РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1253
гр.
Пловдив, 28.06.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря К.Р.и участието на прокурора
ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 445 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Й.С.Т.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. А.И.,***,
офис 7, против Решение № 63 от 10.01.2022г., постановено по АНД № 7432 по описа
за 2021 г.
на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5001731,
издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Т., в качеството й на законен
представител на „АГНОТЕКСИМ“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира отмяна на
решението на районния съд поради неправилност и незаконосъобразност. Излагат се
съображения, свързани с реквизитите на ЕФ и по-конкретно, че в същия не е
отбелязан видът на техническото средство – мобилно или стационарно, с което е
заснето и установено нарушението. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски и алтернативно се прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, в случай, че се претендира такова.
Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР -
Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Б., в нарочен отговор на
касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителя на Окръжна прокуратура -
гр. Пловдив, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а
решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Съдът, като
се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни
основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с жалба на Й.Т. срещу ЕФ серия К № 5001731, издаден
от ОД на МВР – Пловдив. С оспорения ЕФ Т. е санкционирана за това, че на 18.06.2021г.,
около 10:19ч., на автомагистрала „Тракия“ при км. 107+500 в посока Бургас, при
ограничение на скоростта 140 км/ч, отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3% в полза на водача, МПС марка Хюндай, модел Х35, рег. № ***се е движило
със скорост 162км/ч, при разрешена стойност на скоростта – 140км/ч. Нарушението
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № MD 1196.
За да
потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че извършването на нарушението
е установено по несъмнен начин, както и че същото е установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство - мобилна система за видеоконтрол средство
№ MD 1196, което
средство е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № B-46.
Техническото средство е преминало през проверка, видно от приложен по делото протокол
от проверка № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г., както и от съставен и попълнен
протокол, съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който
удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност.
В мотивите на оспорения съдебен акт е
посочено, че от приложеното по делото статично изображение са посочени
географски координати на мястото на контрол, като връзката между тези
координати и сочения адрес, че е в границите на ограничението се установява,
както от приложения по делото протокол за използване на АТСС така и от
приложения снимков материал.
Районният съд е посочил, че правилно е
определен субектът на административно наказателната отговорност, а именно Й.Т.,
като законен представител на дружеството - собственик на МПС, която не се е
възползвал от процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията и на чл. 43
ал. 4 от ЗИ, като във връзка със заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН, обнародвана в ДВ, въз основа на които е приел, че измерването на
скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.
Съдът е обсъдил и приспадането на нормативно
опредения толеранс от 3 км/ч при определяне на установената наказуема скорост
като в тази връзка е съобразил разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. и данните от приложените по делото протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол и статично изображение.
Посочено е в оспорваното съдебно решение, че
електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като и че
на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. Обсъден е в мотивите на съдебното решение приложеният снимков
материал от техническо средство, както и протоколът за проверка. Направен е
извод, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение, като по делото е наличен коректно и
изчерпателно попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от
Наредбата. Освен данните в протокола съдът се е позовал и на номера на
статичното изображение, приложено по делото, което е в обхвата на първото и на
последното статични изображения.
По отношение на размера на наложената глоба в
мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно
размерът посочен в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Решението
е правилно.
В същото
са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
По
отношение възражението за неяснота относно обстоятелството дали ограничението в
скоростта е установено с пътен знак, следва да бъде посочено следното: от
представените по делото доказателства, се установява, че процесният участък от
пътя е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата (автомагистрала „Тракия“) и съгласно чл. 19 ал. 1, т. 1 от същия закон,
се управлява от Агенция "Пътна инфраструктура". В ал. 2 от
разпоредбата е посочено, че управлението включва: оперативно планиране на
изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата;
организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата; организиране и осъществяване защитата на пътищата,
включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя и др. Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях
така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за
организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни
знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения,
които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията,
управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредба.
Неоснователно
се явява и възражението, свързано с представената снимка от разположението на
АТСС по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/2015г. Въпросната
разпоредба изисква съпровождане на протокола за използване на АТСС със снимка
от разположението на уреда, каквато в случая е приложена, без да въвежда
конкретни изисквания към същата. В тази насока и посоченото, че от снимката на
техническото средство не може да се определи разстоянието му до заснетия
автомобил, не може да бъде възприето като основателно възражение, доколкото
предназначението на временно разположеното на пътя техническо средство е да
засича движещи се автомобили. Отделно от това, разположението на техническото
средство е индивидуализирано с точни географски координати, които са видни и от
снимковия материал на заснетия автомобил.
Неоснователно
е възражението и относно липсата на обвръзка между представената снимка на
автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид липсата на отразени в
протокола номера на първо и последно статични изображения. Действително е
налице липса на описан реквизит по протокола, но последното не съставлява съществено
нарушение на процедурата по установяване на нарушението, защото е видно от
съдържанието на снимката на автомобила, че в същата е отразен номера на
техническото средство, което е извършило заснемането, съвпадащ с номера,
отразен в протокола, както и на датата, мястото, локацията и часовия диапазон
на осъщественото заснемане, което категорично обвързва това изображение с
осъществяваната с описаното в протокола техническо средство работа на датата 18.06.2021
г. Тоест, налице е пълно съвпадение на данните, залегнали в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и тези по
снимката на автомобила.
Правилен е и
изводът, че ЕФ е издаден на Т., като законен представител на фирмата,
собственик на МПС, предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Това се
установява и от приложената справка за регистрация и собственост на МПС. Следва
да бъде акцентирано и на обстоятелството, че жалбоподателката не се е
възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставил в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството за управление на МПС.
Изложеното
дотук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Ето защо, Административен съд Пловдив,
ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7766 от 15.12.2021 г. по АНД № 20215330207432 по описа за 2021г.
на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Й.С.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80лв. (осемдесет лева),
съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази
съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: