РЕШЕНИЕ
№ 260016 /08.07.2022 година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и втора година,
в публично заседА.е в следния състав:
Председател: Милуш Цветанов,
секретар: Евгения Млячкова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско
дело номер 1378 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Й.Х.Т. и М.Х.К. съответно - срещу М.Х.М. и срещу Г.С.Х..
Ищците твърдят, че на
27.01.1993г. брат им С. Х. Т. е закупил сграда - вила, която към момента е с
идентификатор 02837.503.754.1, и я е владял собственически до смъртта си през
2015г., когато те двете наследили имота от него. Поддържат, че са декларирали
наследената сграда в Дирекция МДТ-Батак и са я посещавали и ползвали сезонно
като собственици с децата и внуците си в периода 2015г. – 2017г. Сочат, че през
лятото на 2020г., при опит да платят данъци разбрали, че вилата се води
собственост на друг човек, а при посещение на имота на 23.11.2020г. заварили
там подменена входна врата, и мъж, който им обяснил, че вилата му е предоставена
от собственика. При справка установили от нотариални актове на нотариус Софка
Тумбева, че през ноември 2019г., след обстоятелствена проверка - за собственик
на вилата, на основА.е давностно владение, е призната М.Х.М., като няколко дни
по-късно последната е продала имота на Г. С. Х.. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на двамата ответници - че сградата с идентификатор
02837.503.754.1 е собственост на ищците, и да се осъди ответника Г. С. Х. да им
предаде владението върху имота. Претендират се и деловодни разноски.
В подадения от М.Х.М. отговор на
исковата молба, ответницата счита предявената спрямо нея претенция за неоснователна,
като твърди, че от 2008г., когато С. Х. Т. й дал ключовете за вилата – тя я
владяла необезпокоявано повече от 11 години и така я придобила на основА.е
давностно владение. Сочи, че през това време е извършила за своя сметка редица
ремонти, сред които – на покрива, на прозорците, подмяна на дюшеме, отводняване
на избата, обзавела с мебели и посуда. Поддържа, че С. Т. не се разбирал със
сестрите си – ищци по делото, и тя никога не ги е виждала да посещават имота
или да изразяват претенции спрямо нея за същия. Моли за отхвърляне на иска и
претендира деловодни разноски.
В
подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Г. С. Х. счита предявения спрямо него иск за
неоснователен. Сочи, че като собственик на поземлен имот, върху част от който е
построена процесната сграда, има непосредствени наблюдения над това кой и кога
я е посещавал и в какво състояние е била. Оспорва твърденията на ищците, че
праводателят им е владял имота след 2007г., както и тези – че те самите са
упражнявали собственически права върху сградата. Сочи, че липсват доказателства
ищците да са посещавали вилата, като поддържа, че след 2007г. достъп до нея е
имало само трето лице, което я е владяло, а в периода 2015г. - 2017г. постройката
е била негодна за ескплоатация поради полуразрушен покрив, счупени прозорци,
липса на електричество, течаща вода, канализация или септична яма. Изтъква като
противоречие твърденията на ищците, че на 23.11.2020г. са заварили входната
врата подменена, но в същото време установили, че имотът е в състоянието, в
което го били зазимили през 2016г. Моли за отхвърляне на предявените срещу него
претенции като неоснователни и недоказА.. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на стрА.те, съгласно изисквА.ята на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правни квалификации съответно: по чл. 124, ал.1 ГПК - срещу М.Х.М., и по чл.
108 от ЗС - срещу Г. С. Х.. Направеното e възражение по чл. 79,
ал.1 от ЗС от страна на М. М..
Относно иска по чл. 124, ал.1 ГПК, предявен срещу М.Х.М.:
От приетите като доказателства по
делото Нотариален акт № 23, том I по дело № 55/1993г., съставен от
районен съдия при РС-Пещера и Удостоверение за наследници Изх. №
И-751/10.02.2015г., издадено от Община Пловдив се установява, че на
27.01.1993г. сградата-вила, предмет на спора, е закупена от С. Х. Т., като след
смъртта му – на 02.02.2015г., е наследена по закон от сестрите му – ищците М.Х.К.
и Й.Х.Т..
От показА.ята на свидетеля Л. Г. се установява, че той
и живялата на семейни начала с него ответница М. са получили фактическата власт
върху вилата през 2007г. или 2008г. след устна уговорка със С. Т. за
закупуването на сградата, при която му платили 5000лв. като част от цената с
уговорка за прехвърляне на имота след заплащане на остатъка.
В контекста на направеното от М. възражение за
придобивна давност на имота – така установеният начин на получаване на
фактическата власт върху него има признаците на предварителен договор, макар и
при неспазена писмена форма (чл. 19, ал.1 ЗЗД). Такова получаване на
фактическата власт не е годно да я направи собственик, с оглед което по отношение на претендираното от нея
владение би била приложима разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС (дългата придобивна
давност от 10 г.). За да започне изобщо да тече тази давност обаче – необходимо
е първо държателят на вещта да е мА.фестирал пред собственика намерението си да
я свои.
Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя (чл. 68 от ЗС). То съдържа два
основни признака: обективен - упражняването на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи и използва вещта като
собствена (animus), както и допълниелни признаци – владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно, явно.
При наличието на
уговорка за ползване между собственика и упражняващото фактическата власт лице
последното държи вещта за собственика дори помежду им да е постигнато съгласие
за последващо прехвърляне на собствеността по причина, че дори такова съгласие
за последващи действия да е било постигнато, това не променя уговорката за
ползване. Освен това при уговорка за последващо прехвърляне на собствеността
държателят субективно продължава да има знА.е, че правото на собственост не му
принадлежи, че упражнява фактическата власт върху вещта със съгласието на
собственика и очакване за последващо придобИ.е на това право. Очакването за
придобИ.е на правото на собственост въз основа на сделка изключва намерението
вещта да се свои преди това, т.е. изключва намерението фактическата власт да се
упражнява за себе си преди сключването на договора, тъй като по отношение на
способа, чрез който ще бъде придобита собствеността, държателят има знА.е и
определеност. Ако промени това свое субективно отношение към вещта и започне да
я счита за своя с оглед обещА.ето собствеността да му бъде прехвърлена,
държателят следва да уведоми собственика за тази промяна, т.е. да демонстрира
спрямо него намерението си занапред да свои вещта, тъй като по отношение на
уговорката за ползване, която е била постигната помежду им промяна не е
настъпила-обещавайки да прехвърли собствеността в един бъдещ момент
собственикът не променя собственото си отношение към вещта, нито предполага, че
държателят ще промени своето (така
изрично - Решение № 159/14.06.2013 г.
по гр.д. № 1492/2013, ІІ г.о. на
ВКС). Общият принцип на
справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да
се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брА. (Решение
№145/14.06.2011 г., по гр.д.№ 627/2010 г. на І ГО на ВКС).
След като веднъж
фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа
власт не може да доведе до придобИ.е на собственост по давност и само ако
държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова
полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин. В такава хипотеза в тежест на този, който се
позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече
чрез явна промяна на държането във владение (Решение №270/20.05.2010г., по гр.д.№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС; Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. №
1840/2013 г., І г.о. на ВКС).
В конкретния
случай не са ангажирА. доказателства от страна на ответника за достигнало до знА.ето
на С. Т. мА.фестиране спрямо него на
намерение за своене. В контекста на твърдяната от свидетеля Г. „договореност“
със С. Т. – след ремонтиране на вилата да доуточнят крайна цена за
покупко-продажба – няма как да се приеме, че описА.те от свидетел Г. и Сеизов
ремонти (на покрив, дюшеме, мазилки и прозорци) по сградата са израз на демонстрирано
своене, но дори в такава некоректна хипотеза – от показА.ята на свидетелите
Сеизов и Куманов става ясно, че тези ремонти са извършвА. в периода
2014г.-2016г., а от тогава не е изтекла предвидената в закона 10-годишна
придобивна давност. Същевременно според показА.ята на свидетеля Г. – той и
тогавашната му съжителка – М., са разполагали с адрес и телефон на С. Т. още от
2006-2007г., и в този смисъл ответницата е нямало пречка да мА.фестира пред Т.
променено намерение - да свои вилата преди договореното прехвърляне на
собствеността й – за да не дискредитира и скритост на твърдяното от нея
владение основателността на възражението й за придобивна давност. Установените
от предоставени от Община Батак данни за данъчно деклариране на имота и заявено
удостоверение за търпимост на същия от страна на ответницата М. - едва през
2019г. - са и темпорално ирелевантни при преценката на възражението по чл. 79,
ал.1 ЗС.
С оглед
гореизложеното предявеният срещу М.М. положителен установителен иск по чл. 124,
ал.1 ГПК се явява основателен, а като правна последица от уважаването му – на
основА.е чл. 537, ал.2 ГПК Нотариален акт № 7, том II, рег. № 2630, по н. дело № 200 от 2019г., издаден от нотариус Софка
Тумбева („по обстоятелствена проверка“)
подлежи на отмяна.
Относно иска по чл. 108 от ЗС, предявен срещу Г.С.Х.:
Както се посочи - ищците доказват правото си на собственост по отношение на
процесната сграда посредством приложените Нотариален акт № 23, том I по дело №
55/1993г., съставен от районен съдия при РС-Пещера и Удостоверение за
наследници Изх. № И-751/10.02.2015г., издадено от Община Пловдив. С оглед
гореобоснованата липса на право на собственост на М.М., което тя редовно да е
прехвърлила на ответника по ревандикационния иск – Г.Х. (със съставения за целта НА № 11, том II, ррег. №2697 по н.дело № 204/2019г. на нотариус
Софка Тумбева) – ответникът Х. нито е станал собственик на процесния имот, нито
има основА.е да го владее. АнгажирА.те от Х. доказателства не оборват правото
на собственост на ищците и не му дават основА.е да продължи признатото от него фактическо
владеене на вилата. Ето защо и искът по чл. 108 от ЗС се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на
претендирА. разноски има само ищцовата страна, като за тях е представен списък
по чл. 80 ГПК (л.205). Предвид това, че на основА.е чл. 78, ал.1 ГПК на възстановяване
от ответниците подлежат само доказано реално извършените разноски – относно
претендираното адвокатско възнаграждение (2000 лв.) следва да се съобразява т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на
ОСГТК: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ По
делото не са приложени каквито и да било документи от страна на ищците, от
които да се установява реално заплащане или размер на адвокатски хонорар. Разходите
направени от страната за снабдяване с ксерокопия, които е преценила за нужно да
прилага по делото, както и тези за нейни пощенски разходи – не представляват
деловодни разноски. Единствените приложени доказателства за направени от
ищцовата страна разходи във връзка с делото са платежни нареждА.я (л.36, л.76 и
л.83) за платени държавни такси по двата иска в общ размер 100 лв., и документ
за превод на парична сума в размер на 10 лв. – държавни такси за издаване на
два броя съдебни удостоверения. От поставения на исковата молба съответен печат
и подпис е видно, че същата е била вписана, като предвид данъчната оценка на
имота - ноторно известният размер на платената такса за вписването е 10 лв.
(отразен на печата) и тази сума следва да се добави към деловодните разноските
на ищците. Ето защо само тези разноски подлежат на присъждане на ищцовата
страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.М. с
ЕГН **********, адрес: ***, че Й.Х.Т. с ЕГН **********, адрес: *** и М.Х.К. с ЕГН
**********, адрес: ***, са собственици на недвижим имот – сграда с
идентификатор 02837.503.754.1 по КК и КР на гр. Батак, разположена в поземлени
имоти с идентификатори 02837.503.754 и 02837.503.1274 и принадлежаща към поземлен
имот с идентификатор 02837.503.754, която сграда е със застроена площ 53 кв.м.,
брой надземни етажи: 1/един/, брой подземни етажи: няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: вилна сграда –
еднофамилна, стар идентификатор: 02837.503.80.1, номер по предходен план: няма.
ОТМЕНЯ, на основА.е чл. 537, ал.2 ГПК,
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка, № 7, том II, рег. № 2630, по н. дело №
200 от 2019г., на нотариус Софка Тумбева с рег. № 585 и район
на действие Районен съд Пещера.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.Х. с
ЕГН **********, адрес: ***, че Й.Х.Т. с ЕГН **********, адрес: *** и М.Х.К. с
ЕГН **********, адрес: ***, са собственици на недвижим имот – сграда с
идентификатор 02837.503.754.1 по КК и КР на гр. Батак, разположена в поземлени
имоти с идентификатори 02837.503.754 и 02837.503.1274 и принадлежаща към
поземлен имот с идентификатор 02837.503.754, която сграда е със застроена площ
53 кв.м., брой надземни етажи: 1/един/, брой подземни етажи: няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: вилна сграда –
еднофамилна, стар идентификатор: 02837.503.80.1, номер по предходен план: няма,
и ОСЪЖДА, на основА.е чл.108 от ЗС, Г.С.Х. с ЕГН ********** да предаде
на Й.Х.Т. с ЕГН ********** и М.Х.К. с ЕГН ********** владението върху така описА.я
имот.
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78,
ал.1 ГПК, М.Х.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Г.С.Х. с ЕГН **********, адрес: ***,
да заплатят на Й.Х.Т. с ЕГН **********, адрес: *** и М.Х.К. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата
от 120/сто и двадесет/ лева – съдебно-деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от
връчването му на стрА.те.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /