалните правила, но те не са от категорията на
съществените и не се отразяват на крайните му изводи от така направения им
анализ.
Видно от протокола за проведено съдебно заседание на
11.10.2018 г., св.А. К. Р. се е възползвал от правото си по чл.119 от НПК, като
е заявил, че отказва да свидетелства по делото, защото подс.Р. е негов баща.
Отделно от това видно от протоколите за проведено съдебно заседание при
повторното разглеждане на делото на 11.10.2018 г. и 26.10.2018 г., подс.Р. се е
възползвал от възможността да не дава обяснения по обвинението, а обясненията
дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие при първото
разглеждане на делото не са приобщени по съответния ред, предвиден разпоредбата
на чл.279 от НПК. При това положение първоистанционният съд не е следвало да
включва в доказателствената маса по делото и да обсъжда показанията на св. А. Р.
и обясненията на подс.К.Р., давани на досъдебното производство и при първото
разглеждане на делото.
Настоящата инстанция ги изключва от доказателствената
маса, като дори и без тях не се променят приетата фактическа обстановка и
крайните изводи на първостепенният съд от така направения анализ на показанията
на свидетелите Б.Д. З., Б. Р. М., С. С. Д., И.П. Я.. В изводите си съдът е
приел, че така описаното достатъчно красноречиво илюстрира противоречията в
показанията на тези свидетели, като същите са неубедителни и житейски
нелогични, а колебливостта в тях и промяната на информацията, която изнасят има
за последица некредитиране на показанията на тези свидетели. Отделно от горното
пълното отричане, че подс. Р. не е имал никакво съприкосновение със свидетелите
П. и Д. в така посочените показания в
коментираната им част съдът е приел за субективно и пристрастно предвид
семейните, приятелските и колегиални отношения на свидетелите с подсъдимия,
поради което не заслужават доверие и не ги е кредитирал в посочената част. От
показанията им се установява, че те са от близкия кръг познати и приятели на
подс.Р.. Тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция.
При така приетата фактическа обстановка и направения
по-горе доказателствен анализ първостепенният съд е достигнал до правния извод,
че с действията си подсъдимият К.Г.Р. не е осъществил престъплението, за което Районна
прокуратура - П. го обвинява, а действия на подсъдимия съдът е квалифицирал
като непристойна проява, респективно административно нарушение по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а не като престъпление по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" вр. с чл.2, ал.2 от НК.
За да обоснове този си извод съдът е приел, че за да е
налице престъплението хулиганство, е необходимо на първо място инкриминираните
действия на подсъдимия грубо да нарушават обществения ред и на второ място да
изразяват явно неуважение към обществото, в конкретния случай обвинението е
инкриминирало две действия на подс.Р. – първото е заплюването на св. Д., а
второто е душеното на св. П.. Приел е също така, че нито заплюването на св. Д.,
нито душенето на св. П. представляват такава деятелност която да касае брутална
демонстрация против установения ред или пък да е израз на висока степен на
неуважение към личността. Заплюването се явявало проява на оскърбително
отношение и било форма на невербална обида, а душенето било отрицателно
засягане на телесния интегритет на личността, а обвинението не съдържало
инкриминиране на други факти като цинично държане, псуване, показване на
неприлични жестове, буйстване, чупене, повреждане на чуждо имущество каквото
обичайно характеризирало класическото престъпление по чл. 325 НК. Освен това механизма
на деятелността на подс. Р. разгледана на плоскостта на интензитета на
отрицателното засягане на обществения ред и спокойствие не била с висока степен
на обществена опасност – израз на което било и възпроизведеното от самите
журналисти, че поведението на подсъдимия ги е възмутило, но в никакъв случай не
е било брутално. На следващо място съдът е отчел подбудите и мотивите на
подсъдимия, при което е установено, че последният бил провокиран от
фотографиране и заснемане, което не е желаел, като от субективна страна целял
преустановяване на това поведение от страна на журналистите и допускал, респективно
било му безразлично, че поведението му било обществено неприемливо и
неуважително, т.е подс. Р. не е имал за самоцел да провокира и проявява
хулигански действия, респективно да показва неуважение към обществото и
установения правов ред. Факт било обаче, че проявеното от него във всички
случай е противоправно от момента, в който св. Д. и св. П. са преустановили
снимките и са свалили фотоапаратите, но далеч не може да бъде определено като
грубо нарушение на обществения ред още по-малко като форма на изключителен
цинизъм и дързост.
По нататък първостепенният съд е изложил в мотивите си
съждения за разликите между дребното хулиганство по чл.1, ал.2 от УБДХ и
престъплението хулиганство по чл.325, ал.1 от НПК. Приел е, че водещ критерий
при определяне характера на деянието дали е престъпление или нарушение по УБДХ
е степента на обществената опасност на деяние, а поведението на подс. Р. не
можело да бъде квалифицирано като такова
с изключителен цинизъм и дързост. Извършените от подсъдимия Р. действия по своя вид, характер и
продължителност, обстоятелствата, при които са осъществени - всичко това ценено
на плоскостта на установените данни за личността на подсъдимия (защото деянието
и дееца винаги са взаимосвързани, като деянието е проекция на обществените,
психологически и индивидуални качества на дееца), не се характеризирали с
такава висока степен на обществена опасност, оправдаваща третирането им като
престъпление. Накратко първостепенният съд е приел, че поради влошеното си
здравословно състояние, подс.К.Р. нямал сили да стисне св. П. за гърлото, така
че да му причини задушаване, а и П. нямал никакви следи от наранявания по себе
си и не бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. Освен това и
другото противоправно действие на подсъдимия, а именно заплюването на св. Д.
има характеристиката на нарушаване на обществения ред, без да може да се
извлече по тълкувателен път инкриминирания елемент „грубо“, а като цяло липсват
доказателства по делото, че с поведението си подс. Р. е целял да наруши
обществените порядки и да демонстрира явно и грубо неуважение към обществото.
Предвид горното първоинстанционният съд е признал
подс. Р. за невинен и го оправдал по така повдигнатото му обвинение поради
това, че деянието не съставлява престъпление, а съставлява административно
нарушение по чл. 1, ал.2 от УБДХ, като на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ му е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.
Настоящата инстанция не споделя това становище и намира,
че Районният съд неправилно е интерпретирал
установените по делото факти и обстоятелства въз основа, на което е направил
незаконосъобразни правни изводи, като е приел, че подс.К.Р. с действията си не е
осъществил състава на престъпление по чл.325, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква
„а“, вр. чл.2, ал.2 от НК, а извършеното от него съставлява административно
нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ.
При правилно установената фактическа обстановка Въззивният
съд намира, че подсъдимият К.Г.Р.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.325, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „А“ вр. чл.2, ал.1 от НК, за това,
че на *** г. в
гр.П., в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – заплюл в лицето В.Н.Д. *** и душил за гърлото Р.Г.П. ***, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Въззивният съд намира, че от обективна страна с действията си подс. Р. е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
Налице е деяние, извършено против реда,
установен в страната, като под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство, следва да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в обществения
живот.
Съдът намира, че процесното деяние не може
да се квалифицира като административно нарушение /„дребно хулиганство” / по чл.1,
ал.2 от УБДХ, който извод се налага от по-високата
степен на обществена опасност, обоснована от интензитета и характера на същото,
чиято висока степен дори обосновава наличието на квалифицирания признак
„изключителен цинизъм и дързост“. В тази връзка правилно проверяваната
инстанция е направила разграничението между дребното хулиганство по
чл.1, ал.2 от УБДХ и престъплението хулиганство по чл.325, ал.1 от НПК и, че
водещ критерий при определяне характера на деянието е степента на обществената
опасност на деяние, но неправилно е приела, че в случая извършеното от
подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност. В
случая са налице едновременно признаците „грубо нарушаване на обществения ред”
- като престъпен резултат и специален мотив - „явно неуважение на обществото”, а
така и квалификацията „изключителен цинизъм и дързост“.
Процесната
хулиганска проява се изразява в това, че на посочената дата и място,
подсъдимият воден от разбирането си, че сам може да налага правила и да
извършва силови действия, може да се саморазправя със свидетеля П., като го
души с ръце за гърлото, а след това и да заплюе свидетелката Д., като
първостепенният съд при обсъждане действията на подс.Р. е пропуснал да
отбележи, че последния след душенето на св.П. го е и заплюл. Всяко едно от
двете действия извършени самостоятелно осъществяват състава на престъплението
по чл.325, ал.1 от НК. Действията на Р. са били изцяло мотивирани от хулигански
мотив, тъй като са извършени без логична причина и се обясняват само и
единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно
установения ред и в частност на обичайно установеното поведение в отношенията
между гражданите. С непристойни си действия подсъдимият е изразил открито, с
изключително висока степен, неуважение към личността на свидетелите П. и Д.,
като граждани и журналисти и към обществото като цяло, доколкото освен
посочените свидетели, поведението на подсъдимите е било възприето и от други граждани,
намиращи се в този момент на улицата, видно от показанията на свидетелите. Тези
действия са извършени с ясното съзнание, че по този начин се накърнява
обществения ред и спокойствие и това не е нормалния ред за изразяване на
несъгласие с действия на журналистите, оставяйки безразличен към крайния
резултат и показвайки открито незачитане и явно неуважение към обществото. В
случая са налице непристойни действия, грубо нарушаващи установения ред
и изразяващо явно неуважение към обществото, още повече, че в случая са
насочени и към журналисти, които се явяват представители на обществеността,
призвани да отразяват действия и събития важни за информираността и развитието
на гражданското общество. Именно това характеризира действията на подс.Р., като
съществено засягащи нормите на нравствеността, общоприетите норми на общуване
между хората, взаимното уважение и зачитане неприкосновеността на личността. В
тази насока следва да се посочи, че душенето за гърлото на П., който в този
момент е бил държан и обездвижен от две лица приближени до подс.Р., като
действие и интервенция от страна на подсъдимия е изключително дръзко по своя
характер и представлява незачитане на личната и телесна неприкосновенност на
свидетеля. Именно горното дава основание на въззивния
съд да приеме, че в случая е налице грубо нарушаване на обществения
ред. Описаното по-горе поведение, демонстрирано от подс.Р., стои в разрез
с установените правила за отношенията в обществото и отношения към представители
на обществеността – журналисти. Тези действия представляват нарушаване на
морала и общественото приличие, тъй като изразяват негативно отношение към
обичайно установеното поведение между хората и характеризират деянието като
такова с висока степен на обществена опасност. Дори и Р. да не е бил съгласен с
действията на журналистите и да ги е приел като провокация е следвало да им
заяви това, а не директно да предприема незаконосъобразни действия и да се
саморазправя с тях. Отделно от това, ако е считал, че са нарушени правата му е
имал и възможност да търси защита по съдебен ред. Действията на журналистите
/снимане без разрешение/ провокирали Р., както и констатираното му влошено
здравословно състояние - тежка сърдечна недостатъчности и непсихотично разстройство на психиката, което
от своя страна не води до невъзможност да ръководи действията и постъпките си
/видно от съдебно медицинската експертиза/, следва да бъдат отчетени като
смекчаващи отговорността обстоятелства, а не като такива, които характеризират
деянието с ниска степен на обществена опасност. В случая за квалификацията на
деянието е без значение, че подс.Р. не е използвал голяма сила при душенето на
св.П., тъй като при по-голям интензитет
на приложената сила и причиняването на телесна повреда, квалификацията на
деянието би била друга – по-тежка. Първостепенният съд в мотивите си не е отчел
и това, че предвид наличието на предходни осъждания на подс. Р. включително и
за подобно деяние, не го характеризира
като личност с ниска степен на обществена опасност. Предвид всичко изложено възражението
на защитата, че извършеното
от Р. съставлява административно нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ, а не
престъпление по чл.325 от НК се явява несъстоятелно и следва да се остави без
уважение.
Предвид
изложеното и на основание чл.336, ал.1,
т.2, вр. чл. 334, т.2 от НПК следва да
се отмени Присъда № 236 от 26.10. 2018 г., постановена по
НОХД № 7773/2015 г. по описа на П.ски районен съд, ІV н.с. в частта, с
която подсъдимият К.Г.Р. е признат за невинен и оправдан затова да е извършил
престъпление по чл. 325, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“А“, вр. чл. 2 ал.2 НК и на основание чл. 1, ал.1,
т. 2 от УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева, като вместо това следва да бъде признат
за ВИНОВЕН, в това че на *** г. в гр. П., в условията на
опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – заплюл в лицето В.Н.Д.
*** и душил за гърлото Р.Г.П. ***, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.325, ал.4, вр.
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „А“, вр. чл.2, ал.1 от НК. Към
момента на извършване на процесното престъпление, квалификацията опасен рецидив
при хулиганство е била по ал.4 на чл.325 от НК. След изменението на НК – ДВ,
бр.95 от 2016 г. квалификацията опасен рецидив при хулиганство вече е по ал.5
на чл.325 от НК и
следва да се приложи действалия по време на извършване на престъплението закон,
съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК.
Настоящият
състав приема, че е налице и квалификацията „изключителен цинизъм и дързост“.
Интензитета и демонстрираното незачитане на общо установения
правов ред и порядки, както и грубото и дръзко нарушаване на общо установените
правила за поведение на обществени места, както и по отношение на представители
на обществеността – журналисти, обосновават извършените от подс.Р. действия,
като такива отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост. Показателен в тази
насока е и проявената упоритост в действията на подсъдимия, като след
нарушаване на личната телесна неприкосновеност на св.П., намерила израз в
душене и заплюването му, не е преустановил незаконосъобразните си действия, а е
продължил с нарушаване на личната неприкосновеност на св.Д., намерило израз в
заплюването й, засягайки честа и достойнството й. Именно обстоятелството, че
процесната проява се характеризира с изключително висок интензитет и различни
хулигански действия и извършването й спрямо журналисти по отношение, на които е
проявено недопустимо обидно и неуважително отношение, обосновават и наличието
на квалификацията „изключителен цинизъм и дързост“.
Подс. К.Р. е бил осъждан общо осем пъти
за извършени от него престъпления от общ характер. Осъжданията му от значение
за квалификацията на деянията по настоящото дело са, както следва:
С присъда, постановена по НОХД № 930/2011 г., по описа на Районен съд - А. е бил осъден на 3 години и 6 месеца
„лишаване от свобода" за две престьпления по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК му било определено едно общо най-тежко
наказание в размер на 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода". С решение на
Окръжен съд гр.П., постановено по ВНОХД № 236/2012 г., присъдата на Районен съд - А. била потвърдена и
влязла в законна сила на 18.04.2012 г. С решение на Върховен касационен съд гр.С.
постановено по н.д. №
1018/2012 г. наказателното производство по горното дело било възобновено и
решението на Окръжен съд - гр.П., постановено по ВНОХД № 236/2012 г. било
изменено и наказанията за двете престъпления по чл.144, ал.3, вр. с ал. 1 от НК, както и определеното общо най-тежко наказание били намалени от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода" на 2 години и 6 месеца
„лишаване от свобода". Върховен касационен съд гр.С. е оставил в сила
присъдата в останалите й части.
С присъда, постановена по НОХД № 139/2012 г., по описа на Районен съд - А., влязла в законна
сила на 12.05.2012 г. подс. К.Р. е бил осъден на 1 година и 2 месеца
„лишаване от свобода", както и Обществено порицание за престъпление по
чл.325, ал.1 от НК.
С присъда, постановена по НОХД № 709/2013 г., по описа на Окръжен съд - гр. П. подс.К.Р. е бил
осъден на 2 години лишаване от свобода и „глоба" в размер на 800 лв. за
престъпление по чл.255, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъдата по горното дело Окръжен съд гр.П. е определил едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 709/2013 г., по описа
на Окръжен съд гр.П., по НОХД № 139/2012 г., по описа на Районен съд - А. и по НОХД № 930/2011 г., по описа на Районен съд - А. в размер на 2 години и 6 месеца
„лишаване от свобода", към което е присъединил наказанията „Глоба", в
размер на 800 лева и „Обществено порицание".
Определеното общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца
„лишаване от свобода" е изтърпяно на 18.10.2013 г. със зачитане
на 5 месеца и 8 дни работа в затвора.
Тези
осъждания обуславят квалификацията на престъплението хулиганство, като такова
извършено от подс.Р. при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК, а именно извършил е престъплението, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а към *** г. - датата на извършване на процесното хулиганство, не са
били изтекли 5 години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на
наказанието по предходните осъждания.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Същият
е действал с ясна представа за антиобществения характер на извършеното от него
и че се намира на оживено обществено място и поведението му може да бъде
възприето от неограничен кръг от хора.
Съдът не споделя изложеното от страна на
защитата съображение, че в конкретния случай е налице личен мотив за извършване
на процесната проява, което изключвало възможността деянието да се квалифицира
като “хулиганство”. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно
константната съдебна практика не винаги личния мотив изключва хулиганските
подбуди – в този смисъл е Решение
№ 425/22.12.2015 г., постановено по н.д.
№ 1169/2015 г. на ВКС. Ето защо наличието на личен
мотив не може да изключи автоматично хулиганския такъв. Така или иначе
настоящият съдебен състав прие, че в конкретния случай мотивът е изцяло
хулигански, тъй като подсъдимият е осъзнавал, че няма право да се саморазправя
по избрания от него начин. Горното несъмнено е израз на пренебрежително
отношение към цялото общество и неговите ценности, в това число и на
установения правопорядък. Извършвайки описаните по-горе действия, и то на
публично място, с възможност поведението му да бъде възприето от неограничен
кръг от хора, подс. Р. е демонстрирал личното си чувство на превъзходство над
обществото и над закона, поради което следва да се приеме, че е налице хулигански,
а не личен мотив и това не би могло да
обоснове извод за несъставомерност на деянието в каквато насока е искането на
защитата.
Към момента на извършване на
процесното престъпление, квалификацията опасен рецидив при хулиганство е била
по ал.4 на чл.325 от НК. След изменението на НК – ДВ, бр.95 от 2016 г.
квалификацията опасен рецидив при хулиганство вече е по ал.5 на чл.325 от НК,
като няма промяна в предвиденото за това престъпление наказание. Предвид
горното и на основание
чл.2, ал.1 от НК, следва да се приложи действалия по време на извършване на
престъплението закон.
За престъплението по чл.325, ал.4, вр. ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „А“, вр. чл.2, ал.1 от НК,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години.
При определяне на наказанието съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отeгчаващи
вината обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността на подс. К.Г.Р. обстоятелства, съдът отчете мотивите
за извършване на престъплението, а именно действията на
журналистите /снимане без разрешение/, които са провокирали Р. към извършване
на инкриминираното деяние. Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват и напредналата възраст на подсъдимия – на 77
години, както и влошеното му здравословно състояние. От приетите от съда
съдебно медицински експертизи се установява, че страда от
сърдечна недостатъчност, непсихотично разстройство на психиката и други
съпътстващи заболявания, което се потвърждава и от представените пред
настоящата инстанция писмени доказателства – медицински документи. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете и продължителния
период от време от извършване на
деянието до приключване на делото на въззивна инстанция – почти пет години, като това не се дължи на неправомерни действия от
негова страна. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете недобрите характеристични
данни вследствие на миналите осъждания за различни престъпления извън
тези, които обуславят квалификацията по настоящото престъпление. При така отчетените
обстоятелства съдът намира, че за
осъществяване целите на чл. 36 от НК,
наказанието по отношение на подс. Р. следва да бъде определено при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК - при наличие на многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, предвид на които и най-лекото предвидено в закона наказание би
се явило несъразмерно тежко с вината на подсъдимия. Поради това на същия следва
да се определи наказание под минимума от една година предвиден в закона, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА.
В случая според настоящата инстанция не са налице законовите
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подс.К.Г.Р.
е осъждан, поради което наложеното му наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС, следва да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Съдът счита, че както
видът на наложеното наказание, така и срокът за изтърпяването и начинът за
изпълнението му, са съответни на извършеното престъпление, справедливи са и в
същото време са годни да изпълнят и превантивната функция на
наказателноправната репресия.
При извършената служебна
проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.
Правилно е произнасянето на
първостепенния съд по присъждането на разноските и в тази част /относно разноските/ Присъда № 236
от 26.10.2018 г., постановена по НОХД № 7773/2015
г.,
по описа на Районен съд – П., IV н.с. следва да
бъде потвърдена.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.