№ 1150
гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720103885 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ИЗИ Финанс“ ЕООД с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А. Г., срещу
Л. Т. Д., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 70 лева – главница, частичен иск
от вноска за главница в общ размер от 333.33 лева с падежна дата 20.02.2022
г. по договор за кредит № 367001/22.12.2021 г., сключен между ищеца като
заемодател и ответника като заемополучател и сумата от 30 лева –
възнаградителна лихва, частичен иск от вноска за възнаградителна лихва в
общ размер от 66 лева за период от 22.12.2021 г. до 21.01.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „ИЗИ
Финанс“ ЕООД и ответницата договор за кредит с № 367001/22.12.2021 г.
Уточнява се, че ответникът бил образувал друго дело срещу ищеца по иск с
правно основание чл. 124, ал. 3 от ГПК по повод същия договор за кредит с №
367001/22.12.2021 г. като искал да се признае за установено, че не дължи
суми по сделката. Доколкото обаче самият ответник бил в неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит ищецът счита, че с признаване на
вземанията му по настоящото дело в негова полза би възникнало право на
прихващане, откъдето и извежда правния си интерес.
Твърди се, че процесният договор за кредит с № 367001/22.12.2021 г.
1
бил сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/ - при спазване на разпоредбите на същия, както и на
ЗПК и ЗЗП, като потребителят бил запознат със съдържанието на договора,
общите условия към него, както и задълженията си и приел доброволно да
сключи сделката при съответните условия. В хода на сключване на договора
ответникът изпълнил надлежно установената от заемодателя процедура като
предоставил на последния лични данни и документ за самоличност. От своя
страна между заемодател и заемополучател протекла и кореспонденция по
телефон, в хода на която били уточнени допълнителни условия по договора.
Така въз основа на сключения договор заемодателят отпуснал на ответника
кредит в размер на 2000 лева – чрез превеждане на сумата по сметка на
ответника в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Съгласно условията по
договора сумата следвало да бъде върната на шест ежемесечни вноски
съгласно погасителен план в периода от 21.01.2022 г. до 20.06.2022 г.
Годишният лихвен процент /ГЛП/ по договора възлизал на 40.15 %, а
годишният процент на разходите /ГПР/ - на 48.44 %. При тези условия била
уговорена и договорна лихва в размер на 230.94 лева. Ответникът обаче така
и не заплатил никакви суми по договора за кредит до датата на исковата
молба. Поради това и ищецът претендира чрез частичен иск заплащане на
първата вноска с падеж 21.01.2022 г. и общ размер от 399.33 лева, от които
333.33 лева главница и 66 лева договорна лихва – като иска заплащане на 70
лева частично от главницата и на 30 лева частично от лихвата.
С исковата молба са представени: договор за кредит с №
367001/22.12.2021 г. и ОУ към него, платежни нареждания, кореспонденция с
потребителя, компакт диск, удостоверение за банкова сметка и копие от
лична карта.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото Л. Т. Д., чрез процесуалния му представител адв. Д. М., е постъпил
писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими
евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че исковата молба била
нередовна, доколкото не съдържала посочване на банкова сметка на ищеца,
по която ответникът може да заплати претендираните суми. На следващо
място се излагат подробни доводи, че предявяването на настоящата искова
молба представлявала злоупотреба с право, доколкото целият размер на
кредита бил с настъпил падеж, но въпреки това се предявявал частичен иск и
то само за част от едва вноска. Чрез подробно разделяне на дълга ответникът
счита, че ищецът иска да го натовари единствено с разноски, като така
злоупотребява със законово регламентираното право на частичен иск.
По отношение на основателността се твърди, че действително между
страните бил сключен процесният договор като ответникът получил и усвоил
сумата от 2000 лева по своя банкова сметка. Излагат се подробни доводи
обаче, че процесният договор бил нищожен поради нарушение на множество
разпоредби на ЗПК – а именно чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12,
ал. 1, т. 7-9. Твърди се, че неправомерно в ГПР не били включени
допълнителни задължения като неустойка за непредоставяне на обезпечение.
2
Посочва се, че така ГПР надвишавал законовия размер, а освен това не
ставало ясно и как е формиран. Излагат се подробни доводи и че ГЛП бил
прекомерен и отново не било ясно как е формиран. Предвид изводите си за
недействителност на договора ответникът счита, че дължи връщане
единствено на главницата по същия евентуално с обезщетение за забава. С
тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., ищецът не изпраща
свой процесуален представител. Изразява писмено становище, че договорът
за кредит бил валиден, а ответникът усвоил сумите по него. Независимо от
това ответникът не заплатил задълженията си по кредита.
Ответникът Л. Т. Д. също не изпраща свой представител в съдебно
заседание. Изразява писмено становище за прекратяване на делото поради
недопустимост на исковете, евентуално за отхвърлянето им като
неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за предоставяне на кредит №
367001/22.12.2021 г. с погасителен план към него се установява, че на
22.12.2021 г. между ищеца „ИЗИ Финанс“ ЕООД като заемодател и ответника
като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните
параметри: сума на кредита: 2000 лева, срок на кредита 180 дни – при шест
месечни вноски с падеж на първа вноска 21.01.2022 г. и с падеж на последна
вноска – 20.06.2022 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 48.44 % и
фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.15 % годишно /0.11 % на ден/.
При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 2230.94 лева
при ежемесечна погасителна вноска в различен, но намаляващ размер – като в
погасителния план е посочено каква част от главницата съответно от лихвата
се погасява с всяка вноска.
По договора е уговорен и втори погасителен план – при начисляване на
неустойка съгласно чл. 3 от договора. Посочената неустойка възлиза на
587.82 лева и съгласно втория погасителен план отново е разсрочена на шест
месечни вноски – отново с намаляващ размер на вноската като е посочено
каква част от задължението за главница, договорна лихва и неустойка
погасява всяка вноска.
Страните не спорят, че договорът е сключен чрез използване на
средствата за комуникация от разстояние и съгласно Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, поради което и не носи
подписите на заемодател и заемополучател. Липсва спор, а и от представено
по делото платежно нареждане се установява, че сумата от 2000 лева е
преведена на заемополучателя на 22.12.2021 г. по негова лична сметка в
„Райфайзенбанк /България/“ АД.
На последно място, видно от заповед № 3003/20.09.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5029/2022 г. и служебна
3
справка по гр.д. № 3120 от 2022 г. на РС Перник /където претенцията е
заявена като насрещен иск с молба с вх. № 13700/04.07.2022 г. от ответника
по главния иск и ищец по насрещния „ИЗИ Финанс“ ЕООД / ищецът е
предявил три частични претенции – по ч.гр.д. № 5029/2022 г. за сумата от 50
лева – главница, частичен иск от вноска за главница в общ размер от 333.33
лева с падежна дата 20.01.2022 г. по договор за кредит № 367001/22.12.2021 г.
и по гр.д. № 3120 от 2022 г.- идентична с частичните претенции по
настоящото – а именно 70 лева – главница, частичен иск от вноска за
главница в общ размер от 333.33 лева с падежна дата 20.02.2022 г. по договор
за кредит № 367001/22.12.2021 г. и сумата от 30 лева – възнаградителна
лихва, частичен иск от вноска за възнаградителна лихва в общ размер от 66
лева за период от 22.12.2021 г. до 21.01.2022 г.
Между страните не се спори и че към момента заемополучателят не е
заплатил никакви суми в изпълнение на задълженията си по кредита.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца част от
задълженията си по договор за кредит № 367001/22.12.2021 г.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. В тежест на ищеца е да установи, че
между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за
комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на
паричните средства.
В настоящия случай съдът намира, че исковите претенции за
основателни, както за главница, така и за договорна лихва. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че не са налице твърдените от ответника
основания за недействителност на договора за кредит, като съображенията за
това са следните:
За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е
допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
4
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова
услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и
че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85
от 2017 г. /.
В конкретния случай липсва спор, че ответникът е получил заемната
сума от 2000 лева. От поведението на същия не може да се заключи, че е
оспорвал действителността на изявлението, поради което не може да се
позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече
ответникът е оспорил отделни клаузи от договора чрез предявяване на иск по
гр.д. № 3120 от 2022 г. на РС Перник, от което следва извода, че е била
запознат с неговото съдържание. Съгласно същото му е отпусната в заем
сумата от 2000 лева. В тази връзка и в договора е посочено, че ответникът е
следвало да върне сумата от общо 2230.94 лева, включваща главница и
договорна лихва. Вноските са били уговорени общо шест на брой – като
първата вноска е била 399.33 лева с падеж 21.01.2022 г. и сумата покрива
333.33 лева главница и 66 лева договорна лихва. Втората вноска е била
уговорена на 388.31 лева при падеж на 20.02.2022 г. и покрива отново 333.33
лева главница и 54.98 лева договорна лихва и т.н. В договора са упоменати и
ГПР и ГЛП. Поради това и съдът приема, че от съдържанието на договора на
ответника е било напълно ясно, че следва да върне сумата от 2230.94 лева,
състояща се от 2000 лева главница и 230.94 лева – договорна лихва. В тази
връзка и ГПР от 48.44 % кореспондира на договорна лихва от 230.94 лева,
което не я прави прекомерна.
По делото са налице и технически записи, от които се установява по
безспорен начин, че на ответника са връчени: договора за кредит, с
приложенията и ОУ към него, както и стандартния европейки формуляр.
Поради това и следва извод, че ответникът е бил запознат със съдържанието
на посочените документи. Съответните записи не са оспорени от ответника, а
в същите са вписани и достатъчно негови лични данни, от където да се
заключи, че се касае именно до процесния договор. Преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 от
5
ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за сключване на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят
следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че
приема направеното от доставчика предложение, което следва да се докаже
именно от доставчика.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 70/ 19.02.2014
г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП – за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В
конкретния случай, ищецът е ангажирал доказателства за съставянето на
електронни документи, от които да се установи по категоричен начин
сключването на договора за кредит от разстояние. Поради това и доколкото
липсва нарушение на разпоредбите на чл. 11 от ЗПК настоящият състав
приема сключения договор за кредит за валиден.
Кредитът е усвоен от ответника, доколкото сумата му е предадена, за
което е налице платежно нареждане като същото не е оспорено. Предвид
погасителния план и датата на първата процесна вноска – 21.01.2022 г., а и на
последната – 20.06.2022 г. съдът счита, че е настъпил падежът на всички
вноски по кредита, поради което не е налице предсрочна изискуемост.
С оглед горното исковата претенция за главница съдът намира за
основателна за претендирания размер от 70 лева – частичен иск от първата
вноска по главницата от 333.33 лева.
Основателна е и претенцията за договорна лихва в размер на 30 лева –
отново частична от пълния размер на първата вноска за лихва, възлизаща на
66 лева.
Исковите претенции не са недопустими, доколкото кореспондират с
претенциите, заявени по ч.гр.д. № 5029/2022 г. и по гр.д. № 3120 от 2022 г. на
РС Перник
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни, като такива предвид
изхода на делото се дължат само на ищцовата страна.
Ищецът претендира разноски – в общ размер от 425 лева, от които 50
6
лева държавна такса в настоящото производство, 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение в настоящото дело, 25 лева – държавна такса в заповедното
производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение отново в
заповедното производство. Посочените претенции за разноски в заповедно
производство обаче са изначално неоснователни, защото настоящите искове
са осъдителни и няма никакви данни за образувани заповедни дела / ч.гр.д. №
5029/2022 г. на РС Перник е относно друга вноска от договора за кредит/.
Съдът обаче намира, че на ищеца не се дължат и разноски за
юрисконсулт, дори в минималния размер от 100 лева. Това е така, доколкото
видно от фактическата обстановка по настоящото дело ищецът е предявил
множество частични искове срещу ответника – като всеки иск е за много
малка сума. Така ищецът е „разделил“ претенциите си на множество части с
оглед недобросъвестно обременяване на ответника с разноски. Подобно
поведение според съда представлява злоупотреба с правото на частичен иск и
не следва да бъде толерирано. Поради това и на ищеца не се следват разноски
за процесуално представителство.
В полза на ищеца следва да бъдат възложени единствено обективно
направените разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
Доколкото исковите претенции са основателни, а ответникът
действително не е заплатил никакви суми по кредита, то независимо, че
поведението на ищеца представлява злоупотреба с процесуални права, на
ответника също не се следват разноски за адвокат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Т. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ.
Столична, ул. П. № 24 и настоящ адрес /от 11.04.2022 г./ с. Д., ул.
*********** * ***** № 25 ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ Финанс“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Иван Вазов,
ул. Балша, № 17, ап. 1, следните суми: сумата от 70 лева – главница, частичен
иск от вноска за главница в общ размер от 333.33 лева с падежна дата
20.02.2022 г. по договор за кредит № 367001/22.12.2021 г., сключен между
ищеца „ИЗИ Финанс“ ЕООД като заемодател и ответника Л. Т. Д. като
заемополучател, и сумата от 30 лева – възнаградителна лихва, частичен иск
от вноска за възнаградителна лихва в общ размер от 66 лева за период от
22.12.2021 г. до 21.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2022 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Л. Т. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ.
Столична, ул. П. № 24 и настоящ адрес /от 11.04.2022 г./ с. Д., ул.
*********** * ***** № 25 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на „ИЗИ Финанс“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша, № 17, ап. 1 сумата от
общо 50 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство
7
за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8