Р Е Ш Е Н И Е № 1527
29.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15698/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на Г.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
депозирана против А.С.С., ЕГН**********,*** .
Според изложеното, между страните имало договор от месец май
2015г , с които ответникът закупил от ищеца (земеделски производител) лозови
пръчки за засаждане под формата на
посадки – незавършен (ненапълно подготвен за засаждане ) лозов посадъчен материал. Договорено било, ответникът да получи общо 19
броя кафези със присадки - парафиниран, четкан от трици и закален на водна баня
, но полуготов лозов материал, при цена на кафез от 260 лева, или общо 4940
лева. Стоката била предадена на ответника, веднъж – 4 кафеза , втори път – 15
кафеза , но цената останала неплатена,
въпреки неколкократните покани. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да осъди С.
да заплати на ищеца сума от 4940 лева (
19 кафеза по 260 лева всеки) , ведно със законовата лихва от датата на
подаването на исковата молба – 30.09.2019г до окончателното изплащане на
вземането , както и разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете. Не отрича
съществуването на договор , но твърди различни факти – броя на кафезите бил 12
( вместо 19 ), не всички били пълни , при което цената била определена не на
брой кафези, а на брой пръчки, по 0.30 лева на
пръчка.Твърди, че уговорката между страните била не той да получи
собствен на Б. лозов материал, а да му направи годен за засаждане материал от
донесени от ответника пръчки , но с присадки ( калеми ) на ищеца. С. получил около 6000 броя, при обща цена от
1800 лева, като се твърди, че тя е
изцяло платена. На следващо място, прави се възражение за съществени
недостатъци на продадената стока, тъй като всички доставени от ищеца присадки изсъхнали изцяло до края на
2015г. Моли се иска да бъде отхвърлен и
да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Допустим осъдителен иск с правно основание
чл. 200 във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.
По същество, съдът съобрази следното :
Съществуването на договора между страните не
е спорно, а и съдът го приема за доказано - свидетелските показания на всички
свидетели са еднопосочни в това отношение; предвид твърденията за стойността на договора ( под 5000 лева ) ,
отсъства процесуална забрана сключването
му да се доказва чрез свидетелски показания, а и никоя от страните не твърди
специална форма на договора.
Спори се обаче по вида на стоката - дали се
касае за пръчки , предоставени от С. на Б., които последният е трябвало да
облагороди със собствени калеми, или пък са поръчани изцяло подготвени от Б.
негови лозови пръчки и калеми. Съдът кредитира показанията на свид. В.К. ,
според която , имало е предоставени от С. пръчки , които да бъдат облагородени
, но те са били негодни, и това е наложило да се ползват други такива „от
маточника на Г.“; съдът кредитира
нейните показания незвисимо от факта , че тя полага труд при ищеца, тъй като
показанията й са логични и последователни. Спорно е и количеството на доставеното – дали
се касае за 19 кафеза , или за 6000 бройки , като и в тази насока съдът
кредитира показанията на свид. К., според които, С. е взел „19 кафеза на два
пъти „ ; така твърди и свид. К. , внук на ищеца, и макар неговите показания да
се оценяват в светлината на чл. 176
от ГПК , те се кредитират, тъй като са еднопосочни с тези на свид. К.. Затова
съдът приема , че между страните има договор за продажба на 19 бр. кафези с
лозови пръчки на продавача, на обща стойност от 4940 лева.
Отново от свидетелските показания на
свидетелите К. и К. се установява, че С.
е натоварил стоката; за него
следователно е възникнало облигационното задължение да плати цената.
Плащането на цената по договора
е факт, който следваше да бъде доказан от ответника, който го твърди и черпи права от него. Свидетелят С.С. твърди такова
плащане, но показанията му остават изолирани -
от останалите доказателства по делото такова плащане не личи , съставяне
на документ ( разписка ) за плащането не се твърди , а и свидетелят не е
очевидец на предаването на парите, той предава думи на ответника. На следващо
място, свид. С. е син на ответника , и затова съдът и на основанието по чл. 176
от ГПК не кредитира показанията му като достоверни.
По възражението за негодност
на доставеното:
Най – напред, следва да се
отбележи , че договорът за продажба между страните няма за предмет напълно
готови за засаждане лозови пръчки (калеми), съобразно показанията на
свидетелите К. и К. – според същите, ответникът приел да му бъдат доставени
облагородени, но неготови пръчки и той сам да поеме отговорността за
последващото развитие на материала , като в замяна на това, цената на брой
пръчка била значително редуцирана. При задължение за предаване на вещ,
определена само по рода си , по принцип продавача дължи предаването на вещ с
поне средно качество ( чл. 64 от Закона за задълженията и договорите), но тази норма е диспозитивна,
страните могат да се отклонят от изискванията за качество и са го направили. Оттам, при тази уговорка
между страните, отговорността на Б. за недостатъци не може да бъде ангажирана
на основанието по 193 от ЗЗД, тъй като отклонението от обичайното качество (
респ., негодността за обикновеното потребление) е изначално договорено между
страните и купувачът не е направил възражения за
недостатъци по реда на чл. 194 от същия закон.
При липса на такива възражения в срок, следва да се приеме , че вещите
са доставени без отклонение от договореното им качество. Свидетелят П.
коментира, че пръчките са били негодни , тъй като никоя от тях не се е „хванала„,
тоест, въпреки засаждането им не е започнал процес по вкореняване и растеж на
лоза. Съдът кредитира неговите показания, но въпреки тях не може да се ангажира
отговорност на продавача за недостатъци , тъй като не е ясна причината за
това.
Съдът намери иска да е
основателен.
Разноските по делото се понасят
от ответника, в пълен размер. Няма как
да се сподели възражението му за прекомерност на договорения от ищеца хонорар
на адвокат, тъй като предвид цената на иска, минималният такъв е надхвърлен незначително,
а искът има ако не правна, то фактическа сложност с оглед множеството спорни
факти.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Осъжда А.С.С., ЕГН**********,***
, да заплати на Г.С.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 4940 лева – цена
на продаден по договор от май 2015г ненапълно подготвен за засаждане
лозов посадъчен материал, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
30.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда А.С.С., ЕГН**********,*** , да
заплати на Г.С.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 832.60 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД