Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260108
гр.Добрич
16.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и пети ноември 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №795 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П.Д.С. *** срещу решение
№92/29.07.2020 г. по гр.д.№673/2019 г. на Каварненския районен съд,с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу П.И.Й.,С.Д.П. и П.Д.П.,***,искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 2 500 лева,представляваща обезщетение за имуществени
вреди.Според въззивника атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано.Навежда се несъобразяване от районния съд на отношенията,в които
се намират допуснатите по искане на ответниците свидетели с ответната
страна,като неправилната преценка за добросъвестността при възпроизвеждане на
фактите от тези свидетели довела до неправилно интерпретиране на тези
показания.Районният съд не обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства,което обусловило незаконосъобразния резултат от
спора.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковете.
В
писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите П.И.Й.,С.Д.П. и
П.Д.П.,***,изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за
потвърждаване на атакуваното решение с присъждане на сторените от същите
разноски за настоящата инстанция.Считат,че първоинстанционният съд е извършил
прецизен анализ на събраните доказателства и е достигнал до обоснован извод,че
не е доказано авторството на деянието,както и пряката причинно-следствена
връзка между деянието и вредите.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 03.08.2020 г.,а жалбата е подадена на 17.08.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 17.08.2020 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като
постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№673/2019 г. на КРС е образувано по
повод искова молба вх.№4356/28.11.2019 г. по описа на КРС,уточнена с молба вх.№261689/28.10.2020
г. по описа на ДОС,с която са предявени от П.Д.С. *** срещу П.И.Й.,С.Д.П. и П.Д.П.,***,искове
на основание чл.45 от ЗЗД за солидарно осъждане на тримата ответници да
заплатят на ищеца сума в размер на 2 500 лв,представляваща обезщетение за
причинени му имуществени вреди,изразяващи се в унищожена през месец ноември
2019 г. реколта от засято от ищеца зеле на площ от 2,500 дка.
Изложено е в исковата молба,че ищецът
като земеделски производител обработвал комасирани земеделски земи в землището
на гр.Ш..През септември 2019 г. видял,че в рамките на комасираните площи се
извършва дейност по замерване,и разбрал,че роднини на тъща му-тримата
ответници-си вземат земята в реални граници.Първият ответник П.Й. дарил
собствената си земя на другите двама ответници-негови внуци,но си запазил право на пожизнено ползване върху нея.Върху
част от тази земя ищецът бил засял зеле като втора реколта на площ от 2,500
дка.Ищецът предложил на ответниците след 01.10.2019 г. да си изорат нивата,но
да оставят засятата със зеле площ,като след прибиране на зелето самият ищец щял
да изоре и останалата част от нивата.На 17.11.2019 г. ищецът установил,че три
реда от зелето са изорани.На 22.11.2019 г.,когато отишъл да прибере остатъка от
зелето,ищецът установил,че цялата площ е изорана и зелето е заровено в
земята.Същият претендира обезщетение за унищожената реколта от тримата
ответници,за които твърди,че противоправно са му причинили горната имуществена
щета.
В отговора на исковата молба ответниците
изразяват становище за неоснователност на исковете.Същите твърдят,че изчакали
ищеца да прибере реколтата си от зеле,като към 11.11.2019 г. започнали да орат
земята си,без да засягат зелето.Оранта продължила три дни,като през това време
ищецът и съпругата му били там,видели,че земята се оре,но не предприели мерки
да оберат реколтата си.Въпреки това зелето не било изорано,като ответниците
дали на ищците още време да приберат реколтата си.На 20.11.2019 г. ответниците
отишли на нивата и видели,че зелето е обрано-имало само разхвърляни
листа.Тогава изорали и останалата част от нивата.В този смисъл ответниците отричат
именно те да са унищожили реколтата от зеле на ищеца.
От изложеното в отговора на исковата
молба и от изявлението на процесуалния представител на ответниците в съдебно
заседание на 25.11.2020 г. пред ДОС става ясно,че тримата ответници не оспорват
твърдението на ищеца П.С.,че е обработвал като земеделски производител /в тази
насока регистрационна карта от 26.03.2012 г.,издадена от ОДЗ-гр.Добрич,на лист 6
от делото на КРС и анкетна карта за регистрация на *** от 27.02.2019 г. на лист
8 от делото на КРС/ земеделски земи в землището на гр.Ш.,които са били
комасирани,както и че в комасираната площ е попадал и техен собствен недвижим
имот.Не е спорно,че ответниците С.Д.П. и П.Д.П. са съсобственици с квота от по
1/2 ид.ч. всеки по силата на дарение,обективирано в нотариален акт №*** г. на
нотариуса Й. П. с район на действие КРС,извършено в тяхна полза от ответника П.И.Й.
/техен дядо/,на нива с площ от *** дка-поземлен имот с идентификатор
83017.52.30 по кадастралната карта на гр.Ш.,върху който имот дарителят П.И.Й. си
е запазил право на пожизнено ползване.Безспорно е по делото,че на 13.08.2019 г.
е осъществено по искане на ответниците П.П. и С.П. трасиране,означаване и
координиране на границите на горния поземлен имот в землището на гр.Ш.,обективирано
в протокол от същата дата на лист 28 от делото на КРС,както и че горната нива
била разположена в рамките на обработваната от ищеца П.С. комасирана площ.Целта
била ответниците да получат владението върху имота в реални граници с цел лично
стопанисване от същите.
