РЕШЕНИЕ
№ 2159
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110125377 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени от Т. М. Д., ЕГН , ГР.СОФИЯ, УЛ. № 73, ВХ. 2, АП. 1,
СЪДЕБЕН АДРЕС: ГР. СОФИЯ, УЛ. № 3, ТЪРГОВСКИ ДОМ, ВХ.Г, ЕТ. 1, , ЧРЕЗ АДВОКАТ З.Г.
Г., срещу Столична община, гр.София, ул.№ 33, БУЛСТАТ , представлявана от осъдителен иск по
чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата за сумата 17 000.00 лв., ведно със законната лихва от
датата на деликта – 01.03.2021 г. до окончателното й изплащане, в това число за сумата от 2000
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 15000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, състоящи се от увреждания на здравето, преживени болки и страдания,
причинени от настъпил инцидент при спъване на ищцата в неправилно поставени бордюрни
елементи на 01.03.2021 г. на тротоар на улица близо до шахта с капак.
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2021 г., около 15 часа в гр. София, ищцата се
придвижвала пеша по тротоарна настилка на улица Луи Айер между блок 254 и блок 253 срещу
паркинга на магазин „ДАР“ в посока на Южния парк. Била с двама познати – Симеон Даскалов и
Таня Костова и докато вървели по улица Луи Айер десният й крак потънал в пропаднал асфалт.
Опитвайки се да запази равновесие, ищцата се спънала в издигнат и счупен тротоар, политнала
напред и леко наляво с голяма сила и инерция, паднала на улицата с цялата тежест на тялото си,
което се стоварило върху лявата й ръка, следствие на което се счупил лакътят и ръката й се
обърнала нагоре. Следствие на това получила много силни болки и неспособност на движение на
лявата й ръка. Медицинска помощ й била оказана във „ВМА – МБАЛ София“, Катедра ортопедия,
ревматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия, където веднага била откарана и
постъпила. Била изписана на 05.03.2021 г. Била й извършена лицева и странична рентгенография
на лявата лакътна става и се установило полифрагментна фрактура. След извършените
изследвания, било предписано оперативно лечение и започнало лечение с инжекционно прилагане
1
на фраксипарин. Операцията била проведена на 02.03.2021 г. След изписване от Клиниката била
предписана терапия за срок от 20 дни. Била насочена и за продължаване на лечението и
рехабилитация в специализирано лечебно заведение. При изписването от болничното заведение
ищцата заплатила потребителска такса и консумативи, а на ищцата бил издаден болничен лист с
право на отпуск по болест за 35 дни. Сочи, че работи в Сдружение „Прима денс Студио“ от
01.11.2020 г. като треньор на 4-часово дневно работно време с трудов договор за неопределено
време, но със срок за изпитване в полза на работодателя от шест месеца, който към момента на
злополуката бил изтекъл. Сочи, че месечната й заплата била в размер на 305 лв. Твърди, че от
причинените й травматични увреждания следствие на инцидента получила вреди. Твърди, че за
причинените й вреди отговорност носят служителите на Столична община, на които тя е
възложила дейности по поддържането на улиците и тротоарната настилка на града. Моли съда да
уважи иска. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва изцяло предявените искове, както и
фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Твърди, че настъпилият инцидент не е
резултат на неизпълнение на нормативни задължения от страна на Столична община, тъй като
посоченият участък от тротоарната настилка бил в нормално състояние, а и освен това в районната
администрация не били постъпвали сигнали за нарушено състояние на същия в района. Счита, че
дори да е имало инцидент, то същият бил следствие на небрежност, проявена от ищцата, която
допринесла за настъпване на вредоносния за нея резултат, тъй като не се е придвижвала
внимателно и предпазливо. Оспорва наличието на причинна връзка между претърпените от
ищцата вреди и бездействието на Столична община да поддържа в нормално състояние пътната
настилка. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и моли съда
да го намали като прекомерно. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, ако
изобщо се установи наличие на виновно и противоправно поведение на ответната страна.
Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ищцата е претърпяла
инцидент на 01.03.2021 г., при който след падане на улицата е била приета за оперативно лечение
в Катедра по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия във ВМА -
София. От издадената Епикриза ЛИЗ № 5912 от 2021 г. е видно, че ищцата е претърпяла
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем, поради
счупване на горния край на лакътната кост. След изписването на ищцата от лечебното заведение е
било забранено да сменя сама или с помощта на близките й превръзките, поради опасност от
инфектиране на раната.
Приложени са фактура № ********** от 05.03.2021 г. и касов бон за сумата от 23.20 лв. за
потребителска такса и фактура № **********/05.03.2021 г. и касов бон за сумата от 1860 лв. за
медицински консумативи. Същите са издадени от Военномедицинска академия, гр. София.
Видно от представения Трудов договор от 29.10.2020 г. се установява, че ищцата е в
трудови правоотношения със Сдружение Прима Денс Студио, като изпълнява длъжността спортен
инструктор с работно време 4 часа дневно и основно месечно трудово възнаграждение в размер на
305 лв. и по 0.6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит. Представен е и фиш за
2
заплата за месец ноември 2020 г. През периода 01.03.2020 г. до 03.06.2020 г. ищцата е била в
отпуск за временна нетрудоспособност, за което са представени болнични листи по делото.
По делото са разпитани свидетелките Т и , които са били очевидци на случилото се с
ищцата. Свидетелката обяснява, че на 01.03.2021 г. заедно с ищцата и свидетеля Даскалов вървели
около 15 часа по улица Луи Айер в посока Южен парк, като след магазин Дар имало счупени
тротоарни плочки, разместени бордюри и тротоарни шахти. Ищцата се спънала и паднала, при
което си наранила лявата ръка. Наложила се оперативна намеса във ВМА. Останали видими
белези по лявата ръка, а ищцата била срината психологически и често плачела. Била обгрижвана
от близките си след инцидента. След операцията ходела да й сменят превръзките в болница, а в
последствие и на рехабилитация. Предстояла втора операция. Ищцата изпитвала притеснения дали
ще може да продължи да упражнява професията си, тъй като била човек на изкуството.
Свидетелят допълва, че при падането на ищцата, ръката й се отметнала назад, тъй като
асфалтът е пропаднал на места в процесния участък, където пострадала ищцата. Описва
състоянието на тротоара и улица Луи Айер от магазин Лидл в посока Южен парк в близост до
магазин Дар. Обяснява, че имало денивелация от около 3-4 см., бордюрите на тротоара били
разместени и имало разстояние между тях. Ищцата се спънала в разместените бордюри и паднала,
след което свидетелят я закарал във ВМА. Свидетелят обяснява, че ищцата се е чувствала много
зле след инцидента. Притеснявала се за работата си да не би да остане инвалид, тъй като е спортен
треньор. Останали големи и дълбоки белези, не усещала ръката си на сто процента пълноценно.
Други относими доказателства по делото не са представени по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно иска по чл.49 ЗЗД:
С исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД с оглед изложените
твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното поведение на трето лице, на
което ответната община, е възложила работа, които вреди са причинени от третото лице при или
по повод изпълнението на тази работа. Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието
на следните предпоставки:
1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така - ППВС № 9/1966 г.);
2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (така - ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството
3
им на изпълнители на възложена работа.
По делото съдът намира за доказан описания в исковата молба по време, място и начин на
настъпване инцидент със счупени, разместени тротоарни плочки и бордюри и пропаднал асфалт,
находящи се на ул. Луи Айер между блок 254 и блок 253 срещу паркинга на магазин „ДАР“ в
посока на Южния парк, при което, трето лице, на което ответната община е възложила работа, а
именно да поддържа, подменя и стопанисва уличните и тротоарните настилки в границите на
Общината, чрез бездействието си, изразяващо се в несвоевременна премахване на налични счупени
или разместени плочки и бордюри по тротоарната настилка и по пътното платно на ул. Луи Айер
на посоченото по-горе място, е станало причина за спъването на ищцата на 01.03.2021 г. около
15.00 ч. по описания в исковата молба начин. Установи се по делото от разпита на двама очевидци,
че ищцата е паднала вследствие на съприкосновение със счупени и разместени бордюри на
тротоарната настилка. След инцидента, ищцата е била отведена от свидетеля Даскалов във ВМА –
София, където е била прегледана, приета е за лечение и е извършена оперативна интервенция за
отстраняване на настъпилата фрактура на лакетната става на лявата ръка. В тази насока се
кредитират събраните по делото писмени и гласни доказателства, като последователни, подробни
и непротиворечащи помежду си и в тяхната съвкупност, като се установява и механизма на
настъпване на процесния инцидент, както и причинната връзка между същия и причинените вреди
на ищеца, състоящи се в причинени болки и страдания вследствие на претърпения инцидент, в
това число и притеснения за вероятна загуба на работата, продължително лечение и отпуск по
болест, затруднено зарастване на счупената става.
Неоснователни са доводите на ответната Община относно това, че не са налице причинно-
следствена връзка с претърпения инцидент и твърдените последици, както и че състоянието на
уличната и тротоарна настилка на процесното място на ул. Луи Айер било добро, тъй като не били
постъпвали сигнали в обратния смисъл. По делото са изслушани двама очевидци, които са били с
ищцата преди, по време на инцидента и след него, придружили са я до лечебно заведение, а видно
от представената епикриза, в действителност е настъпила фрактура на лявата лакътна става на
ищцата, като се е наложила оперативна намеса за нейното отстраняване и лечение. Безспорно е по
делото, че инцидентът е настъпил на посочената в исковата молба дата и описания начин, а
доказателства за твърдяното съпричиняване не са ангажирани по делото от ответника.
Предвид това, че процесният инцидент е настъпил в границите на гр. София и то на
тротоарна част, принадлежаща към общинска улица, а поддържането и обезопасяването на
пътищата в града е задължение на общината, следва изводът, че вина за настъпването на
процесният инцидент и за последствията от него има ответната Община Съгласно Закона за
общинската собственост (чл. 2, ал. 1, т. 5), Закона за пътищата (чл. 8, ал. 3 и чл. 31) и ПЗР на
ЗМСМА (чл. 7, ал. 1, т. 4), общинските пътища са общинска собственост, а тяхното изграждане,
ремонт и поддържане се осъществява от общините, които следва осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване, включително и при наличие на опасности по пътя да поставят
необходимите знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (чл. 13 от ЗДвП). С
оглед на това, съдът счита, че наведените доводи и възражения от ответната страна са
неоснователни. Обстоятелството, че в районната администрация не са постъпвали сигнали за
неотложен ремонт на тротоарната настилка не освобождава общината от отговорността да
стопанисва добре общинските пътища и принадлежащите към тях тротоарни настилки.
Съдът приема, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи мястото,
4
времето и механизма на настъпване на процесния инцидент, както и наличието на причинна връзка
с настъпилите увреждания на ищцата, причинените болки и страдания и тяхната интензивност и
характер. По делото са събрани достатъчно доказателства относно здравословното състояние на
ищцата, както и последиците от преживения инцидент, необходимостта от значителен период на
възстановяване, в това число и повече от три месеца с предоставен отпуск по болест, посещаване
на процедури за рехабилитация, наличие на усещане за болка, ограничения на ищцата в
извършване на обичайни дейности като лична хигиена, домакински задължения и служебни
такива. Предвид това, че професията на ищцата е свързана със спорт, то съдът приема, че
съобщеното от свидетелите, разпитани по делото, влошено психоемоционално състояние на
ищцата и притесненията й относно бъдещото й професионално развитие се явява утежняващо
цялостното й здравословно състояние и допълнително допринася за тежкото протичане на
възстановяването й.
Що се касае за размера на претенцията, предвид обстоятелството, че се претендира сумата
от 15000 лв. за претърпени неимуществени вреди в следствие на инцидента, претърпян от ищеца
от необезопасени счупени или разместени тротоарни бордюри, находящи се на тротоара на адрес
ул. Луи Айер между блок 254 и блок 253 срещу паркинга на магазин „ДАР“ в посока на Южен
парк, съдът счита, че искът е основателен до размера от 13000 лв., предвид настъпилите вреди за
ищцата, невъзможността й за период повече от три месеца да осъществява служебните си
задължения, както и да извършва дейности с увредената ръка, необходимостта да ангажира грижи
на свои близки за собственото й обслужване и за извършване на домакински дейности,
извършвани до инцидента от нея; обстоятелството, че за лечението на получените увреди от
инцидента е било необходимо оперативно лечение, а в последствие и рехабилитация, наличието на
белези, както и причинените болки и страдания от увредите на лицето. В останалата част иска
следва да се отхвърли, като неоснователен, тъй като определения от съда размер е съобразен с
изискването на чл. 52 от ЗЗД, съобразно всички обстоятелства, установени по делото.
Искът за имуществени вреди следва да се уважи в размер на 1883.20 лв., тъй като ищцата е
направила разходи за лечението си във ВМА в такъв размер. Над този размер и до пълния такъв от
2000 лв. иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Следва да се присъди и законната лихва от датата на настъпване на увреждането –
01.03.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски,
съразмерно на уважената част от иска, а именно. Ищцата е направила разноски в размер на 1000
лв. за адвокатски хонорар, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от
11.03.2022 г. и списъка по чл. 80 от ГПК, като му се следва сумата от 875.48 лв., съразмерно на
уважената част от иска. Следва на Столична община да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 18.75 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска от
възнаграждение, определено в размер на 150.00 лв., по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ (чл. 23, ал. 1).
Следва Столична община да бъде осъдена да доплати сумата от 595.33 лв. за държавна такса по
сметка на СРС, предвид това, че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и на
основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК. След извършване на компенсация между
разноските дължими от ищеца и ответника един на друг, следва Столична община да заплати на
ищеца сумата от 856.73 лв.
5
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА , гр.София, ул.№ 33, БУЛСТАТ , представлявана от , да заплати на Т. М. Д., ЕГН ,
ГР.СОФИЯ, УЛ. № 73, ВХ. 2, АП. 1, съдебен адрес: ГР. СОФИЯ, УЛ. АЛАБИН № 3,
ТЪРГОВСКИ ДОМ, ВХ.Г, ЕТ. 1, кантора 145, чрез адвокат З.Г. Г., сумата 1883.20 лв. (хиляда
осемстотин осемдесет и три лева и двадесет стотинки), ведно със законната лихва от 01.03.2021 г.
– датата на настъпване на увредата до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили следствие на настъпил инцидент при спъване на ищцата в
неправилно поставени бордюрни елементи на ул. Луи Айер между блок и блок срещу паркинга на
магазин „ДАР“ в посока на Южен парк на 01.03.2021 г., както и сумата от 13000 /тринадесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва от 01.03.2021 г. – датата на настъпване на увредата до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
състоящи се от увреждания на здравето, преживени болки, страдания, настъпили следствие на
настъпил инцидент при спъване на ищцата в неправилно поставени бордюрни елементи на ул. Луи
Айер между блок 254 и блок 253 срещу паркинга на магазин „ДАР“ в посока на Южен парк на
01.03.2021 г., на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля иска за
имуществените вреди над уважения размер и до пълния размер от 2000 лв. и за неимуществени
вреди над уважения размер и до пълния размер от 15000 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА , гр.София, ул.№ 33, БУЛСТАТ , представлявана от , да заплати на Т. М. Д., ЕГН ,
ГР.СОФИЯ, УЛ. № 73, ВХ. 2, АП. 1, сумата 856.73 лв. (осемстотин петдесет и шест лева и
седемдесет и три стотинки) - разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете и след
извършване на компенсация с разноските на другата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и по
сметка на Софийски районен съд сумата от 595.33 лв. (петстотин деветдесет и пет лева и тридесет
и три стотинки) за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6