Решение по дело №411/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 76
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20201500600411
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 7628.09.2020 г.Град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – КюстендилV състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев

Калин К. Василев
Секретар:Мая Д. Стойнева
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201500600411 по описа за 2020 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 56 от 27.07.2020 г., постановена по НОХД № 550/2020 г. на ДнРС,
Дупнишкият районен съд е признал подсъдимия А. И. М. , живущ в гр.***, Кюстендилска област
за виновен в това, че на 18.06.2020 г. около 16, 35 часа в гр. *** е управлявал МПС- л.а. м. „***“ с
ДК№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 27 на хиляда,
установено по надлежния ред (с техническо средство „Алкотест 7510” с фабричен № ARDM 0268
(съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС), поради което и на осн. чл. 343б, ал.
1 от НК и във вр. с чл. 58а, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1 т.1 и ал.3 НК му е наложил наказание ЛС в
размер на 3 месеца. На осн.чл. 66 НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното
наказание за срок от 3 години. Със същата присъда М. е лишен на осн. чл.343г от НК от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и е осъден да заплати разноските по делото. Съдът е
постановил връщане на подсъдимия на предадения доброволно от него като веществено
доказателство л.а. м. „***“ с ДК№ ***.
Присъдата се протестира от Е.П.- прокурор в ДнРП в частта, в която е постановено
връщане на посочения автомобил. Изтъкнати са съображения, че ДнРС неправилно не е приложил
разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „А“ НК и не е постановил отнемане на автомобила, въпреки
предявеното искане за това от страна на прокуратурата, тъй като същият принадлежал на
подсъдимия и бил послужил за извършване на престъплението. Иска се изменение на присъдата и
приложение на чл.53, ал.1 НК по отношение на посоченото приобщено към доказателствата по
делото веществено доказателство.
Представителят на КнОП поддържа протеста пред окръжния съд и пледира за
1
изменение на присъдата в посочената част.
Защитникът на подсъдимия М.- адв.С. изразява становище пред въззивния съд за
неоснователност на протеста и пледира за потвърждаване на присъдата.
Въззиваемата страна по протеста- А. И. М. о иска присъдата да бъде потвърдена в
атакуваната част.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и
възраженията на страните, счита, че протеста е предявен от надлежна страна в наказателния
процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, той е неоснователнен и атакуваната
присъда следва да се потвърди в протестираната част по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. Производството по
делото е протекло пред ДнРС по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК- по чл.
370 т.2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото от досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е
анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото
по същество. От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка,
споделена изцяло от въззивния съд:
На 18.06.2020г. подс. М., управлявал посочения по- горе л.а.м.“***“ в гр. ***. Бил
спрян за проверка от св.Ч. и св. Н. - служители на РУ *** във връзка изпълнение служебните им
задължения. Бил изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0268.
Индикаторната му скала отчела положителен резултат от 1, 27 на хиляда. На водача бил съставен
АУАН и му е издаден талон за медицинско изследване на кръвта. М. изписал собственоръчно, че
приема показанията на техническото средство и се подписал, че отказва да даде проба за анализ.
Предал доброволно управлявания от него автомобил.
Посочената фактическа обстановка се подкрепя от всички доказателствени средства,
не се оспорва от подсъдимия М., който е направил самопризнание и производството по делото е
протекло по реда на глава XXVII НПК. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че
доказателствата по делото не са оспорени от подсъдимия, подкрепят се от направеното от него
самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и е действувал в
съзвучие с разп. на чл. 372 ал.4 НПК. Съответно така възприетите доказателства по делото- пок. на
св.Ч. и Н., обясненията на подсъдимия в присъствие на защитник на ДП по реда на чл.222 НПК,
съдебнооценителна експертиза, бюлетини за съдимост съгласно разп. на чл. 373, ал.4 НПК са
довели до законосъобразното възприемане на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
ДнРС е дал отговор на осн. чл. 373, ал.3 НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за
установени обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този аспект
първоинстанционният съд е преценил, че доказателствата от досъдебното производство имат
2
процесуална годност, както и че са несъмнени и безпротиворечиви. От друга страна
самопризнанието на подсъдимия на свой ред придава съдържание на обвинителната теза, която
иначе би страдала от възможни непълноти. В тази насока при мотивиране на своето вътрешно
убеждение, ДнРС е изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради
което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт
фактически констатации, в това число и относно авторството на деянието.
При така приетата фактическа обстановка и направеното признание деянието правилно
е квалифицирано като такова по чл.3435б, ал.1 НК. Деянието е осъществено от обективна и
субективна страна от страна на подсъдимия, като допълнителни съображения вън от тези на
първостепенния съд, които са напълно убедителни и подробни, не е необходимо да се излагат.
Същевременно, доколкото ДнРП протестира присъдата единствено в частта,
касаеща връщането на лекия автомобил, настоящата инстанция следва да даде отговор на
съдържащите се в протеста оплаквания. Основният довод на ДнРП е свързан с обстоятелството, че
лекият автомобил подлежи на отнемане по реда на чл.53, ал.1, б.“А“ НК, тъй като е послужил за
извършване на умишленото престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Този довод не се споделя от настоящия съдебен състав. Според чл. 53, ал. 1, б. „А“ от
НК на отнемане в полза на държавата подлежат вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, т. е. средството на
престъплението, докато според б. "Б" на същия текст предметът на престъплението се отнема само
когато това е изрично посочено в норма на Особената част на НК. Съгласно ТР № 84 от 01.12.1960
г. по н. д. № 78/1960 г. на ОСНК на ВС "послужили" за извършване на престъплението са вещите,
които реално са използвани като средства за извършването му. Това принципно положение е
развито и в ППВС № 11/71 г. по н. д. № 8/71 г. на ВС, като е прието, че вещите, които са
послужили или предназначени за извършване на деянието, са тези, „когато пряко и непосредствено
са използвани като оръдия или средство за осъществяване състава на умишлено престъпление”. В
настоящия случай лекият автомобил е предмет на престъплението и не подлежи на отнемане по
реда на чл.53 от НК. Съображенията за това са следните:
Понятията предмет и средство на престъплението отдавна са изяснени от правната
доктрина и имат утвърдено съдържание от съдебната практика. От теоретична гледна точка
еднозначно се приема, че предметът на престъплението е елемент от общественото отношение,
което е непосредствен обект на посегателство или материална предпоставка за съществуването на
този обект, върху който субектът въздейства (А.С., „НП“, Обща част, С., Сиела 1999 г., с.151). В
много от случаите предметът на престъплението определя характера, формата и начина на
осъществяване на престъпното деяние, поради което е указан със съответните признаци от
престъпния състав. Предметът винаги е елемент от общественото отношение, определя се от
структурата му и съществува независимо от дееца.
За разлика от предмета на престъплението, средството за извършването му е нещо
външно на общественото отношение и зависи от мястото, което деецът му е отредил в своята
дейност като оръдие на въздействие върху предмета. То е оръдието, чрез което деецът въздейства
върху обекта. В ТР № 18/14.11.1977 г. по н.д. № 13/76 г. на ОСНК на ВС изрично е посочено, че
средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които
3
престъплението охранява и не са елемент на последното. Средството за извършване на
престъплението е само онази вещ, пряко свързана с изпълнителното деяние, а не с допълнителни
други характеристики на престъплението- в същия смисъл и ТР № 2/2013 г.- ОСНК на ВКС.
В заключение- предметът е елемент на засегнатото обществено отношение, а
средството- елемент на засягащото това отношение престъпно деяние. Принципно дадена вещ
може да е предмет на едно престъпление и средство за извършване на други. Не е възможно обаче
тази вещ да е едновременно предмет и средство на едно и също престъпление.
Посочените теоретични съображения са необходими, за да се даде отговор на
поставения от прокуратурата въпрос- дали при транспортните престъпления лекият автомобил
подлежи на отнемане по реда на чл.53, ал.1, б. „А“ НК. Обект на престъпленията по транспорта са
обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и
безаварийна работа на транспорта. В този аспект от теоретична гледна точка при всички
транспортни престъпления, свързани с управление на превозно средство, това превозно средство е
елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпния състав. Това
означава, че превозното средство е предмет на престъпленията по транспорта. След като е част от
самото обществено отношение, посегателството върху което се защитава от съответните норим,
то не може да е средство за извършване на същото това престъпление.
Обстоятелството, че превозното средство е предмет, а не средство за извършване на
престъплението по чл.343б, ал.1 НК, означава, че то не може да бъде отнето на основание на
чл.53, ал.1, б. „А“ НК. То не може да бъде отнето и на осн. чл.53, ал.1, б.“Б“ НК, тъй като в
особената част на НК в раздела за транспортните престъпления, не съществува специална
разпоредба, която да предвижда отнемане на предмета на престъплението.
Настоящата инстанция изцяло се съгласява с мотивите в същия смисъл на ДнРС.
Следва изрично да се съобрази и трайната практика на ЕСПЧ, че всякакви мерки, които не са
наказание и засягат имуществената сфера на отделния индивид, следва да отговарят на
изискването за пропорционалност, което означава да са съразмерни с характера и степента на
обществена опасност на извършеното престъпление.
Като е съобразил всички тези обстоятелства, не е приложил разпоредбата на чл.53,
ал.1, б. „А“ НК и е постановил връщане на лекия автомобил, предмет на престъплението по
чл.343б, ал.1 НК, Дупнишкият районен съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован
съдебен акт, който следва да бъде потвърден в атакуваната част.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56 от 27.07.2020г., постановена от Дупнишкия районен
съд по НОХД №550/2020 г. по описа на същия съд в частта, в която ДнРС не приложил
4
разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „А“ НК и е постановил връщане на предадения доброволно като
веществено доказателство л.а. м. „***“ с ДК№ ***, собственост на подсъдимия А. И. М. .
В останалата част присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5