Не е спорно също така,че върху 2,500 дка
от горната нива ищецът П.С. бил насял зеле,като страните се уговорили
ответниците да изчакат до 01.10.2019 г.,за да може ищецът да прибере реколтата
си.На 11.11.2019 г. ответниците започнали да орат горната нива,но не засегнали
площта,засята от С. със зеле.Площта,върху която било засято зелето,била
окончателно изорана от ответниците на 20.11.2019 г.Това са безспорните между
страните факти.
Спорните въпроси са дали при оранта на
20.11.2019 г. зелето все още е било на нивата и е било унищожено от
ответниците,както твърди ищецът,или вече е било обрано от ищеца и на място
имало само разхвърляни листа,както твърдят ответниците.Разрешаването на тези
въпроси е относимо към доказване осъществяването на основните елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД-извършване на
противоправно деяние от ответниците /унищожаване реколтата от зеле на
ищеца/,вреда /загуба на посочената реколта за ищеца/ и причинно-следствена връзка
между деянието и вредата.
От събраните по делото доказателства
наличието на горните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
не се удостоверяват по убедителен начин.Свидетелят Д. Т. С.,приятел на дъщерята
на ищеца и живущ на семейни начала с нея,потвърждава,че С. като ***,обработващ
комасирани площи,засял в края на юли 2019 г. /през периода от 20.07.2019 г. до
01.08.2019 г./ зеле на площ от 2,500 дка,попадащо в нивата на ответниците.Свидетелят
споделя,че към 10.11.2019 г. зелето все още било налично на терена,като след
завръщане на свидетеля от почивка на 22.11.2019 г. зелето вече било изорано.Свидетелката
С. С. К.,участвала в сеитбата на зелето и отишла за прибирането му на
22.11.2019 г.,потвърждава,че към последната дата същото вече не било налично,а
теренът бил изоран-виждали се тук-там части от корени и зеле.Никой от двамата
свидетели,посочени от ищеца,не е видял лично тримата ответници да орат заетата
с горната култура площ и да унищожават неприбрана реколта.Не е спорно по
делото,че ответниците действително към 20.11.2019 г. са изорали терена,но
ищцовите свидетели не удостоверяват убедително,че на терена след оранта е имало
обилно количество остатъци от неприбрана реколта,свидетелстващи за унищожаване
на цялата налична такава.Наличието на корени и части от зелки не води пряко до
извод,че се касае за части от напълно унищожена реколта,защото корените остават
и след прибиране на зелето /отрязват се само главите/,респ. остават и части от
долните листа и от недоразвити глави зеле.Никой от двамата свидетели не е видял
какво е било състоянието на културата непосредствено преди и към момента на оранта,извършена
от ответниците-дали зелето е било напълно или частично обрано,а,ако е било
обрано,няма свидетелски показания на очевидци,че именно ответниците са сторили
това.Напълно възможно е хипотетично това да е сторено и от трети лица,доколкото
реколтата е била без надзор в полето.Посочените от ответниците свидетели Н. С.
И. и Б. С. И. сочат,че са били на мястото по време на извършената от
ответниците оран и че към този момент на нивата вече не е имало зелева
реколта,а само остатъци от зеле.Свидетелката Н. С. И. заявява,че реколтата вече
била обрана,били останали някакви части от зеле /бракувани и нестандартни/.Ако
тази свидетелка е в близка родствена връзка с ответниците /същата е майка на С.П.
и П.П./ и е заинтересована от изхода от спора,следва да се посочи,че
показанията й са напълно в унисон с тези на свидетеля Б. С. И.,който няма
родство със страните.Именно последният свидетел бил повикан от ответниците в
края на ноември 2019 г. да изоре засятата със зеле част от нивата им с негов
по-мощен трактор.На място свидетелят установил,че те нямат нужда от неговите
услуги,защото зелето вече било обрано,имало само няколко реда от остатъци.
От горните показания не може да се
обоснове извод,че при извършената в края на ноември 2019 г. оран ответниците са
унищожили реколтата от засятото от ищеца зеле.Липсват доказателства те да са
извършили такова противоправно деяние,причинило посочената от ищеца щета.В този
смисъл предявените искове са неоснователни и правилно са отхвърлени от
първоинстанционния съд,чието решение като законосъобразно и обосновано следва
да бъде потвърдено.
При този изход от спора право на разноски
за настоящата инстанция на основание чл.78 ал.3 от ГПК имат ответниците по
делото и въззиваеми,които изрично са претендирали такива.На същите следва да се
присъди изплатеното от тях в полза на упълномощения им адвокат възнаграждение в
размер на 750 лв /в тази насока договор за правна защита и съдействие на лист
31 от делото на ДОС/.
С оглед изхода от спора ищецът и
въззивник П.С. няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №92/29.07.2020 г. по
гр.д.№673/2019 г. на Каварненския районен съд,с което са отхвърлени предявените
от П.Д.С. с ЕГН ********** *** срещу П.И.Й. с ЕГН **********,С.Д.П. с ЕГН **********
и П.Д.П. с ЕГН **********,***,искове на основание чл.45 от ЗЗД за солидарно
осъждане на тримата ответници да заплатят на ищеца сума в размер на 2 500
лв,представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди,изразяващи се в
унищожена през месец ноември 2019 г. реколта от засято от ищеца зеле на площ от
2,500 дка.
ОСЪЖДА П.Д.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на П.И.Й. с ЕГН **********,С.Д.П. с ЕГН ********** и П.Д.П. с ЕГН **********,***,сторени
във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 750 лв
/седемстотин и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.