РЕШЕНИЕ
№ 2616
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110139037 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
199965/13.07.2023 г. от И. К. Д., ЕГН **********, **********, валидна до
03.08.2032 г. чрез процесуален представител адв. Д. М., със съдебен адрес:
*****, със съдебен адрес: ******* *******, *******, email:
*************срещу *********, със седалище и адрес на управление:
гр.*******, р-н ********** представлявано от ********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1. с правна квалафикация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с
чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който с се иска да бъде
провъзгласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между
ищеца и *********, със седалище и адрес на управление: *******, като
нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, чиято невалидност моли да бъде
прогласена
2. с правна квалафикация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска
ответника *********, със седалище и адрес на управление: *******, да
заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 98.66 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
1
В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.03.2021 г. И. К. Д. е
сключил договор за паричен заем № ********** с ************ /с предишна
фирма 4финанс/. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 50 лева, при погасяване в срок до 27.03.2021 г.
В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на
49.1%, лихвен процент за кредита в размер на 40.15%, сума на лихвата за
срока на договора 0.55 лв. В договора е записано, че кредитополучателят
дължи сума в размер на 10.27 лв. такса за бързо разглеждане.
Твърди се, че на 17.03.2021 г. между страните е сключен анекс към
договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 60 лв.,
като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 20.81 лв.
На 17.03.2021 г. между страните отново е сключен анекс към договора с
който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв., като сумата
за експресно разглеждане се променя в размер на 36.21 лв.
На 19.03.2021 г. между страните е сключен трети анекс към договора с
който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 90 лв., като сумата за
експресно разглеждане се променя в размер на 50.63 лв.
На 19.03.2021 г. между страните е сключен четвърти анекс към договора
с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 120 лв., като сумата
за експресно разглеждане се променя в размер на 69.11 лв.
На 19.03.2021 г. между страните е сключен пети анекс към договора с
който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 200 лв., като сумата
за експресно разглеждане се променя в размер на 98.66 лв.
Твърди се, че И. К. Д. е погасил сумата по договора, като за срока на
договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора,
включително такса за експресно разглеждане, а именно: 719.85 лв.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.
10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй
като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора е посочено, че
потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на
подписване на договора. Следователно се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в
самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на
разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл,
2
невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
С тези действия ************ е заобиколило изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК, Всички приложими към сключването, изпълнението,
прекратяването и развалянето на потребителски договори национални
нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република
България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и
произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското. Ето защо считам, че приложимото
национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно
духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити. Във връзка с горното смятам, че
неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР
злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен
съпоставим прозрачен пазар па кредитите, защото но този начин
потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената
„такса"/ безспорно попадат в изискванията на Директивата — те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Ето защо считам, че неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено
условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на
уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както
и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
3
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.
В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2—453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 1 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение
за сделка, което в противен случай не би взел.
Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че ищецът се
задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно
разглеждане на кредита.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носи допълнителни ползи за него.
Предвид на това счита, че е нищожна клаузата, с която е начислена
такса експресно разглеждане. Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира
такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита.
Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства,
чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира
допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.
4
Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП,
тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на
основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.
Счита, че предвид гореизложеното за ищеца се поражда правен интерес
от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на
клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за
недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на
заплатените суми, платени при начална липса на основание.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
искането делото да се гледа в тяхно отсъствие и да се постанови
неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковата претенция
като неоснователна и недоказана по основание и размер. Счита, че договорът
не противоречи на императивни правни норми, а ГПР е в предвидения размер.
Оспорва доказателствените искания на ищеца. Моли делото да се гледа в
тяхно отсъствие.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява лично.
Представлява се от адв. М.. Поддържа исковата претенция. Претендира
разноски. Моли съда да уважи иска.
Ответникът ************, редовно призован не се явява и не изпращам
представител в о.сз.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на исковете
По установителния иск
Предявен е положителен установителен иск за обявяване на нищожност
на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, с
5
правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19
3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр. За да бъзе уважен иска, в тежест на ищеца е да
докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, включително с оспорената клауза
за такса за експресно разглеждан. Следва да установи, че този така
противоречи на императивна законова разпоредба или на добрите нрави. За да
бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи, че договорът е
индивидуално сключен, а не при общи условия.
По делото е представен договор за потребителски креди. Приета е
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът напълно кредитира като
обоснована, правилна и непротиворечива (л.55-61 от делото).
От писмените доказателства и заключението на ССчЕ се установи, че на
17.03.2021 г., е сключен Договор за паричен заем № ********** между И. К.
Д., ЕГН ********** и *********. Отпуснатият заем е в размер на 50,00 лева,
при погасяване в срок до 27.03.2021 г. ГПР по договора е в размер на 49,1 %,
лихвен процент 40,15 %, сума на лихвата за срока на договора 0,55 лв. Такса
за бързо разглеждане на кредита в размер на 10,27 лв.
На 17.03.2021 г. е сключен Анекс към договора, с който е отпусната
сумата от 60,00 лв. Лихвата е 1,21 лв. Такса за бързо разглеждане е 20,81 лв.
На 17.03.2021 г. е сключен Анекс към договора, с който е отпусната
сумата от 100,00 лв. Лихвата е 2,32 лв. Такса за бързо разглеждане е 36,21 лв.
На 19.03.2021 г. е сключен Анекс към договора, с който е отпусната
сумата от 90,00 лв. Лихвата е 3,11 лв. Такса за бързо разглеждане е 50,63 лв.
На 19.03.2021 г. е сключен Анекс към договора, с който е отпусната
сумата от 120,00 лв. Лихвата е 4,17 лв. Такса за бързо разглеждане е 69,11 лв.
На 19.03.2021 г. е сключен Анекс към договора, с който е отпусната
сумата от 200,00 лв. Лихвата е 5,95 лв. Такса за бързо разглеждане е 98,66 лв.
Установи се, че главницата, която ответникът е предоставил на ищеца е
620.00 лева. Сумата била реално изплатена от ответника като заемодател.
Общата сума, която длъжникът е платил по договора е 719.85 лева. Установи
се, че при определяне разходите по кредита и изчисляване на ГПР ответникът
е включел само разходите по договорната лихва – ГЛП, но не и таксата за
експресно разглеждане. Ако таксата за експресно разглеждане се включи в
разходите по кредита, то ГПР се получава от 669.69 % до 789.86 % за периода
по договора. За периода но договора за кредит петкратния размер на
законната лихва за просрочени задължения е в размер на 50 %
Съдът приема, че тази клауза, предвиждаща такса за експресно
разглеждане противоречи на чл.10а ЗПК. По същество таксата представлява
възнаграждение на заемодателя по дейност да се произнесе по искането за
кредит в най-кратък срок. Съгласно чл.10а ЗПК заемодателят не може да
събира такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита.
Така въведената такса изрично представлява типична такса по усвояване на
6
кредита – разглеждане на заявлението. Ето защо съдът я счита, че
противоречи на чл.10а ЗПК, която разпоредба въвежда императивна правна
норма.
Освен това, включвайки тази такса към погасителния план, същата се
връща на равни месечни вноски, ответникът по незаконосъобразен начин е
добавил още един разход към кредита. Но тази разход не е включен при
изчисляване на ГПР. Ето защо с тази такса ответникът се опитва да заобиколи
чл.19 ЗПК. За потребителят не е ясно как е сформиран ГПР. Следователно
има нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Включвайки тази такса в погасителния план, ответникът индиректно
увеличавана ГПР. Така явното ГПР се получава 669.69 %, при положение, че
същото за процесния период не може да бъде повече от 50 %, съгласно чл.19
ЗПК. Ето защо има нарушение на чл.19 ЗПК, като реалният ГПР е извън
допустимите от закона размери.
При това положение съдът приема, че клаузата за таксата за експресно
разглеждане е нищожна, поради противоречие със закона.
Ищецът успя да докаже сключването на процесния договор с
уговорените клаузи, както и че клаузата за такса за експресно разглеждане
противоречи на закона. Искът се явява основателен.
Ето защо съдът приема установителния иск за основателен. Ето защо,
съгласно посочения петитум от ищеца следва да бъде провъзгласена
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане предвидена в Договор за паричен заем № ********** от
17.03.2021 г., сключен между И. К. Д., ЕГН **********, **********, валидна
до 03.08.2032 г. и *********, със седалище и адрес на управление: *******,
като нищожна на основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11,
чл. 19 ЗПK.
По осъдителния иск
ПО осъдителни иск с правна квалафикация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
ищецът следва да установи, че е заплатил на ответника сумата в размер на
98.66 лева, а ответникът следва да установи основанието, на което е получена.
С оглед горните констатации, че ГПР по процесния договор надвишава
размерът, определен в чл.19 ЗПК, следва, че на основание чл.22 ЗПК
цитираният договор е недействителен. Като такъв заемателят дължи само
главницата, на основание чл.23 ЗПК, т.е. сумата в размер на 620.00 лева.
Следователно всички платена над тази сума се явява недължимо платено, без
основание.
По делото се установи, че ищецът е платил на ответника сумата от 98.66
лева, представляваща такса за експресно разглеждане. Същата е платена без
основание с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК. Ето защо следва да бъде
върната. Ответникът не успя до докаже основанието, на което е получил
процесната сума. Ето защо и осъдителния иск се явява основателен
7
Ето защо *********, със седалище и адрес на управление: *******,
следва да бъде осъдено да заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, сумата в
размер на 98.66 лева (деветдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем №
********** от 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба (10.07.2023 г.) до
окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Същият представя списък по чл.80 (л.46 от делото).
Претендира 100.00 лева държавна такса (л.17 от делото), 5.00 лева за
съдебно удостоверение, 1000.00 лева депозит за вещо лице (л.47 от делото).
Съдът не следва да признае разход в размер на 5.00 лева, тъй като по делото
липсват доказателства за тяхното извършване. В този смисъл т. 1 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Общият брой разноски, които следва да се признае на ищеца са в размер
на 1100.00 лева. Ето защо *********, със седалище и адрес на управление:
*******, следва да бъде осъдено да заплати на И. К. Д. с ЕГН **********,
сумата в размер на 1100.00 лева (хиляда и сто лева), представляващи разноски
в настоящото производство по гр. д. № 39037/2023 г., на основание чл.78, ал.1
ЗПК.
Претендират се разноски по чл.38 ЗА в размер на 1200 лева за първия
иск и 480.00 лева по втория иск. Двата вида възнаграждения са с сключен
ДДС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в Договор за
паричен заем № ********** от 17.03.2021 г., сключен между И. К. Д., ЕГН
**********, **********, валидна до 03.08.2032 г. и *********, със седалище
и адрес на управление: *******, като нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19 ЗПK.
ОСЪЖДА ************ със седалище и адрес на управление: *******
да заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 98.66 лева
(деветдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
недължимо платени суми по Договор за паричен заем № ********** от
17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба (10.07.2023 г.) до окончателното й
изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *********, със седалище и адрес на управление: ******* да
8
заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 1100.00 лева
(хиляда и сто лева), представляващи разноски в настоящото производство по
гр. д. № 39037/2023 г., на основание чл.78, ал.1 ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9