МОТИВИ към присъда №63/23.06.2021г. по НОХД №101/2021г. по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е
образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Г.И.Г. с
ЕГН **********, за това че на 21.08.2020г.около
5.30 часа при управление на МПС- личния си лек автомобил марка „*******“, модел *******peг. № *******, движейки се в гр.Видин по бул. „****“
с посока на движение от надлеза над
ж.п. линия Видин-София към кръстовището с ул.“***“, срещу
сградата на ***-Видин, в нарушение на правилата
за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 ,
предл.1 от ЗДвП „ на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда“; чл.20, ал.1 от ЗДвП „водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.21, ал.1 от ЗДвП
„при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава стойността на скоростта в km/h за населено място“,
движейки се с около 111 km/h, при максимално разрешена 50km/h,
загубил управление на автомобила и се ударил в метален стълб за улично
осветление, и по непредпазливост причинил: смъртта на М* К. ***, средна телесна
повреда на Я.Л.Г. ***, изразяваща се в раздробяващо счупване на лява ключица,
довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка и средна телесна
повреда на Д.В.Ф. ***, изразяваща се в мозъчно сътресение, с изпадане в мозъчна
кома и мозъчна контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, и тримата пътници в
автомобила, като деянието е извършено в пияно състояние- с концентрация, на
алкохол в кръвта 1,03 промила, установено
но надлежния ред с Протокол за химическо изследвано за определяне концентрация
на алкохол в кръвта № 306К/2020г. на СХЛ към ЦСМЛ
– гр. Плевен- престъпление по чл.
343, ал.4 във вр. с ал.3, б. “б“, предл.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във
вр. с чл.5, ал.3, т.1, предл.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з.
заяви, че: поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт;
подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, респ.
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което следва да бъде намалено с 1/3
на основание чл.58а от НК и да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“
режим, като на подсъдимия бъде наложено и „лишаване от правоуправление на МПС“ за
срок от 5 години.
Частните обвинители К.Н.К., Н. Е* П., С.К.Н. и М.Н.И.,
чрез своя повереник- адвокат К. Т*, поддържат становището на представителя на
ОП- Видин, и настояват подсъдимия да изтърпи ефективно наказанието „лишаване от
свобода“, което му бъде наложено.
Частният
обвинител Д.В.Ф. не е взела становище по делото.
Защитникът на подсъдимия- адвокат
Е*Б* заяви, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, но следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, в
размер значително под минималния, на основание чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55,
ал.1, т.1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години,
съобразно чл.66 от НК.
Защитникът
на подсъдимия- адвокат Ц* И* поддържа теза в насока, че ефективно изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ от подсъдимия, който е млад човек, би се
отразило негативно върху личността му, поради което защитника моли Съда да
наложи подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, с приложение на института на
„условно осъждане“, макар и с по-дълъг изпитателен срок.
Подсъдимият Г.И.Г. в с.з. изрази желание производството по делото да протече съобразно чл.371,
т.2 от НПК и заяви, че разбира в какво е обвинен, признава за виновен по
повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите визирани в
обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти,
наясно е, че направените от него самопризнания ще се ползват при постановяване
на присъдата, и съжалява за стореното.
От доказателствата по делото,
преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Свидeтелките Я.Г. и Д.Ф. са братовчедки, живеят в гр.Видин и имат приятели в гр.Кула.
На 20.08.2020г., около 22.00
часа, двете отишли в гр.К*, на центъра, където се били събрали младежи. Около 05.00 часа двете решили да си ходят и казали на компанията, че ще пътуват с първия автобус за В* Там бил и
подсъдимият Г.И.Г., когото двете момичета познавали бегло. Той им предложил да ги закара до гр.Видин с лекия си автомобил марка
***“, модел ** с ДК№ ***, негова собственост. Двете момичета
се съгласили, като Я. седнала отпред до водача, а Д.-
на задната седалка. В автомобила се качил и М. К. ***- съученик и
приятел на Г.Г., който също седнал отзад, зад водача на автомобила.
Около 5 часа на 21.08.2020г. тръгнали към Видин, като
автомобила управлявал Г.Г.. Времето било сухо, топло, на зазоряване. При
влизане в града около 05.30 часа се насочили към надлеза в гр.Видин на бул. „*****“
с посока на движение- над ж.п. линия Видин- София към кръстовището с ул.“****“,
срещу сградата на ***Видин. Подсъдимият Г. управлявал автомобила с около 111
км/ч, като подминавайки светофара, навлязъл в ляв завой, загубил сцепление с
пътя, поднесъл в ляво, напуснал платното за движение, ударил се в
разделителното метално заграждение между двете ленти за движение, променил
траекторията си и със странично плъзгане с дължина от 32м се отклонил в дясно,
и се ударил в областта на задната лява врата в масивен метален стълб за улично
осветление, находящ се на десния тротоар. От генерираните големи инерционни
сили вследствие високата скорост на движение, автомобила претърпява пластични
деформации на около 0,5м. навътре в купето, като се огънал обгръщайки стълба
във вид на буквата „С“. След първоначалния удар, поради остатъка от кинетична
енергия, автомобилът се завъртял и спрял перпендикулярно на осевата линия.
От автомобила излязла Я.Г., а останалите били останали
неподвижно до идването на Полиция и линейки на Спешна помощ. След идването им
било установено, че М. К. *** е починал на място, а водача Г.Г., Д.Ф. и Я.Г.
били транспортирани в МБАЛ „Света Петка“ Видин за лечение. На водача Г.Г. в
болничното заведение била взета проба за алкохол и наркотични вещества. От направеното
химическо изследване на взетата кръвна проба за алкохол, е установено наличие
на такъв в концентрация 1.03 промила на хиляда. Направено е повторно
изследване, което потвърждава резултата. Изследването за наркотични вещества е
отрицателно.
След проведено лечение Г.Г., Я.Г. и Д.Ф. били изписани
от болничните заведения и продължили
възстановяването си в домашни условия.
От заключението на представената автотехническа
експертиза е видно, че основна причина за настъпилото ПТП е високата, превишена
скорост, с която Г. е управлявал автомобила. Съобразно чл. 21,ал.1 от ЗДвП
разрешената скорост за населено място е 50 км./ч, като подсъдимия Г. е
управлявал с 111 км./ч. По този начин същия не е могъл да контролира МПС, и е
допуснал настъпването на ПТП. Алкохолното повлияване, което е в средни размери
и стойности, е допринесло за високата скорост и забавянето на реакциите, с
което е нарушен чл. 5, ал.3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
От изготвените съдебно медицински експертизи е
видно,че:
Смъртта на М. К.Н. е вследствие травматично хеморагичен
шок, причинен от черепно-мозъчна травма с
контузия на главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, кръв в
мозъчните стомахчета, контузия на гръдния кош с ограничени ръзкъсвания на
хилусите на белите дробове и съдовия сноп на сърцето, излив на кръв в трахеята,
счупване на лява мишнична кост и повърхностни ожулвания и наранявания.
Смъртта е в
пряка причинна връзка с травмите и начина им на получаване.
Свидетелката Я.Л.Г. е получила средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение движението на лява ръка, вследствие
раздробяваш счупване на лява ключица. Увреждането е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Свидетелката Д.В.Ф. е получила черепно мозъчна травма,
довела до средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота вследствие мозъчно сътресение, с изпадане в мозъчна
кома и вследствие мозъчната контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина.
Увреждането е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Горната фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на
подсъдимият и останалите доказателствата събрани на
досъдебното производство, които го подкрепят: показанията от ДП на свидетелите Я.Л.Г., Д.В.Ф., М.В. М., В.В. М., В.Д.Ф., В.М.П., М.Н.И.,
С.К.Н., К.Н.К. и П.В. . протокол за оглед на местопроизшествие от 31.08.2020г.;
удостоверение за наследници № 7752/24.08.2020г.; заключение на съдебна
автотехническа експертиза от 29.01.2021г. на ВЛ Р. П. . съдебно медицинска
експертиза за изследване на труп № 41/2020г.; съдебно медицинска експертиза №
56/2020г. по писмени данни; съдебно медицинска експертиза № 49/2020г. по
писмени данни; протокол за химическо изследване за определяне на концентрация
на алкохол в кръвта № 306/27.08.2020г.; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от 21.08.2020г.; талон за изследване от 21.08.2020г.; заповед
за прилагане на ПАМ № 20-0953-000422; протокол за химическо изследване за
определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 306К/14.10.2020г.; справка за
нарушител/водач; справка от КАТ за собственост на автомобила; удостоверение за
наследници № 29035/30.03.2021г.; медицинска документация том втори от ДП;
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г.
Няма противоречие между визираните
доказателства.
Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което Съдът ги кредитира. Доказателствата
събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
От така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че подсъдимият Г.И.Г. от обективна и субективна страна
е осъществил състава на чл.343,
ал.4 във вр.с ал.3, б.“б“, предл.1, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр.с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият Г., при управление на МПС, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП
„при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава стойността на скоростта в км/ч за населено място“,
движейки се с около 111 км/ч. при максимално разрешена 50 км/ч, загубил управление на автомобила и се ударил в
метален стълб за улично осветление, и по непредпазливост причинил: смъртта на М. К.Н., средна телесна повреда на Я.Л.Г. и средна телесна
повреда на Д.В.Ф. ***, като деянието е извършено в пияно състояние. Поведението на подсъдимият Г.,
в нарушение на посоченото по – горе правило за движение, е в пряка причинна
връзка с настъпилите общественоопасни последици.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост/самонадеяност/- деецът е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е мислил да ги предотврати. Подсъдимият Г. е предвиждал, че при
управление със високата превишена скорост, респ., че с това свое поведение в
нарушение на правилата за движение, ще стане предпоставка за ПТП и ще постави в
опасност здравето и живота на пътуващите с него, но вследствие младата си
възраст и поетия алкохол е мислел, че може да предотврати това.
За извършено престъпление по чл.343, ал.4 във вр.с ал.3, б.“б“, предл.1,
във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване
от свобода” от 3 до 15 години.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, признал
се е за виновна и е изразил съжаление за извършеното още на ДП, каквото
съжаление изрази и пред Съда /вкл. тежко изживява загубата на своя приятел М. К.Н.
и телесните повреди на двете момичета, пътували с него- Я.Л.Г. и Д.В.Ф., като
се интересувал за тяхното състояние/ и има положителни характеристични данни. Отраснал
без родители, при своята леля. Подсъдимият е в ранна младежка възраст, извършил
е деянието на 18 години, респ. малко след като е навършил пълнолетие. Понастоящем
е завършил успешно средното си образование, с желание да го продължи в
по-висока степен. Видно от служебна бележка № 30/12.05.2021г. от „*****“ ЕООД, Г.
по самоинициатива договарял и полагал физически труд, възложен му от
дружеството. Видно от писменото мнение на Кмета на град К. Г., като член на
детско-юношески ФК, участвал активно в тренировъчния процес и футболните срещи,
спазвал указанията на треньора и не създавал конфликти. В кметството няма данни
за противообществени прояви на подсъдимия Г.. Видно от характеристиката на Г.
от Читалище „*****.“ К., Г. е участвал активно в живота на читалището, като
член на група за автентичен фолклор, където: проявявал умение да изслушва и
толерантност към чуждото мнение; участвал в общите занимания и проявил умение
за работа в екип; проявил умение да създава и поддържа приятелства, като се
съобразявал с емоционалното състояние на другите; изпълнява всякакви инструкции
безусловно и отговорно; той е дисциплиниран, самокритичен и скромен; се изявява
като сериозен младеж, който уважава другарите си, народните традиции, услужлив
е и добронамерен.
Горните
обстоятелства са смекчаващи отговорността му. Отегчаващи обстоятелства са, че Г.
се е движил не само с превишена скрост, но тя е била чувствително над
разрешената, респ. с 61 км/ч над нея. Конкретната степен на алкохолно опиянение
е над долната граница от 0,5 промила, към средна степен. Освен това, тежестта
на престъпния резултат, респ. смъртта на млад човек и средна телесна повреда на
другите две лица които пътували с него, сочи обществена опасност на конкретното
деяние, която не е занижена с оглед характерната за вида на престъплението. Също
така, видно от справка за нарушител/водач/ Г.И.Г.,***, подсъдимият Г., към
момента на процесното ПТП е бил с няколко месечен стаж, като правоспособен
водач на МПС. За този кратък период е
наказан два пъти за дребни нарушения на правилата за движение по пътищата: за
управление на МПС без предпазен колан е наказан с административно наказание
„глоба“ 20 лева; за управление на МПС през деня без включени светили е наказан
с административно наказание „глоба“ 20 лева. Действително подсъдимият Г. няма
наложени административни наказания за виновно причиняване на ПТП и управление
на МПС след употреба на алкохол, но предвид късия период, горните нарушения,
макар и дребни, са показателни, че подсъдимият не е проявявал дисциплинираност
в необходимата степен, досежно правилата за движение по пътищата.
При съпоставка на смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства е налице превеса на смекчаващите обстоятелства. Съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че
наказанието на Г. следва да бъде индивидуализирано в размер чувствително над
минимума, но под средния, респ. „лишаване
от свобода” за срок
от 4/четири/ години и 6 /шест/ месеца който размер на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде намален с 1/3, като на подсъдимата бъде наложено и наказание „лишаване
от свобода”, за срок от 3 години.
Неоснователна
е тезата на прокурора за определяне на минималното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години, което да бъде редуцирано на 2 години. Такава теза
не кореспондира с наличието на отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, конкретно визирани по-горе.
Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимият е с чисто
съдебно минало. Г., както бе посочено по – горе, е извършил деянието, което е по непредпазливост и при
превес на смекчаващи обстоятелства, като е изразил искрено съжаление за
стореното и тежко го преживява. Значимо е обстоятелството, че подсъдимия е
извършил деянието на 18 години и има положителни характеристични данни, и обективни
предпоставка за положително бъдеще. При това положение Съдът намира, че
за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание. Налице са
условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение института на
„условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на превенцията,
срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде в максимален
размер, респ. 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид горното, неоснователна е тезата
прокурора и на частните обвинители, че не следва да се приложи института
на „условно осъждане“. Довода в насока,
че ефективното изтърпяване би овъзмездило чувствата на пострадалите, не е
правно и житейски обоснован. Тезата на частните обвинители има по-скоро
емоционално съдържание, вследствие на непрежалимата загуба, която са претърпели
близките на загиналия при ПТП.
Неоснователна
е тезата на защитата за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най- лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Макар да е налице превес на
смекчаващите обстоятелства, те са в кръга на обичайните.
По
визирани по- горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на
превенцията, на подсъдимият Г., на
основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 5 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.59, ал.4 от НК, следва да се зачете времето през което подсъдимия Г. е била лишен по административен
ред от право да управлява МПС, което време следва да се приспадне от срока на
наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“.
На основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.2 от НПК,
подсъдимият Г., следва да бъде оправдана по обвинението, че е извършила
престъплението за което е обвинен като е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в: чл.5, ал.3, т.1 , предл.1 от ЗДвП
„на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда“; чл.20,
ал.1 от ЗДвП „водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“.
Както
беше посочено по-горе нарушението на правилата за движение по пътищата, установени в чл.21,
ал.1 от ЗДвП, е в пряка причинна
връзка с настъпилото произшествие, респективно със съставомерния резултат. Обвинението е основателно за
нарушението на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, което
запълва бланкетната норма на чл.343,
ал.4 във вр.с ал.3, б.“б“, предл.1, във вр.с чл.342, ал.1 от НК.
Различно
е положението с другите две правила за движение, включени в обвинението
повдигнато спрямо подсъдимия.
Първото
от тях - чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, въвежда обща забрана за управление на МПС след
употреба на алкохол. В конкретния случай обаче подсъдимият е обвинен, че в извършване
на деянието в пияно състояние, поради което употребата на алкохол се явява
елемент от състава на престъплението по чл. 343, ал.
3 от НК.
Нарушението на посочената забрана по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /да не се управлява МПС след употреба на алкохол или
наркотични вещества/ е включено в кръга на квалифициращите
обстоятелства по настоящото обвинение и води до реализирането на наказателната
отговорност по по-тежко наказуем състав. Наред с това законодателят поначало не
изисква да съществува причинна връзка между употребата на алкохол и настъпилия
съставомерен резултат, нито между него и останалите нарушения на правилата за
движение /в този смисъл и ППВС № 1/83г./.
Що се
отнася до задължението на водачите да контролират непрекъснато управляваните от
тях превозни средства, следва да се отбележи, че
както в теорията, така и в съдебната практика еднозначно се приема, че деецът
ще отговаря за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, само когато загубата на контрол е по
причина, стояща извън скоростта - такива са случаите на заспиване, разсейване,
прилошаване и т. н. Когато невъзможността за контрол върху превозното средство
се намира във функционална зависимост от скоростта /какъвто е и настоящият случай/, отговорността на подсъдимия следва да бъде
ангажирана единствено за нарушение на правилата, регламентиращи скоростта - чл. 20, ал. 2
или чл. 21 от ЗДвП, а не и за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП.
При
това положение, Съдът следва да оправдае подсъдимия за допуснати
нарушения по чл.5, ал.3, т.1, предложение
първо и чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Водим
от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.
09.08.2021г. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: