№ 145
гр. Перник, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200264 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6671519 на ОД на МВР
Перник, с който на Д. Р. Т., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
19.07.2022г. в 12:06 часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, срещу
бензиностанция ЕКО, с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи Д. Р. Т., чрез пълномощника си адв. Б.
В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на
материалния закон и при неспазване на процесуалните правила. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което се представлява от своя пълномощник, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в
законоустановения срок, предвид посоченото в Разпореждане № 350 от
10.02.2023г. и пред компетентния съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 19.07.2022г. в 12:06 часа на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, срещу
бензиностанция ЕКО, с посока на насоченост към кв. „Твърди ливади”
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0
заснело движещият се в посока към кв. „Изток” лек автомобил „БМВ 320 Д” с
рег. № РК 34… със скорост от 71 км/ч при общо разрешена такава на
движение в населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.А.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 28.07.2022г. с № 1158р-6718. В
същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано
техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място,
периода от време, през който същото е работело - от 10:20 часа до 12:30 часа,
ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, липсата на монтиран
пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място, посоката
на движение на контролираните моторни превозни средства, както и тази на
задействане на автоматизираната система, а именно при приближаващ
трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че лек автомобил „БМВ 320 Д” с
рег. *** е собственост на Р.Т.Н., ЕГН **********. За констатираното
нарушение против лицето е издаден от ОД на МВР Перник ЕФ серия К, №
6244377, като при неговото връчване лицето подало на 21.11.2022г.
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочило, че лекия автомобил на
процесната дата и час е бил във владението на Д. Р. Т., ЕГН **********, като
приложил и копие на свидетелството му за управление на МПС. Издаденият
на името на Р.Т.Н. бил анулиран, като за гореописаното нарушение против Д.
Р. Т., бил издаден от ОД на МВР Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
процесния ЕФ серия К, № 6671519, в който след приспадане на допустимата
грешка отчетената скорост била редуцирана на 68 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скоростта на движение било с 18 км/ч.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5
и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
2
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
Безспорно процесното МПС е собственост на Р.Т.Н., ЕГН **********.
В кредитираната по делото писмена декларация регистрирана с № 11920 от
21.11.2022г. той е декларирал, че на 19.07.2022г. в 12:06 часа превозното
средство е било във владение на Д. Р. Т., на който го е предоставил за
ползване, като е приложено и копие на свидетелство за управление на МПС.
При това положение следва да се зачете презюмираният от закона факт, че
извършител на деянието е жалбоподателя, който не е ангажирал надлежни
доказателства пред АНО, които да изключват административнонаказателната
му отговорност, а е подал жалба до съда именно срещу процесния ЕФ, поради
което съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на
санкционирания е безспорно доказано. Все в този ред на мисли следва да се
отбележи, че попълването на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е
единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят не е
предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава авторството на
нарушението. Същевременно от съдържанието на жалбата и приложената
разписка категорично се установява, че на Т. е бил връчен издадения срещу
него ЕФ, срещу който именно е иницирал съдебния контрол по настоящето
съдебно производство.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, което изрично е вписано
както в обжалвания ЕФ, така и в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Същата е одобрен на 07.09.2017г. тип
средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство
Удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по
метрология. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за
одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е
описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от
човешки фактор, тъй като съответния служител само разполага техническото
средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото
при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на
преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с
превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
моторното превозно средство. Същевременно контролният орган е изпълнил
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено
по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен
3
тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38
от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 03-СГ-
ИСИС от 11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в
неговото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез
попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е
било извършено заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за
точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на
автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното
техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице
такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и
край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието
удостоверяване се извършва чрез подписването му от удостоверилото ги
лице, което и декларира, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в
инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и
се ползва с обвързваща доказателствена сила.
От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че той е изготвен надлежно, по
утвърдения образец, като в него са попълнени необходимите реквизити.
Същият е изготвен от Р. А., който го е подписал. Не е спорно, че
полицейският служител е преминал обучение за работа със системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, с която именно е
извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя, тъй като е включен
в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със
заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да
4
осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система,
последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради
което и не може да бъде поставено под каквото и да е съмнение, че е бил
осъществен контрол по отношение на установеното нарушение съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
От приложения по делото снимков материал, генериран от
конкретното използвано АТСС, се установява, че са заснети на пътното
платно две моторни превозни средства в състояние на движение в съседни
пътни ленти. Единият от тях е „Ауди” с видим регистрационен номер ***, а
другия лек автомобил е „БМВ”, който е след него на платното за движение.
Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126 на БИМ, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния
лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на снимката, като в случая
пресечната точка на наличните маркери попада точно на автомобила, който се
движи след този с рег. № ***, т.е. точно това моторно превозно следство се е
движело със засечената от АТСС скорост. Реално, обаче, този автомобил не е
с видим в цялост на снимката на нарушението регистрационен номер.
Предвид това обстоятелство съдът е изискал с оглед принципа на служебното
начало от АНО повторна снимка на заснетия автомобил. Изпратените
снимкови изображения с № 11743D0/0486955 (заснето в 12:06:55.6 часа) и с
11743D0/0486956 (заснето в 12:06:55.7 часа) на практика също се явяват
неизползваеми, тъй като отново реално не визуализират заснетия
регистрационен номер на автомобила който попада в пресечната точка на
маркерите. На тях ясно е видим единствено началния надпис на
регистрационна табела (РК 34…). Фотосът на двете статични изображения
категорично не позволява да се изведе еднозначна констатация какъв е
пълния регистрационен номер на този автомобил.
От представения и приет по делото снимков материал се установява, че
действително има данни, макар и само на една от снимките (с
№11743D0/0486955) които сочат, че е била засечена скорост на движение от
71 км/ч. При положение, обаче, че и двете снимкови изображения не носят
информация, релевантна за регистрационния номер на заснетия автомобил, то
се явява недоказано предявеното обвинение срещу жалбоподателя. Снимката
е единственото веществено доказателствено средство в хипотезата на чл. 189,
ал.15 от ЗДвП, въз основа на която се ангажира отговорността за управление
на автомобил със скорост над допустимата за съответния пътен участък. И
след като коментираните по-горе изображения не съставляват годно
доказателствено средство, то нарушението се явява недоказано по безспорен
и категоричен начин.
По тези съображения съдебният състав приема, че при установяване на
нарушението не са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на АТСС, от което следва, че нарушението, описано в
обжалвания ЕФ е недоказано. Не са налице достатъчно и убедителни по
5
своето съдържание доказателства за това, че противоправната деятелност е
извършена при обстоятелствата, изложени в ЕФ, който се явява
незаконосъобразно издаден в нарушение на процесуалния и материален
закон. Като такъв той следва да бъде отменен.
За пълнота на решението съдът счита за необходимо да маркира, че
атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото
изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Видно от
съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е посочено, че
местоизвършването на нарушението е в населено място – ул. „Юрий Гагарин”
в гр. Перник, срещу бензиностанция „Еко”, което е напълно достатъчно да се
индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното
нарушение, поради което съдът не споделя като основателно възражението на
защитата на жалбоподателя за липса на яснота относно мястото на
извършване на деянието, водеща до съществено процесуално нарушение при
издаването на ЕФ. Това е така, тъй като в процесния случай не е ограничена
възможността да се извърши преценка за точното приложение на
материалния закон. От приетото като писмено доказателства писмо с изх. №
22/слу-1237-1 от 24.02.2023г. на Община Перник се установява, че в района
на бензиностанция „Еко” на ул. „Юрий Гагарин” за движещия се пътнопоток
в посока от кв. „Тева” към кв. „Изток” не е наличен знак В26 с ограничение
на скоростта, различно от общо валидното за населено място. При това
положение съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ напълно
отговаря на изискването на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и дава възможност на
жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него, защото нарушителят се е
защитавал срещу ясно предявени му с ЕФ факти, които са напълно
достатъчни за установяване и доказване на действащия скоростен режим –
нарушението е извършено на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, където е
действало „ограничение от 50 км/ч валидно за населено място”. Ето защо и
описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно, с оглед
императивното изискване за означаването му в ЕФ.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – 21, ал.1 от ЗДвП, предвид
доказателствата, съдържащи се в административоннаказателната преписка за
разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното
място гр. Перник, в район в който не е било въведено ограничение с пътен
знак В26, което да променя общо установеното от 50 км/ч.
Жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. При направеното в ЕФ описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено е посочен санкционния акт, който
обуславя повторност на деянието, а именно ЕФ К/5179743. Приложен е
екземпляр от последния, който доказва, че същият е за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и е влязъл в сила на 27.12.2021г., предвид направеното
отбелязване.
6
Изложеното води до категоричен извод, че е налице квалифициращия
признак „повторност” по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. В случая от съдържанието на
приложения на л. 50 договор за правна защита и съдействие се установява, че
жалбоподателят Д. Р. Т. е възложил на адвокат Б. В. от КАК оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, за което е отразено, че е
заплатено изцяло в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен
съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено
в минимално предвидения размер в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
към който препраща разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата,
поради което и не следва да бъде намалявано под този най-нисък предел.
Предвид изложеното искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено в пълния заявен размер от 400.00 лв, който
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на Д. Р. Т..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.1 и т.2 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 6671519 на ОД на МВР Перник,
с който на Д. Р. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 100.00 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на
чл.21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 19.07.2022г. в 12:06 часа,
в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, срещу бензиностанция ЕКО, с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплати на Д. Р. Т., ЕГН
********** сума в размер на 400 лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат
7
в съдебното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8