НОХД № 356/2010 год. ХОС
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Т.М.Е. *** е предявено обвинение за това, че на 17.01.2010г.
на ГКПП "Капитан Андреево", обл. Хасково, в съучастие с Х.А. *** като
помагач, пренесъл през границите на страната ни без надлежно разрешително, при
влизане в Р България от Р Турция с лек автомобил „БМВ 325 ТДС” с рег. № А 6904
КР високорисково наркотично вещество - хероин, с н. т. 3989 грама и съдържание
на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 48,3% тегловни, на стойност
359 010 лв., като предмета на контрабандата е в особено големи размери и
случаят е особено тежък-престъпление по
чл. 242 ал. 4 пр. 1 във вр. с ал.
2 пр. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен по
предявеното му обвинение, дава обяснения в подкрепа на защитната си теза.
Отрича каквато и да било съпричастност с пренасянето на наркотично вещество
през границите на страната. Пледира за оправдателна присъда.
Защитата на подсъдимия също поддържа тезата за недоказаност на
извършване на престъпление от страна на Е.. Пледира за оправдателна присъда.
Като алтернатива се застъпва позицията
за неправилна квалификация на деянието. Същото следвало да се преквалифицира по
чл. 242 ал. 2 от НК, като съответно наказанието бъде определено съобразно
разпоредбите на тази норма на закона, ако съдът приеме, че има извършено
престъпление от подсъдимия.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково поддържа фактическата
обстановка съгласно обвинителния акт. Събраните по делото доказателства
установявали по безспорен начин извършването на престъпление от страна на Е..
Той бил организаторът на извършените престъпни действия. Намира, че са налице
условия за приложение на чл. 55 от НК и предлага наказанието да бъде определено
при тези условия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият Т.М.Е. ***, но от дълги
години живее в гр. ****. Занимава се с внос на стоки от Турция и реализацията
им на нашия пазар. През месец Януари 2010г. подсъдимият купил от св. Х. А. лек
автомобил марка „БМВ 325 ТДС” с регистрационен номер А 6904 КР. По документи
автомобилът бил собственост на А.Х. А. – ****** на продавача. Самият Х. управлявал автомобила с пълномощно.
Подсъдимият и продавача се разбрали автомобилът да бъде продаден за 2600 лева. Е.
платил първоначално половината от сумата, а останалите пари следвало да бъдат
изплатени в последствие. Собствеността на автомобила не била прехвърлена по
предвидения за това ред.
На 09.01.2010г. подсъдимият Е. заедно
със свидетелите Х. А., Х.Х. и А.А. отишли до Р Турция с посочения автомобил.
Влезнали през ГКПП „Лесово”. На следващия ден – 10.01.2010г. през ГКПП „Капитан
Андреево” се завърнали само свидетелите. Подсъдимият се видял със свои
приятели, заявил, че има работа и останал в Р Турция. Завърнал се на
13.01.2010г.
Макар и собственик на автомобила
/фактически/, подсъдимият не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС.
Поради тази причина, по негова молба св. Х. А. преупълномощил св. Х.Х. да
управлява автомобила в страната и в чужбина с нотариално заверено пълномощно от
13.01.2010г. Според показанията на Х. А. пълномощни за управление на автомобила
били и за свидетелите Х.Х. и А.А., както и за подсъдимия Е..
На 16.01.2010г. подсъдимият Е.,
заедно със свидетелите Х.Х. и А.А. с лекия автомобил БМВ тръгнали за Р Турция.
Автомобила управлявал Х.. По начало той бил ангажиран като шофьор, тъй като
подсъдимият нямал шофьорска книжка и нямало как да мине границата с автомобила.
След като минали границата и влезли в Р Турция подсъдимия и А. заспали. На
около 50-100 км.
преди Истанбул подсъдимият се събудил. Видял, че Х. кара с доста висока скорост
и му казал да спре. Седнал зад волана и подкарал колата до Истанбул. Минали Босфора
и навлезли в азиатската част на града, където подсъдимият спрял автомобила и
включил аварийните светлини. Подсъдимия се обадил по телефона на негови
приятели от Турция. След известно време при тях пристигнали двата човека със
син „Опел Корса”. И двамата били познати на Е.. Подсъдимият посъветвал
спътниците си да се качат в този автомобил и те заедно с единия от новодошлите
с посочения автомобил отишли в заведение да се нахранят. Вторият от новодошлите
заминал в друга посока с автомобила БМВ. След като се нахранили обиколили
няколко магазина и складове. Формалният повод за отиването им в Турция бил
закупуването на прахове и други стоки с цел продажба. След това св. Х. и св. А.
влезли в заведение да пият кафе и се разделили с подсъдимия и неговия приятел
от Турция. След известно време /30 до 60 минути според св. Х./ Е. се върнал при
двамата свидетели. Тримата отишли на хотел, където пренощували заедно в една
стая.
На другия ден познатият на
подсъдимия, който карал автомобила „Опел Корса” ги взел от хотела със същия
автомобил и ги откарал до сервиз за обслужване на автомобили, където бил
оставен автомобила БМВ. Междувременно от турските приятели на подсъдимия било
организирано изготвянето на тайник в автомобила и поставянето в тайника на
наркотично вещество – хероин. Когато подсъдимия и двамата свидетели отишли до
автомобила БМВ, според св. Х. между Е. и турският придружител възникнала
караница, при която двамата се отдалечили от свидетелите. След това турските
придружители дали на Е. две торби с летни женски дрехи, същите били качени в
автомобила БМВ и подсъдимият, заедно със св. Х. потеглили с автомобила. Св. А.
останал в Турция. Двамата пътуващи с БМВ-то минали през Одрин, където едната торба
с дрехи била оставена при познати на Х.. Напазарували известно количество
прахове и тръгнали за България. Преди границата Е., който пътувал като пътник в
колата казал, че ще мине пеша и ще се съберат отново като минат граничния и
митнически контрол. Подсъдимият минал проверката без проблеми и влезнал на
територията на Р България. Свидетелят Х., който влезнал с автомобила БМВ
получил разпореждане да отдели автомобила за проверка. При извършената проверка
било установено, че в тайник на автомобила, намиращ се в предния ляв праг на
същия е укрито наркотично вещество – хероин в 8 пакета. Бил подаден сигнал на
органите на МВР. След проверка в информационните масиви с кого Х. е излезнал от
страната било разпоредено издирването на Е. в района на митницата. Същият бил
намерен. Той и Х. били задържани.
Така
изложената фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица.
Факта на отиването от Р България
в Р Турция е установен освен от
обясненията подсъдимия и показанията на свидетелите и от приложените разпечатки
за пътуванията им зад граница. По този факт не се и спори. Повода за пътуването
според подсъдимия е бил закупуване на прахове с търговска цел. За това той
твърди, че е тръгнал с автомобила си. Обстоятелството, че е закупил автомобила
съдът намира за установено от показанията на свидетелите. Свидетелят Х. е бил
ангажиран като шофьор на автомобила, тъй като Е. не е притежавал свидетелство
за управление на МПС. Ако това е била наистина целта на пътуването нелогично се
явява връщането без прахове и изобщо без стока, която да оправдае от финансова
гледна точка предприетото пътуване. Подсъдимият твърди, че бил закупил 300
ризи. Св. Х. твърди, че турските приятели на подсъдимия след скарване помежду
им са му дали летни женски дрехи. Не говори за покупко-продажба. Дори да се
приеме за вярно твърдението на подсъдимия, че е закупил ризи, нелогично се
явява оставянето на по-голямата част от тях в гр. Одрин. Икономическата логика
е да се върне в България със стока, продажбата на която да му осигури
оправдаване на направените разходи. Оставянето на ризите в Одрин би било
оправдано, ако от там се натоварят други стоки и за самите ризи не остане
место. От показанията на митническите служители, извършвали проверка на
автомобила е установено, че в автомобила не е установено наличие на стока,
показваща наличие на икономически интерес от пътуването. Това от своя страна е
индиция, че посочената от подсъдимия цел на пътуването не е истинската. На
директния въпрос на свидетеля Д.Л. *** дали в автомобила е имало наличие на
прахове, цигари, дрехи или друга стока отговорът е, че и да е имало, това са
били по една, две бройки. Твърди, че цигари и дрехи не е имало /л. 110-111 от
делото/. Свидетелят З.З., участвал в задържането на Е. твърди, че последният
носел черен сак и черна найлонова торбичка. Не знае съдържанието на посочените
вещи. Свидетелят Г. Д., който също е присъствал при задържането на Е. не може
да посочи точно какво е носел подсъдимия, но твърди, че не е имало много стока
в него /л. 143-144 от делото/. В протокола за обиск и изземване, изготвен при
задържането и обиска на подсъдимия /л. 23 от ДП/ не е отразено наличието на
никакви стоки. Вещи, които биха могли да се охарактеризират като стоки не са
отбелязани и в протокола за обиск и изземване /л. 20 от ДП/ изготвен по повод
задържането на св. Х., нито в протокола за претърсване и изземване, за
проведени следствени действия в автомобил „БМВ 325 ТДС” с рег. № А 6904 КР /л.
15-18 от ДП/. Наличието на вещи, носители на икономически интерес не е
отбелязано и в административно-наказателната преписка /л. 27-39 от ДП/.
Посоченото потвърждава, че при връщането си в Р България, нито св. Х. с
управлявания от него автомобил, нито подсъдимият Е. са носели стоки, които биха
оправдали от икономическа гледна точка
пътуването им до Турция. Това води до безспорния извод, че целта на
пътуването е била друга.
Както бе посочено обстоятелството, че
собственик на автомобила е бил Е. се потвърждава от показанията на св. Х.А. А.
/л. 141-143 от делото, на св. Х.Х., не се оспорва и от подсъдимия. При
пристигането в гр. Истанбул Е. се е обадил на свои познати от Турция, с които е
последвала среща. Лицата от Турция са били непознати на пътуващите с подсъдимия
Х. и А.. След срещата с познатите си от Турция подсъдимият им е предоставил
своя автомобил. Същият е бил достатъчно време на разположение на турските му
приятели, през което време да бъде изготвен тайник и да бъде поставено
наркотично вещество в него. Е. Твърди, че автомобилът е бил на паркинг до
хотела през нощта. Св. Х. обаче твърди, че не е виждал автомобила до хотела.
Сутринта на другия ден след пристигането им и тримата били отведени от турски
приятел на Е. с автомобил „Опел Корса” до автомобила БМВ, който бил до
автосервиз. Според подсъдимия автомобила бил оставен за смяна на гумите с нови.
Според Х. обаче, когато отишли при автомобила същият не бил с нови гуми. След
това автомобилът бил взет и Е. и Х. тръгнали с него за България. При това
положение, лицето, предоставило автомобила за зареждането му с наркотично
вещество се явява подсъдимият.
Според показанията на св. Г. В. Д.
/л. 143-144 от делото/ след установяване наличието на наркотично вещество в
автомобила при първоначалната беседа водачът Х. заявил, че на 16.01.2010г.
заедно със св. А. са отишли до Турция. На 17.01.2010г. Х. си бил тръгнал сам, а
А. останал в Истанбул. От Х. е бил направен опит да се укрие участието на Е. в
пътуването. До установяването на обстоятелството, че и той е пътувал и до
издирването му се е стигнало едва след направените справки с кого е пътувал Х..
Това означава, че Х. е знаел за опасността, която грози Е. и е направил опит да
го предпази от нея. Означава също и че Е. е знаел какво превозва колата и че
разкриването на съдържанието на тайника води до неблагоприятни последици. Означава
също така, че поради тази причина се е стигнало до преминаването на границата
по този начин – Х. с автомобила, а Е. пеша. Наличието на икономически причини
за това не се установява от доказателствата по делото. Обстоятелството, че и Е.
и Х. са били на ясно с това, че превозват наркотици и изпълняват своята част от
дейност, в която участват и други лица се потвърждава и от това, че след като
са били задържани и не са имали възможност да се обадят и двамата са били обект
на засилени телефонни атака от тревожни запитвания. На лист 145-146 от ДП се
намира превода на съобщенията, получени на телефоните, иззети от Т.Е. и Х.Х.. И
двамата са задържани на 17.01.2010г. На 18.01.2010г. и към двамата са отправени
тревожни запитвания защо не се обаждат. В отправените до Х. съобщения се
твърди, че въпроса е на живот и на смърт /съществувала възможност да заколят
обаждащия се/. С оглед обстоятелството, че пренасяните наркотици са на висока
стойност и провала на акцията води до загуби на висока стойност съвсем възможни
се явяват получените заплахи. Твърдяното от подсъдимия, че не той е собственик
на телефона, на който са получени съобщения е без значение, тъй като телефонът
е бил иззет от него и той е бил ползващият го.
С оглед
изложеното съдът намира, че подсъдимият Т.М.Е. от обективна и субективна страна
е извършил престъплението по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2, пр. 1 вр.
чл. 20 ал. 4 от НК, за което е бил предаден на съд, а именно – че на 17.01.2010г.
на ГКПП "Капитан Андреево", обл. Хасково, в съучастие с Х.А. *** като
помагач, пренесъл през границите на страната ни без надлежно разрешително, при
влизане в Р България от Р Турция с лек автомобил „БМВ 325 ТДС” с рег. № А 6904
КР високорисково наркотично вещество - хероин, с н. т. 3989 грама и съдържание
на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 48,3% тегловни, на
стойност 359 010 лв., като предмета на контрабандата е в особено големи размери
и случаят е особено тежък.
От събраните
по делото доказателства се установи, че пакетите са били поставени в специално
изработен тайник, разположен в част от предния ляв праг на автомобила. Само
този факт е достатъчен, за да се приеме, че престъплението е доказано в своите
обективни признаци – изпълнително деяние и престъпен резултат. С оглед
изложеното по горе съдът счита, че и субективната страна на престъплението е
безспорно доказана.
Липсват доказателства по делото, че в
автомобила е имало тайник още при предишния му собственик. Според св. Л. /л.
110 от делото/ при влизането на автомобила в Р България на 17.01.2010г. личало,
че същият е пипан и по точно пипан бил предния ляв праг на автомобила. Това
доказва, че изготвянето на тайника е станало преди влизането на автомобила в Р
България, т. е. при пребиваването му в Р Турция. Хронологията на събитията бе
описана го горе.
В случая подсъдимият и придружаващите го Х. и А.
са стояли в Истанбул толкова време, колкото е било необходимо да си починат от
пътя и подсъдимият да се срещне с лицата, изготвили и заредили тайника със
стока. След това са поели обратно.
От обективна страна престъплението следва да
бъде квалифицирано по ал. 4 на чл. 242 НК, защото предметът на контрабанда е в
особено големи размери и стойността на наркотичното вещество надвишава
140-кратния размер на минималната работна заплата към момента на извършване на
престъплението. От друга страна, случаят е и особено тежък като се има предвид,
че е реализирана контрабанда на наркотично вещество в голямо количество. Следва
да се има предвид, че в случая особената тежест на извършеното престъпление
разкрива наличие на особена опасност както на извършеното деяние, така и на
дееца. Това престъпление е извършено и след предварителна подготовка – изготвяне
на тайник в автомобила.
От субективна
страна деянието, за което е предаден на съд Е. е извършено при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият отрича да е знаел за укритото в неговия автомобил
наркотично вещество, но както вече беше посочено по-горе, съществуват достатъчно
основания да се мисли в обратната насока. Всички посочени по горе обстоятелства
водят до извода, че той е отишъл в Р Турция с умисъла да извърши посоченото
деяние и е участвал в организацията и изпълнението на същото. Относно
субективната страна на извършеното те водят до единствения извод, че
подсъдимият е знаел, че държи, превозва и пренася през границата на страната в
автомобила си, управляван от Х. наркотично вещество и е целял настъпването на
престъпния резултат.
Престъплението по чл. 242 ал. 4 от НК е преценено от
законодателя като изключително тежко такова. То е свързано с разпространението
на наркотични вещества сред неограничен кръг от хора. Употребата на наркотични
вещества води до привикване на организма и попадане в зависимост от наркотика,
като освен че се уврежда здравето и се застрашава живота на употребяващия
подобно вещество, стига се и до наркотична зависимост, което пък е фактор благоприятстващ
за извършването на множество други престъпления. Разпространението и употребата
на наркотици представлява криминогенен фактор както за извършване други престъпления, така и за цялостно
дестабилизиране на обществения ред в държавата. С оглед високата обществена опасност на това деяние
преди няколко години бе засилена и наказателната репресия за него. Хероинът има
наркотично действие, поставен e под контрол, и е включен в Приложение № 1 към
чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП и представлява наркотично вещество с висока степен на риск
за общественото здраве.
С оглед на
горните съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 2, пр. 1 от НК. При определяне на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на извършеното и на дееца, подбудите за
престъплението и другите отегчаващи и смегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият е роден на ***г***. Същият е български гражданин, с основно
образование, женен, не е осъждан, безработен. Мотивът за извършването на тези
престъпления е осигуряване на средства за издръжка на семейството. Затова съдът
прие, че в случая са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства. Това мотивира
съда наказанието за извършеното престъпление да бъде определено при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Следва да се има предвид също че пренасяното
наркотично вещество макар и само по себе си да е на стойност, представляваща
особено големи размери, е в количество доста ниско в сравнение с обичайно
пренасяните през границите на страната ни. Съдът намира, че не са налице
основания за приложението на чл. 55 ал. 3 от НК. Имайки предвид тези съображения,
съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 242, ал. 4,
пр. 1 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК наказание под предвидения от
закона минимум, а именно “лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ години,
което следва да се изтърпи при първоначален “строг” режим в затвор съгласно
разпоредбите на ЗИНЗС, както и „глоба” в размер на 100 000 /сто хиляди/
лева.
На основание чл. 59 НК съдът зачете предварителното задържане, считано
от 18.01.2010г. Освен това, на основание чл. 242, ал. 7 НК НК съдът отне в
полза на държавата предмета на престъплението – високорисково наркотично
вещество хероин с нетно тегло 3989 грама, със съдържание на диацетилморфин 48,3%.
С така
определените наказания, съдът намира, че ще бъдат постигнати целените от закона
резултати.
На основание
чл.169 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково
направените по делото разноски в размер на 90 лв.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Председател:
Член : 1