№ 65
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100902102 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на десети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 2102 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба, вх. № 77560/17.11.2022 г. на „А.Т." ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. ****, за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „САД Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ул. ****, офис 23, поради настъпила
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на дружеството.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй
като бил носител на вземания, установени с влязло в сила съдебно решение от 23.12.2019 г.,
постановено по реда на чл. 422 ГПК, след проведено заповедно производство, по гр. д. №
1
27696/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, а именно: за сумата 15978,71
лева - неплатена главница по договор за продажба на стоки от 10.07.2017 г., за цената на
които в периода от 24.06.2017 г. до 18.09.2017 г. били издадени 42 бр. фактури, ведно със
законната лихва от 23.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 1531,73 лева -
мораторна лихва за периода от 25.07.2017 г. до 20.08.2018 г., сумата 350 лева - държавна
такса в заповедното производство, сумата 750 лева - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, сумата 350 лева - държавна такса в исковото производство и
сумата 172 лева - такса за образуване на изпълнително производство.
За събиране на дължимите вземания срещу „САД Т." ЕООД било образувано
изпълнително дело № 107/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Д., но изпълнение не последвало,
поради което ответното дружество не било в състояние да изпълнява свои изискуеми
парични задължения, произтичащи от търговска сделка поради сериозни затруднения от
финансов характер. Дружеството спряло плащанията на свои изискуеми парични
задължения поради невъзможност да осигури финансови средства, както и не разполагало
със свободни, бързо ликвидни активи, които да може да осребри и по този начин да погаси
своите задължения. С оглед това, молителят счита, че ответникът се намира във фактическо
състояние на неплатежоспособност от момента, в който е спрял плащанията, а именно
датата на падежа на първата неизплатена фактура. Претендира и да е налице и състояние на
свръхзадълженост.
На ответника „САД Т." ЕООД, ЕИК ****, не е предоставен срок за отговор на
подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на
което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими. В
съдебно заседание ответникът не упражнява правото на участие в производството и не
изразява становище по депозираната молба.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното.
Дружеството-ответник по молбата - „САД Т." ЕООД, е капиталово търговско
дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към депозирането й, е с
регистриран капитал от 2 лева, изцяло внесен и с основен предмет на дейност –
строителство на сгради и съоръжения.
С влязло на 23.12.2019 г. в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 27696/2019
г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, е признато за установено, че „САД Т."
ЕООД дължи на молителя „А.Т." ООД сумата 15978,71 лева – главница по договор за
продажба на стоки, заедно с мораторно обезщетение в размер на 1531,73 лева и съответните
разноски. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища – чл. 297
ГПК и настоящият състав е длъжен да приеме, че молителят е носител на неудовлетворени
изискуеми вземания от „САД Т." ЕООД с правопораждащ ги факт – договор за продажба, а
последният е търговска сделка.
От служебна справка в ИИСКИР ИКАР, се установява, че „САД Т." ЕООД не е
вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти, съответно от
писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на
АИС-КАТ към 29.11.2022 г. са налице данни „САД Т." ЕООД да е регистрирано като
собственик на 2 броя пътни превозни средства.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството
доказателства и въз основа на което формира следните изводи.
Анализът вещото лице е изготвило на база на обявените в търговския регистър
2
финансови отчети на дружеството, за които е установено съществено несъответствие в
балансовите данни, отразени в баланса към 31.12.2017 г. и тези, отчетени в баланса към
31.12.2018 г. за предходна 2017 година. След 2018 г. счетоводна информация не е налице,
което е препятствало изследване икономическия статус на длъжника след този период.
И през двете анализирани години собственият капитал на дружеството съставлява 100
% от капитала, който се формира единствено от неразпределена печалба. В абсолютна
стойност собственият капитал бележи два пъти по-ниска стойност към 31.12.2018 г. спрямо
2017 г., което съответства на размера на неразпределената печалба.
През периода 2017 г. - 2018 г. вкл., основен дял в структурата на активите заемат
краткотрайните активи, представени единствено от дълготрайни материални активи. Към
31.12.2017 г. стойността им възлиза на 6000 лева с относителен дял от 3 % и нараства както
в абсолютна стойност, така и като относителен дял през 2018 г., като достига стойност от
11000 лева и относителен дял от 6.67 %.
При краткотрайните активи се забелязва изразена тенденция на намаление в абсолютна
стойност, а именно: към 31.12.2017 г. стойността на краткотрайните активи възлиза на
230000 лева с относителен дял от 97 % и намалява до 154000 лева към 31.12.2018 г. с
относителен дял 93.33 %.
Към 31.12.2017 г. основен дял в структурата на краткотрайните активи заемат
краткосрочните вземания с абсолютна стойност от 144000 лева и относителен дял 62.61 %,
следвани от паричните средства в размер на 52000 лева и относителен дял - 22.61 %. На
трето място се нареждат материалните запаси с балансова стойност от 34000 лева и
относителен дял 14.78 %. Към 31.12.2018 г. краткосрочните активи се представят
единствено от краткосрочни вземания, които нарастват с около 6.94 % в абсолютна стойност
спрямо 2017 г., бележейки стойност от 154000 лева.
През целия анализиран период задълженията на дружеството се представят единствено
от краткосрочните (текущи) задължения, като от 223000 лева към 31.12.2017 г. отбелязват
намаление с около 27 %, достигайки до стойност от 159000 лева към 31.12.2018 г..
Структурата на текущите задължения е коренно различна през двете анализирани
години: основен дял в структурата на пасивите към 31.12.2017 г. заемат задълженията към
доставчици на стойност от 206000 лева с относителен дял 92.38 %, които както в абсолютна
стойност, така и като относителен дял намаляват около 13 пъти до стойност от 16000 лева с
относителен дял 10.06 % към 31.12.2018 г. и заемат вече трето място в структурата на
текущите пасиви. Задълженията към осигурителни предприятия в размер на 12000 лева
заемат второ място в структурата на текущите пасиви към 31.12.2017 г. с относителен дял
5.38 %, след което към 31.12.2018 г. бележат намаление с 25 % до 9000 лева и относителен
дял от 5.66 %. Данъчните задължения в размер на 4000 лева с относителен дял 1.79 % към
31.12.2017 г. отбелязват ръст от почти 9 пъти и достигат стойност от 35000 лева и
относителен дял 22.01 % към 31.12.2018 г.. Задълженията към персонала в размер на 1000
лева и относителен дял 0.45 % към 31.12.2017 г. нарастват четири пъти към 31.12.2018 г.,
достигайки стойност от 4000 лева с относителен дял 2.25 %.
През 2018 г. основен дял в структурата на пасивите заемат появилите се през 2018 г.
„други задължения” в размер на 95000 лева с относителен дял в структурата на текущите
пасиви от 59.75 %.
Задълженията на „САД Т." ЕООД съгласно наличните баланси се представят
единствено от текущи задължения и към 31.12.2017 г. са в размер общо на 223000 лева, от
които 206000 лева - задължения към доставчици (по търговски сделки) и 16000 лева -
3
публични задължения. Към 31.12.2018 г. са в размер общо на 159000 лева, от които 111000
лева - задължения към доставчици и други задължения (по търговски сделки) и 44000 лева -
публични задължения.
След анализ на допълнително представени документи от НАП, ТД на НАП София и от
„А.Т.” ООД се установява различие между размера на осчетоводените задължения на „САД
Т." ЕООД в балансите към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. по отношение на задълженията
на дружеството към НАП и към „А.Т.” ООД, като към НАП задълженията към 31.12.2017 г.
са в размер на 199978.79 лева, съответно към 31.12.2018 г. - 312016.01 лева, от които
272899.29 лева - главница и 39116.72 лв. - лихви. Към 30.11.2022 г. публичните задължения
на „САД Т.” ЕООД съгласно справката от НАП - ТД на НАП София, офис „Център”, са
нараснали до сумата 422613.02 лева, от които 274763.31 лева - главница и 147849.71 лева –
закъснителни лихви.
Задълженията към доставчици, отразени в балансите към 31.12.2017 г. и към
31.12.2018 г. следва да се увеличат с неосчетоводените задължения към „А.Т.” ООД по шест
фактури в размер на 1049,50 лева.
Поради липса на информация не е било възможно за вещото лице установяването на
задълженията на „САД Т.” ЕООД към всеки негов кредитор с посочване на вида, актуалния
размер и обезпеченията на вземанията им, включително дължимите главници, лихви
(договорни и законни), неустойки.
Анализът на показателите за финансовото състояние на „САД Т.’ ЕООД е направен на
база на годишните финансови отчети на дружеството за периода 2017 г. и 2018 г. при
допускане на събираемост на вземанията към датата на съответния баланс, тъй като за тези
вземания не е представена никаква информация от дружеството.
Основните показатели, които характеризират фирменото състояние в краткосрочна
перспектива са показателите за ликвидност, като водещо място заема коефициентът на обща
ликвидност. Показателят за обща ликвидност се разглежда като показател за покриваемост
на текущите задължения с краткотрайни активи и характеризира оперативните възможности
на предприятието. Когато коефициентът за обща ликвидност е над 1.5 - 2, е прието да се
счита, че търговецът е високо платежоспособен. Към 31.12.2017 г. коефициентът бележи
стойност близка до 1 - 1.0314, след което към 31.12.2018 г. пада под единица - 0.9686.
Коефициентът за бърза ликвидност бележи следните стойности: към 31.12.2017 г. - 0.8789, а
към 31.12.2018 г. -0.9686 - идентичен на коефициента на обща ликвидност, тъй като
материалните запаси са с нулева стойност.
Анализът показва, че и за двете години стойността на коефициента е под единица.
Препоръчителната стойност на коефициента за бърза ликвидност е по-голяма или равна на
единица според някои анализатори, а според други - по-голяма от 0.6 - 0.7.
Коефициентът на незабавна ликвидност е идентичен на коефициента на абсолютна
ликвидност и през две години, тъй като дружеството не отчита текущи инвестиции.
Стойностите на коефициентите през анализирания период са под най-ниските референтни
стойности: съответно към 31.12.2017 г. - 0.2332, а към 31.12.2018 г. коефициентът отбелязва
нулева стойност, поради нулевата стойност на финансовите средства. Препоръчителният
размер на коефициента на незабавна ликвидност е над 0.35 според някои анализатори, а
според други - над 0.2.
Като цяло може да се направи извод, че показателите за ликвидност за 2017 г.
индикират проблемност относно възможността на дружеството да погасява краткосрочните
си задължения, предвид обстоятелството, че основната част от краткотрайните активи са
вземания, чиято събираемост не може да бъде преценена, а за 2018 г. стойностите на
4
коефициентите индикират невъзможност дружеството да погаси задълженията си с
краткотрайните си активи, които представляват единствено вземания.
Коефициентът на платежоспособност и през двете години на анализирания период
бележи стойности значително по-ниски от препоръчителната стойност от 0.5, а именно:
0,0583 към 31.12.2017 г. и се влошава към 31.12.2018 г., бележейки стойност от 0.0377.
Коефициентът на задлъжнялост бележи стойности много над единица през целия
анализиран период, което индикира много висока задлъжнялост на дружеството.
Стойностите на коефициента са съответно: към 31.12.2017 г. -17.15 и към 31.12.2018 г.
достига до 26.50. Препоръчителната стойност на коефициента е между 0.25 до 1.
Анализът на коефициентите на платежоспособност и задлъжнялост показва
задълбочаваща се задлъжнялост през двугодишния анализиран период и респективно -
висока степен на зависимост от кредиторите.
Съотношението между имуществото на „САД Т." ЕООД и паричните му задължения,
съгласно балансовите записи, индикира стойности над 1 (единица) за 2017 г. и за 2018 г.,
което показва, че доколкото вземанията на дружеството се приемат за събираеми,
имуществото му през анализирания период е достатъчно за покриване на неговите
задълженията.
При наличието на неосчетоводени от “САД Т.” ЕООД задължения към молителя
„А.Т.” ООД, както и с оглед наличието на изискуеми задължения към НАП, значително
надвишаващи осчетоводените от “САД Т.” ЕООД публични задължения към 31.12.2017 г. и
към 3.12.2018 г., вещото лице е изготвило АЛТЕРНАТИВЕН АНАЛИЗ на основните
показатели, характеризиращи финансовото състояние на дружеството.
И за двата анализирани периода коефициентът на обща ликвидност бележи стойности
значително под единица с тенденция за влошаване, а именно: към 31.12.2017 г. - 0.5637 и
към 31.12.2018 г. - 0.3598. Коефициентът за бърза ликвидност бележи следните стойности:
към 31.12.2017 г. - 0,4804 и намалява до 0.3598 към 31.12.2018 г. - идентичен на
коефициента на обща ликвидност, тъй като материалните запаси са с нулева стойност.
Анализът показва, че и за двете години стойността на коефициента е значително под
единица, както и под най-ниската референтна стойност от 0.6.
В обобщение: „А.Т.” ООД е носител на вземания от „САД Т.” ЕООД в размер на
15978.71 лева - главница, възникнали по издадени през 2017 г. 42 броя фактури, и съответно
дължима законна лихва върху неизплатените задължения по всяка една от процесиите
фактури до датата на исковата молба - 17.11.2022 г. в размер на 8374.79 лева.
Поради непредставяне на финансови отчети за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. не може да се
установи финансовото състояние на длъжника след 2018 г.. Задълженията на дружеството,
съгласно алтернативния вариант надвишават 1.73 пъти имуществото му към 31.12.2017 г. и
2.59 пъти имуществото му към 31.12.2018 г.. С имуществото си към 31.12.2017 г. „САД Т.”
ЕООД би могло да покрие едва 57.8 % от задълженията си, а към 31.12.2018 г. - едва 38.5 %
и то при условие, че вземанията му са били събираеми.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване
на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска сделка, ето защо
следва да се прецени дали молителят „А.Т." ООД разполага с активна процесуална
легитимация.
5
В производството „А.Т." ООД е ангажирало влязло в сила съдебно решение, с което е
установено, че има вземания от „САД Т." ЕООД с източник търговска сделка, които не са
удовлетворени, което е достатъчно за доказване на активната процесуална легитимация на
молителя.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и
предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е състоянието на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на ответника и
началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277
от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика
с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на „А.Т." ООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от
процесуално легитимирано лице – кредитор с изискуеми и неудовлетворени вземания,
произтичащи от търговска сделка. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, неплатежоспособността е едно от двете
законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред
със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно
дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни
определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, всички
задължения към молителя „А.Т." ООД са краткосрочни и изискуеми.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали,
стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни
6
финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по
ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го.
С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя)
на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва
съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на
определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните
запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо
предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични
средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно
присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на
икономиката, в който работи предприятието.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си
оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират
в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством
тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са
реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като в настоящия случай доказателства за тяхната събираемост не
са налице. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава
реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните
активи.
Предвид изискуемостта на задълженията към молителя „А.Т." ООД и наличието на
неотразени счетоводно публичноправни задължения, още към 31.12.2017 г. коефициентите
за ликвидност, съгласно алтернативния вариант на изчисление са извън рамките на
препоръчителните стойности, то следва, че „САД Т." ЕООД от настъпване на изискуемостта
на вземането по първата издадена от молителя фактура - № 314113/24.06.2017 г., която е
следвало да бъде заплатена до 24.07.2017 г. (в 30-дневен срок от издаването ) не е
разполагало с реално ликвидни краткосрочни активи за покриване на краткосрочните си
задължения, които значително са нараснали.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на
7
задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал (базов 0.33),
съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на
информацията, на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието,
формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при
реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на
финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на
търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията
си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези показатели се наслагват към неблагоприятните показатели
за ликвидност и потвърждават извода за невъзможност на ответника да покрива
краткосрочните си задължения след 25.07.2017 г., от който момент е спрял плащанията по
отношение на „А.Т." ООД и е изпаднал в забава.
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал.1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да търговска
сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската
му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Действително, при спиране на
плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в
доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните
си задължения.
В случая, алтернативният вариант на анализа на обективното икономическо състояние
на „САД Т." ЕООД установява, че още към 31.12.2017 г., показателите за ликвидност са в
неприемливи граници, което обуславя извод за невъзможност на търговеца да изпълнява
паричните си задължения, съответно същият е спрял плащанията по издадените му от „А.Т."
ООД фактури. Тази невъзможност е трайна, тъй като не са налице индикации за нейното
преодоляване, включително е установено прекратяване на търговска дейност на
дружеството, считано от 2019 г..
Предвид осъществяването на състава на чл. 630, ал. 1 ТЗ и липса на пречки по чл. 631
ТЗ, молбата на „А.Т." ООД, за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС,
включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В
случая, спиране на плащанията е налице още към 25.07.2017 г. – денят, следващ настъпване
на изискуемостта на задължението по първата издадена фактура, тъй като задължението на
8
„САД Т." ЕООД към молителя по същата не е погасено в цялост. Затова въз основа на
обсъденото заключение на СФИЕ, съдът приема, че още към 25.07.2017 г. е настъпила
невъзможност за обслужване на задълженията към кредиторите. Затова като начална дата на
неплатежоспособността съдът приема датата 25.07.2017 г., като най-ранен момент, в който
всички предпоставки по чл. 608 ТЗ са били налице и не може да се приеме, че влошеното
финансово състояние е имало времен характер и е било възможно да бъде преодоляно.
В молбата на „А.Т." ООД се претендира в условията на кумулативност да е налице и
свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност,
поради което ако това състояние предхожда неплатежоспособността, то ще е основанието за
откриване на производство по несъстоятелност, защото поглъща неплатежоспособността.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на
дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл. 742 ТЗ). В
решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е
нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и
неизискуемите задължения. В случая обаче всички задължения на търговеца са изискуеми.
Двете основания за откриване на производството по несъстоятелност –
неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в
условията на кумулативност, както в случая, или евентуалност. Възможно е откриване на
производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако
свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от
значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към
момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще
бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не
балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити. Още към 31.12.2017 г. правната сфера на „САД Т." ЕООД е била
обременена с надхвърлящи активите пасиви, съгласно алтернативния вариант на изследване
в заключението на СФИЕ и това състояние не е преодоляно към приключване на устните
състезания. Така състоянието на свръхзадълженост следва по време неплатежоспособността,
поради което производство по несъстоятелност следва да бъде открито на основание
настъпилата на 25.07.2017 г. неплатежоспособност.
Предвид липсата на данни за наличието на ликвидно имущество на „САД Т." ЕООД,
чрез което да бъдат покрити началните разноски за производството по несъстоятелност, и
при неизпълнено задължение от молителя, респ. от друг кредитор за внасяне на сумата
10000 лева, указано им с определение от 18.11.2022 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
При този изход на спора, право на разноските за производството се поражда за
молителя „А.Т." ООД, което доказва извършени такива в размер на общо 4688,17 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, които следва да се съберат от масата на
несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
9
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „САД Т." ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ул. ****, офис 23 и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 25.07.2017 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „САД Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, ул. ****, офис 23.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „САД Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Триадица, ул. ****, офис 23.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „САД Т." ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ул. ****, офис
23.
СПИРА производството по търг. дело № 2102/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
ОСЪЖДА „САД Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Триадица, ул. ****, офис 23, да заплати на „А.Т." ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 4688,17
лева – разноски за производството, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „САД
Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ул.
****, офис 23, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-
годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира
по сметка на СГС, а именно: ****, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА –
BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в
размер на 10000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „САД Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, ул. ****, офис 23.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10