Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на тридесет
и първи март, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева-Кочовска,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4568 по описа на състава за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът П.Д.С. поддържа твърдение, че в резултат от
незаконосъобразните действия на органите на държавното
обвинение, той претърпял значителни неимуществени вреди, за които бил легитимиран да претендира изплащане на обезщетение. От фактическа страна, ищецът твърди, че на 25.07.2020 г. срещу него е било
образувано досъдебно наказателно
производство по ДП-№ 721/2020 г. съгласно описа на 08 РУП-СДВР, съответстващо на прокурорска преписка № 30679/2020 г. по описа на СРП. В последствие, ищецът бил привлечен в качеството на
обвиняем и му било повдигнато обвинение за опит за извършване на умишлено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. “А” и б. “Б” от НК. При това, от Софийска районна прокуратура спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение “задържане
под стража” за срок от 72 часа, а след изтичане на този
срок, било внесено искане до Софийски районен съд за вземане на постоянна мярка за
неотклонение “задържане под стража”. Това искане било разгледано в хода на
ч.н.д. № 9687/2020г. по описа на 108 с-в и по същество било уважено с Определение от 27.07.2020 г. в резултат на
правните последици на това определение, ищецът бил принуден да търпи
ограничения и неудобства в следствения арест на бул “Г.М.Д.” в гр. София,
в продължение на 4
месеца - до 13.11.2020 г., когато било постановено Определение от 13.11.2020г.
по ч.н.д. № 14006/ 2020г. съгласно описа за 2020г. на СРС, НО, 114 с-в, за изменение на мярката за неотклонение
в по- леката такава “домашен арест”. С Постановление от 01.03.2021г. на прокурор при СРП воденото срещу ищеца наказателно
производство е било прекратено и била отменена наложената му мярка за неотклонение “домашен арест”. При това обаче, ищецът не бил уведомен за прекратяването на
наказателното производство и за отменената мярка за неотклонение – нито от органите на 08 РУ-СДВР, нито от Софийската
районна прокуратура, поради което продължавал да се съобразява с режима на наложената му мярка за неотклонение чак до 28.03.2021 г., когато бива посетен на
домашния си адрес служебния
защитник адв. Е.Н.. Именно адвокатът известил ищеца за отпадането
на ограниченията, произтичащи от мярката за неотклонение, който му е
предоставил Постановлението на СРП от 01.03.2021 г. за отмяна на наложената
мярка. В резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, той твърди да е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес,
тревожност, безсъние, които намерили негативно отражение върху здравословното му състояние и върху социалната му активност /ищецът не могъл да упражнява правото на свободно придвижване, правото на труд и бил ограничен в социалните си контакти с любими хора и приятели/. Според твърденията на ищеца – всеки от
двамата ответници бил надлежно пасивно легитимиран да отговаря за понесените от ищеца неимуществени вреди, тъй като досъдебното производство било осъществявано от органите на СДВР под
надзора на органите на прокуратурата и настъпването на вредоносния резултат бил
пряко свързан с действията и бездействията на всички органи на досъдебното
производство. Мотивира
становището си с тезата, че осъществяването на неоснователната наказателна репресия в конкретния случай било комплексен резултат от взаимосвързани в една единна процедура
актове, действия и бездействия на длъжностни лица с различна компетентност, осъществяващи своята функция в СДВР и в Прокуратурата на РБ. При изложените фактически твърдения - ищецът претендира за осъждане на
двамата ответници, да му заплатят солидарно сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили поради
приложените към него мерки за неотклонение “задържане
под стража” и “домашен арест” и от наказателно преследване срещу ищеца,
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство поради
недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство срещу
него /01.03.2021 г./ до деня на окончателното изплащане на сумата. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за
осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника Прокуратура на
РБ както по основание, така и по размер. Ответникът оспорва преди всичко
надлежната си пасивна материална легитимация по предявените искове, като
поддържа тезата, че не е налице предвидено в закона основание за реализиране на
отговорността на Държавата, поради липсата на доказателства за влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство. Без да оспорва
твърденията, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство,
ответникът оспорва фактическите твърдения за настъпване на твърдения вредоносен
резултат и твърденията за характера и обема на вредите, които ищецът твърди да
е понесъл. Ответникът оспорва и
твърдението за наличие на пряка причинно-следствена връзка между релевирания
вредоносен резултат и действията на органите на държавното обвинение. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния разултат от страна на ищеца, в
хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, като поддържа, че с поведението си ищецът сам е
предизвикал наличието на законен повод за образуването на досъдебното
производство. При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за доказан
по основание - ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното
обезщетение, с оглед действителния обем и характер на вредите, които ищецът
твърди да е понесъл. Сочи, че ищецът е осъждан за други престъпления от общ
характер, както и че той не бил представил необходимите доказателства,
подкрепящи твърденията за причинен стрес, тревожност, безсъние, душевни болки и
страдания. Моли за отхвърляне на предявените субективно съединени искове. Не
претендира съдебни разноски.
