№ 129
гр. Айтос, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100433 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по ИМ на М. Р. К., ЕГН **********, и Х. А. К.,ЕГН
**********, двамата чрез адв. Т.Х., съд. адрес: ***, против С. Л. Х., ЕГН **********, и Х.
С. Х., ЕГН **********, двамата чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***. Ищците твърдят, че са
съпрузи и собственици по силата на НА № 188/23.06.2020г. на дворно място, цялото с площ
от 485 кв.м., находящо се в ***, което село няма изработен и утвърден устройствен план,
при граници и съседи на дворното място: от две страни - път; имотите на: Х. Е. М., Д. Х. Х.,
С. Л. Х., А. М. Ю. и М. М. Ю., ведно с построените в гореописаното дворно място обекти и
с всички подобрения, приращения и насаждения no/в гореописаните недвижими имоти.
Сочат, че праводателят им по горепосочения НА придобил имота по силата на договор за
добр.делба №175/04.03.2015г., за което му бил издаден КНА №176/04.03.2015г., като имотът
от 40 и повече години се владеел и ползвал в тези граници от тях и праводателя им.
Поддържат, че за процесната спорна реална част от описаното дв.място /за която ищците
притежавали документ за собственост/ ответниците също имали титул за собственост – НА
№ 153/25.08.2009г., пораждащо пр.спор между страните по отношение на процесните 73
кв.м. , представляващи реална част от имота на ищците, служеща за осигуряване на достъп
от техния двор до улицата. Твърдят, че единствено те осъществявали достъп до спорното
място, ответниците нямали такъв и не упражнявали фактическа власт върху същото, което
не било заградено от ответниците, а граничело с оградата, ограждаща имота на последните.
Молят да се приеме за установено, че ищците са собственици на посочените 73/485 кв.м.
реална част от имота на ищците, при граници на реалната част: от изтoк — улица; от запад
— част от двора на М. Р. К. и Х. А. К.; от север — двор на Х. Е. М. и юг - двора на С. Л. Х.
и Х. С. Х., както и ведно с всички подобрения, приращения и насаждения no/в
гореописаната реална част, при граници на дв.място: от две страни - път; имотите на Х. Е.
М., Д. Х. Х., С. Л. Х., А. М. Ю. и М. М. Ю.. Моли за отмяна на НА № 153/25.08.2009г. по чл.
537, ал.2 ГПК съобразно уважената част от иска, претендирайки разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Намират иска за недопустим, излагайки
пространни доводи в ОИМ. Евентуално го считат за неоснователен. Поддържа, че ищците не
разполагат с годно правно производно основание за процесната реална част от имота, че
1
същите не са я придобили по давност, както и че същата е собственост на ответниците,
молейки за отхвърляне на иска. Претентират разноски.
От събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна се
установява следното: Видно от представените доказателства /НА № 188/23.06.2020г./
ищците се легитимират като съсобственици на дворно място в режи на СИО /гр.брак от
03.05.1992г. – л. 13 от делото/, цялото с площ от 485 кв.м., находящо се в ***, което село
няма изработен и утвърден устройствен план, при граници и съседи на дворното място: от
две страни - път; имотите на: Х. Е. М., Д. Х. Х., С. Л. Х., А. М. Ю. и М. М. Ю., ведно с
построените в гореописаното дворно място обекти и с всички подобрения, приращения и
насаждения no/в гореописаните недвижими имоти. Имотът ищците са придобили от
продавача по сделката, чиято собственост се установява от представения договор за
добр.делба №175/2015г. и КНА № 176/04.03.2015г /л.7-10 от делото/.
Видно от представените писмени доказателства /КНА № 153/25.08.2009г./ ответниците
се легитимират като съсобственици на дворно място с площ от 327 кв.м., съставляващо
неурегулиран поземлен имот, находящо се в ***, обл. Бургас, за което село няма одобрен
регулационен и подробен устройствен план, ведно с построената в имота масивна жилищна
сграда с площ от 92 кв.м., при граници: улица и имотите на Х. Е. М., Е. Х. М. и А. М. Ю..
Разпитани по делото като свидетели са З.Х. – сестра на ищеца и Ю.Н. – племенник на
ответника, ценени съгласно чл. 172 ГПК. Свидетелката З.Х. сочи, че ищецът придобил
процесния имот през 2020г., като преди това същият бил на сина й, който го придобил от
свекър й Е., а последният го стопанисвал и живял там от 36 години. Дава показания, че
спорното място винаги било част от този имот, който се ползвал винаги в същите граници,
както и че от двете страни на имота имало път. Между имотите на страните имало бетонова
ограда, изградена от ответника преди около 40 години. Процесното мятсо било с дължина
около 10м. /дълго и тясно/ от двете страни имало ограда, като се ползвало за път /сега го
ползвал ищеца/, а ответникът никога не идвал и не ползвал мястото, в което имало навес за
дърва, банциг и тоалетна. Свидетелят Ю.Н. дава показания, че ответникът живеел в своя
имот от 1981г., когато нямало ограда между имотите на страните, а същата била изградена
от него, за да не влиза вода в имота. Сочи, че ответникът имал нот.акт за процесното място,
където паркирал стария си автомобил преди време. Ответникът позволявал на Е. да минава
през процесната част, където С. имал навес и го ползвал. Спорната част представлявала
пътека, дълга и тясна, и имала излаз на улицата чрез порта.
По възлагане от ищеца М.К. е извършено геодезическо заснемане от правоспособно
лице на имотите на страните, за което е изготвена комбинирана скица, в която имотът на
ищците е очертан по граници, като е посочено че площта му по заснета ограда е 434кв.м.
Съгласно основното заключение на ВЛ С. по СТЕ площта на дв.място, ползвано от
ищците, е 435 кв.м. /уточнение на ВЛ в о.с.з. от 7.5.24г./, а на дв.място, ползвано от
ответниците е 278 кв.м. ВЛ е посочило, че процесната реална част е с площ от 73 кв.м. и
според експерта представлява част от двора на ищците. ВЛ е дало заключение, че в спорната
част има дървен навес за държа и селскостопански инвентар, които се ползват от ищците.
Съгласно заключението няма пряк достъп до спорното място от двора на ответниците, като
по границите между имотите на страните има изградени огради /бетон и мрежа/, като ВЛ е
описало оградите в имотите на страните и спорната реална част. В о.с.з. ВЛ е посочило, че е
измерило и заснело на място имотите на страните, прилагайки геодезическото им
заснемане. Вл е разяснило, че имота на ответниците е затворен с огради от всичките си
страни, както и че към процесните 73 кв.м. може да се влезе откъм улицата и от дв.място на
ищците. По делото е прието и допълнителното заключение на ВЛ С. по СТЕ, към което е
изготвена и геодезическо заснемане, което заключение заедно с основното са неоспорени от
страните и съдът кредитира като компетентно и обективно изготвени. В о.с.з. от 7.5.24г. ВЛ
е разяснило, че имотите на страните в миналото са били част от един общ имот, който е имал
2
единствено достъп до улицата на изток от него, както и че от запад в имота на ищците може
да се влезе само пеша, но не и с автомобил.
Съдът намира предявеният иск за допустим. Не е налице хипотеза на приложение на чл.
126 ГПК, както твърди пълномощника на ответниците в ОИМ. При негаторния иск за
собственост по чл.109 ЗС предмет на делото не става правото на собственост върху имота
на ищеца. Правото на собственост върху имота има значение за основателността на
негаторния иск, но въпроса остава вън от предмета на делото (по него съдът се произнася
само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по него не се
формира сила на пресъдено нещо (съгласно мотивите към т.1 от ТР № 4/6.11.2017 г. на ВКС,
ОСГК). В Р. № 1/28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2015 г., II г. о., също е прието, че
спорът за установяването на принадлежността на правото на собственост не може да се
приеме, че е част от предмета на иска по чл. 109 ЗС. Защитата на правото на собственост с
иска по чл. 109 ЗС касае безспорно установената собственост, поради което са възможни
различни хипотези ако защитата на ответника касае и оспорване и принадлежността на
правото на собственост - от обективни съединяване на искове, до спиране на делото по чл.
109 ЗС до приключване на висящ спор в производство по чл. 124, ал. 1 ГПК, респ. чл. 108
ЗС за собствеността. При тези мотиви бе спряно и производството по гр.д. №99/23г. по
описа на съда, т.к. в случая всяка от страните по делото твърди, че спорната реална част
представлява част от имота на съответната страна, т.е. че е нейна собственост.
Съгласно мотивите на ТР № 11/2013г., ОСГК на ВКС, когато и двете страни в правния
спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било
констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест
при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна
следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание. Съдът намира, че в случая правото на собственост на
ищците върху процесната реална част е доказано главно и пълно , като не са оспорени и
правата на праводателя на ищците, очертани по граници и площ в съответните им
доказателствени актове, установяващи, че процесната реална част е част от имота на
праводателите на ищците и съответно от имота на ищците предвид вещно-
прехвърлителното действие на договора за продажба, сключен с праводателите през 2020г.
Идентифицираното местоположение на процесната реална част като част от имота на
ищците по неоспореното по реда на чл.200, ал.3 ГПК заключение на СТЕ, съответстващо на
това по геодезическото заснемане, индивидуализира имота, както и спорната реална част
като част от него, с оглед границите им. Беспорно с оглед заключението на ВЛ, писмените
доказателства и свид.показания на З.Х. е доказано правото на собственост на ищците върху
процесната реална част от имота, което обуславя правомощие на съда да уважи иска. Извод
в обратна насока не може да се направи с оглед свид.поазания на Ю.Н. предвид, че същите
се явяват изолирани и неподкрепящи се от останалите доказателства, а и не установяват, че
процесната реална част от придобита по давност от ответниците, респ. не са в състояние да
установят фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание на ответниците върху спорната реална част от имота.
При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да
се възложат направените по делото разноски от ищците в общ размер на 1300 лв., от които
50 лв. ДТ, 1 000 лв. - платено адв.възнаграждение и 250 лв. – депозит за СТЕ.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците С. Л. Х., ЕГН
**********, и Х. С. Х., ЕГН **********, двамата чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***, че ищците
3
М. Р. К., ЕГН **********, и Х. А. К.,ЕГН **********, двамата чрез адв. Т.Х., съд. адрес:
***, са собственици на площ от 73 кв. м., представляваща реална част от следния имот на
ищците: дворно място, цялото с площ от 485 кв.м., находящо се в ***, което село няма
изработен и утвърден устройствен план, при граници и съседи на дворното място: от две
страни - път; имотите на: Х. Е. М., Д. Х. Х., С. Л. Х., А. М. Ю. и М. М. Ю., при граници на
реалната част: от изтoк — улица; от запад — част от двора на М. Р. К. и Х. А. К.; от север —
двор на Х. Е. М. и юг - двора на С. Л. Х. и Х. С. Х..
ОБЯВЯВА геодезическата снимка към заключението на ВЛ С., приложена на л. 125 от
делото, за неразделна част от решението.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4