Р Е Ш Е Н И Е
№596
30.09.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Йорданка Попова,
като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело №206 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба от Д.М.В. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0271-000369 от 25.10.2019г.
на младши автоконтрольор в при РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, буква „б“ от ЗДвП.
В
жалбата се релевират доводи за нищожност на административния акт. В него
липсвали предписаните от закона реквизити, издаден бил от некомпетентен орган,
липсвало точно и ясно посочване на фактическите и правните основания за
издаване на заповедта, както и на разпоредените последици. Освен това,
приложената ПАМ не била законово предвидена, нормативно установена. Нямало и
разбираемо изразена воля за вида и срока на наложената ПАМ. Конкретно се
посочва, че нищожността в случая следвало да се обоснове както с
некомпетентност на издателя на акта, така и с неспазване на установената форма,
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. На
следващо място се твърди, че изложената в заповедта фактическа обстановка била
напълно неточна и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от
значение за правилното и обосновано на акта и за приложението на закона.
Нарушена била и административнонаказателната процедура по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, въз основа, на който била издадена
обжалваната заповед. Налагането на ПАМ било напълно необосновано.
По
изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт и разпореждане да се
върнат на адресата на ПАМ иззетите СУМПС и два броя регистрационни табели.
Претендират се разноски по делото.
Жалбата
се поддържа в представена от пълномощника на оспорващия писмена молба. В същата
се твърди, че не съществувало законово основание за отнемане на посочените в
заповедта документи – СРМПС и два броя регистрационни табели, което
обстоятелство също водило до нищожност. На практика в административния акт и в
АУАН било описано несъставомерно нарушение. Поставя се акцент върху лисата в
заповедта на срок на ПАМ, издаването ѝ от некомпетентен орган и липсата
на посочена в закона принудителна мярка, като тази от заповедта. Иска се съдът
на прогласи нищожност на оспорения акт.
Ответникът
– Младши автоконтрольор при РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково, не се явява и не
се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
обжалваната Заповед №19-0271-000369 от 25.10.2019г., младши автоконтрольор в
при РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково П. И. К. е наложил на Д.М.В. „принудителна
административна мярка санкция чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане: СРМПС част 2,
№*********, рег. табели с № ***“.
В
мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че Д.М.В., на 25.10.2019г.
около 23.40 часа в гр.Харманли, на ул. „Братя Миладинови“, до кръстовището,
образувано с ул.“Средна гора“ управлява МПС – лека автомобил „Ауди А4“ с рег.№
***, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта, измерена в
издишания въздух с техн. средство Алкотест Дрегер 7410+, №ARSM-0016, като в 23.40ч. уреда отчел 0.62 промила на
хиляда алкохол. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с №00680,
като той приел показанието на уреда и не желаел да даде кръв. С това водачът
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По
делото е представено заверено копие от АУАН №493933 от 25.10.2019г., издаден
срещу Д.М.В. за това, че на 25.10.2019г., в 23.40 часа в гр.Харманли, на ул.
„Братя Миладинови“, до кръстовището, образувано с ул.“Средна гора“ в посока
ул“Тракийска“, управлява собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ *** с
концентрация на алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410+, №ARSM-0016, като в 23.45ч. уреда отчел 0.60 (нула
цяло шестдесет промила на хиляда алкохол в издишания въздух). На водача бил
издаден талон за медицинско изследване с №0068010, като той приел показанията
на дрегера и не желаел да даде кръв за химическа експертиза. Записано е, че
водачът виновно нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, предл. 1 от ЗДвП.
Актът е подписан от нарушителя без възражения.
По
делото е представен Талон за медицинско изследване №0068010, във вид на
заверено копие. Представена в същия вид е и Заповед №272з-906/30.03.2019г. за
оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, които да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2,
т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП.
Видно от
отбелязването в оспорената заповед за прилагане на ПАМ, същата е връчена на
адресата си на 26.10.2019г.
Жалбата е
подадена на 27.02.2020г., директно до Административен съд – Хасково.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, предвид факта, че заповедта се обжалва с оплаквания за
нищожност и с оглед разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, предвиждаща оспорване
на нищожност на административните актове без ограничение във времето.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Според
възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен,
ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за
законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на
административния орган - материална, териториална (местна) или по степен,
винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените
нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само,
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Нищожен поради противоречие
с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за
който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на
закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия
ред.
В случая,
настоящият състав приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, разполагащ с правомощия да постановява актове от оспорения вид съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 272з-906 от 20.03.2019г. на Директора на ОДМВР
- Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за
издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, като
сред тях са и (т.10) държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при
ОДМВР – Хасково, полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Съгласно
чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се
издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си. Същата
съдържа фактически и правни основания за издаването. От изложените фактически
основания се установява, че жалбоподателят, на посочената в акта дата и място е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.60 промила. Като
правно основание за издаване на заповедта е посочена нормата на чл.171, т.2а,
б. „б“ от ЗДвП. Следователно изложените в обстоятелствената част на заповедта
мотиви са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаването на административния акт.
Не се
установява в хода на издаване на административния акт да са допуснати такива
съществени процесуални нарушения, които да са довели до липса на волеизявление.
Твърдениета на жалбоподателя в насока нарушение на административнонаказателната
процедура по съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
въз основа, на който била издадена обжалваната заповед, е довод който
евентуално би могъл да обуслови отмяна на акта (т.е. касае се за довод за
унищожаемост), но не може да обоснове нищожност на същия. Следва да се има
предвид, че производството по издаване на АУАН и това по издаване на процесния
акт имат различен характер, съответно актовете, постановени във всяко едно от
тях, имат различна функция и подлежат на оспорване по различен ред. Евентуални
процесуални нарушения в производството по издаване на процесния АУАН, могат да
доведат до отмяна на последващите актове, издадени в
административнонаказателното производство, но не могат да доведат до
незаконосъобразност на процесния акт.
Настоящият
състав счита, че оспореният акт не е изцяло е лишен от законова опора, т. е. да
е издаден при пълна липса на условията или предпоставките за това. Напротив, в
него изрично се посочват фактическите основания, довели до позоваването в същия
на разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. Иначе казано в оспорения акт
има посочено правно основание и то е в съответствие с изложените в него
фактически основания.
От друга
страна, като се има предвид разпоредителната част на заповедта за ПАМ,
конкретно посоченото правното основание на ПАМ – чл.171, т.2а, б. „б“ и
словесното описание в тази разпоредителна част, а именно - „временно отнемане:
СРМПС част 2, №*********, рег. табели с № ***“, то следва да се отбележи, че е действително
е налице незаконосъобразност на акта, поради разминаването между двата
елемента. Наред с това, в заповедта не е посочен срок на принудителната мярка,
което представлява още едно самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт
като незаконосъобразен. В този смисъл, липсата на конкретизация на
времетраенето на мярката следва да се приравни на липса на разпоредителна част
на акта, което съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.5 АПК. Непосочването
в заповедта на конкретен срок се преценява като съществено процесуално
нарушение водещо до неправилно прилагане на материално правната разпоредба на
чл.171, т.2а от ЗДвП. Заповедта в тази част не би могло да бъде изменена от
съда, като се определи за пръв път конкретен срок, тъй като определянето на
срока на ПАП е от компетенциите н административния орган. Въпреки горното, следва
да се има предвид, че макар и в случая органът да не е посочил срок на
мярката, законодателят е определил такъв
и той е от 6 месеца до една година (чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП). Т. е. дори и
при липса на посочен в заповедта срок на действие на ПАМ, мярката не може да бъде прилагана за срок, по-дълъг от посочения в
закона.
Въпреки
гореизложеното, в настоящият случай, дори и да се приеме, че оспореният акт е
издаден при съществено процесуално нарушение, водещо до неправилно прилагане на
материалноправна норма, а оттам и в противоречие с целта на закона, то това би
имало за последица не нищожност на акта, а само унищожаемост. Доводите,
които се навеждат от жалбоподателя относно неспазване на формата на акта,
допуснати процесуални нарушения, неспазване на материалния закон и
несъответствие с целта на закона, касаят законосъобразността на
административния акт, която жалбоподателят е пропуснал да атакува в предвидения
от закона срок, поради което не би следвало да се обсъждат в настоящото
производство и се явяват ирелевантни за настоящия спор. Това налага отхвърляне
на жалбата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Д.М.В. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0271-000369 от 25.10.2019г. на младши
автоконтрольор в при РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: