Определение по дело №2477/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№260725             05.11.2020 година, гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на  05.11 , през две хиляди и двадесета година, в   закрито заседание в състав:

                                Председател: Марияна Карастанчева

                                        Членове:1. Пламена Върбанова                                                          

                                                          2 .мл.с. Детелина Димова

като разгледа докладваното от съдия М.Карастанчева частно въззивно гражданско дело № 2477 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано е по частна жалба           на             „УниКредит Булбанк „АД с ЕИК:   *********  против разпореждане №262979/28.09.2020г.,постановено по        ч. гр.д.№ 5860/2020. по описа на PC-Бургас ,с което е оставено без уважение заявление по чл.417 т. 2 ГПК, предявено от заявителя/ настоящ частен жалбоподател/ срещу  А.А.  от гр.**** , с което е поискано издаване на заповед за незабавно  изпълнение по  на парично вземане съгласно извлечение от сметки от 25.09.2020г. по предсрочно изискуем договор  по договор за кредитна карта № ССIR -4**-00***-**** от 28.09.2016 г. .

В частната жалба се заявява становище за необоснованост  на обжалваното разпореждане ,приемайки ,че до длъжника не е достигнало изявлението на кредитора за обяваване на кредита за предсрочно изискуем ,тъй като не била спазена поредността по чл. 47 ал. 3 ГПК при връчване на съотбщението ,съответно  не са налице предпоставките  за прилагане на фикцията по чл. 47 ал. 5 от ГПК .Сочи се ,че поредността на връчването е била спазена ,включително   е потърсен и работодател  на длъжника . Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно  изпълнение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид, че частната жалба е предявена правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление от „УниКредит Булбанк  „АД–гр.София, с което се претендира по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК да бъде  издадена заповед за незабавно  изпълнение  и изпълнителен лист срещу А.А.  от гр. ****       за парични задължения съгрласно извлечение от сметки от 25.09.2020 г. по предсрочно изискуем  договор за кредитна карта от 28.09.2016 г. за                 следните суми:        497,34 лв. главница ;110,91 лв.-договорна лихва ,дължима за периода от 18.12.2018г. до 24.09.2020,ведно със законната лихва върху главницата от  25.09.2020 г. до окончателното й изплащане ,както и  72 лв.-разходи за уведомяване ,заедно с 85 лв. – разноски по делото . . Към заявлението по чл.417 ГПК е представено излечение от счетоводните книги на банката  от 25.09.2020г. и договор за кредитна карта за физически лица  от 23.09.2016 г. ,заедно с Общи условия за банкови карти на  физическите лица,покана за доброволно изпълнение от ЧСИ  и разписка за връчени книжа по реда на чл.18 ал. 5 ЗЧСИ.Заявителят е основал искането си  на твърдение за предсрочна изискуемост на кредита ,настъпила на осночание чл.10.1.1. от договора , обявена на длъжника с уведомление по чл. 60 от ЗКИ,връчено по реда на чл. 47 ГПК 

Районният съд е  отхвърлил искането  за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист ,като е приел ,че  длъжникът не е надлежно уведомен  за обявената предсрочна изискуемост на кредита ,поради което не са налице основанията за издаване на исканата заповед .посочил е ,че  не е изпълнена в цялост процедурата  по връчването на поканата  съгласно нормата на чл. 47 ал. 3 изр.3 оот ГПК вр.чл. 34 ЗЧСИ,поради което не може да се направи извод за редовност на това връчване съгласно  фикцията на чл. 47 ал. 5 от ГПК .

Разпореждането е правилно.

С т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20 а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед това при извършване на преценка относно съобразяването на въззивния съд по въпроса относно настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на банката  трябва да се изхожда   със задължителната практика на ВКС ,като следва да се имат предвид не само разясненията, обективирани в Решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/14 г. на I т. о., но и постановеното след определението по чл. 288 ГПК Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/15 г. на I т. о., според което е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено, единствено в случай, че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай, че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37 - 58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус /чл. 50 ЗННД/ или частен съдебен изпълнител /чл. 43 ЗЧСИ/.

Настоящият съдебен  състав  възприема по принцип така дадения отговор в горецитираните актове на ВКС , но с изключение на възприетото относно допустимостта изявлението на банката да бъде връчено на длъжника чрез частен съдебен изпълнител. В тази връзка следва да се има предвид, че поначало никой държавен орган или частноправен субект, на когото държавата е делегирала определени функции, не разполага с универсална властническа компетентност. По смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, като може да му се възложи и събирането на публични вземания. Уредената в чл. 43 ЗЧСИ възможност частният съдебен изпълнител да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа по реда на чл. 37 - 58 ГПК следва да се тълкува именно в контекста на предоставената от държавата компетентност за извършване на принудително изпълнение, при което принципът е, че частният съдебен изпълнител може да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела. Само по изключение разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ГПК допуска в производството пред гражданския съд по искане на страната съдът да разпореди връчване на съобщенията по делото от частен съдебен изпълнител. По различен начин е уредена компетентността на нотариусите за връчване на книжа. Според чл. 2, ал. 1 ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Последните са посочени изчерпателно в чл. 569 ГПК, като разпоредбата на т. З изрично урежда компетентността на нотариуса за връчване на нотариални покани, който способ очевидно намира приложение в разглежданата хипотеза на уведомяване на длъжника за изявлението на банката-кредитор, че е упражнила правото си да направи кредита му предсрочно изискуем.

В конкретния случай нито договорът за кредитна карта за физически лица  от 28.09.2016 г., нито Общите условия на за банкови карти на физически лица  допускат възможност за фингирано уведомяване на длъжника за изявленията на кредитора по договора, поради което следва да се приеме, че на общо основание настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е предпоставено от надлежното уведомяване на длъжника за упражненото право на банката-кредитор съобразно посочените по-горе допустими способи за връчване на книжа по реда на чл. 37 - 58 ГПК.

В конкретния случай нито договорът за кредитна карта  от 28.09.2016 г., нито Общите условия на  допускат възможност за фингирано уведомяване на длъжника за изявленията на кредитора по договора, поради което следва да се приеме, че на общо основание настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е предпоставено от надлежното уведомяване на длъжника за упражненото право на банката-кредитор съобразно посочените  допустими способи за връчване на книжа по реда на чл. 37 - 58 ГПК.

Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

 Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. В т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения.

 Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.

 При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

В случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора. При тълкуването на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Същевременно изпращането на съобщение, не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.

С други думи-начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.И тъй като в конкретния случай не са предвидени  конкретни способи за връчване на кореспонденцията между страните и  нито   договорът  за кредитна карта за физически лица  от 28.09.2016 г., нито  Общите условия  за банкови карти на физически лица  допускат възможност за фингирано уведомяване на длъжника за изявленията на кредитора по договора, то следва да се приеме, че на общо основание настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е предпоставено от надлежното уведомяване на длъжника за упражненото право на банката-кредитор съобразно посочените по-горе допустими способи за връчване на книжа по реда на чл. 37 - 58 ГПК.

По изложените съображения съдът намира обжалваното разпореждане за правилно, което налага то да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното Бургаският Окръжен съд

                                                                                                             

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262979  от  28.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5860/2020 г. по описа на РС-Бургас .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжаалване.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                        ЧЛЕНОВЕ   :1.   

 

                                                                   2.