Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8142 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1
от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба
от "О С." ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя ***, чрез пълномощника си адвокат С.М. от ***АК
против ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя ***, в която се твърди, че ищцовото и
ответното дружество имали сключен Договор за доставка на месни продукти от
28.08.2019 год., във връзка с който на ответника били доставени: с фактура
№**********/04.09.2019 год. продукти на стойност 884,40 лв. с включен ДДС; с
фактура №**********/17.09.2019 год. продукти на стойност 581,50 лв. с включен
ДДС; с фактура №**********/ 20.09.2019 год. продукти на стойност 1 007 лв. с
включен ДДС; с фактура №**********/25.09.2019 год. продукти на стойност 699,20
лв.; с фактура №**********/27.09.19 г. продукти на стойност 48,30 лв.; с
фактура №**********/11.09.19 г. продукти на стойност 705 лв. и с фактура №0000097846/30.09.19
г. продукти на стойност 918 лв.
Твърди
се, че към момента на завеждане на делото тези доставки не били заплатени, като
общия размер на задължението възлизал на 4 843,40 лв.
Навеждат се доводи, че съгласно чл.2.3 от Договора за
доставка на месни продукти продажната цена следвало да бъде заплатена в 14
дневен срок от издаването на съответната фактура, поради което за времето от
19.09.2019 год., когато била падежирала първата
фактура, до момента на предявяването на искането по чл.410 от ГПК пред
Плевенския PC - 19.11.2019 год. при хипотезата на чл.86 от ЗЗД била налице
натрупана мораторна лихва в размер на 63,71 лв.
Твърди се, че кредитора заявил искане по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд гр.Плевен, по което било образувано ч.гр.д. №***. и
издадена Заповед за изпълнение. С Разпореждане от 16.12.2019 год. на ищеца бил даден
едномесечен срок за предявяването на установителен
иск, което обосновавало правния му интерес от водене на настоящото дело.
Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца главница от 4 843,40 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2019 год.,
представляваща неизплатена цена за доставени месни продукти във връзка с
Договор доставка на месни продукти от 28.08.2019 год. и издадените фактури,
описани по-горе, както и обезщетение за забава в размер на 63,71 лв. върху
неиздължената главница за времето от 19.09.2019 до 18.11.2019 год.
Ищецът, чрез пълномощника си е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя ***, са редовно връчени
преписи от исковата молба и доказателствата, но не е постъпил в срок писмен
отговор на исковата молба. Ответникът не се представлява в о.с.з., за което е
редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в отсъствието
на негов представляващ.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
На страните са указани последиците
от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Предявените искове, предмет на делото, при съобразяване на
представените писмени доказателства се явяват вероятно основателни. От тези
доказателства се установяват съществените елементи на осъществените търговски
продажби, по които ищецът е продавач, а ответника – купувач. В тежест на
ответника беше да докаже изпълнението на задължението си за заплащане на
уговорената продажна цена на определените дати на падеж, като доказателства в
тази насока не са ангажирани.
Поради горното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1
от ГПК и претенцииите следва да бъдат уважени, като
се признае за установено съществуването на вземанията на ищеца.
По въпроса за разноските: При
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
98,14лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. или общо в размер на
578,14 лв. В исковото производство са направени разноски за държавна такса в
размер на 98,14лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 580лв. или общо 678,14лв.
С оглед изхода на спора, така направените разноски са изцяло дължими от
ответника.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД че ***,
със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ***, представлявано от
управителя *** ДЪЛЖИ на "О С." ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя ***, следните суми: сумата от 4 843,40лв., представляваща главница и сумата от 63,71лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.09.2019г. до 18.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2019г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №***по
ч.гр.д.№***по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано
от управителя *** ДА ЗАПЛАТИ
на "О С." ООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя ***,
следните суми: сумата от 578,14
лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС и сумата от 678,14лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: