Р Е Ш Е Н И Е
№ 260844 16.03.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20052 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора
фаза – по извършване на делбата.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в сила Решение № *** от *** на ПРС е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, одобрени със Заповед № ***/***г. на *** на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. П., район „***“, п.к. ***, бул. „***“ № *, бл. **, ет.*, ап.**, който самостоятелен обект се намира в Сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с посочена в документа площ 48.03 кв.м., прилежащи части: изба № ** и 0.788% идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта: ***, над обекта: ***,
която да се извърши между: В.Г.К., ЕГН ********** *** и К.Й.С., ЕГН ********** ***,
при квоти от правото на собственост: 3/4 ид. част – за В.Г.К. и ¼ ид.ч. - за К.Й.С..
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението
по допускане на делбата, проведено на *** са приети за разглеждане, както
следва – претенцията за възлагане на процесния недвижим имот от В.Г.К., както и
претенцията от В.Г.К. за заплащане от К.Й.С. на сумата от 1176.25 лв.,
съответна на притежаваната от нея ¼ ид.ч. от имота за извършени в имота
подобрения. Приета е и претенцията от К.Й.С. против В.Г.К. за заплащане на
основание чл.31, ал.2 ЗС на сумата от 1200 лв. обезщетение за лишаване от
ползване на съответната идеална част от съсобствения недвижим имот за периода
от *** до ***, както и претенцията за постановяване на привременна мярка за
осъждане на ищцата да заплати сумата от 100 лв. на месец до приключване на
производството по делото.
Представена е покана от К.Й.С. до В.Г.К., с предложение за продажба на
притежаваната от К.Й.С. ¼ ид.ч. от имота, съдържаща и покана за плащане
на наем в размер на 100 лв. месечно, считано от датата на получаването й. Видно
от придружително писмо, поканата е връчена на дата 28.11.2019г.
Представена е декларация от В.Г.К., според която същата не притежава
друго жилище, извън придобитите ¾ ид.ч. от имота по силата на договор за
издръжка и гледане.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на с.С., С.и К.. Първият
свидетел изяснява, че познава апартамента на бул. „***“, в който живее В.К..
Ремонтите били от ***г., предшествали раждането на нейната дъщеря през ***г.
Заплащани били от В.К. – баня, теракот по стени, фаянс, мивка, душове, всички
части за една баня, вентилатор за банята, врата алуминиева, поставяне на
балатум в две от стаите – спалня и всекидневна, подмяна на дограма във
всекидневната, а през ***г. и ***г. била подменена дограмата с ПВЦ дограма в
спалнята. Апартаментът бил боядисан изцяло, бил поставен ламинат във
всекидневната през ***г. За подобренията плащала В.К., защото се знаело, че тя
ще остане да живее в апартамента. С. знаел това от нея, както и от дядо й В. К..
Доколкото му било известно, К. не била уведомена за подобренията, тъй като
двете не поддържали връзка. З. и В. знаели за извършените ремонти, но не се
противопоставяли. В. идвал често и се радвал, че се правят тези подобрения.
С.С. сочи, че К. няма ключ от апартамента на
бул. „***“ и никога не е имала. За последно посетили апартамента в края на ***г.,
когато предприели инициатива за изготвят експертиза за оценка и завели вещо
лице, за да се поделят доброволно. Майката на В. им отворила апартамента, посрещнала
вещото лице, а те не били допуснати. Казала им, че те нямат работа вътре. С. и К.
стоели отвън, докато вещото лице извърши оглед, след това я закарали и
заплатили. К. не била канена от В. да й предостави ключ за жилището. В. не била
плащала наем на К.. От бабата З. свидетелят знаел, че В. бил сменял дограми и
правил текущи ремонти. Въпреки противопоставянето на З. в този апартамент през ***-те
години се нанесли В.К., Г. К., А. К., дъщерите им В. и В.. После В. купил
апартамент на Г., а в апартамента на бул. „***“ останала В.. По думите на З.
единствено В. бил правил ремонт и давал пари. Запряна споменала за дограма.
С.К.К. разяснява, че в апартамента на бул. „***“
живеел зетят на Г. – Б.. Мисли, че живеел сам. Правени били някакви ремонти –
дограми, ламинати се слагали. Не знае кой друг живеел там. За ремонтите плащал
Г.. Ремонтите са правили, след като починала на В. жена му. С. бил посещавал
апартамента много отдавна.
По делото е прието заключение относно пазарната стойност на процесния
недвижим имот, според което същата възлиза на сумата от 61 800 лв., като
имотът е неподеляем.
Прието е повторно заключение на
изготвената съдебно-техническа експертиза, според което пазарната стойност на
процесния имот е 52 920 лв., а пазарната наемна стойност за периода от ***
до *** за ¼ ид.ч. възлиза на сумата от 810 лв.
Прието е и допълнително заключение на
СТЕ, според което пазарната оценка на имота с отчетено право на ползване на
¾ ид.ч. от имота в полза на В.К.К.възлиза на сумата от 58 789 лв.
Според заключението стойността на извършените подобрения е 4 101 лв., а увеличената
стойност на имота от подобренията е в размер на 3 237 лв.
С определение от открито съдебно
заседание на *** е допуснато изменение в размера на предявените претенции по
сметки от сумата от 1176.25 лв. на сумата от 809.37 лв., както и в размера на
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС от сумата от 1200 лв. на сумата от 810 лв.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
От най-съществено значение при избора на
способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са
поделяеми допуснатите до делба имоти, тоест колко реални дяла могат да бъдат
обособени от делбената маса. В случая съдебна делба е допусната върху реално
неподеляем недвижим имот, видно от основното заключение на съдебно-техническата
експертиза, прието в съдебно заседание на ***, както и от заключението на
повторната СТЕ, прието в съдебно заседание на ***г., които си кореспондират. От
страна на В.К. е заявена претенция за възлагане на недвижимия имот, като се
твърди, че същата към момента на смъртта на З. К. е живяла в делбения имот,
както и че не притежава друго жилище, за което се представя декларация. Право на възлагане по посочения законов текст
има само сънаследник, тоест само лице, което е придобило идеална част от имота
по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от
наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище, какъвто е
конкретният случай – ищцата се легитимира като съсобственик по силата на
сключения договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, няма
основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При
наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по този ред е
недопустимо, тоест при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на
публична продан по реда на чл.348 ГПК.
По претенциите по сметки съдът намира следното:
По претенцията на В.Г.К. за заплащане от К.Й.С.
на сумата от 809.37 лв. за извършени в периода ***г. – ***г. подобрения в
съсобствения недвижим имот, съдът намира следното. Твърдените от страната
подобрения като вид на извършените дейности са описани в молба на лист ** от
делото. Твърди се, че тези подобрения са били извършени, в периода ***г. – ***г.
Към този период от време собственици на процесния недвижим имот са били В.К.К.и
съпругата му З. С. К., починала на ***. Към момента на извършване на
подобренията ищцата В.Г.К. не е била съсобственик, тъй като е придобила права в
съсобствеността през месец ***, поради което според съда правоотношенията между
страните не могат да се уредят като между съсобственици, а приложима в случая е
разпоредбата на чл.59 ЗЗД, доколкото неоснователното разместване на блага е
възникнало още при извършване на подобренията през ***-*** г. и е довело до
обогатяване на собствениците на имота към онзи момент - В.К.К.и З. С. К.. Ответницата
К.Й.С. – ответник по претенцията за подобрения е материално правно легитимирана
по отношение на задължението за заплащане на подобренията, в качеството й на
законен наследник – универсален правоприемник на един от собствениците на имота
към момента на извършване на подобренията. Че ремонтните и подобрителни работи по
молба на лист ** от делото са извършени се установява както от заключението на
изслушаната СТЕ, според която от огледа на място експертизата констатира, че
всички видове СМР са действително извършени, така и от събраните по делото
гласни доказателства. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД отговорността на
обогатилото се лице е ограничена до по-малката измежду сумите на обогатяването
и обедняването, като в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване
(извършените разходи) и обогатяването на ответника (увеличената стойност на
имота). От заключението на СТЕ, което съдът възприема изцяло като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните, е видно, че стойността на СМР към
годината на извършването е 4 101 лв., а увеличената стойност на имота от
подобренията е 3 237 лв., или 809.25 лв. от последната стойност, съответни на
¼ ид.ч. от имота, получена от ответницата по наследство. При тези данни
съдът намира, че искът следва да бъде уважен до размера от 809.25 лв., а до
пълния претендиран размер от 809.37 лв. /след допуснатото изменение в размера/ следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с предявената от К.Й.С.
претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, според разпоредбата на цитирания законов текст, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Според разясненията
в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е
дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на
предявените от всяка от страните претенции по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие
на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената
вещ за претендирания период, лишаване от ползването на другия
съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която
е бил лишен. По делото не се спори,
че имотът се ползва от ищцата В.К.. От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на с.С., които съдът възприема като обективно дадени, тъй като
кореспондират и с приложените писмени доказателства, се установява, че К.С. не
разполага с ключ от апартамента и никога не е разполагала с такъв. Видно от
приложената покана, ищцата е била поканена да закупи притежаваната от
ответницата ¼ ид.ч. от имота, а в случай, че не желае да закупи частта
на г-жа С., е била приканена да заплаща наем в размер на 100 лв. месечно,
считано от датата на получаване на поканата. Видно от придружителното писмо,
поканата е връчена на дата ***. При тези данни съдът намира, че претенцията е
установена по основание, а относно нейния размер, според заключението на СТЕ от
***, за процесния период – *** – *** пазарната наемна стойност за ¼ ид.ч.
от имота възлиза на сумата от 810 лв. Поради това претенцията ще се уважи в
претендирания размер, след допуснатото изменение на същия.
По направеното от ответницата искане по
чл.344, ал.2 ГПК съдът намира следното. Посочената разпоредба предвижда, че в
решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях да постанови кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването. Фактическото основание за допускане на мярката в една
от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ
квотата му в съсобствеността. В случая безспорно е, че процесният недвижим имот
се ползва изцяло от съделителя В.К., която живее в имота. С оглед и на площта
на имота, не би могло да се приеме, че недвижимият имот може да се ползва от
двамата съделители, съобразно правата им в съсобствеността. При това положение
е налице основание за постановяване на привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК.
Според приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, което
съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните,
размерът на пазарния наем на недвижимия имот е 270 лв. на месец или за
притежаваната от ответницата ¼ ид.ч. възлиза на 67.50 лв. С оглед на
това ищцата следва да бъде осъдена да заплаща на ответницата посочената сума
като обезщетение за ползване на имота, за периода от влизане в сила на съдебния
акт в тази му част до окончателното приключване на делбата. Претенцията до
пълния претендиран размер от 100 лв. на месец следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото по делото заключение на повторната съдебно-техническата експертиза по делото от ***, прието в съдебно заседание на ***, което съдът намира за обективно дадено, неоспорено от страните по делото, според което пазарната стойност на имота, с отчетено право на ползване е 52 920 лв. Тъй като, видно от разясненията на вещото лице, правото на ползване е изчислено върху целия имот, след съответни изчисления при съобразяване запазеното право на ползване върху ¾ ид.ч. от имота, то запазеното право на ползване възлиза на 10 935 лв., или от първоначалната стойност на имота от 67 500 лв. следва да се извади посочената сума, съответно пазарната стойност на оценявания имот след отчитане на правото на ползване върху ¾ ид.ч. от имота възлиза на сумата от 56 565 лв. Във връзка с доводите на ответната страна следва да се посочи, че с определение № 507 от 20.12.2010г. по ч.гр.д.№ 473/2010г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че във всички случаи на основание чл.485 ГПК, при публичната продан цената на имота се определя от вещо лице, назначено в рамките на изпълнителното производство. Цената на делбения имот, определена в съдебния акт за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, е от значение за определяне на стойността на дяловете и съответно за дължимите от съделителите държавни такси. Оценката следва да отразява състоянието на имота към момента на извършване на делбата, включително да отрази вещните права и тежести, които го обременяват. Предвид уважаване на претенциите за подобрения и по чл.31, ал.2 ЗС, страните следва да бъдат осъдени да заплатят съответна държавна такса в полза на ПРС. От страните са претендирани разноски. По представения от ищцата списък разноските възлизат на сумата от 414.45 лв., като от тези разноски според настоящия състав не следва да се присъжда сумата от 152.40 лв. за СТЕ – тъй като касае депозит за работа на вещото лице по допуснатата във втора фаза СТЕ за оценка на имота и поделяемостта му, сумите по която се внасят от всеки от съделителите съобразно квотата му в съсобствеността, или на присъждане подлежи сумата от 262.05 лв. На ответната страна следва да се присъди сумата от 150 лв. за работа по повторната СТЕ, както и сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение в полза на адв.К., с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие, касаещ предявяването на претенцията по сметки, адвокатското възнаграждение по който е при условията на чл.38 ЗА.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на В.Г.К., ЕГН ********** ***
по чл. 349 ГПК за възлагане на процесния недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, одобрени със Заповед № ***/*** на *** на
АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, адрес на имота: гр. П., район „***“, п.к. ***, бул. „ ***“№ *, бл. **,
ет.*, ап.**, който самостоятелен обект се намира в Сграда № *, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с посочена в документа площ 48.03
кв.м., прилежащи части: изба № ** и 0.788% идеални части от общите части на
сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта: ***, над обекта: ***.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, одобрени със Заповед № ***/*** на *** на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. П., район „***“, п.к.***, бул. „***“№ *, бл. **, ет.*, ап.**, който самостоятелен обект се намира в Сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с посочена в документа площ 48.03 кв.м., прилежащи части: изба № **и 0.788% идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта: ***, над обекта: ***, с действителна пазарна стойност 56 565 лв. /петдесет и шест хиляди петстотин шестдесет и пет лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата.
ОСЪЖДА
К.Й.С., ЕГН ********** *** да
заплати на В.Г.К., ЕГН ********** *** сумата от 809.25 лв. /осемстотин и
девет лева и 25 ст./, съответна на притежаваната от нея ¼ ид.ч. от
делбения имот за извършени подобрения в периода ***-***г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния
претендиран размер от 809.37 лв.
ОСЪЖДА В.Г.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на К.Й.С.,
ЕГН ********** *** сумата от 810 лв. /осемстотин и десет лева/, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на съсобствения недвижим имот за периода от *** до ***.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН ********** ***
да заплаща на К.Й.С., ЕГН **********
*** месечна сума в размер на 67.50 лв. /шестдесет и седем лева и 50 ст./,
представляваща съответния на квотата на последната от
съсобствеността пазарен наем на делбения имот, за ползването му, считано от
влизане в сила на съдебния акт в тази му част до окончателното приключване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по пълния
претендиран размер от 100 лв. на месец.
ОСЪЖДА
В.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 1696.95 лв. /хиляда
шестстотин деветдесет и шест лева и 95 ст./ държавна такса върху стойността на
дела й.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 565.65 лв. /петстотин
шестдесет и пет лева и 65 ст./ държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса по уважената претенция по
чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд да заплати сумата от 50 лв. /петдесет/ държавна такса по уважената претенция за подобрения.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати на В.Г.К., ЕГН ********** *** сумата от 262.05 лв. /двеста шестдесет и два лева и 05 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН
********** *** да заплати на К.Й.С., ЕГН ********** *** сумата от 150 лв. /сто
и петдесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на адв. Я.В.К. *** сумата от 300
лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението, в частта му
относно привременната мярка по чл.344, ал.2 ГПК, има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението, в останалата му
част, подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.