№ 584
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 903831 от 14.09.2020г. постановено по гр.д. 144/2019г. по описа на ОС
Благоевград, ГО, е уважен иск с правно основание чл.240 и чл.86 ЗЗД, като К. Ц. С. е
осъдена да заплати в полза на А. А. Д., сумата от 48 700лв.(четиридесет и осем хиляди и
седемстотин лева) представляваща главница - невърнат заем по договор от 11.11.2011г.,
както и сумата от 324, 67лв.(триста двадесет и четири лева и 67ст.), представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 28.05.2019г. до 20.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 3 961лв. за разноски за първа инстанция.
Със същото решение е постановено да се изплати на двамата особени представители
на ответницата - адв. Б. К. К. и адв. Г. С .Д., възнаграждение общо в размер на 1991лв. (по
равно за всеки един от тях) от бюджета на ОС-Благоевград.
С определение № 903963 от 05.10.2020г. по гр.д. 144/2019г. по описа на ОС
Благоевград, съдът е осъдил К. Ц. С., да заплати по сметка на ОС-Благоевград разноските за
назначаване на особен представител на същата, които са в размер на 1991лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответницата по делото.
1
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от
ответницата по делото.
Жалбоподателят-ответник К. Ц. С., чрез назначените й особени представители,
оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенциите като
неоснователни. Посочва, че не е доказано пълно и главно, че процесната сума е била реално
предоставена в заем от страна на ищеца, сега въззиваем. Последният основава своята
претенция на основание договор за заем, сключен на 11.11.2011г., при който е извършено
единствено нотариално удостоверяване на подписите на страните, но не и на съдържанието.
От посочената в договора дата е видно, че процесният договор е сключен доста по - късно от
датите, на които ищецът твърди, че е предоставил посочените парични суми, като ищецът не
представя конкретни доказателства, от които да се изведе обоснован извод, че ответницата е
получила цитираните парични суми, както и че същите са релевантни към приложения
Договор за заем от 11.11.2011г.
На следващо място твърди, че са необосновани изводите на съда, че страните били
уговорили в договора, че същият служи за разписка за предаването на посочените в него
суми - 30 000 лв. и 18 700лв., тъй като такава уговорка в договора липсва. Твърди, че по
делото не се доказва предоставянето в заем на която и да е от двете процесни суми. В
настоящия случай в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и че е предадена въз основа на процесния
договор за заем от 11.11.2011г. Установяването на първото обстоятелство не освобождава
ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на
друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг,
да е извършил дарение на сумата и пр. На първо място представеното по делото банково
нареждане за кредитен превод от дата 23.07.2009г. за преведена сума в размер на 30 000
лева, не удостоверява получаването на сумата от ответницата К.С.. Това следва от
обстоятелството, че получател по превода, представен по делото се явява ЕТ Е. - К.С., но
няма ангажирани доказателства, че посочения в платежното ЕТ „Е. К.С.", е именно същото
лице К.С. - ответник по настоящото дело. Липсват каквито и да са данни по делото за
идентификация на процесния ЕТ, респ. кое е физическото лице, което извършва дейност под
това наименование. Отделно от това дори и от цитирания по делото Договор за заем от
11.11.2011г., не могат да се извлекат данни, които да сочат, че ответницата е извършвала
дейност като ЕТ. Отделно от горното, от представеното банково извлечение, не може да се
направи извод, че същото доказва задължение на ЕТ в размер на 30 000 лв., което да е
възникнало от заемен договор, тъй като основание за процесния превод, може да бъде и
конкретно изпълнение на ищеца Д. на негово старо задължение по договор за заем към
цитирания в платежното Едноличен търговец. На следващо място, относно втората
претендирана сума в размер на 18 700 лв., също счита за неправилни изводите на съда, че
предаването на сумата е доказано, доколкото по делото няма доказателства за нейното
реално предаване. В договорът не е посочено, че същият служи за разписка за предаването
2
на посочените в него суми, респ. такава уговорка в договора липсва, поради което не може
да се приеме като доказателство за предадената сума, а изрично в съдебно заседание,
представителят на ищеца заявява, че не разполагат с разписка за предадената сума в размер
на 18700лв. От друга страна твърди, с оглед гореизложеното и липсата на доказателства за
дължимост на претендираните суми, дори и да се приеме, че посочените от ищеца суми са
реално получени от ответницата, макар че липсват каквито и да е доказателства в тази
насока, то с оглед датите, на които се твърди, че са предоставени - 23.07.2009г. - 30 000 лева
и 12.01.2011r. - 18 700 лв., счита, че вземането за тях е погасено по давност, за което е
релевирано своевременно възражение. Предвид неоснователността на главната искова
претенция, за неоснователен и недоказан счита и иска за присъждане на мораторна лихва
върху главницата в размер на 324,67 лв., за периода 28.05.2019г. до 20.06. 2019г. Претендира
разноските.
Що се отнася до определението за разноските, твърди, че действително, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски, като сумите се присъждат в полза на съда. Доколкото
обаче решението е предмет на въззивно обжалване и липсва окончателен, влязъл в сила
съдебен акт, то и постановеното определение е преждевременно и като такова същото
следва да се отмени.
Въззиваемата страна А. А. Д. не изразява становище в писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл.79 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът А.Д. твърди, че е сключил с К.С. писмен договор за заем на 11.11.2011 г.
Сочи, че е превел в полза на последната сумата от 30 000 лева по банков път на 23.07.2009 г.
и е предал в брой сумата от 18 700 лева на 12.01.2011г. Твърди, че по този начин е изпълнил
задължението си по чл.2 от договора. Заемополучателката е поела задължение, съгласно чл.
3 от договора, да върне горепосочената сума в срок до три години от сключването му, т.е.
крайният срок за издължаване е бил 11.11.2014г. Твърди, че тази сума не е върната от
ответницата, поради което на 12.04.2019 г. е изпратена нотариална покана от нотариус с
район на действие РС-гр. Разлог, който нотариус при връчването е констатирал, че С. не се
намира на адреса за кореспонденция, посочен в договора. Ето защо поканата за плащане е
залепена на входната й врата на 13.05.2019г. и следва да се счита връчена след изтичане на
четиринадесетдневен срок, а именно на 28.05.2019г. Тъй като не е последвало плащане дори
след тази покана, претендира и обезщетение за забавана изпълнението на задължението от
28.05.2019г. до датата на предявяване на исковете 20.06.2019 г.
Претендира сумата от 48 700 лв. представляваща невърната главница по договор за
3
заем, ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на сумата от 324.64 лв. за периода
от 28.05.2019г. до 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.06.2019г. и направените по делото разноски.
Ответницата К. Ц. С., редовно призована по реда на чл.47 ГПК, чрез назначените й
особени представители, в лицето на адв. Б. К. К. и адв. Г. С .Д., оспорват фактическите
твърдения в ИМ, не заявяват конкретни фактически твърдения по спора, но считат, че е
изтекла общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за предоставените суми в
заем, съответно за 30 000 и 18 700 лева. Твърдят, че нотариалната покана не е надлежно
връчена на ответницата, поради обстоятелството, че не е открита на адреса, на който е
изпратена, както и че не е налице връзка между сключения писмен договор за заем и
платените преди него две суми съответно от 30 000 и 18 700 лева.
От фактическа страна се установява, че на 11.11.2011г. страните по делото са
сключили договор за заем с нотариална заверка на подписа, по силата на който А. А. Д.
е предоставил в полза на К. Ц. С. сумата от общо 48 700лв., за която сума изрично се
посочва, че заемодателят вече е предоставил на заемополучателя, на два транша - чрез
превод по банков път на 23.07.2009г. на сумата от 30 000лв., както и в брой на 12.01.2011г.
съответно сумата от 18 700лв.
Изрично е уговорена кпауза (чл.2 от договора), че към датата на подписване на
същия, заемната сума вече е била реално предадена на заемополучателя. Последната е поела
задължение да я върне в срок до три години от датата на сключването на договора т.е. с
краен падеж 11.11.2014. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните,
направена в деня на подписването му.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 23.07.2009г., съставено от
"Юробанк и Еф Джи България" АД, че наредителят А.Д. е захранил сметка на ЕТ "Е. - К.С."
на основание паричен заем със сумата от 30 000 лв.
С нотариална покана, адресирана до К. Ц. С., ищецът е поискал тя да изпълни
задълженията си по чл. 3/1/ от договора за заем от 11.11.2011 г., като му върне
предоставените й в заем суми от 30 000лв. на 23.07.2009г. и от 18 700лв. от 12.01.2011г.
Покана остава невръчена, видно от удостоверяването на нотариус Витанова с район на
действие PC Разлог, като са направени три посещения на адреса за връчване в рамките на 1
месец, но не е открит адресата, нито друго лице което да получи поканата. Затова на
28.05.2019г. е поставено уведомление по реда на чл.47 ГПК.
В чл.5 ал.3 от процесния договор е изрично предвидено, че ако
заемополучателката промени своя адрес и не уведоми за това заемателят, поканата
следва да се счита надлежно връчена на посочения в договора адрес.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
4
правна страна:
ОС е приел, че ищецът е доказал пълно и главно както основанието, така и
реалното предаване на процесната сума от него към ответницата, чрез банков превод
от 30 000 лв. от 23.07.2009г., както и извънсъдебно признание на неизгоден за
заемателката факт, обективирано в чл.2 от договора, съгласно която клауза сумата от
18 700 лв. е получена в брой на 12.01.2011г. /в тази част има характер на разписка/.
Направен е извод, че от този документ е налице яснота относно съществените условия
на договора за заем-страни, предмет и срок за изпълнение на поетото задължение, а
доколкото няма доказателства в тази насока т.е. за връщане на парите в пълен размер, е
прието за доказано, че въпросната сума не е платена т.е. искът е основателен.
Настоящата съдебна инстанция споделя горните правни изводи по следните
съображения:
На първо място съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на
договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото
задължение за връщане на паричната сума, т.е. ако заемателят се задължи да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият
елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент -
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва
вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне", а не "да даде" нещо.
При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема, обективиран чрез
подписване на договор, от значение е записаното и скрепеното с подпис свидетелстващо
изявление, че "заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата". В този смисъл е
практиката на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения № 235/2016 г. по гр. д.
№ 1362/2016 г. на ІV гр. отд. на ВКС, решение № 379/2013 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ІV
гр. отд. на ВКС. Константната практиката на ВКС, според която при наличие на различни
хипотези относно факта на плащане, не може от самия факт на предаването на сумата, при
липса на други данни, да се презюмира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е
положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари (хипотеза,
разгледана в решение № 218 от 14.02.2003 г.). При липса на други данни не може да се
презюмира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен
договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства.
По правило обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че
тя е получена от задълженото лице, не може да се цени като особен документ за вземането
по смисъла на чл.77 ал.2 ЗЗД. Тъй като тежестта да докаже съществуването на договора за
заем е за страната, която търси изпълнение по него /в случая заемодателят-ищец/, САС
намира за доказано наличието на договор за заем, сключен между страните по делото. В
случая по делото е доказано пълно и главно както предаването на паричните суми, т.е.
вторият елемент от фактическия състав на чл.240 ЗЗД, така и основанието, обективирано в
договора с нотариална заверка на подписите - че предаването е извършено въз основа на
сключен договор за заем между ищецът, в качеството му на заемодател и ответницата, в
качеството й на заемател.
По въпроса за преценката на признанието на неизгоден за страната факт и въпроса
5
дали е възможно съдът да основе решението си само на признанието, и да игнорира
останалите доказателства се споделя практиката, обективирана в Решение № 70/29.05.2013 г.
по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., както и в Решение № 262/02.11.2017 г. по гр. д. №
676/2017 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно които признанието на неизгоден за страната факт е
доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта на
доказване, освен ако този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване. Признанието се
преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото и съдът може да приеме, че
съответният факт се е осъществил само ако е това признание е установено чрез пълно
доказване.
Признанието на ответницата, обективирано в договора и подкрепено от извършения
преди това банков превод на сумата от 30 000 лв., при липсата на успешно проведено
оспорване, я обвързва, като доказва постигнатото в по-ранен момент съгласие и предаването
на сумата, тъй като споразумението служи като разписка само за 18 700 лв. т.е. за част от
заетата сума, т.е. доказва заемното правоотношение. От друга страна ответната страна,
чиято е доказателствената тежест, не е доказала въведените правоизключващи и
правоунищожаващи възражения. По съображения, че договорът за заем е реален договор -
т.е. предаването на сумата не е изпълнение на задължение по договора, а е действие по
сключване на самия договор, е прието, че свидетелските показания за установяването му -
предвид размера на заемната сума, който е над 5 000 лв., са недопустими по силата на чл.164
т.3 ГПК.
САС споделя горните изводи, тъй като договорът не е оспорен в преклузивните
срокове по чл.193 ГПК относно авторството - автентичността на подписа на ответника по
иска и като частен свидетелстващ документ се ползва с пълна материална доказателствена
сила и удостоверява факта, че изявлението за получаване на процесната сума, което се
съдържа в него, е направено от подписалата договора ответница по иска. Подписът на
получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на
определено основание, представлява изявление за получаване, според приетото в р. по гр. д.
№ 620/10 г. на ІV г.о. на ВКС. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне сумата или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическият му състав е предаването в собственост, а другият елемент- съгласието за
връщане. Фактическият състав на договора за заем е статичен, като е без значение кой
от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият
елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време
съгласието за връщане - р. по гр. д. № 171/12 г. на ІV г.о. на ВКС и по гр. д. № 2670/13 г.
на четвърто г.о. на ВКС.
При тълкуване на договора, на осн. чл.20 ЗЗД следва да се търси действителната
обща воля на страните. В настоящия случай, освен разписката в чл. 3 от договора, са налице
две изявления за задължението на заемателя „да върне“ получената сума в чл. 1 и 2 от
договора. Реалният елемент на договора, а именно получаването на паричната сума, се
удостоверява от заемателя с поемането на задължение „да върне“, а не „да даде“ нещо.
6
Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на парите ответник е да установи
отрицателния факт на неполучаването - р. по гр. д. № 2670/13 г. на четвърто г.о. на ВКС, по
гр. д. № 171/12 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Жалбоподателката не е доказала този факт,
не е въвела респ. доказала също и твърдение, че паричната сума е получена на друго,
различно от посоченото в исковата молба правно основание.
От друга страна безспорно е установено, че жалбоподателят-ответник, като
физическо лице, е получила сумата от 30 000 лв. по банков път очевидно за търговската й
дейност, в качеството й на ЕТ "Е. - К.С.". Ноторно известно е, че едноличният търговец не
притежава отделна правосубектност от тази на самото физическо лице респ. няма отделен
патримониум. В този смисъл неоснователно е възражението на особените представители, че
липсва пасивна материално правна легитимация, доколкото парите са постъпили в
патримонуима на ЕТ, а не на ответницата лично, в качеството й на физическо лице.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че искът за реално изпълнение
на поетото договорно задължение за връщане на заетата сума е доказан и като такъв същият
правилно е бил уважен.
Предвид на релевираното от защитата на ответната страна възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно, тъй като падежът на
задължението за връщане на процесната сума е настъпил на 11.11.2014г. /3 години след
сключване/ От датата на забавата започва да тече и погасителната давност за задължението
за главница, уредена в чл.110 ЗЗД, която е петгодишна за задълженията по договорите за
заем, поради което изтича към 12.11.2019г. ИМ е депозирана на 20.06.2019г. т.е. преди
изтичане на давността т.е. възражението за давност е неоснователно и като такова същото
правилно е оставено без уважение от първа инстанция.
Налице е съвпадение на изводите на първа и втора инстанция, поради което
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 48 700 лв., като жалбата е неоснователна.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката-ответник дължи в полза на
въззиваемата страна направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на
2000 лв., платен адв.хонорар.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК тя дължи и сумата от 1991лв. платен от бюджета на съда
адв.хонорар за назначения й особен представител, в лицето на адв.К..
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 903831 от 14.09.2020г. постановено по гр.д. 144/2019г.
по описа на ОС Благоевград, ГО и определение № 903963 от 05.10.2020г. по гр.д. 144/2019г.
по описа на ОС Благоевград, постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА К. Ц. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, ул.“***“ №4, ет.1,
ап.1, чрез особени представители адвокат Г. С .Д., АК Благоевград и адвокат Б. К. К., АК
Благоевград със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. ***, ул. "***" №18, тел.:
08***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. А. Д., ЕГН:**********, гр.***, ул.“***“ №10, сумата
от 2000 лв. /две хиляди лева/ направени по делото разноски пред въззивна инстанция, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА К. Ц. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, ул.“***“ №4, ет.1,
ап.1, чрез назначените особени представители - адв.Г. С .Д., АК Благоевград и адв.Б. К. К.,
АК Благоевград със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. ***, ул. "***" №18, тел.:
08***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 1991 лв./хиляда деветстотин деветдесет
и един лева/ платени от бюджета на съда за назначения особен представител, на осн.чл.78
ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8