Ответникът Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ оспорва предявените субективно съединени искове. Ответникът
оспорва преди всичко собствената си
надлежната пасивна легитимация по предявените искове, като поддържа тезата, че
според закона и трайно установената практика на съдилищата, именно
Прокуратурата на РБ била надлежен процесуален субституент на Държавата, за
вреди, произтичащи от действията на правозащитните органи в досъдебното
производство. По същество този ответник
също оспорва исковете по основание и по размер, като поддържа тезата за
необоснованост на претенцията, поради
липсата на доказан вредоносен резултат, както и поради липсата на пряка причинно-следствена
връзка между действията и актовете на длъжностните лица при СДВР и твърдените
вредоносни последици, като се има предвид ръководната и контролна процесуална
функция на органите на Прокуратурата на РБ в досъдебното производство. Моли за отхвърляне на
предявените субективно съединени искове. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Както въз
основа съдържанието на представените с исковата молба преписи от актове на
органите на досъдебното производство, така и въз основа съдържанието на
изискани по искане на ищеца и приобщени към делото преписи от книжата по
прокурорска преписка № 30679/2020г. /писмо с вх. № 372188/31.12.2021г. на СГС/,
при липсата на спор между страните, съдът приема за установени следните факти:
На
25.07.2020г. въз основа на подаден от трети лица сигнал в 08 РУ на
СДВР срещу
П.Д.С. е било образувано досъдебно наказателно
производство ДП-№ 721/2020 г. съгласно
описа на 08 РУП-СДВР, съответстващо
на прокурорска преписка № 30679/2020 г. по описа на СРП.
С Постановление
от 25.07.2020г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, и
му било
повдигнато обвинение за опит
за извършване на умишлено престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “А” и б. “Б”
от НК.
С постановление
от същата дата на прокурор от Софийска районна прокуратура, на ищеца била
наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” за срок от 72
часа, а след
изтичане на споменатия процесуален
срок- органите на държавното обвинение внесли в Софийски
районен съд искане за вземане на постоянна мярка за
неотклонение “задържане под стража”.
В хода на ч.н.д. №
9687/2020г. по описа на 108 с-в искането било разгледано по същество и така било уважено с постановеното
протоколно Определение
от 27.07.2020 г.
На 13.11.2020 г., било постановено следващото Определение
по ч.н.д. №
14006/ 2020г. съгласно описа за 2020г. на СРС, НО,
114 с-в, с което била разгледана молбата на ищеца за изменение на мярката
за неотклонение в по- лека “домашен арест”.
С Постановление от 24.11.2020г. и Постановление от 28.01.2021г. е бил
удължен срокът на разследването в досъдебното производство.
Въз основа на приложения към исковата молба, заверен от процесуалния
представител на ищеца препис от Постановление
от
01.03.2021г. на
прокурор при СРП, настоящият
състав на съда приема тезата, че воденото срещу ищеца наказателно
производство е било прекратено и поради това е била
отменена и наложената
му мярка
за неотклонение “домашен арест”. При това, няма
данни за съобщаване и няма отбелязване за влизане в сила на вече споменатото постановление
за прекратяване на наказателното производство.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран
да се произнесе със субективно съединени искове срещу Държавата, за обезщетение на вредите, които ищецът твърди
да е понесъл в резултат от повдигане на обвинение в извършване
на престъпление, когато образуваното
наказателно производство бъде прекратено и за вредите, които са понесени в резултат от
мярката за неотклонение задържане под стража и домашен арест, когато са били отменени.
Ищецът твърди,
че всеки един от привлечените в качеството на ответници държавни правозащитни органи
– Прокуратура на РБ и СДВР - се явява в качеството на надлежен процесуален
субституент на Държавата, тъй като актовете и действията, осъществени в рамките
на досъдебното производство срещу ищеца са постановени/ осъществени от
длъжностни лица, които работят във всеки от споменатите държавни органи, а
правните последици са неделими в рамките на процедурата.
При това
положение, съдът намира, че от формална страна, претенциите на ищеца срещу
двамата ответници са процесуално допустими – понеже са насочени по установения
процесуален ред, срещу юридически лица с процесуална правосубектност и в
рамките на ясни фактически твърдения: за наличие на основания, да бъде
реализирана регламентираната в чл. 7 от Конституцията на РБ и в чл.2 от ЗОДОВ
особената деликтна отговорност на Държавата, за вредите, които се твърди да са
причинени от нейните правозащитни органи.
Разгледани по
същество обаче - предявените субективно съединени искове са неоснователни, по
следните съображения:
На първо място,
следва да се има предвид, че по смисъла на чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.1
и т.3 от ЗОДОВ - Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни правозащитни органи, но тази
отговорност може да бъде реализирана при наличието на изрично определени материални
предпоставки. Основна предпоставка в
тази насока е изискването – ищецът да е бил оправдан или пък наказателното
производство срещу него да е било прекратено -поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Споменатата
предпоставка беше изрично оспорена от
ответника - още с отговора исковата молба, а при това – фактът на влизане в
сила на представения с исковата молба препис от постановление за прекратяване
на досъдебното производство - не беше надлежно установен до самия край на
съдебното дирене в процеса пред настоящата първа инстанция.
Тук е уместно
да се отбележи, че съдът удовлетвори всички направени от името на ищеца
доказателствени искания в такава насока, включително и като изиска на основание
чл.190 от ГПК да бъде предоставен пълен препис от прокурорска преписка №
30679/2020 г. по описа на СРП. Изисканият препис от
прокурорскта преписка постъпи с писмо с вх. № 372188/31.12.2021г. и беше приобщен към
делото без възражения на процесуалните представители на страните, но в него
също не се откриват данни да е влязъл в сила надлежен акт на компетентен орган
за прекратяване на образуваното срещу ищеца досъдебно производство.
В хипотезата на
154 от ГПК, съдът не би могъл да приеме
за установено това фактическо твърдение на ищеца, поради което и главната
предвидена от чл. 2 на ЗОДОВ материална предпоставка за реализиране на
деликтната отговорност на Държавата за вреди от дейността на правозащитните й
органи остана недоказана.
Недоказани
останаха и твърденията на ищеца за характера и обема на понесените от него
неимуществени вреди. Независимо от
факта, че съдът удовлетвори искането за допускане на свидетелски показания,
насочени към установяване на тези твърдения- допуснатият свидетел не се яви, за
да бъдат изслушани показанията му.
Независимо от
изложените основания за отхвърляне на иска, съдът споделя и още едно принципно
основание, относимо само към надлежната материална легитимация на ответника –
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Според настоящия състав на съда,
макар да е процесуално легитимиран като страна по делото - този ответник не е
надлежно материално легитимиран, да бъде процесуален субституент на Държавата,
в процеса по претенциите за обезщетение за вреди, причинени от правозащитните
органи. Това е така, доколкото при постановяване на своите актове и извършване
на действия по служба, служителите на СДВР са действали в конкретния случай
като органи на досъдебното наказателно производство, което се осъществява под
ръководството и контрола на органите на Прокуратурата на РБ. Именно по тази
причина, в константната съдебна практика се приема, че именно Прокуратурата е
надлежният процесуален субституент на Държавата в хипотезата на искове за вреди
от действията на правозащитните органи в досъдебното производство.
По всички
изложени съображения, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и фактически недоказани.
По изрично
искане на ответника Столична дирекция на вътрешните работи, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на този ответник съдебни разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт, които съдът определя в размер на сумата от 50
лева, при липса на представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът П.НА
Р.Б.не претендирал за съдебни разноски и
поради това- разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д.С. с ЕГН ********** и с адрес-***
срещу П.НА Р.Б.с адрес: гр. София, бул „*********и срещу Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр.София, ул. „*********, искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ – за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ
характер по ДП-№ 721/2020г. съгласно описа на
08 РУП-СДВР, съответстващо
на прокурорска преписка № 30679/2020 г. по описа на СРП и в резултат на приложените в същото производство мерки за процесуална
принуда „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и претенцията за
присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 01.03.2021г.,
до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.Д.С. с ЕГН ********** и с адрес-*** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр.София, ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК – сумата от 50 (петдесет) лева,
представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба,
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: