Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.03.2018 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Антоанета Луканова и в присъствието на прокурора Ралица
Мравкова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 6 938/09 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно
основание чл.28 ал.5 вр. с ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ с чл. 124 ал.5 от ГПК.
Производството е инициирано с мотивирано
искане на КОНПИ /с пред. наим. КУИППД/, в което се твърди, че производството
пред Комисията е образувано въз основа на постъпило уведомление от СГП за
образувано прокурорска преписка № 9595/06 г. и решение 48/11.02.2009 г. на
Комисията срещу Й.Ц.Ц.. Твърди се, че прокурорската преписка срещу лицето е за
извършено престъпление по чл. 255 ал.1 т. 1 от НК като производството срещу
него е прекратено поради настъпилата смърт на лицето на 22.01.2009 г. Твърди се
в искането, че в хода на извършената проверка се установило, че Й.Ц.Ц. е бил в
брачни отношения от 17.11.1990 г. с Д.Б.Ц. като от брака им има родени две деца
– М.Й.Ц. и Д.Й.Ц., негови наследници по закон като преживяла съпруга и
низходящи от първи ред. Твърди се, че от писма на АВп – гр. София се
установило, че Й.Ц. е участвал в управлението и собствеността на търговските
дружества „П.*2005” ЕООД и „А.-Е.-Д.” ООД, а съпругата му е с регистриран ЕТ –
ЕТ „В.*– Д.Ц.”.
Твърди се, че било установено, че проверяваното лице,
съпругата и сина му са придобили през 2000 г. посредством три договора за
дарение правото на собственост върху 1/3 идеална част от ливада, с площ от 1797
кв.м., съставляваща имот № 007001, по картата на землището на с. Иваняне, гр.
Банкя, м. „Завоите”, 6 категория, 1/3 идеална част от ливада с площ от 1000
кв.м., съставляваща имот № 007100 по картата на землището на с. Иваняне, гр.
Банкя, м. „Лочките” 6 категория и 1/3 идеална част от ливада с площ от 1030
кв.м., съставляваща имот № 016116 по картата на землището на с. Иваняне, гр.
Банкя, м. „Боро”, 6 категория при обща пазарна стойност на трите имота към
15.07.2009 г. от 209 579 лв. Твърди
се, че на 04.12.2000 г. Й.Ц. е придобил по силата на договор за дарение правото
на собственост върху 1/3 идеална част от ливада с площ от 1055 кв.м.,
съставляваща имот № 011010, по картата на землището на с. Градоман, гр. Банкя,
м. „Поище”, пета категория, а с нотариален акт за замяна на недвижими имоти от
08.10.2002 г. същият е заменил този имот с други три недвижими имота, а именно:
неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 6023 кв.м., находящ се в София, с. Обеля,
неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4 677 кв.м., находящ се в гр. София, с.
Обеля, общ. Връбница, четвърта категория, м. Кошара, представляващ имот №2036 и
неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4210 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля,
община Връбница, четвърта категория, м. „Форта”, представляващ имот № 2055 като
замяната се извършила без уравнение в пари, поради съгласието на страните.
Твърди се, че общата пазарна стойност на описаните имоти към 15.07.2009 г. е
1 458 071 лв. Посочено е в искането, че на 13.07.2009 г. с протокол
за снемане на обяснения бил разпитан Й. Е.В.като дарител по договорите и същият
декларирал, че сделките са фиктивни и прикриват продажби като имотите са
отчуждени от него общо за сумата от 5000 лв. /63,29 МРЗ/.
В искането се твърди, че с нотариален акт за дарение от
08.10.1988 г. съпругата на проверяваното лице придобила апартамент 42, находящ
се в гр. София, район „****”, ж.к. *********, а с нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 14.02.1996 г. същата придобила в режим на СИО апартамент 41,
на шести жилищен етаж в жилищна сграда – бл.*********в ж.к. „****” с площ от
43,75 кв.м. за сумата от 81 200 лв. /29,42 МРЗ/. Твърди се, че лицензиран
оценител към Агенцията по приватизацията е изготвил експертна оценка, съгласно
която пазарната стойност на закупения имот към датата на неговото придобиване
възлиза на сумата от 1 068 805 нед. Лв. /387, 25 МРЗ/.
В искането се твърди, че с нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 21.05.1997 г. М.Й.Ц., чрез законния си представител Й.Ц. е
придобил апартамент 44, на седми жилищен етаж в жилищна сграда – бл.*********в
ж.к. „****” с площ от 43,75 кв.м., заедно с избено помещение № 20, заедно с
1,529% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя за сумата от 470 300 лв. /11,39 МРЗ/. Твърди се, че лицензиран
оценител към Агенцията по приватизацията е изготвил експертна оценка, съгласно
която пазарната стойност на закупения имот към датата на неговото придобиване
възлиза на сумата от 12 640 682 нед. Лв. /306, 14 МРЗ/.
Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.04.1999 г. М.Ц., чрез законния си представител Й.Ц. е
придобил апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „Х.”, ул. „*********със
застроена площ от 47, 46 кв.м., заедно с избено помещение № 33, заедно с 1,256%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху дворното място, както и апартамент № 16, находящ се в гр. София,
ж.к. „Х.”, ул. „*********, ет.6 със застроена площ от 49, 27 кв.м., заедно с
избено помещение № 39, заедно с 1,293% идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място за
сумата общо за двата имота от 29 000 000 нед. лв. /475, 41 МРЗ/.
Твърди се, че пазарната оценка към датата на придобиване на ап. 13 е в размер
на 26 223 680 нед. лв. /429, 90 МРЗ/, а на ап. 16 същата възлиза на
28 291 135 нед. лв. /463, 79 МРЗ/.
Твърди се, че с нотариален акт за замяна на недвижим имот
с МПС през 2002 г. Д.Ц. и Й.Ц. са придобили 1/21 идеални части от следните
недвижими имоти/ неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 6 023 кв.м., находящ се
в гр. София, с. Обеля, общ. В., м. „Тръниците”, четвърта категория, съставляващ
имот № 17045, неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4 677 кв.м., находящ се в гр.
София, с. Обеля, общ. Връбница, м. „Кошара”, четвърта категория, съставляващ
имот № 2036 и неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4210 кв.м., находящ се в гр.
София, с. Обеля, общ. Връбница, м. „Форта”, четвърта категория, съставляващ
имот № 2055 като в замяна на тези имоти прехвърлителитеЦ.са прехвърлили на М. К.МПС
– лек автомобил „Рено 9” с ДКН *******като замяната е извършена без уравнение в
пари.
В мотивираното искане са изложени твърдения, че
проверяваното лице е придобил и ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********,
с площ от 66, 43 кв.м., заедно с тоалетна и барака в дворното място, заедно с
дворно място, цялото с площ от 216 кв.м., съставляващо имот пл. № 6, от кв. 94
по плана на гр. София, м. „Девети септември – Първа част” по силата на договор
за дарение, сключен през 1992 г. Твърди се, че с нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот от 21.01.1993 г. Й.Ц. е прехвърлил същия имот на дружество „Ес.-М”
ООД срещу задължение за построяване на ап. № 1, находящ се на първи етаж от
жилищна сграда бл. „А” с площ от 107, 59 кв.м., заедно с мазе и 4,378% ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ I- 675, 676,
677, 678, 679, от кв. 94а по плана на гр. София, м. „Красно село – Център”.
Твърди се, че впоследствие Й.Ц. е продал гореописаният ап. 1 с договор за покупко-продажба
от 20.03.2003 г. за сумата от 45 700 лв. / 415, 45 МРЗ/.
Твърди се, че с нотариален акт от 1999 г. проверяваното
лице, заедно с майка си М. Б.Ц. и като наследник на баща си Цонко Ц. са продали
собствения си наследствен апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
със застроена площ от 46, 18 кв.м. за сумата от 10 143, 90 лв. като частта
на проверяваното лице възлиза на 5 071, 95 лв. /75,7 МРЗ/.
В искането са изложени твърдения, че с договор от
05.03.2001 г. Й.Ц. е придобил лек автомобил „Мерцедес 500” с ********за сумата
от 300 лв. /3,53 МРЗ/ като съгласно изготвена експертна оценка пазарната
стойност на автомобила към датата на придобиването му възлиза на 48 896
лв. /575, 25 МРЗ/.
Твърди се, че с договор за покупко-продажба на МПС от
18.04.2006 г. „П.-2005” ЕООД чрез Й.Ц. придобива лек автомобил „Мерцедес С 320”
с ДКН ********за сумата от 29 334 лв. /183, 34 МРЗ/ като впоследствие на
19.04.2006 г. МПС-то е продадено на „М.Х.Г.” АД за сумата от 52 250 лв.,
което дружество на свой ред продава лекия автомобил на Й.Ц. на 25.10.2007 г. за
сумата от 1837 лв. – представляваща последна вноска по договор за лизинг от
19.04.2006 г. или общо за сумата от 33 066 лв. /184 МРЗ/. Твърди се, че
съгласно експертна оценка пазарната стойност към датата на придобиване на лекия
автомобил е 36 672 лв. /229, 2 МРЗ/.
С договор от 12.07.2005 г. за покупко-продажба Й.Ц.
придобил товарно ремарке „Агадос” за сумата от 1 600, 80 лв. /10,67 МРЗ/.
Твърди се, че с договор от 11.05.2006 г. Й.Ц. е придобил
ремарке „Umbra Rimorchi” за сумата от
2 500 лв. /15, 63 МРЗ/ като съгласно експертна оценка пазарната му
стойност към датата на закупуване е 2 053 лв. /13,69 МРЗ/.
Твърди се, че с договор от 08.06.2005 г. Й.Ц. е придобил
ремарке „Umbra Rimorchi” за сумата от
1877 лв. /12,51 МРЗ/ като съгласно експертна оценка пазарната му стойност към
датата на закупуване е 2 130 лв. /14,2 МРЗ/.
Твърди се, че с договор от 11.09.2000 г. Й.Ц. е придобил
лек автомобил „GMC Тайфун” с ДКН *******за
сумата от 15 200 лв. /202, 67 МРЗ/ като с договор от 07.03.2006 г. същият
е продал МПС-то за сумата от 25 000 /156, 25 МРЗ/.
В искането са изложени твърдения, че с договор от
30.01.1997 г. Д.Ц. в режим на СИО е придобила лек автомобил „Мерцедес 190” с
ДКН ******за сумата от 60 000 нед. лв. /10,91 МРЗ, което МПС е продадено с
договор от 05.01.2006 г. за сумата от 3 700 лв. /23,13 МРЗ/.
Твърди се, че с договор от 24.08.2005 г. Й.Ц. е придобил
мотопед „Сузуки” за сумата от 325 лв. /2,17 МРЗ/.
Изложени са твърдения, че с решение от 10.02.2009 г. на
СРС, 10 състав по ч.н.д. СлП-19/09 г. е постановено разкриване на банкова и
търговска тайна като от писмо на „Ю.И Е.Д.Б.” АД от 15.04.2009 г. е установено,
че „П.*2005” ЕООД е титуляр на банкова сметка, ***.04.2006 г., на която дата по
сметката е постъпила сумата от 52 250 лв. и на същата дата е изтеглена
сумата от 52 000 лв. като към 09.04.2009 г. салдото по сметката възлиза на
75 лв.
Изложени са твърдения, че с писмо на НАП – София град от
25.05.2009 г. е посочено, че
проверяваното лице е подало данъчни декларации за 2002, 2003 и 2007 г. общо за сумата от 5 942, 45 лв. /42,33
МРЗ/ и е деклариран осигурителен доход за периода 2004 г. в размер на
1 173 лв. /9,78 МРЗ/. С писмо на НОИ от 09.07.2009 г. било установено, че Й.Ц.
е формирал през периода 2004 – 2008 г. доходи от трудови правоотношения с
работодател „Г.-Е.Милушева” с общ размер от 11 025, 63 лв. за периода /65,
07 МРЗ/.
От справка на ТД на НАП – София – град се установила
подадена декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за Д.Ц. за 2007 г. с деклариран чист
доход 3160, 80 лв. /17, 56 МРЗ/.
Изложени са твърдения, че общия размер на декларирани
доходи на проверяваните лица възлиза на 20 328, 08 лв. /124, 96 МРЗ/.
Твърди се, че съгласно данни на НСИ минималната издръжка
в периода 1984 – 2009 г. възлиза на 1 408, 68 МРЗ като след направен
анализ на доходите на проверяваното лице и съпругата му същите са реализирали
доходи в размер на 1 122, 06 МРЗ като за периода 1984 – 2009 г. са
реализирали разходи за придобиване на имущество и разходи за издръжка на
семейството в размер на 2 647, 17 МРЗ, поради което се явявала отрицателна
разлика от 1 525, 11 МРЗ. Твърди се, че в мотивираното заключение се сочи,
че предмет на отнемане в исковото производство ще бъде имущество на стойност
469 135 лв., за което липсват данни относно законното му придобиване.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес
от заявения иск и иска от съда да признае за установено по отношение на Д.Б.Ц.,
М.Й.Ц. и Д.Й.Ц. като наследници по закон на Й.Ц.Ц., че е налице престъпно
обстоятелство, имащо значение за гражданския спор – извършено престъпление по
чл. 255 ал.1 т.1 от НК и да бъде отнето в полза на държавата имущество на
стойност 545 840 лв., съобразно допуснато изменение на иска в съдебно заседание
от 30.11.2017 г., в съотношение 4/6 – от Д.Ц. и по 1/6 от М.Ц. и Д.Ц. на
следното имущество:
-
ап. 41, находящ се в
гр. София, ж.к. „*********ет.6, ведно с избено помещение № 17 и 1,544% ид.
части от общите части на сградата,
-
1/3 идеална част от
ливада, с площ от 1797 кв.м., съставляваща имот № 007001, по картата на
землището на с. Иваняне, гр. Банкя, м. „Завоите”, 6 категория,
-
1/3 идеална част от
ливада с площ от 1000 кв.м., съставляваща имот № 007100 по картата на землището
на с. Иваняне, гр. Банкя, м. „Лочките” 6 категория
-
1/3 идеална част от
ливада с площ от 1030 кв.м., съставляваща имот № 016116 по картата на землището
на с. Иваняне, гр. Банкя, м. „Боро”, 6 категория
-
2/21 идеални части от
неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 6 023 кв.м., находящ се в гр. София, с.
Обеля, общ. Връбница, м. „Тръниците”, четвърта категория, съставляващ имот №
17045,
-
2/21 идеални части от
неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4 677 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля,
общ. Връбница, м. „Кошара”, четвърта категория, съставляващ имот № 2036
-
2/21 идеални части от
неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4210 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля,
общ. Връбница, м. „Форта”, четвърта категория, съставляващ имот № 2055
-
1/21 идеални части от
неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 6 023 кв.м., находящ се в гр. София, с.
Обеля, общ. Връбница, м. „Тръниците”, четвърта категория, съставляващ имот №
17045,
-
1/21 идеални части от
неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4 677 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля,
общ. Връбница, м. „Кошара”, четвърта категория, съставляващ имот № 2036
-
1/21 идеални части от
неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4210 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля,
общ. Връбница, м. „Форта”, четвърта категория, съставляващ имот № 2055
-
лек автомобил „Мерцедес
500” с ********лек автомобил „Мерцедес С 320” с ДКН ********товарно ремарке
„Агадос”
-
ремарке „Umbra
Rimorchi”
-
ремарке „Umbra
Rimorchi”
-
5 000 лв. – 100%
от капитала на „П.*2005” ЕООД
-
25 000 нед. лв. –
50% от капитала на „А.-Е.-Д.” ООД
25 000 лв. – сумата, получена от продажбата на лек автомобил „GMC Тайфун” с ДКН *******3 700 лв. – сумата, получена от продажбата на
лек автомобил „Мерцедес 190” с ДКН ******Както и от М.Й.Ц. следното имущество:
-
апартамент 44, на седми
жилищен етаж в жилищна сграда – бл.*********в ж.к. „****” с площ от 43,75
кв.м., заедно с избено помещение № 20, заедно с 1,529% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя
-
апартамент № 13,
находящ се в гр. София, ж.к. „Х.”, ул. „*********със застроена площ от 47, 46
кв.м., заедно с избено помещение № 33, заедно с 1,256% идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното
място
-
апартамент № 16,
находящ се в гр. София, ж.к. „Х.”, ул. „*********, ет.6 със застроена площ от
49, 27 кв.м., заедно с избено помещение № 39, заедно с 1,293% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
дворното място.
Претендират се и направените в производството съдебни
разноски.
Ответниците Д.Б.Ц., Д.Й.Ц. и М.Й.Ц. са депозирали
възражение чрез процесуалния си представител адв. Г.Б., в което са изложени
твърдения за неоснователност на искането на ищеца.
Контролиращата страна СГП, заявява становище за
основателност на заявеното искане.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните
и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено решение № 48/11.02.2009 г. на
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с което
е решено образуване на производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност на починалото лице Й.Ц.Ц. като е определен проверяваният
период от придобиване на имотите до внасяне на мотивирано искане в съда за
отнемане на същите да е не повече от 25 г.
Представено по делото е постановление за прекратяване на
наказателно производство от 02.02.2009 г. на СГП по пр.пр. № 10 СП-208/2007 г.,
водено срещу Й.Ц.Ц. за престъпление по 255 ал.1 т. 1 от НК.
Представен е акт за смърт № 86/24.01.2009 г. на СО –
район „****”, от който се установява, че на 22.01.2009 г. е починал Й.Ц.Ц. като
причина за смъртта е посочено – огнестрелни рани в гръдния кош, корема и лявото
бедро.
Видно от представеното извлечение от регистър „ГРАО” Й.Ц.Ц.
е бил в брачни правоотношения с Д.Б.Ц. от 17.11.1990 г., за което е издаден акт
за брак 1153 на СГО – район „Триадица”.
Видно от справката, издадена от СДП – сектор „БДС” от
08.10.2007 г., приложена по делото Й.Ц.Ц. е с майка М. Б.Ц. и баща Ц.Х.Ц., като
е баща на Д.Й.Ц. и М.Й.Ц..
От представеното по делото писмо изх. № РБ-367/07.08.2007
г. на Агенция по вписванията – София се установява, че М. Б.Ц. не участва в
управлението и собствеността на вписаните в регистъра дружества. В същото писмо
е посочено, че Й.Ц.Ц. участва в управлението и собствеността на „А.-Е.-Д.” ООД,
ЕИК********и на „П.*2005” ЕООД, ЕИК ********. Посочено е, че Д.Б.Ц. участва в
управлението и собствеността на ЕТ „В.*– Д.Ц.”, ЕИК *********.
Представен е регистрационен картон №********на Служба по
вписванията – София, относно „А.-Е.-Д.” ООД, от който се установява, че
дружеството развива дейност, притежава капитал от 50 000 лв., разпределен
на 100 дяла, като Й.Ц.Ц. има дялово участие в капитала в размер на 50% -
25 000 лв.
Представен е
регистрационен картон № ********* на Служба по вписванията – София, относно „П.*2005”
ЕООД, от който се установява, че дружеството развива дейност, притежава капитал
от 5 000 лв., разпределен на 100 дяла, като Й.Ц.Ц. има дялово участие в
капитала в размер на 100% - 5 000 лв.
По делото е представено писмо изх. № 16968/11.10.2007 г.
на Служба по вписванията, в което са посочени вписванията, отбелязванията и
заличаванията по отношение на Й.Ц.Ц., М.Й.Ц. като е посочено, че такива не се
откриват за Д.Й.Ц., „П.*2005” ЕООД и ЕТ „В.*– Д.Ц.”.
Представен по делото е нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 89, дело 812/2000 г. на Нотариус А. Ч. с рег. № 310 и район на
действие – СРС, от който се установява, че на 04.12.2000 г. Е.С.В., чрез
пълномощника си Й. Е.В., преупълномощил Е.И.П.е дарил на Й.Ц.Ц. собствената си
1/3 идеална част от ливада, с площ от 1797 кв.м., съставляваща имот № 007001,
по картата на землището на с. Иваняне, гр. Банкя, м. „Завоите”, 6 категория,
при съседи: наследници на Г. В.М., С.Н.Т., имот № 007099 на неидентифициран
собственик.
Представен по делото е нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 91, дело 814/2000 г. на Нотариус А. Ч. с рег. № 310 и район на
действие – СРС, от който се установява, че на 04.12.2000 г. Е.С.В., чрез
пълномощника си Й. Е.В., преупълномощил Е.И.П.е дарил на Й.Ц.Ц. собствената си
1/3 идеална част от ливада с площ от 1000 кв.м., съставляваща имот № 007100 по
картата на землището на с. Иваняне, гр. Банкя, м. „Лочките” 6 категория, при
съседи: имот № 007101 на неидентифициран собственик, наследници на С.А.К., имот
№ 007079 на неидентифициран собственик.
Представен по делото е нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 92, дело 815/2000 г. на Нотариус А. Ч. с рег. № 310 и район на
действие – СРС, от който се установява, че на 04.12.2000 г. Е.С.В., чрез
пълномощника си Й. Е.В., преупълномощил Е.И.П.е дарил на Й.Ц.Ц. собствената си
1/3 идеална част от ливада с площ от 1030 кв.м., съставляваща имот № 016116 по
картата на землището на с. Иваняне, гр. Банкя, м. „Боро”, 6 категория, при
съседи: наследници на М.Т.М., наследници на Б.М.С., наследници на Л.Д.В.,
наследници на Л.Н.Е., полски път.
Представен по делото е нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 90, дело 813/2000 г. на Нотариус А. Ч. с рег. № 310 и район на
действие – СРС, от който се установява, че на 04.12.2000 г. Е.С.В., чрез
пълномощника си Й. Е.В., преупълномощил Е.И.П.е дарил на Й.Ц.Ц. собствената си
1/3 идеална част от ливада с площ от 1055 кв.м., съставляваща имот № 011010 по
картата на землището на с. Градоман, гр. Банкя, м. „Поище”, 5 категория, при
съседи: наследници на Д.Д.Ц., наследници на Т. С. И., наследници на Х.В.Б.,
имот № 34 на СО.
Представен по делото е нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 137, дело 737/2002 г. на Нотариус 310 – А. Ч. с район на
действие – СРС, от който се установява, че на 08.10.2002 г. Д. Г. К.и Г. К.Т.,
действащ чрез пълномощника си Д. Г. К.са прехвърлили на Й.Ц.Ц. собствените си
2/21 идеални части от следните недвижими имоти: 1/ неурегулиран ПИ /нива/ с
площ от 6 023 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м.
„Тръниците”, четвърта категория, съставляващ имот № 17045 по плана за
земеразделяне на гр. София, с. Обеля, при съседи: имот 87 – Полски път на СО, имот
№ 17001, имот № 17044, имот № 17043 и имот № 90 – Полски път; 2/неурегулиран ПИ
/нива/ с площ от 4 677 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница,
м. „Кошара”, четвърта категория, съставляващ имот № 2036 по плана за
земеразделяне на гр. София, с. Обеля, при съседи: имот № 2035, имот № 2077,
имот № 52- полски път, имот № 2045, имот № 2096; 3/ неурегулиран ПИ /нива/ с
площ от 4210 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м.
„Форта”, четвърта категория, съставляващ имот № 2055 по плана за земеразделяне
на гр. София, с. Обеля, при съседи: имот № 2102, имот № 2056, имот № 2054, имот
№ 2049 и имот № 2052 като в замяна на прехвърлените имоти Й.Ц.Ц. от своя страна
е прехвърлил на Д. Г. К.и Г. К.Т., действащ чрез пълномощника си Д. Г. К.1/3
идеална част от ливада с площ от 1055 кв.м., съставляваща имот № 011010 по
картата на землището на с. Градоман, гр. Банкя, м. „Поище”, 5 категория, при
съседи: наследници на Д.Д.Ц., наследници на Т. С. И., наследници на Х.В.Б.,
имот № 34 на СО.
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 97, дело 2172/96 г. на Първи Нотариус при СРС, от който се установява, че на
14.02.1996 г. И.В.И.а, чрез пълномощника си Ц.Н.В.е продала на Д.Б.Ц.
собственото си жилище - ап. 41, находящ се в гр. София, ж.к. „*********вх******състоящ
се от една стая, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 43, 75
кв.м. и избено помещение № 17 с полезна площ от 3 кв.м. и 1,544% за вх. „А” и
„Б” ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток – зелена площ,
запад – стълбище, север – ап. № 40, юг – ап. 42, отгоре – ап. 44, отдолу – ап.
38 и на избеното помещение: изток мазе№ 17, запад – коридор и север – коридор.
По делото е представен нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 65, дело 11609/97 г. на Нотариус при НС към СРС, от който се
установява, че на 21.05.1997 г. М.А.Д. и Р.С.Д.са продали на М.Й.Ц., чрез
законния му представител Й.Ц.Ц. следния свой недвижим имот, придобит по време
на брака, а именно: апартамент 44, на седми жилищен етаж в жилищна сграда – бл.*********в
ж.к. „****”, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, с площ от
43,75 кв. м., при съседи: изток - тревна площ, запад – стълбище, север – ап.
43, юг – ап. 45, отгоре – ап. 47, отдолу – ап. 41, заедно с избено помещение №
20 с площ от 3,65 кв. м., при съседи: изток – мазе 19, запад – мазе 21, север –
мазе от вх. „А”, юг – коридор, заедно с 1,529% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
По делото е
представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 88, дело 115/99 г. на
Нотариус 258 – Б. Я., с район на действие - СРС, от който се установява, че на
15.04.1999 г. Д.С.М. и съпругът й М.З.М.са продали на М.Й.Ц., чрез законния му
представител Й.Ц.Ц. следните свои недвижими имоти, придобит по време на брака,
а именно: А/ апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „Х.”, ул. „*********със
застроена площ от 47, 46 кв. м., състоящ се от стая, трапезария-бокс, баня и
тоалетна, при съседи: североизток – стълбищна площадка, югоизток – ап. 12,
югозапад – ул. „******” и северозапад – ап. 14, заедно с избено помещение № 33,
с полезна площ от 3, 46 кв.м., при съседи: североизток - мазе 34, югоизток –
мазе 35, югозапад – ул. „******” и североизток – коридор, заедно с 1,256%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху дворното място; Б/ апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „Х.”,
ул. „*********, ет.6 със застроена площ от 49, 27 кв.м., състоящ се от стая,
трапезария-бокс, баня и тоалетна, при съседи: североизток – стълбищна площадка,
югоизток – ап. 15, югозапад – ул. „******” и северозапад – ап. 17, заедно с
избено помещение № 39, с полезна площ от 4,12 кв. м., при съседи: североизток –
мазе 40, югоизток – мазе 38, югозапад – ул. „******” и северозапад – коридор, заедно
с 1,293% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху дворното място.
По делото е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 74, дело 9346/92 г. на Нотариус при Софийска нотариална служба,
от който се установява, че на 16.06.1992 г. Г. Д. Г. е дарил на Й.Ц.Ц. следния
свой собствен недвижим имот, а именно: собствената си ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ул. „********, с площ от 66, 43 кв.м., заедно с тоалетна и барака в
дворното място, заедно с дворно място, цялото с площ от 216 кв.м., съставляващо
имот пл. № 6, от кв. 94 по плана на гр. София, м. „Девети септември – Първа
част”.
Представен е и нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за построяване на жилище и избено помещение № 94, дело
569/93 г. на Нотариус при Софийска Нотариална служба, от който се установява,
че на 21.01.1993 г. Й.Ц.Ц. е прехвърлил на дружество „Е.-М” ООД собствените си
108/1314 идеални части от недвижим имот, а именно – дворно място, цялото с
пространство от 1314 кв.м., съставляващо парцел I – 675, 676, 677, 678, 679 от кв. 94а по плана на гр. София, местност
„Красно село – Център” като е запазил за себе си правото на строеж върху имота
за построяване на ап. № 1, находящ се на първи етаж от жилищна сграда бл. „А” с
площ от около 106 кв.м., избено помещение № 1 заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 133, дело 96/2003 г. на Нотариус 260 – М. *** действие –
СРС, от който се установява, че на 12.03.2003 г. Й.Ц.Ц. е продал на Д.Т.Х. и Ж.А.Х.следният
свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Красно село”, ул. „******
******, в жилищната сграда, обозначена като блок А, а именно – апартамент № 1,
на първи жилищен етаж, със застроена площ от 107, 59 кв. м., заедно с мазе № 1 и
4,378% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ I- 675, 676,
677, 678, 679, от кв. 94а по плана на гр. София, м. „Красно село – Център” за
сумата от 45 700 лв.
Представен по делото е нотариален акт за замяна на
недвижими имоти с МПС № 14, дело 816/2002 г. на Лиляна Павлова, помощник –
нотариус по заместване на Нотариус 310 – А. Ч. с район на действие – СРС, от
който се установява, че на 30.10.2002 г. М. Г. К.е прехвърлила на Й.Ц.Ц. и Д.Б.Ц.
своята 1/21 идеална част от следните недвижими имоти: 1/ неурегулиран ПИ /нива/
с площ от 6 023 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м.
„Тръниците”, четвърта категория, съставляващ имот № 17045 по плана за
земеразделяне на гр. София, с. Обеля, при съседи: имот 87 – Полски път на СО,
имот № 17001, имот № 17044, имот № 17043 и имот № 90 – Полски път; 2/неурегулиран
ПИ /нива/ с площ от 4 677 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля, общ.
Връбница, м. „Кошара”, четвърта категория, съставляващ имот № 2036 по плана за
земеразделяне на гр. София, с. Обеля, при съседи: имот № 2035, имот № 2077,
имот № 52- полски път, имот № 2045, имот № 2096; 3/ неурегулиран ПИ /нива/ с
площ от 4210 кв.м., находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м.
„Форта”, четвърта категория, съставляващ имот № 2055 по плана за земеразделяне
на гр. София, с. Обеля, при съседи: имот № 2102, имот № 2056, имот № 2054, имот
№ 2049 и имот № 2052 като в замяна на прехвърлените имоти Й.Ц.Ц. и Д.Б.Ц. от
своя страна са прехвърлили на М. Г. К.моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Рено” модел: 9, с ДКН *******като замяната е извършена без уравнение в
пари, поради съгласието на страните заменители, че недвижимите имоти и МПС-то
са равностойни.
По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС
рег. № 1541/05.03.2001 г. на Нотариус Е.Е., рег. № 367 с район на действие –
СРС, от който се установява, че Н.Е.Деянов е продал на Й.Ц.Ц. лек автомобил
„Мерцедес” модел „500”, ДКН *******за сумата от 300 лв.
По делото е представен и договор за покупко-продажба на
МПС, сключен на 18.04.2006 г., от който се установява, че дружество „Свети Г. –
3” ЕООД е продало на „П.*2005” ЕООД лек автомобил „Мерцедес”, модел „S
320 CDI”, цвят сив, с двигател № 61396030028178 за сумата от
29 334 лв.
Представена е и фактура № **********/18.04.2006 г.,
издадена от „Свети Г. 3” ЕООД с получател „П.*2005” ЕООД за сумата от
29 334 лв. с ДДС за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес”, модел „S
320 CDI”, цвят сив, с двигател № 61396030028178.
По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС
с рег. 1641/19.04.2006 г. на Нотариус 504 – М. М.-Р., с район на действие –
СРС, от който се установява, че „П.*2005” ЕООД е продала на „М.Х.Г.” АД лек
автомобил „Мерцедес”, модел „С 320 ЦДИ”, цвят сив,
с двигател № 61396030028178, ДКН ********за сумата от 52 250 лв.
По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС
с рег. 7643/25.10.2007 г. на Нотариус 504 – М. М.-Р., с район на действие –
СРС, от който се установява, че „М.Х.Г.” АД е продала на Й.Ц.Ц. лек автомобил
„Мерцедес”, модел „С 320 ЦДИ”, цвят сив,
с двигател № 61396030028178, ДКН ********за сумата от 1837 лв., която сума
представлява последна вноска по договор за лизинг от 19.04.2006 г.
По делото е представен договор от 12.07.2005 г. за
покупко-продажбана ППС, от който се установява, че „К.К.” ООД е продал на Й.Ц.Ц.
товарно ремарке „AGADOS”, модел „KANGAROO
12N1” за сумата от 1 600, 80 лв. с ДДС.
По делото е представен договор от 11.05.2006 г., от който
се установява, че „Капитолия-2001” ООД е продала на Й.Ц.Ц. ремарке „Umbra
Rimorchi”/колесар за лодка/, модел UR-IM7BN/C
DR за сумата от 2 500 лв. с включен ДДС.
По делото е представен договор от 08.06.2005 г., от който
се установява, че „Ойл-1” ЕООД е продала на Й.Ц.Ц. ремарке „Umbra
Rimorchi”, модел „IM 58” за сумата от 996
евро.
По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС
рег. № 2086/11.09.2000 г. на Нотариус 379 – Е. П. *** действие – СРС, от който
се установява, че Е.Н.П., като пълномощник на „Б.П.Б.” АД е продала на Й.Ц.Ц.,
чрез пълномощника му А.А.С., лек автомобил „GMC Тайфун” с ДКН *******, двигател №*******за сумата от 15 200 лв.
По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС
рег. № 8737/07.03.2006 г. на Нотариус 310 – А. Ч., с район на действие – СРС,
от който се установява, че Й.Ц.Ц. и съпругата му Д.Б.Ц. са продали на А.В.Й.лек
автомобил „GMC Тайфун” с ДКН С ******,
двигател №*******за сумата от 25 000 лв.
По делото е представен договор от 30.01.1997 г., с
нотариална заверка на подписите от Втори Нотариус при СРС, от който се
установява, че Жанет Николова Х. е продала на Д.Б.Ц. лек автомобил „Мерцедес 190” с ДКН ******за
сумата от 60 000 нед. лв.
По делото е представен и договор за покупко-продажба на
МПС рег. № 62/2006 г. на Нотариус 142 – Б.Н., с район на действие – СРС, от
който се установява, че на 05.01.2006 г. Д.Б.Ц. и Й.Ц.Ц. са продали на В.М.Н.
лек автомобил „Мерцедес 190” с ДКН ******за сумата от 3 700 лв.
Представени са данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ,
подадени от Й.Ц.Ц. за 2002 г. и 2003 г.
Представена е данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ,
подадена от Й.Ц.Ц. за 2007 г.
Представени са декларации по чл. 14, чл. 27 и §2 от ПЗР
на ЗМДТ, Приложение № 1, подадени от Й.Ц.Ц..
По делото е представено писмо изх. № 1200/0759 от
15.04.2009 г. на „Ю.И Е.Д.Б.” АД, от което се установява, че „П.*2005” ЕООД има
разплащателна сметка в левове, открита във финансов център София-Интерпред като
е представена и справка за движение на сметката в периода 19.04.2006
-31.12.2006 г., от която се установява, че на 19.04.2006 г. по сметката е
постъпила сумата от 52 250 лв. / с платежно нареждане на „М.Х.Г.” АД,
представено по делото – стр. 224/, като на същата дата от сметката е изтеглена
сумата от 52 000 лв./ с нареждане разписка на Й.Ц.Ц. – стр. 225/, а
наличността в края на периода възлиза на 75 лв.
Представен е протокол за изискване на обяснения по чл. 18
ал.2 т.1 от ЗОПДИППД от 14.07.2009 г. от Е.И.П.като от съдържанието на същия се
установява, че същият е бил пълномощник на Й. Е.В.по продажба на наследствени
недвижими имоти – 3 ливади, които прехвърлил на Й.Ц.Ц. през 2000 г. на цена
”около 1300 германски марки”.
Представен е протокол за изискване на обяснения по чл. 18
ал.2 т.1 от ЗОПДИППД от 13.07.2009 г. от Й. Е.В.като от съдържанието на същия
се установява, че същият е продал, чрез пълномощника си Е.П., наследствени недвижими имоти – 4 ливади,
които прехвърлил на Й.Ц.Ц. общо за сумата от 5 000 лв.
По делото са представени справки от персоналните регистри
на НОИ за Й.Ц.Ц. и Д.Б.Ц..
По делото е допусната и изслушана съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.П.М.. В заключението си вещото лице
е посочило, че пазарната стойност на л.а. „Мерцедес 500Е” с ДКН *****към датата
на придобиването му възлиза на сумата от 33 000 лв., а към датата на
изготвяне на експертизата /04.2011 г./ - 8400 лв. Посочено е в заключението, че
пазарната стойност на лек автомобил „Мерцедес Ес 320 ЦДИ” с ДКН ********към
датата на придобиването му възлиза на сумата от 43 000 лв. , а към датата
на изготвяне на експертизата – 16 000 лв. Вещото лице е посочило, че
пазарната стойност на товарно ремарке „Агадос” към датата на придобиване
възлиза на 1600, 80 лв., а към датата на изготвяне на експертизата – 550 лв. В
заключението е обоснован извод, че пазарната стойност на ремарке „Umbra
Rimorchi”, модел UR-IM7BN/C
DR към датата на придобиване възлиза на 2500 лв., а към
датата на изготвяне на експертизата на сумата от 1050 лв. Посочено е, че
пазарната стойност на ремарке „Umbra Rimorchi”, модел „IM 58” към датата на
придобиване възлиза на сумата от 1984 лв., а към датата на изготвяне на
експертизата – 700 лв. Вещото лице е посочило, че стойността на МПС-тата към
датата на тяхното придобиване като глобален размер е 82 084, 80 лв., а към
април 2011 г., когато е изготвено заключението същата е в размер на 26 700
лв.
Допусната и изслушана по делото е и съдебно техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й.Н.. В Заключението си същата
посочва, че към м. март 2012 г. пазарната стойност на ап. 13 и ап. 16, находящи
се в гр. София, ж.к. „Х.”, бл. ** възлиза на сумата от 192 662 лв., която
сума се равнява на 714 МРЗ. Посочено е, че пазарната стойност на апартамент 41,
в ж.к. „****” към март 2012 г. възлиза на сумата от 48 644 лв. /180 МРЗ/,
а на ап. 44 в ж.к. „****” е в размер на 54 690 лв. /203 МРЗ/. В
експертизата е обоснован извод, че средно пазарната стойност на имот № 17045
възлиза на 301 150 лв. /1115 МРЗ/, на имот № 2036 – 233 850 лв. /866 МРЗ/,
на имот № 2055 – 210 500 лв. /780 МРЗ/. Посочено е, че средната пазарна
стойност на 1/3 идеална част от ливада имот № 007001 е 38 935 лв. / 144
МРЗ/, 1/3 идеална част от ливада имот № 007100 е 21 667 /80 МРЗ/, а 1/3
идеална част от ливада имот 016116 е 22 317 лв. /83 МРЗ/.
В допълнително изслушано заключение на СТЕ, вещото лице
инж. Й.Н. е посочила, че пазарната стойност на ап. 13 към датата на придобиване
възлиза на 25 855 253 нед. лв./423, 86 МРЗ/. На ап. 16 пазарната
стойност към датата на придобиването му възлиза на сумата от
26 925 758 нед. лв. /441 МРЗ/. На ап. 41 пазарната стойност към
датата на придобиването му възлиза на 1 026 950 нед.лв /372 МРЗ/. На
ап. 44 към датата на неговото придобиване пазарната стойност възлиза на
12 422 065 нед.лв. /300, 85 МРЗ/. Пазарната стойност на 1/21 ид. част
от имот 17045 към датата на придобиване е в размер на 11 472, 38 лв. /114
МРЗ/, а на 2/21 ид. части – 22944, 76 лв. /229 МРЗ/. По отношение на 1/21 идеална
част от имот № 2036 вещото лице е посочило, че пазарната му стойност към
момента на придобиването е в размер на 8 908, 57 лв. /89, 08 МРЗ/, а за
2/21 идеални части е в размер на 17 817, 14 лв. /178, 17 МРЗ/. За имот №
2055 към момента на придобиването му пазарната стойност на 1/21 идеална част е
в размер на 8019, 04 лв. /80,19 МРЗ/, а на 2/21 идеални части в размер на
16 038, 09 лв. /160, 38 МРЗ/. Вещото лице е посочило, че пазарната
стойност на 1/3 идеална част от имот 007001 към датата на придобиване възлиза
на 32 945 лв. /417, 02 МРЗ/, на 1/3 идеална част от имот № 007100 –
възлиза на 18 333, 33 лв. /232 МРЗ/, на 1/3 идеална част от имот № 016116
е в размер на 18 883, 33 лв. /239,03 МРЗ/, на 1/3 идеална част от имот №
011010 е в размер на 17 583, 33 лв. /222, 57 МРЗ/.
По делото е допусната и изслушана и съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Г.Т.М.. В заключението си вещото лице е
посочило, че получените доходи от Й.Ц. и Д.Ц. в периода 01.01.1984 г. –
31.12.2008 г. определени в минимални работни заплати възлизат на 616, 68 МРЗ.
Вещото лице е посочило, че за същия период Й.Ц. и Д.Ц. са извършили разходи за
покупка на недвижими имоти за сума, равна на 1 538, 19 МРЗ. Извършените от
същите разходи за покупка на МПС в същия период възлиза на сума, равна на 726
МРЗ. Посочено в заключението е, че по данни на НСИ за посочения период
необходимите общи разходи за издръжка са равни на 1408, 68 МРЗ. Вещото лице е
посочило в заключението си, че общият размер на извършените разходи в периода
надвишава размера на получените приходи с 3 094, 07 МРЗ.
В допълнително заключение на съдебно икономическата
експертиза вещото лице Г.Т.М. е посочило, че неплатените данъчни задължения по
ЗМДТ от Й.Ц.Ц. за 1998 г., 2002 г., 2003 г. възлизат на 1078, 29 лв. /16,70
МРЗ/, а неплатените данъчни задължения по ЗМДТ от Д.Б.Ц. за 1998 г., 2003 г.
възлизат на 277, 78 лв. / 3,29 МРЗ/.
По делото е допуснато и второ допълнително заключение на
съдебно икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Р.Ц.В.. В
заключението си вещото лице е посочило, че за периода 1998 г. не са налични
данни за получени доходи от Й.Ц. и съпругата му като извършените разходи за
издръжка на домакинството възлизат на 4 636 192 нед. лв. като
дължимия данък върху частта на Ц. възлиза на 401 104, 90 нед. лв. /401, 10
лв./. Посочено е, че за периода 1999 г. е установен недостиг на парични и
непарични приходи спрямо извършените разходи в размер на 52 816, 06 лв.
като за частта на Ц. дължимият данък възлиза на 8 826, 80 лв. За 2000 г.
вещото лице е посочило, че недостигът на парични и непарични приходи спрямо
извършените разходи възлиза на 5 328 лв. като за частта на Ц. дължимият
данък възлиза на сумата от 417, 80 лв. За 2001 г. вещото лице е посочило, че е
установен недостиг на парични и непарични приходи спрямо извършените разходи в
размер на 38 357 лв. като за частта на Ц. дължимият данък възлиза на
5 654, 60 лв. За 2002 г. е посочено, че е установен недостиг на парични и
непарични приходи спрямо извършените разходи в размер на 4 454 лв. като за
частта на Ц. дължимият данък възлиза на 539, 20 лв. За 2003 г. е посочено, че
не е установен недостиг на парични и непарични приходи спрямо извършените
разход, а се установява превишение на приходите над разходите в размер на
39 992, 45 лв. За 2004 г. е
посочено, че не е установен недостиг на парични и непарични приходи спрямо
извършените разход, а се установява превишение на приходите над разходите в
размер на 33 827, 45 лв. За 2005 г.
е посочено, че не е установен недостиг на парични и непарични приходи спрямо
извършените разход, а се установява превишение на приходите над разходите в размер
на 18 937, 65 лв. За 2006 г. е
посочено, че е установен недостиг на парични и непарични приходи спрямо
извършените разходи в размер на 32 817, 72 лв. като за частта на Ц.
дължимият данък възлиза на 3 663, 80 лв. Вещото лице е посочило, че е
налице разлика между получения приход от продажбата на автомобил „Мерцедес” с
рег. № ********от дружество „П.*2005” ЕООД и цената на придобиването му в
размер на 22 916 лв., върху която сума се следва данък по чл. 44 от ЗКПО в
размер на 3 437, 40 лв. Посочено е в експертизата, че няма данни за произхода
на средствата за придобиване на имущество, изразяващо се в закупуване на ап. 41
и ап. 44, находящи се в ж.к. „****”, бл. 817, както и за закупения автомобил
„Мерцедес 500 Е”. Посочено в експертизата е, че ап. 13 и ап. 16, в ж.к. „Х.”,
бл. ** са придобити частично с доход от продажба на недвижим имот до сумата от
5 071, 95 лв., като за горницата до експертната им оценка от 52 781,
01 лв. няма данни за произход на средствата. Посочено е, че двете ремаркета,
придобити през 2005 г. са придобити изцяло с доход от продажба на недвижим имот
през 2003 г.. Посочено е, че закупеният лек автомобил „Мерцедес Ес 320 ЦДИ” и
ремаркето, закупено през 2006 г., които по експертна оценка възлизат на
45 500 лв. са закупени частично с доход от продажба на недвижим имот през
2003 г. и от друг доход до сумата от 21 060, 28 лв. като за горницата няма
данни за произхода на средствата.
По делото е приложено и ДП – С- 5759/07 г. по описа на СДВР – ПР – РИП, от което се
установява, че е водено срещу Й.Ц.Ц. затова, че същият през периода 01.01.1999
г. – 31.12.2006 г., в гр. София, лично или чрез негов пълномощник, е избегнал
плащане на данъчни задължения в големи размери, като не е подавал декларации,
или е потвърдил неистина в подадени декларации – престъпление по чл. 255 ал.1
т. 1 и т.2 от НК.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
На отнемане по реда
на ЗОПДИППД /отм./ подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна
дейност, което не е отнето в полза на Държавата или конфискувано по други
закони, когато е установено, че това имущество е със значителна стойност и за
него може да се направи основателно предположение, че е придобито от
престъпната дейност по чл. 3 от закона, доколкото не е установен законен
източник на придобиване.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР 7/2013 г. на ОСГК на ВКС
предпоставките на фактическия състав включват наличие на имущество на значителна
стойност, което е придобито от престъпна дейност, тази дейност следва да попада
в приложното поле на чл. 3 ал.1 от закона, престъпната дейност да е установена
по реда на НПК или по реда на чл. 124 ал. 5 от ГПК. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде кумулативно установено, за да се обоснове
основателност на искането.
Съобразно нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от ЗОПДИППД /отм.,/ производство по
този закон се провежда и тогава, когато са налице достатъчно данни за
имущество, със значителна стойност, за което може да се направи основателно
предположение, че е придобито от престъпна дейност, но наказателното
производство не е започнало или същото е било прекратено поради това, че деецът
е починал като в този случай преценката
дали е налице придобито имущество на значителна стойност от престъпна дейност се
извършва от съда, разглеждащ искането на Комисията по реда на чл. 124 ал.5 от ГПК по арг. на нормата на чл. 28 ал. 5 от ЗОПДИППД /отм./. В тази връзка
настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответниците за
недопустимост на производството с оглед обстоятелството, че не е повдигано
обвинение на наследодателя им. Видно от доказателствата по делото обвинение на
проверяваното лице не е повдигано респ. същият не е разпитван в качеството на
уличен / дадените обяснения на стр. 109 в прок. преп. нямат такъв характер/ и
срещу него не са предприемани мерки на процесуална принуда, обстоятелства,
обуславящи „започнало наказателно преследване” по смисъла на дефинитивната
норма на §1 т.1 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, а е налице хипотеза, попадаща в
приложното поле на ал.5 от чл. 28 на ЗОПДИППД /отм./. Именно поради това
допустимостта на производството се определя само с кумулативното съединявяне на
иск по чл. 124 ал.5 от ГПК, какъвто в настоящото производство е заявен /в този
смисъл решение 323/18.01.2018 г. по гр. д. 5291/2016 г. на ВКС, Четвърто ГО/.
В настоящото производство не е формиран спор между
страните, че по отношение на Й.Ц.Ц. е водено предварително производство за
престъпление по чл. 255 ал.1 т. 1 и т.2 от НК. Не се спори, че същото е
прекратено с оглед факта на смъртта на лицето, в хода на предварителното
производство, а това обстоятелство се установява и от представения акт за смърт
по делото. Безспорно по делото е и обстоятелството, че ответниците са преживяла
съпруга и низходящи от първа степен на Й.Ц..
Престъплението, за което се е водило
предварителното производство срещу починалото лице попада в приложното поле на
нормата на чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, доколкото е изрично посочено в т. 17
на цитираната по-горе разпоредба. Предвид което настоящият съдебен състав
следва да прецени на основание чл. 124 ал. 5 от ГПК с оглед заявения иск от
ищеца и предвид задълженията му по чл. 28 ал.5 от ЗОПДИППД /отм./ дали е налице
престъпно обстоятелство. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в производство по чл. 124 ал. 5 от ГПК ищецът следва да установи всички
предпоставки на фактическия състав на нормата на чл. 255 ал. 1 т.1 от НК /
посочена в искането на ищеца като чл. 255 ал. 1 пр. 1 от НК/ от обективна и
субективна страна с доказателствените средства, допустими от ГПК. С
установяване на престъпно обстоятелство досежно престъпния състав на нормата на
чл. 255 ал.1 т.2 от НК настоящият съдебен състав не е сезиран, поради което за
неговото наличие същият не дължи произнасяне, тъй като в противен случай би се
стигнало до постановяване на недопустим съдебен акт.
Нормата на чл. 255 ал.1 т.1 от НК, в релевантната
за настоящия казус редакция, установява, че който избегне установяване или
плащане на данъчни задължения в големи размери като не подаде декларация се
наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 2000 лв. Данъчни
задължения в големи размери, съобразно легалната дефиниция на чл. 93 т.14 от НК
са тези, надхвърлящи сумата от 3 000 лв. Престъпният състав на нормата
разкрива белезите на резултатно престъпление, при което изпълнителното деяние
се изразява в бездействие т.е. пропускане да се извърши правно вменена дейност.
От субективна страна формата на вината е пряк умисъл като е необходимо
настъпването на посочения престъпен резултат – избягване установяването или
плащането на данъчни задължения в големи размери. Този резултат настъпва с
изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък,
с което престъплението се явява и довършено. Предмет на воденото предварително
производство е периода 1999 – 2006 г. Видно от доказателствата по делото за
2002 г. и 2003 г. проверяваното лице е депозирало данъчни декларации по ЗОДФЛ,
а за останалия процесен период такива липсват. В заключението на ССчЕ,
изготвена от вещото лице Р.В. е установено, че за доходи, получени през 1998 г.
/подлежащи на деклариране 1999 г./ проверяваното лице с оглед данните за
получени доходи и извършени разходи се констатира недостиг на парични средства,
които за същия формират данъчна основа от 2318, 07 лв. /деноминирани/, за която
се следва дължим данък в размер на 401, 10 деноминирани лв. Аналогични
съображения в заключението са изложени и за следващите данъчни периоди,
формиращи процесния такъв. За 1999 г. – дължим данък в размер на 8826, 80 лв.,
за 2000 г. – данък в размер на 417, 80 лв., за 2001 г. – данък в размер на
5 654, 60 лв., за 2002 г. – данък в размер на 539, 20 лв., за 2006 г. –
данък в размер на 3 663, 80 лв. Липсата на подадени данъчни декларации по
ЗМДТ са констатирани и в допълнителното заключение на ССчЕ, изготвено от вещото
лице Г.Т.М.. Следва да се има предвид, че за всеки конкретен данъчен период,
определен от данъчен закон, е налице извършено престъпление по чл. 255 от НК,
когато деянието самостоятелно осъществява елементите от състава престъплението.
За всеки един от данъчните периоди 1999 г., 2001 г., 2006 г. с оглед размера на
установените данъчни основи, дължимия данък въз основа на тях и липсата на
депозирана данъчна декларация са налице обективните признаци на престъпния
състав. Следва да се имат предвид и задължителните указания, дадени с ТР 1/2009
г. на ОСНК на ВКС, съгласно които, когато избягва установяването или плащането на данъчни
задължения чрез някое/някои от посочените в нормата на чл. 255 ал.1 от НК
действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление,
което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат, както
изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26 ал.2 от НК. При констатирана
обективна и субективна еднородност в посочения по-горе смисъл, отделните деяния
следва да се третират не като самостоятелни престъпления, а като едно
продължавано престъпление, независимо дали нарушават законовите изисквания за
обявяване и плащане на данъци по един, няколко или всички данъчни закони, чрез
едно или повече нарушения в рамките на едно данъчно правоотношение.
Когато данъчно задължено се явява ЮЛ / в случая „П.*2005” ЕООД/, субект на данъчното престъпление е
това ФЛ, което по закон, респективно по регистрация го управлява и представлява, в случая проверяваното лице, с оглед данните от Търговския регистър,
който е и с публичен характер. Размерът на недекларираната данъчна основа респ.
дължимия данък е установен от ССчЕ и същият попада в смисловите предели на
„данък в големи размери” по арг. на чл. 93 т.14 от НК.
Прекият умисъл, като елемент от субективната страна на
фактическия състав на нормата, настоящият съдебен състав намира за установен с
оглед дадените обяснения от наследодателя на ответниците, коментирани по-горе в
настоящото решение /стр. 109 от пр.пр./, имащи характер на извънсъдебно
признание на неизгодни за страната обстоятелства, което е годно доказателствено
средство по ГПК.
Предвид което заявеният иск по чл. 124 ал.5 от ГПК
настоящият съдебен състав намира за основателен предвид на това, че са
установени всички правно-релевантни предпоставки на фактическия му състав.
С оглед изслушаните по делото ССчЕ по делото е установен
фактът, че е придобито имущество на стойност, надвишаваща сумата от 60 000
лв., която аритметична величина законодателя установява като долен праг на
понятието „значителна стойност” с оглед дефиницията, дадена в §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./. В
тази връзка, настоящият съдебен състав съобрази, че стойността следва да се счита като
сумарна величина, сбор на реалната пазарна стойност, считано към момента на
придобиване на всеки един от процесните активи. Тази аритметична стойност
подлежи на съпоставка с друга обективна величина – доходите на лицето от
законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни
заплати на страната / чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./. В този смисъл е и
константната съдебна практика – решение
№ 607 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 471 от 06.07.2010 г.
по гр. д. № 641/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
и др. На следващо място следва да се държи сметка относно
наличие на пряка или косвена връзка между придобиването на имуществото от
извършителя на престъплението с престъпната дейност и тази връзка
следва да бъде установена или поне да може да се направи предположение за
нейното съществуване. Такова предположение би било основателно ако не е
установен законен източник в придобиването на имуществото и когато от
осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по
правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за
връзката между причината и следствието /решение № 316 от
26.02.2015 г. по гр.д. № 1109/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС/. В тази връзка видно от заключението на ССчЕ /първоначална/, изготвена от вещото лице Г.Т.М.
общият размер на извършените разходи през процесния период, съпоставен с общия
размер на приходите за същия период сочи надвишение на разходите с получените
приходи в размер на 3 094, 07 минимални работни заплати. Настоящият
съдебен състав счита, че простото механично съпоставяне на двете аритметични
величини – извършени разходи и получени приходи респ. голямото надвишение на
разходите спрямо приходите не е достатъчно да се обоснове такова предположение,
а следва да бъде извършена преценка досежно всеки един актив, за който ищецът е
внесъл искането за отнемане на имущество с оглед установяване на визираната
по-горе връзка между придобиването му и извършваната престъпна дейност. По
същите съображения, настоящият съдебен състав намира, че на отнемане подлежи
само онази част от имуществото, придобито през съответния период, за която въз
основа на ангажираните доказателства може да се обоснове предположение, че е
придобита с оглед осъществената конкретна престъпна дейност, а не цялото
имущество, придобито през периода каквито съображения е развил ищецът
посочвайки имуществото на проверяваното лице в неговата съвкупност без изложени
твърдения, обуславящи връзка между придобиването и престъпната дейност.
Противопоставеното възражение на ответниците, че част от
доходите, с които е придобито имуществото е с дарение, получено на сватбеното
им тържество и с финансовата подкрепа на родителите на ответницата Д.Ц. е
недоказано по делото. Допуснатите по тяхно искане гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели не са събрани по делото с оглед процесуалното
бездействие на ответника. Представената нотариално заверена декларация на В.М.А./
стр. 308, том първи в делото/ по естеството си представлява писмени свидетелски
показания, които са недопустимо доказателствено средство с оглед процесуалните
изисквания на ГПК.
С оглед ангажираните по делото доказателства, установени
факти и изложените по-горе съображения на съдебния състав, същият намира
искането на Комисията за отнемане на имущество за неоснователно по отношение на
ремарке „AGADOS”, модел „KANGAROO
12N1”, ремарке „Umbra Rimorchi”/колесар за лодка/, модел UR-IM7BN/C
DR и ремарке „Umbra Rimorchi”, модел „IM 58” с оглед изводите
на вещото лице В., че същите са придобити от средства, получени от реализиране
на покупко-продажби на недвижимо имущество на Й.Ц. т.е. средствата са с
установен произход и в този смисъл не е налице връзка с престъпната дейност
/стр.923, том втори в делото/. По аналогични съображения е неоснователно
искането и в частта на сумата от 5 000 лв. – стойността на дружествените
дялове в капитала на дружество „П.*2005” ЕООД доколкото вещото лице В. е
посочило, че същите са заплатени през 2005 г. със средства от продажба на
недвижим имот от 2003 г. / стр. 923, том втори в делото/.
Неоснователно според настоящия съдебен състав е и
искането на Комисията относно отнемане на ап. 41, в ж.к. „****”, бл. 817,
придобит през 1996 г. и ап. 44 в същата жилищна сграда, придобит от М.Ц., чрез
законния му представител Й.Ц. през 1997 г. поради неустановена връзка с
престъпната дейност. Предмет на установената престъпна дейност, съобразно
заявеният иск по чл. 124 ал.5 от ГПК респ. мотивираното искане касаят
престъпление по чл. 255 ал.1 т.1 от НК в периода 01.01.1999 г. – 31.12.2006 г.
Двата имота са придобити преди началото на инкриминирания период, поради което
връзка между тяхното придобиване и престъпната дейност настоящият съдебен състав
не може да обоснове. Възможно е, разбира се, придобитото преди инкриминирания
период имущество да е придобито със средства от престъпната дейност например
ако същото е закупено със заемни средства респ. сключен договор за кредит като
сумите, впоследствие да се изплащат със средства от престъпната дейност, но по
делото по отношение на тези два имота няма данни да са придобити чрез ползване
на заемни/ кредитни средства, а и такива твърдения не са навеждани от страните.
Вещото лице по допълнителната ССчЕ В. е посочил в заключението си, че по делото
няма данни с какви средства същите са придобити т.е. произхода на средствата е
неустановен. Неустановяването на
законен източник за придобиване на имуществото не може да замести основателното
предположение за връзка с престъпната дейност. В случая придобиването на това имуществото от
ответника предхожда приемането на наказателната отговорност за престъплението
за което Комисията е поискала установяване по реда на чл. 124 ал.5 от ГПК, поради което липсва пряко или косвено
опосредяване посоченото имущество с престъпната дейност. В този смисъл е и
решение 352/15.01.2015 г. по гр.д. 1280/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС. Нещо
повече, в същото решение на ВКС е посочено, че гражданският съд, разглеждащ
искането по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ не може да преценява дали извършваната от
едно лице дейност покрива съставите на друго престъпление, извън посоченото в
присъдата респ. установеното по реда на чл. 124 ал.5 от ГПК с оглед предмета на иска, тъй като това е
извън неговата компетентност. В същия смисъл е и решение №
237/13.11.2015 г. по гр.д. 1822/2015 г. на Трето ГО на ВКС. Или иначе казано
придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна
дейност / в този смисъл е и ТР 7/2014 г. и решение 607/29.10.2010 г. по гр.д. 1116/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
По същите съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно
искането за отнемане на 25 000 неденоминирани лв. / 25 ден. лв./ -
представляващи 50% от дружествените дялове в капитала на „А.-Е.-Д.” ООД
доколкото същите са платени през 1996 г. т.е. преди началото на инкреминирания
период и без данни по делото същото да е извършено със заемни, кредитни
средства респ. по друг начин, сочещ на връзка с престъпната дейност.
По същите съображения неоснователно се явява искането на Комисията за
сумата от 3 700 лв. – продажната
цена, получена от Д.Ц. на 05.01.2006 г. от продажбата на лек автомобил
„Мерцедес 190” с ДКН *******и сумата от 25 000 лв. – продажната цена,
получена от продажбата на лек автомобил „GMC Тайфун” с рег. № С ******
на 07.03.2006 г., доколкото доходът, получен от същите подлежи на деклариране
през 2007 г., която година следва инкриминирания по делото период. Нещо повече
видно от доказателствата по делото за тази данъчна година /2007 г./
проверяваното лице е подало данъчна декларация по ЗДДФЛ, представена по делото.
Досежно истинността или неистинността на вписаните в същата данни са извън
предмета на спора, доколкото данъчния период е следващ процесния по делото, а
тези обстоятелства са релевантни към престъпния състав по чл. 255 ал.1 т. 2 от НК, за установяване, на какъвто по реда на чл. 124 ал.5 от ГПК настоящият
съдебен състав не е сезиран.
Неоснователно е и искането на Комисията, според настоящия съдебен състав,
досежно отнемане на съответно по 1/21 идеални части и по 2/21 идеални части от
три земеделски имота – ниви в землището на с. Обеля, София. Същите са придобити
по възмезден начин – замяна с друг земеделски имот респ. МПС. В мотивираното
искане на Комисията не се сочат каквито и да е обстоятелства досежно
симулативност на двете разпоредителни сделки, трансформация на имущество с цел
прикриване на доходи, подлежащи на данъчно облагане респ. нещо друго, което да
обоснове наличие на някаква връзка, пряка или косвена, с конкретната престъпна
дейност. Следва в тази връзка да се има предвид, че законодателят използва израза
"придобивна стойност" или това е стойността, на която всяко едно
имущество е станало притежание на извършителя на престъплението, съответно на
лицата по чл. 9 от закона, която не винаги съвпада с действителната парична
оценка на самото имущество. При възмездните договори, имуществото е придобито
на стойността, вложена от приобретателя. Тя може да съответства или не на
отразеното по договора и това да е видно от характера на самото престъпление и
от връзката му с придобиването или пък цената да е симулативна, каквито
твърдения в искането на Комисията по настоящото дело не са заявявани. В ЗОПДИППД
/отм./ пазарната цена като критерий, нито е тя е определена като
"придобивната стойност" на имуществото. Съгласно практиката на ВКС,
когато не е установено подобно несъответствие, съдът не може да изхожда направо
от пазарната цена на придобитото имущество. Противното би означавало, че според
законодателя страните по договори винаги се договорят да прехвърлят едно
имущество според пазарната му цена, а още и, че привидно сочат друга стойност.
Подобен подход не е възприет нито при определяне на данъчните и други фискални
задължения на правните субекти, нито по граждански, наказателни и
административни дела, по които стойността по сделка е от значение за
разрешаването на съответния казус. В специалния закон, който е рестриктивен,
също не е въздигната пазарната цена като критерий, нито тя е определена като
"придобивната стойност" на имуществото.
В останалата си част искането на Комисията, според настоящия съдебен състав
е основателно т.е. основателно е искането за отнемане на ап. 13 и ап. 16 в ж.к.
„Х.”, бл. **, придобити от М.Ц., досежно лек автомобил „Мерцедес” с ДКН *****и
лек автомобил „Мерцедес” ДКН ********с оглед липсата на данни за доходи,
придобити през инкриминирания период, които да са надлежно декларирани в
сроковете, посочени в ЗОДФЛ. Още повече, че същите са придобити в период, за
който от ССчЕ на вещото лице В. е установено наличие на недекларирани доходи,
за които се следва данък в големи размери по смисъла на НК / данъчните години
1999 г., 2001г. и 2006 г./ т.е. налице е пряка връзка с установената престъпна
дейност. Основателно е и искането досежно отнемане на 1/3 идеална част от три
земеделски имота – ниви. Видно от доказателствата по делото същите са придобити
от проверяваното лице на безвъзмездно разпоредително основание – договори за
дарение. По отношение на същите ищецът е заявил твърдения, че договорите са
симулативни, прикриващи възмездно придобивно основание. Тази възмездност в
отношенията се установява от писмените изявления на соченото за дарител лице
респ. неговия пълномощник, че срещу недвижимите имоти същите са получили
парична престация. Изявлението съставлява извънсъдебно признание на неизгоден
за страната по договора факт и е допустимо доказателствено средство, съобразно
ГПК, което опровергава отразеното в нотариалния акт безвъзмездно придобиване на
имущество. Имотите са придобити през 2000 г. и съобразно изводите на ССчЕ,
изготвена от вещото лице В. липсват данъчни декларации, установяващи
придобиване на доходи както през 2000 г., така и в предходната респ. следващата
данъчна година, което пряко обосновава извод, че същите са с оглед установената
престъпна дейност.
При този изход на спора
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС дължимата ДТ,
както следва –Д.Ц. сумата от 2 915,
17 лв., М.Ц. сумата от 8435, 27 и Д.Ц. сумата от 728, 79 лв.
Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят и припадащата се част от разноските, сторени от ищеца,
пропорционално на уважената част от искането, както следва: Д.Ц. сумата от 719,
95 лв. и останалите двама ответници сумата от по 179, 99 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал.5 от ГПК по предявените искове на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес: гр. София, бул. „Княз *******срещу Д.Б.Ц., ЕГН **********, М.Й.Ц., ЕГН **********
и Д.Й.Ц., ЕГН **********,***, като наследници по закон на Й.Ц.Ц., наличие на
престъпно обстоятелство, изразяващо се в избягване установяването и заплащането
на данъчни задължения в големи размери от Й.Ц.Ц. чрез неподаване на данъчни
декларации за периода 01.01.1999 г. – 31.12.2006 г.
ОТНЕМА на основание
чл. 28 ал. 5 от ЗОПТИППД /отм./ в полза на Държавата имущество от Д.Б.Ц., ЕГН **********,
М.Й.Ц., ЕГН ********** и Д.Й.Ц., ЕГН **********,***, а именно: 1/3 идеална
част от ливада, с площ от 1797 кв.м., съставляваща имот № 007001, по картата на
землището на с. Иваняне, гр. Банкя, м. „Завоите”, 6 категория, 1/3 идеална част
от ливада с площ от 1000 кв.м., съставляваща имот № 007100 по картата на
землището на с. Иваняне, гр. Банкя, м. „Лочките” 6 категория и 1/3 идеална част
от ливада с площ от 1030 кв.м., съставляваща имот № 016116 по картата на
землището на с. Иваняне, гр. Банкя, м. „Боро”, 6 категория в съотношение 4/6
идеални части от Д.Б.Ц. и по 1/6 идеални части от М.Й.Ц. и Д.Й.Ц.,
представляващо имущество, придобито от престъпна дейност, установено по реда на
чл. 124 ал.5 от ГПК престъпно обстоятелство изразяващо се в избягване
установяването и заплащането на данъчни задължения в големи размери от Й.Ц.Ц.
чрез неподаване на данъчни декларации за периода 01.01.1999 г. – 31.12.2006 г.
ОТНЕМА на основание
чл. 28 ал. 5 от ЗОПТИППД /отм./ в полза на Държавата имущество от Д.Б.Ц., ЕГН **********,
М.Й.Ц., ЕГН ********** и Д.Й.Ц., ЕГН **********,***, а именно: лек
автомобил „Мерцедес”, модел „С 320 ЦДИ”, цвят сив,
с двигател № 61396030028178, ДКН ********и лек автомобил „Мерцедес” модел „500”
с ДКН *****в съотношение 4/6 идеални части от Д.Б.Ц. и по 1/6 идеални части от М.Й.Ц.
и Д.Й.Ц., представляващо имущество, придобито от престъпна дейност, установено
по реда на чл. 124 ал.5 от ГПК престъпно обстоятелство, изразяващо се в
избягване установяването и заплащането на данъчни задължения в големи размери
от Й.Ц.Ц. чрез неподаване на данъчни декларации за периода 01.01.1999 г. –
31.12.2006 г.
ОТНЕМА на основание
чл. 28 ал. 5 от ЗОПТИППД /отм./ в полза на Държавата имущество от М.Й.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, а именно: апартамент № 13, находящ се в
гр. София, ж.к. „Х.”, ул. „*********със застроена площ от 47, 46 кв. м.,
състоящ се от стая, трапезария-бокс, баня и тоалетна, при съседи: североизток –
стълбищна площадка, югоизток – ап. 12, югозапад – ул. „******” и северозапад –
ап. 14, заедно с избено помещение № 33, с полезна площ от 3, 46 кв.м., при
съседи: североизток - мазе 34, югоизток – мазе 35, югозапад – ул. „******” и
североизток – коридор, заедно с 1,256% идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място и
апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „Х.”, ул. „*********, ет.6
със застроена площ от 49, 27 кв.м., състоящ се от стая, трапезария-бокс, баня и
тоалетна, при съседи: североизток – стълбищна площадка, югоизток – ап. 15,
югозапад – ул. „******” и северозапад – ап. 17, заедно с избено помещение № 39,
с полезна площ от 4,12 кв. м., при съседи: североизток – мазе 40, югоизток –
мазе 38, югозапад – ул. „******” и северозапад – коридор, заедно с 1,293%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху дворното място, представляващо имущество, придобито от престъпна
дейност, установено по реда на чл. 124 ал.5 от ГПК престъпно обстоятелство,
изразяващо се в избягване установяването и заплащането на данъчни задължения в
големи размери от Й.Ц.Ц. чрез неподаване на данъчни декларации за периода
01.01.1999 г. – 31.12.2006 г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, с адрес: гр. София, бул. „Княз *******срещу Д.Б.Ц., ЕГН **********, М.Й.Ц., ЕГН ********** и Д.Й.Ц., ЕГН **********,***
за отнемане в полза на Държавата на основание чл. 28 ал. 5 от ЗОПТИППД /отм./
на имущество от ответниците, в съотношение 4/ 6 идеални части от първата
ответница и по 1/6 идеални части от другите двама ответници, както следва:
- ап. 41, находящ се в гр. София,
ж.к. „*********ет.6, ведно с избено помещение № 17 и 1,544% ид. части от общите
части на сградата,
- 2/21 идеални части от неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 6 023 кв.м.,
находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м. „Тръниците”, четвърта
категория, съставляващ имот № 17045,
- 2/21 идеални части от неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4 677 кв.м.,
находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м. „Кошара”, четвърта
категория, съставляващ имот № 2036
- 2/21 идеални части от неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4210 кв.м.,
находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м. „Форта”, четвърта
категория, съставляващ имот № 2055
- 1/21 идеални части от неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 6 023 кв.м.,
находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м. „Тръниците”, четвърта категория,
съставляващ имот № 17045,
- 1/21 идеални части от неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4 677 кв.м.,
находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м. „Кошара”, четвърта
категория, съставляващ имот № 2036
- 1/21 идеални части от неурегулиран ПИ /нива/ с площ от 4210 кв.м.,
находящ се в гр. София, с. Обеля, общ. Връбница, м. „Форта”, четвърта
категория, съставляващ имот № 2055
- товарно ремарке „AGADOS”, модел „KANGAROO
12N1”
- ремарке „Umbra Rimorchi”/колесар за лодка/, модел UR-IM7BN/C
DR
- ремарке „Umbra Rimorchi”, модел „IM 58”
- 5 000 лв. – 100% от капитала на „П.*2005” ЕООД
- 25 000 нед. лв. – 50% от капитала на „А.-Е.-Д.” ООД
- 25 000 лв. – сумата, получена от продажбата на лек автомобил „GMC Тайфун” с ДКН *******- 3 700 лв. – сумата, получена от продажбата на
лек автомобил „Мерцедес 190” с ДКН С 1083 СК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, с адрес: гр. София, бул. „Княз *******срещу М.Й.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** за отнемане в полза на
Държавата на основание чл. 28 ал. 5 от ЗОПТИППД /отм./ на имущество от
ответника, както следва - апартамент 44, на седми жилищен етаж в жилищна сграда
– бл.*********в ж.к. „****” с площ от 43,75 кв.м., заедно с избено помещение №
20, заедно с 1,529% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя.
ОСЪЖДА Д.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.1
от ГПК на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес: гр.
София, бул. „Княз *******сумата от 719, 95 лв. – разноски.
ОСЪЖДА М.Й.Ц., ЕГН ********** и Д.Й.Ц., ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес: гр. София,
бул. „Княз *******сумата от по всеки един от тях 179, 99 лв. – разноски.
ОСЪЖДА М.Й.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 8435, 27 лв. – дължима
ДТ.
ОСЪЖДА Д.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 2 915, 17 лв. –
дължима ДТ.
ОСЪЖДА Д.Й.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 728, 79 лв. – дължима
ДТ.
Решението е постановено при
участие на контролиращата страна Прокуратурата на РБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :