РЕШЕНИЕ
№40
гр. Кюстендил, 25.02.2020 г.
B ИМЕТО HA НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно
заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря: Р. С.,
разгледа докладваното от младши
съдия Симона Навущанова в.гр.д. № 29/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 694 от 14.11.2019 г., постановено по
гр. дело № 790/2019 г., Дупнишкият районен съд е
осъдил
“Трейд Комерс БГ“ ООД, ЕИК ****, да заплати на ***** ****, Фирмен № ***,
със седалище Община Лаксенбург, Австрия, сумата от ****евро (**** евро),
представляваща възнаграждение (стойността на извършени услуги) по международен
превоз на стоки съгласно фактури № 724059 от 16.01.2018 г., № 727560 от
17.01.2018 г., № 756527 от 29.01.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаването
на исковата молба – 08.04.2019 г., до окончателното изплащане и разноски
по водене на делото в размер на 2078, 19 лв.
Постъпила е въззивна жалба от „Трейд Комерс БГ“ ООД, ЕИК ****,
представлявано от управителя В. П. И., в която решението се оспорва изцяло с
твърдение за неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването му. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен. Акцентира се на обстоятелството, че фактът на осчетоводяване на
процесните фактури от страна на ответника не е достатъчно основание съдът да
приеме за основателен предявения от
ищеца иск. Въззивникът изтъква, че няма непогасени парични задължения към
ищеца, не е получател по представените
от ищеца документи и приложените по делото товарителници не са подписани от
представител на „Трейд Комерс БГ“ ООД, поради което искът неправилно е уважен
от първоинстанционния съд. Не са
въведени искания по доказателствата.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ****, Фирмен № ***, със седалище Община Лаксенбург, чрез адв. Ц. Л., в който
същата се оспорва изцяло. Прави се искане за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че от приетите и събрани в хода на
производство пред ДнРС доказателства е безспорно, пълно и главно доказана
основателността на предявения иск и че твърденията на въззивника в депозираната
от него жалба са оборени от събрания доказателствен материал. Претендират се
сторените пред двете съдебни инстанции разноски и се релевира, при условие на
евентуалност, възражение с пр.осн. чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендирания от насрещната страна
адвокатски хонорар. Не се въвеждат искания по доказателствата.
B открито съдебно заседание на 11.02.2020 г., жалбоподателят „Трейд Комерс БГ“ ООД, редовно призован не
изпраща представител.
B съдебното заседание пред КнОС въззиваемата страна ****, Фирмен
№ ***, редовно призована
не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от адв. Ц. Л., с
която не се възразява да бъде даден ход на делото, въпреки нередовното
призоваване. Поддържа се изложеното в депозирания отговор и се моли да бъде
потвърден постановения от ДнРС съдебен акт. Претендират се сторените разноски и
се прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и
прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване, съгласно чл. 258 и следващите от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с
правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт
Районен съд - Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването
е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно. Съображенията за това са следните:
Пред Дупнишкия районен съд е
развито производство по депозирана от ****, искова молба срещу „Трейд Комерс БГ“ ООД, ЕИК ****, с която е
предявен иск с правно основание чл. 361, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД за осъждане
на отвтеника да заплати на ищеца сумата от *** евро (**** евро), представляваща
неплатено възнаграждение, дължимо на ищеца, в качеството му на спедитор, във
връзка сключени от негово име за сметка на ответника договори за превоз при
условията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки, за която обща сума за съответно са издадени фактури № 724059 от 16.01.2018 г., № 727560 от
17.01.2018 г., № 756527 от 29.01.2018 г., ведно със законната лихва от деня на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред настоящата
съдебна инстанция не са събрани други гласни и писмени доказателства, които да
бъдат заложени като допълнение на изградената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се
основава исковата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на
исковите претенции.
Въззивната
инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от
първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора,
определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно
доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират
доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са
направени възражения. B развилото се производство е
осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита. След анализ
на представените по делото доказателства, районен съд в оспорваното решение е
приел, че ответникът дължи на ищецът сумата *** евро (*** евро), представляващи възнаграждение (стойността на
извършени услуги) по международен превоз на стоки съгласно фактури № 724059 от
16.01.2018 г., № 727560 от 17.01.2018 г., № 756527 от 29.01.2018 г., ведно със
законната лихва от деня на подаването на исковата молба – 08.04.2019 г., до
окончателното изплащане и разноски по водене на делото в размер на 2078, 19
лв.
Правните изводи изцяло се споделят от окръжен съд, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
постановения от първата инстанция съдебен акт са неоснователни. От анализа на
събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове извод за
основателността им.
Предявен е иск за реално изпълнение на
задължението за заплащане на дължимата цена по спедиционен договор, с правно основание чл. 361, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 5 от с Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки(СМР).
Спедиционният договор съгласно разпоредба на чл.
361 ТЗ е договор, с който спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи
от свое име, но за сметка на другата страна - доверител, договор за превоз на
товари. При този договор в задължение на спедитора е да сключи договор за
превоз с превозвач, като правата и задълженията на товародател по договора за
превоз възникват за спедитора, а едва след отчетната сделка по спедиционния
договор тези права и задължения се прехвърлят в патримониума на доверителя по
спедиционния договор. Преди да изпълни задълженията си по отчетната сделка
доверителят по спедиционния договор не може да встъпи в превозното
правоотношение. Изрично нормативно уредено изключение е по отношение на
кредитори на спедитора - спрямо тях правата се считат, че са в правната сфера
на доверителя независимо, че не е налице отчетна сделка. Възможно е, обаче, в спедиционния договор да се включи клауза, с която
доверителят упълномощава спедитора с представителна власт да действа директно
от името на доверителя - това е несъщинския спедиционен договор, при който са
включени и договор за поръчка с упълномощаване на довереника. При несъщинския
спедиционен договор отново предметът е същия - сключване на договор за превоз,
но при него се ползва друг способ за ангажиране на правната сфера на
доверителя. При същинския спедиционен договор (при него договорът за превоз е
сключен от името на спедитора, но за сметка на доверителя (спедиторът става
страна по договора за превоз в качеството на товародател и той от свое име може
да прави рекламации. При несъщинския спедиционен договор спедиторът ще действа
от името на доверителя си. И при същинския и при несъщинския спедиционен
договор, обаче, договорът за превоз е за сметка на доверителя по спедиционния
договор.
Доверителят по
спедиционният договор е длъжен да заплати на спедитора уговореното в договора
възнаграждение, да му възстанови направените разноски по изпълнението на
поръчката и запазването на предадените за спедиция товари, включително и
превозната цена (навло), мита такси и т.н. За да възникне задължение за
спедитор да заплати възнаграждение по договор за превоз, то същият следва да е
сключен от името на спедитора.
В тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по
сключен спедиционен договор, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
По делото са представени и приети като доказателства фактури
№ 724059 от 16.01.2018 г., № 727560 от 17.01.2018 г., № 756527 от 29.01.2018 г.
с посочен получател „Трейд Комерс БГ“ ООД, стоки – машини с тегло 20000 кг. и
обща цена *** евро по всяка от фактурите; съответни заявки от ищеца за
транспорт с посочено място за разтоварване Евромикс ООД, гр. ***, ул. „***” 5. Представени са в оригинал и ЧМР-товарителници - 3
бр. ( лист 150-155 от производството пред ДнРС), от които е видно, че получател на стоките е „*** ЕООД и че същите са получени съответно на 17.01.2018 г., на 19.01.2018 г. и на 29.01.2018 г. От разпита на свидтелката М. Х., която е била служител на ответника в процесния период, на
длъжност технически сътрудник се установява, че именно тя е водила електронната
кореспонденция с ищеца във връзка с
превозването на поточна линия от Австрия до България, като "Трейд
Комерс БГ“ ООД организирало транспорта, а поточната линия била придобита от "***"
ЕООД. Свидетелката също така е посочила, че отвтеника използва, включително и в
служебната си кореспонденция търговската марка „Евромикс”. КнОс кредитира тези
показания като обективни, последователни и подкрепящи се от останалия събран
доказателствен материал. Видно от приложената по делото разпечатка от
електронна кореспонденция свидетелката, в качество си на технически сътрудник е
поискала, през месец януари 2018 г., от ищцовото дружество да организира превоз
със стандартен камион и друг с по-голям камион, което кореспондира изцяло с
дадените от нея показания и с тези на свидетелката Б., съставител на ГФО на
дружеството ответник. Представено и
прието като доказателство по делото е и писмо от 20.03.2018 г., озаглавено „***
– неплатени фактури”, с което на посочения електронен адрес на свид. М. Х. (****@****.bg) е изпратен списък
с фактури за "Трейд Комерс БГ“ ООД, сред които и процесните. В отговора от
21.03.2018 г. не се оспорват задълженията по фактурите и като причина за
неизпълнението се сочат финансови затруднения. Тази кореспонденция и наличието
на други издадени и заплатени от ответника фактури за извършени услуги
свидтелства за наличието на трайни търговски взаимоотношения между дружествата.
От друга страна, неоспорванто на наличните задължения в соченото писмо, представлява
по естеството си извънсъдебно признание на същото.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което
съдът кредитира напълно, се установява, че за извършените спедиторски услуги,
ищцовото дружество е издало процесните фактури, които фактури са редовно и
своевременно осчетоводени от ответника, включени са в дневник за покупките по
ДДС, отразени са в справка-декларация по ДДС и данните са подадени в НАП.
Вещото лице сочи още, че по процесните
фактури не са извършвани плащания, поради което общият размер на задължението е
5460 евро. В съдебното заседание пред ДнРС експертът е уточнил,
че друго дружество е придобило поточната линия, във връзка с превоза на която
са съставени фактурите, поради това е извършено префактуриране на задълженията
по фактурите. Изложеното в съдено заседание се подкрепя изцяло и от изложеното
от свидетелката В. Б., съставител на ГФО на "Трейд Комерс БГ“ ООД, която сочи, че тези
фактури са издадени за превоза на поточна линия, закупена от "****"
ЕООД, поради това в "Трейд Комерс
БГ“ ООД са осчетоводени като разход за транспортни услуги и е извършено
префактуриране на "***" ЕООД, съответно – осчетоводяване като приход
от транспортни услуги.
Обстоятелството, че
ответното дружество е осчетоводило процесните фактури удостоверява извършването
на услугата. Налице
е и константна съдебна практика,
постановена по реда на касационния контрол - решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д.
№ 588/2010 г. на ВКС, ТК, І отд., с които настоящият състав следва да се
съобрази. Съгласно посочените решения, отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване.
При тези данни по
делото, съдът намира, че ищецът доказа наличието на договорни отношения -
сключен между него и ответника спедиционен договор, по които е престирал точно,
като за ответника е възникнало задължението да заплати дължимото
възнаграждение. Настоящият
съдебен състав, счита, че ищецът е
изправна страна по договора. По делото обаче липсват ангажирани от ответното
дружество доказателства, че е платило уговорената цена. Фактът на
осчетоводяване на фактурите от страна на отвтеника сочи за наличието на упоменатото парично задължение, произтичащо от
постигнато между страните съглашение в параметрите по съдържанието на така
осчетоводените фактури. При това положение за ответното дружество е възникнало
задължение за заплащане на договореното възнаграждение в размер на исковата
сума, а твърението му, че не дължи плащане по процените фактури се явява
неоснователно и недоказано. Последният не
доказа в хода на процеса положителния факт на
плащане на процесното задължение. След като не е изплатил поетото от него задължение за
заплащане на уговореното възнаграждение, той се явява неизправна страна по
договора и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на
ищеца за сумата от 5 460 евро, представляваща неизплатена
обща стойност по процесните
фактури.
За
неоснователно КнОС приема и възражението на ответника, че е неприложима
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Правилно в мотивите си ДнРС е посочил, че сключената
между страните сделка е търговска по см. на л. 286, ал. 2 от ТЗ и спрямо нея
приложение намира правилото на чл. 301 от ТЗ, съгласно което се счита, че
търговецът потвърждава действията на лице, действало от негово име без
представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези
действия. Извод
за потвърждаване на извършени без представителна власт действия може да бъде
направен само въз основа на предприети от търговеца действия в определена
насока – на неговото активно поведение. Тази активност намира отражение било в
изрично потвърждаване на предприетите от мнимия представител действия, било в
конклудентни действия на търговеца, от които може да се направи извод за такова
потвърждаване или както правилно посочва ВКС в Решение № 89 от 12.06.2013 г. по
т. д. № 431/2012 г., Т. К., ІІ Т. О., „За да се приложи чл. 301 от ТЗ, достатъчно е да
се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на
извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от
целения с тях правен резултат.“ За да избегне последиците от презумпцията на
чл. 301 ТЗ, търговецът следва да се противопостави веднага след узнаването.
Това противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява
непризнаването на действията на мнимия представител. Изложенто води до извода,
че дори и да се приеме, че служителят М. Х. не е
разполагала с предствителна власт, действията извършени от нея за потвърдени от
страна на отвтеното дружество, което не се е противпоставило, напротив
осчетоводило е процесните фактури. Нещо повече, не само е осчетоводило същите
като разход за транспортни услуги, а и е извършено префактуриране на "****" ЕООД, съответно –
осчетоводяване като приход от транспортни услуги. С
тяхното осчетоводяване не
само се потвърждава наличието на валидно сключен спедиционен договор, но се
приема и отчета за извършената работа - прехвърля се резултата от
изпълнителната сделка.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявения иск е изцяло основателен и правилно е уважен за пълния претендиран размер. Решението на първоинстанционният съд като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При
изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски има въззиваемата страна ****. Същата е релевирала своевременно и искане и е представила
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за втората инстанция в
размер на 900 лева, което следва да бъде възложено в тежест на въззивника
„Трейд Комерс БГ“ ООД. Сумата следва да бъде заплатена по следната банкова
сметка *** първоинстанционното производство: *****: *** *****.
По
обжалваемостта:
Съгласно разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с
цена на иска до 20 000 лева за търговски дела, каквото е и настоящото
производство.
Водим от горното
и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
P ЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 694 от 14.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 790/2019 г. по описа на Дупнишкия
районен съд.
ОСЪЖДА
„Трейд Комерс БГ“
ООД, ЕИК ****, да заплати на ***, Фирмен № ***, със седалище Община Лаксенбург,
Австрия, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждения за въззивната инстанция.
Банковата сметка, посочена от ищеца, е: *******.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.