Р Е Ш Е Н И Е
№ 1027/11.6.2018г.
В ИМЕТО Н
А НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и
седми състав
На
шести юни година две хиляди и осемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията, НАХД № 1712 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
Наказателно постановление № 23-0000362 / 19.03.2018 год., на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” в ГД „АИ“ –гр.Варна, с което за нарушение на чл.91б,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на осн. чл.97, ал.1, пр.
последно от Закона за автомобилните превози на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000.00
/пет хиляди/ лв.
В
жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че при издаване на АУАН е
нарушен ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя не се
явява и не се представлява, изпраща писмено становище.
Възиваемата страна, редовно уведомена се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2018 г в около 14:00 ч. в гр.Варна,
ул."Тролейна" № 48, административната сграда на 00 "АА"
гр.Варна, при извършване проверка на основание писмо с рег.№ 12-00-00-103/1/07.02.2018
год., на превозвачът притежаващ лиценз на Общността № 14408/29.12.2015 год. за
международен обществен превоз на товари е установено: На 27.02.2018г. в гр.Варна, административната
сграда на 00"АА" гр.Варна, превозвачът не представя на служителите от
ИА"АА" / 00"АА" гр.Варна за проверка на изисканите с покана
с рег.№ 12-00-00-103/2/07.02.2018 год. по т.5 информация от паметта на
дигитален тахограф - "Stoneridge Elc. SE 5000" сериен № **********, монтиран на МПС, кат.N3, с рег.
№ В 23-46 ВХ, собственост на превозвача
за периода от 01.05.2017 год. до 31.07.2017 год., в който период съгласно
писмо с рег.№ 12-00-00-103/1/07.02.2018 год. е констатирано извършване на
международен обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент ЕО №
561/2006 год. с посоченото МПС с рег. № В 23-46 ВХ, за което има издадено копие
на лиценз № 14408, с перфо
номер - 195133 Акта е съставен в присъствие на упълномощено на основание
Пълномощно № 1849/20.10.2015 год. лице П.В.И..
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лицеq спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е
съставен от компетентно лице - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на
въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови
норми.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество не е извършило нарушението, за
което е привлечено към адм. наказателна
отговорност с акта и съответно наказано с НП по следните съображения:
С
НП въззивникът е наказан за това че е нарушил разпоредбата на чл. 91б, ал.1,
т.1 от ЗАвП. Съгласно посочената норма превозвачите и
собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички
документи, свързани с превозите на пътници и товари. В случая обвинението е за
непредставяне, информацията извлечена от паметта на дигиталните тахографи. Съгласно чл.38,ал.1, т.1 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. необходимите мерки за изпълнението и прилагането
на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент…. превозвачите
и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на
дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните
данни за скоростта най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф. Съгласно чл.2 §2б.”н” от Регламент 165/2014 на ЕП и
Съвета „извличане" от дигитален тахограф означава
копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете
с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на
картата за тахограф, при условие, че при този процес не се изменят или
изтриват записани данни. Същата дефиниция за
"извличане" като процес на копиране на част или
на цялата записана информация от паметта на тахографското оборудване
е дадена и в §1, т.8 от ДР на НАРЕДБА № 12 от 5.01.2007 г. за
изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на
данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните
и техническите изисквания към тях. Следователно информацията от
дигиталния тахограф, представляваща файловете с данни не е документ, както
очевидно са приели актосъставителя и АНО. Съгласно теорията и
константната съдебна практика документът по същество представлява писмено
изявление на конкретно лице, което е неговия автор. Видно от дефинициите за
„извличане“ от паметта на дигиталния тахограф в цитираните по-горе
нормативни актове същото не представлява писмено изявление на конкретно лице, а
файлове с данни от бордовото устройство и по същество представлява
веществено доказателствено средство върху което се съдържа информация
каквото ВДС представлява например CD съдържащ видео или звукозапис.
В
контекста на изложеното по-горе не представянето на информация от паметта на
дигиталните тахографи не попада в
хипотезата на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвП. Горното е
видно и от предвидената от законодателя изрична законова разпоредба- - чл. 91в, т.2 от ЗАвтП, предвиждаща
задължение за съхранение и предоставяне на информацията, извлечена от паметта
на дигиталния тахографи и от картата на
водача, като нарочна санкция при неизпълнение на това задължение – несъхранение
или отказ за предоставяне на разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 е предвидена
в чл. 104, ал.7 от ЗАвП. Не за такова
нарушение обаче въззивникът е бил привлечен към адм.
наказателна отговорност и съответно наказан с НП. Волята
на актосъставителя и АНО е безспорно ясна - санкцията е наложена за
непредставяне на документи (което е видно както от обстоятелствената част
"не представя за проверка от контролните органи." така и от
посочената като нарушена норма в НП и санкционна такава. От друга страна не е
спорно по делото, че извлечения от паметта на дигиталните тахографи (за конкретните превозни средства) не са
били представени на проверяващите. Дали обаче това се дължи на факта, че
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача не се
съхраняват (първото изпълнително деяние визирано в нормата на чл. 104, ал.7 от ЗАвтП) или се съхраняват, но
се отказва да бъдат предоставени на контролния орган (втората форма на
изпълнителното деяние) може само да се предполага, като този въпрос по обясними
причини (обвинението е било за друго нарушение) изобщо не е бил изследван в
досъдебната фаза на адм. наказателното
производство - липсват обяснение от въззивника за причините, поради които не се
предоставят информацията от дигиталните тахографи,
поради което и съдът не може да изрази становището си досежно това
било ли е извършено нарушение по чл. 104, ал.7 от ЗАвтП или не. Отделен е
въпроса, че за районния съд като въззивна инстанция в адм. наказателното производство не съществува правна
възможност за първи път да приема за установени нови факти и да постановява акт
съобразно тях, като дава нова правна квалификация на същите дори и санкцията за
възприетото от него като извършено друго нарушение да е идентична с тази
предвидена за нарушението, за което е наложена санкция с НП.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000362 / 19.03.2018 год., на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” ГД
„АИ“ –гр.Варна, с което за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, на осн. чл.97, ал.1, пр. последно от Закона за
автомобилните превози на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000.00 /пет
хиляди/ лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: