Решение по в. гр. дело №714/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   05.05.2021г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 714 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 264361 от 04.11.2019г. по гр.д. № 5678/2016г. Софийски районен съд, 68 състав признал за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Н.С.“ ЕАД, ЕИК*******, дължи на „О. – 7“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 16 732.80 лв., представляваща неплатената част от сбора от месечни възнаграждения с включен ДДС за осъществена от дружеството-ищец охрана на язовир „Ястребино“ през периода от 01.09.2012г. до 30.04.2013г., за които са издадени шест броя констативни протоколи и фактури с № 1650/04.10.2012г., № 1659/02.11.2012г., № 1729/01.02.2013г., № 1755/01.03.2013г., № 1784/01.04.2013г. и № 1787/07.05.2013г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.10.2015г., до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 65283/2015г. по описа на СРС, 68 състав, и отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 22 310.40 лв. и за месечните възнаграждения за осъществена охрана на язовир „Ястребино“ по фактури № 1685/03.12.2012г. и № 1711/02.01.2013г. Съобразно  изхода на спора са разпределен разноските за заповедното и за исковото производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Н.С.“ ЕАД, който го обжалва в частта, с която искът е уважен, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Между страните нямало сключен договор за охрана, не било установено наличие на валидно облигационно правоотношение, а описаните в исковата молба констативни протоколи за доказване на точното изпълнение на услугата дори не били представени по делото. Сама по себе си фактурата не била основание за плащане и не удостоверявала извършването на работата от изпълнителя и нейното приемане от възложителя. Осчетоводяването на даден документ не съставлявало извънсъдебно признание на вземането. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ОМЕГА – 7“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

След частично прекратяване на производството и допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 22 310.40 лв., представляваща сбор от неплатени месечни възнаграждения с включен ДДС за осъществена от дружеството - ищец охрана на язовир „Ястребино“ в периода 01.09.2012г. - 30.04.2013г., за което са издадени осем бр. констативни протоколи и осем бр. фактури с № 1650/04.10.2012г., № 1659/02.11.2012г., № 1685/03.12.2012г., № 1711/02.01.2013г., № 1729/01.02.2013г., № 1755/01.03.2013г., № 1784/01.04.2013г. и № 1787/07.05.2013г., всяка фактура на стойност 2 788.80 лв. с ДДС. Претендирана е и законната лихва върху главницата от предявяване на иска/подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 27.10.2015г. до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 65283/2015г. по описа на СРС, 68 състав.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск като недопустим, евентуално – неоснователен с възражения, част от които се поддържат и във въззивната жалба. Искал е от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Възражението срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковата молба – в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и установителният иск е допустим. Настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата доводи е правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е започнал да извършва дейност по охраната на язовир „Ястребино“ по силата на сключен с Изпълнителната агенция по хидромелиорации договор № РД-26-194/29.10.2008г., след проведена обществена поръчка. След изтичане на срока на договора на 01.11.2010г. ищецът е продължил да извършва охраната на язовира, без да е проведена нова обществена поръчка и сключен нов договор за охрана въз основа на нея. След закриване на Изпълнителната агенция по хидромелиорации, чиито правоприемник е МЗХ, със заповед № РД-09-161/17.03.2011г. на министъра на земеделието и храните дейностите по стопанисването, поддръжката, експлоатацията, опазването и мониторинга на няколко язовира, вкл. на процесния язовир „Ястребино“, са възложени на ответника „Н.с.“ ЕАД. Че ищецът е продължил да осъществява денонощната охрана на процесния язовир се установява и от приетата и неоспорена спогодба № Д-53-94/12.04.2012г., с която ответникът е признал задълженията си за плащане на възнаграждения на ищеца за периода 14.07.2011г. – 31.03.2012г.

Приети по делото и неоспорени от ответника са осем броя двустранно подписани констативни протоколи - от 01.10.2012г., 01.11.2012г., 03.12.2012г., 02.01.2013г., 01.02.2013г., 01.03.2013г., 01.04.2013г. и 07.05.2013г., удостоверяващи извършената от ищеца охрана на язовир „Ястребино“ в процесния период от 01.09.2012г. до 30.04.2013г.

Приети по делото са и осем броя фактури с № 1650/04.10.2012г., № 1659/02.11.2012г., № 1685/03.12.2012г., № 1711/02.01.2013г., № 1729/01.02.2013г., № 1755/01.03.2013г., № 1784/01.04.2013г. и № 1787/07.05.2013г., издадени от ищеца за месечните възнаграждения за извършената храна в процесния период, всяка на стойност 2 788.80 лв. с ДДС и на обща стойност 22 310.40 лв. с ДДС.

От приетото в първата инстанция заключение на ССЕ, което не е оспорено от ответника се установява, че фактурите са осчетоводени от ответното дружество по сметка 401 - Доставчици, по тях е начислен ДДС по сметка 4531 и са включени в Дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит, като са подадени справки-декларации по ЗДДС. Съгласно заключението, в счетоводството на ответника (което е редовно водено, за разлика от това на ищеца) по две от процесните фактури - № 1685/03.12.2012г. и № 1711/02.01.2013г., са отразени плащания от по 2 788.80 лв., при което дължимата от ответника сума по останалите неплатени шест фактури  е 16 732.80 лв.

От правна страна: Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между възложителя и изпълнителя относно съществените елементи на изработката – възложена работа и дължимо възнаграждение, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили договора чрез съставена за целта фактура, последната съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения (без да е условие за действителността му), доколкото в самата фактура фигурира описание на възложената работа, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч реквизити, това не се отразява на правната й характеристика на частен свидетелстващ документ по смисъла на ГПК, с материалната доказателствена сила на който съдът не е обвързан. Затова при направено оспорване на верността на съставената фактура решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото, вкл. заявено от оспорващия я извънсъдебно признание за същите. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупките по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 92/07.09.2011г. по т.д. № 478/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 30/08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г. на ВКС, І ТО, решение № 23/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 46/27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г. на ВКС, решение № 32/22.02.2010г. по т.д. № 588/2009г. на ВКС, решение № 109/07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 47/08.04.2013г. по т.д. № 137/2012г. на ВКС, ІІ ТО и др.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – фактури с посочена в тях извършена работа за конкретен период и дължимо възнаграждение, приемане на работата от представител на възложителя с констативен протокол за съответния период и извънсъдебно признание на задълженията от ответника с факта на осчетоводяване на издадените от ищеца фактури, се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по неформален договор за охрана на процесния язовир. При доказателствена тежест за ответника съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал плащане по шест от процесните осем бр. фактури, поради което искът е основателен до размер от 16 732.80 лв., както е приел и районният съд.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящото производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 1 100 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от 19.12.2019г.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 264361 от 04.11.2019г., постановено по гр.д. № 5678/2016г. на Софийски районен съд, 68 състав в обжалваната част, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че  „Н.С.“ ЕАД, ЕИК*******, дължи на „О. – 7“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 16 732.80 лв., представляваща неплатената част от сбора от месечни възнаграждения с включен ДДС за осъществена от дружеството - ищец охрана на язовир „Ястребино“ през периода от 01.09.2012г. до 30.04.2013г., за които са издадени шест броя констативни протоколи и фактури № 1650/04.10.2012г., № 1659/02.11.2012г., № 1729/01.02.2013г., № 1755/01.03.2013г., № 1784/01.04.2013г. и № 1787/07.05.2013г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.10.2015г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „.О.– 7“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща разноски за въззивното производство.

В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 5678/2016г. на Софийски районен съд, 68 състав е влязло в сила.

          Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                  

 

 

 

 

                                                                                   2.