РЕШЕНИЕ№107
02.10.2019
г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова въззивно гражданско дело №
1359 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето вр. чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.А.А., ЕГН: **********, и И.А.М., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Т.Ч. – с пълномощно от първата
инстанция (л. 28 – л. 29), със съдебен адрес:***, против Решение № 1660 от
28.06.2019 г. по гр. д. № 3376 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас, с
което малолетното дете Сехер Иванова Миткова, ЕГН **********, родено на *** г.
в гр. Бургас от майка М.А.А., ЕГН **********, и баща И.А.М., ЕГН **********, е
настанено в ДМСГД „Вяра, Надежда, Любов”- гр. Бургас за срок от една година,
считано от временното му настаняване по административен ред – 25.03.2019 г.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното съдебно решение. Излагат се доводи, че по делото не са
налице основания за вземане на
предприетата от ДСП мярка „спешно настаняване в институция“. Твърди се, че
съдът не е взел предвид тежкото емоционално състояние на майката, предизвикано
от изчезването на двегодишното й дете и от поведението на разследващите полицейски
служители. Посочва се още, че употребата на успокояващи лекарства също се е
отразила върху състоянието на майката. Излагат се съображения, че по делото
липсват обективни данни, че е налице реална опасност за детето. Твърди се, че
съдът неправилно е кредитирал социалния доклад. Счита се, че обстоятелствата,
съставляващи фактическо основание за настаняване в институция, не са установени
по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин. Оспорва се изводът на
решаващия състав за липса на родителски капацитет от страна на майката. Твърди
се, че посетеният от социалните работници адрес не е този, на който живее
семейството. Излагат се доводи, че обстоятелствата относно живота на детето до
настаняването му в институция не са относими към предмета на делото. Въззивниците
молят съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли искането
на ДСП. Претендират за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. В съдебно
заседание процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата. Няма
доказателствени искания.
По
делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ДСП – гр. Бургас. В съдебно
заседание въззиваемата страна чрез юрисконсулт Даракчиева – с пълномощно по делото (л. 27),
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Няма доказателствени искания.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по
делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от надлежно упълномощен представител на легитимирани лица и съдържа
необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по повод подадена на 25.04.2019 г. молба
от Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Бургас, представлявана от Красимира Колева, за настаняване на малолетното дете
Сехер Метова А., ЕГН ********** – с майка М.А.А., ЕГН **********, и баща –
неизвестен, в специализирана институция Дом за медико-социални грижи за
деца „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас
за срок от една година, считано от настаняването по административен ред.
По делото е представен социален
доклад от 25.03.2019 г., от който се установява, че малолетната Сехер е
четиринадесетото дете за майката М.А., не е припознато от биологичния баща И.М.,
с когото майката живее на семейни начала от години. Част от децата са от баща,
с когото А. ***, но и той не е припознал всичките от тях. Посочено е, че едно
от децата на А. е починало като бебе, второ е било настанено в институция
поради здравословни проблеми и впоследствие осиновено, трето е настанено в
семейство на роднини, а двегодишното дете Юлиан е изчезнало безследно. До м. 11.
2018 год. семейството живеело в с. Кошарица, след което се преместило в с. Равнец
поради зачестили конфликти между бившия партньор и настоящия партньор на А.. Жилището представлявало
преустроено в триетажна къща бивше кафене, собственост на бабата и дядото на А..
Санитарно-битовите условия били добри, но жизненото пространство било недостатъчно
за многочленното семейство. В жилището е нямало храна, а семейството е било
подпомагано с храна и парични средства от живущи в същата махала. Майката е
била консултирана да подаде заявление за ползване на социална услуга, но това
не се е случило. М.А. и И.М. са неграмотни, постоянно търсят съдействието на
институциите за издръжка и обгрижване на децата, имат регистрирани множество
обаждания на Националната телефонна линия за деца (НТЛД). Подпомагани са от НПО
„Надежда и домове за децата“, като многократно са изразявали недоволство от
количеството храна, вещи, дрехи и парични средства, които им се предоставят. На
17.03.2019 г. е изчезнал Юлиан – едно от малките деца в семейството, след което
А. е изпаднала в много тежко емоционално състояние, отказвала е да приема храна
и вода, припадала е няколко пъти за една седмица и е викала линейка. На
22.03.2019 г. в дома на семейството е дошла полиция и е отвела за разпит детето
Асен, при което майката е изпаднала в истерия, обадила се е на НТЛД и е
заявила, че не издържа на напрежението, ще убие децата си и ще се самоубие.
След този сигнал е извършено повторно незабавно посещение в дома на семейството
от служители на ОЗД, като майката е била в още по-тежко емоционално и физическо
състояние, била е неадекватна и не е била в състояние да полага грижи за себе
си и за нито едно от децата, като пред социалните работници тя е потвърдила, че
има намерение да убие децата и да се самоубие. Посочено е още, че М.А. не
работи, а съжителят й И.М. заявява, че работи нерегламентирано на пристанището
в Бургас срещу 50 лева дневно възнаграждение, но от изчезването на Юлиан не е
ходил на работа, оставил е семейството без средства – категоричен е, че до
откриването на Юлиан няма да ходи на работа. Становището на ДСП – гр. Бургас е,
че малолетното дете Сехер е в риск, тъй като майката не е в състояние да полага
грижи за него и заплашва да го убие, поради което съществува опасност за
физическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие.
По делото е приложено писмо с изх. №
НТЛД С-4087-4295/22.02.2019 г. относно сигнал за дете в риск. От него се
установява, че на 22.03.2019 г. на
Националната телефонна линия за деца 116 111 в два разговора с
начален час 13:15 ч. и 13:45 ч. е постъпила информация, предполагаща риск за
деца на територията на с. Равнец. На линията се е свързала госпожа М.А., която
била силно афектирана, тъй като на 17.03.2019 г. е изчезнал двегодишният й син
Юлиан. По нейни думи полицията провеждала разследване по случая, като двама от
синовете й – Асен на 13 г. и Асен на 9 г., са заподозрени, че са „продали“
Юлиан. Разказала още, че Асен на 9 г. бил заведен от полицаите на гробищата, за
да „покаже къде са заровили трупа на Юлиан“. Сигналоподателката заявила, че по
отношение на синовете й е упражнено полицейско насилие и неколкократно
споделила, че ако никой не й помогне, е склонна да посегне на живота си, както
и на живота на децата си. В последващ разговор споделила, че от няколко дни е
на инжекции, тъй като краката я болят и не може да се движи, както и че е
приела таблетка Диазепам. В писмото е посочено още, че за семейството на И.М.А. и неговата
партньорка има седем сигнала от страна на НТЛД 116 111 към О „ЗД“ –
Поморие. В предходни обаждания А. е споделял за конфликти с партньорката си и
двамата са заявявали в различни ситуации, че желаят да изоставят определен брой
от децата си. Свързвала се е и по-голямата дъщеря Елена, която е бягала от дома
си. В разговорите си на линията момичето е споделяло, че не може да издържа да
живее в условията, които семейството й осигурява. На линията са разговаряли и
Тинка, Паско и Ахмед Метови Ангелови, които споделили, че са избягали от дома
на майка си М.А. и са отишли да живеят при биологичния си баща в с. Кошарица,
тъй като хигиенно-битовите условия в дома на семейството в с. Равнец са лоши.
Тинка също така била споделила, че А. принуждава децата си да работят, за да
изкарват пари, които майката използвала за личните си нужди.
Представен е протокол от 22.03.2019
г. от работна среща на мултидисциплинарния екип по прилагане на координационния
механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертва на насилие или
в риск от насилие, на която е взето решение спрямо децата на М.А. да бъде
приложена незабавна мярка „полицейска закрила“ от РУ – Камено за срок от 48
часа, след изтичането на която да бъдат настанени в специализирана институция
или социална услуга резидентен тип – в зависимост от възрастта.
По
делото е представена Заповед № ЗД/Д-А-083/25.03.2019 г. на директора на ДСП –
гр. Бургас, по силата на която е наредено спешно временно настаняване на малолетната
Сехер Метова А. в ДМСГД „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас за срок до
произнасянето на съда с решение съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето.
В
законовия едномесечен срок от издаването на заповедта дирекция „Социално
подпомагане“ е отправила искане до Районен съд – Бургас за настаняване на малолетната
Сехер Метова А. в специализирана институция Дом за медико-социални грижи за
деца „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас
за срок от една година, считано от настаняването по административен ред.
В
хода на първоинстанционното производство е представено удостоверение за раждане
на Сехер Иванова Миткова, издадено на 23.04.2019 г., от което е видно, че като
баща на детето Сехер е вписан И.А.М.. С оглед на това същият е конституиран
като заинтересована страна в производството.
В съдебно заседание пред първата инстанция
родителите са изслушани. Заявяват, че искат детето Сехер да се върне при тях,
за да се грижат за него, както и че имат условия за отглеждането му, тъй като
сега живеят в с. Кошарица.
По
делото е изготвен актуален социален доклад с изх. № ПР/Д-А-П/55-001/17.06.2019
г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Поморие предвид факта, че
родителите на детето отново са се преместили да живеят в с. Кошарица, общ.
Несебър. Същият е изготвен на база проведени разговори с М.А. и И.М.,***.
Извършено е и посещение на адреса в с. Кошарица, общ. Несебър, ул. „Първи май“
№ 9, където понастоящем живеят М.А. и И.М.. В доклада е посочено, че М.А. има
родени още тринадесет деца: Асен, Асен, Ахмед, Благо, Васви, Елена, Николай,
Павле и Паско, които са настанени в ЦНСТ; Бисер – настанен в приемно семейство;
Тинка – настанена в семейство на близки; Юлиян – безследно изчезнал през м. март
2019 г.; Юлия – починала на 13.10.2011 г. От разговор с Павел Павлов – кмет на
с. Кошарица, се установява, че докато М.А. *** трудно се справяла с
отглеждането и възпитанието на децата си. Кметството е подпомогнало финансово
майката за извършване на погребение, когато е починала двумесечната й дъщеря
Юлия Бисерова Илиева. Не е налице възможност семейството да се регистрира с
настоящ адрес ***, тъй като не разполага с документ за собственост на сградата,
която обитава в момента. Първите 10 деца на А. са родени по време на
съжителството й с определящия се за техен биологичен баща Бисер Славов Илиев,
който по думи на майката е злоупотребявал с алкохол, подлагал е нея и децата на
физически и психически тормоз и това е причината да се разделят – няколко пъти.
От 2014 г. М. съжителства с И.А.М., който е припознал децата Благо, Николай и
Юлиан, а към момента и Сехер. ОЗД/ДСП – Поморие е работил по случаите на
дванадесет от децата на М.А.. Установено е, че децата са били отглеждани в лоши
битови условия, поради което са били предприети мерки за закрила в семейна
среда по чл. 23, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11 от ЗЗДет. Посочено е също така, че от
2014 г. със семейството е работил и ЦОП – Несебър, като е била предоставяна
социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа”. Специалистите от центъра
ежемесечно са консултирали М.А. и И.М. относно задълженията им като родители и
отговорността, която носят при неспазването им. Според финалните доклади на ЦОП
– Несебър при работа с родителите специалистите са установили, че родителският
им капацитет е нисък и се ограничава до задоволяване на базовите потребности на
децата, като родителите нямат умения да планират в дългосрочен план тяхното
развитие. Консултирали са майката относно подобряване на битовите условия на
живот и уменията за планиране на семейния бюджет. Семейството ежемесечно е
подпомагано с детски храни, дрехи и памперси. Въпреки дългосрочната работа на
ЦОП – Несебър със семейството родителите не са успели да повишат родителския си
капацитет. Установено е още, че преди да замине за с. Равнец семейството е
живеело с. Кошарица, общ. Несебър, ул. „Първи май“ № 22 – обитавало е две
дървени бунгала, с лоши битови условия, с недостатъчна жилищна площ за всички
членове на семейството, като към настоящия момент бунгалата са разрушени. На
04.06.2019 г. социални работници са посетили адреса, на който към момента
живеят родителите на детето – с. Кошарица, общ. Несебър, ул. „Първи май“ № 9.
Установили са, че жилището представлява къща на два етажа. На първия етаж са
разположени гараж и стая, като М.А. и И.М. живеят в пригодения за това гараж, а
стаята е предназначена за децата. Социалните работници са установили, че в
жилището няма електричество и не е водоснабдено, а взимат вода от съседи. М.А.
не е предоставила договор за наем или друг документ, удостоверяващ законното
ползване на имота, а по думи на И.М. къщата е собственост на негова племенница
– Златка С. Илиева, с която социалните работници не са успели да се свържат по
телефона въпреки положените от тях усилия. Установено е, че М.А. не работи, а
за И.М. тя е дала информация, че работи без трудов договор без да посочи къде.
При извършени справки за актуалното състояние на трудовите договори на
родителите е било установено, че никой от тях няма действащ трудов договор.
Посочено е в доклада, че М.А. и И.М. са без трудов стаж и доходи, без здравни
осигуровки, с криминално минало. Изразено е становище, че въпреки работата с ЦОП
– Несебър и положените усилия от страна на специалистите родителският им
капацитет не е повишен, както и не са усвоени положителни методи на възпитание
с цел осигуряване на спокойна и стабилна семейна среда за децата.
Към
социалния доклад с изх. № ПР/Д-А-П/55-001/17.06.2019 г. са приложени справки за
съдимост, от които се установява, че И.М. е осъждан многократно, а М.А. е била
осъждана за престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, но към момента е
реабилитирана. От приложените към доклада справки от сайта на НАП за
здравноосигурителен статус към 12.06.2019 г. е видно, че М.А. и И.М. са с
прекъснати здравноосигурителни права. Към доклада е представена също заповед №
535/18.04.2019 г. на кмета на Община Несебър, с която е наредено на посочените
в нея лица, сред които и И.А.М., да премахнат незаконен строеж – двуетажна
жилищна сграда, находяща се в с. Кошарица, общ. Несебър, ул. „Първи май“ № 9,
където понастоящем живеят родителите на детето Сехер.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице основание по
чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет за настаняване на Сехер Иванова Миткова извън семейството. От
събраните по делото доказателства се установява, че родителите М.А. и И.М.
живеят в гараж, пригоден за стая, а за десетте деца, които отглеждат, са
предвидили стая, която не отговаря на техните битови и хигиенни нужди. Жилището
в с. Кошарица, което родителите са предназначили за отглеждането на децата, не
е снабдено с електричество и вода, а към момента със заповед на кмета на Община
Несебър е наредено премахването му като незаконен строеж. Преди това
семейството е живяло в бунгала в с. Равнец, които към момента са разрушени.
Поради това съдът приема, че родителите нямат възможност да осигурят битови
условия за малолетното дете Сехер, които да отговарят на нуждите му. Установява
се още по делото, че родителите М.А. и И.М. не се намират в трудови
правоотношения и нямат стабилни доходи, като задоволяват базовите потребности
на семейството с парични и материални помощи, включително и от неправителствени
организации. При това положение следва да се приеме, че родителите не са в
състояние да осигурят необходимите материални средства за правилното физическо,
социално и интелектуално развитие на малолетната Сехер. Установи се също, че И.М.
е с богато престъпно минало, включително и за извършени престъпления против
собствеността, като последното си наказание „лишаване от свобода“ бащата е
изтърпял в Бургаския затвор на 17.08.2014 г. Множеството престъпни прояви на
бащата сочат за невъзможност на родителите да осигурят правилното психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие на малолетната Сехер. Ето защо
съдът приема, че родителите М.А. и И.М. се намират в трайна невъзможност да
отглеждат малолетната Сехер в семейна среда.
Съгласно
чл. 25, ал. 2 ЗЗДет настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Установи се по
делото, че от 2014 г. със семейството е работил и ЦОП – Несебър, като е била
предоставяна социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа” и специалистите
от центъра ежемесечно са консултирали М.А. и И.М. относно задълженията им като
родители и отговорността, която носят при неспазването им. Установи се, че децата
са били отглеждани в лоши битови условия, поради което са били предприети мерки
за закрила в семейна среда по чл. 23, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11 от ЗЗДет, а
именно: 1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на
родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми,
свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; 2. насочване към
подходящи социални услуги в общността; 3. консултиране и информиране на детето
в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; 4.
консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните
услуги; 5. съдействие за подобряване на социално-битовите условия; 6. социална
работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти
и кризи в отношенията; 11. съдействие на лицата, които полагат грижи за деца,
при подготовката и изпълнението на техните функции. Съдът споделя становището,
изложено и в двата социални доклада, че въпреки работата с компетентните служби
и положените усилия от специалистите родителският капацитет на М.А. и И.М. не е
повишен и не са усвоени положителни методи за отглеждане и възпитание на децата
в семейна среда. Ето защо съдът намира, че настаняването на детето извън
семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството.
Освен
това съдът намира, че е налице предвиденото в чл. 25, ал. 2 ЗЗДет изключение, а
именно случай, когато се наложило спешно извеждане на детето от семейна среда.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на
детето спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато
има опасност за здравето и живота на детето. Установи се по делото, че на 22.03.2019 г. е
проведена работна среща на мултидисциплинарния екип по прилагане на
координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертва
на насилие или в риск от насилие, на която е взето решение спрямо децата на М.А.
да бъде приложена предвидената в чл. 37 ЗЗДет незабавна мярка „полицейска
закрила“ от РУ – Камено за срок от 48 часа , след изтичането на която да бъдат
настанени в специализирана институция или социална услуга резидентен тип – в
зависимост от възрастта. Със заповед на директора на ДСП –
гр. Бургас от 25.03.2019 г. е наредено спешно временно настаняване на малолетната
Сехер в ДМСГД „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Бургас на основание чл. 33, ал. 1 от
Правилника за прилагане на закона за закрила на детето. Повод за спешното
извеждане на малолетната Сехер от семейството е постъпилият сигнал за дете в
риск от Националната телефонна линия за деца 116 111, с която се е
свързала М.А., като е заявила намеренията си да посегне на живота на децата си
и на своя собствен. Неоснователни са наведените в жалбата възражения, че съдът не е взел предвид тежкото емоционално
състояние на майката, предизвикано от изчезването на двегодишното й дете, от твърдяното
поведение на разследващите полицейски служители и от употребата на успокояващи
лекарства. Посочените фактори нямат правно значение за определянето на мярка за
закрила на детето предвид съществуващата в семейна среда опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Ирелевантни са причините, които са довели до възникването на тази опасност,
доколкото същата съдът намира за реална и непосредствена. Този извод се налага
не само от конкретният сигнал, който е станал повод за спешно извеждане на
децата от семейството, но и от анализа на целия доказателствен материал по
делото: семейството е живеело в бунгала в, които към момента са разрушени;
понастоящем родителите живеят без електричество и вода в етаж от къща –
незаконен строеж, чието премахване е наредено със заповед на кмета на общината;
на новороденото дете Юлия е била причинена смърт по непредпазливост, друго дете е било
настанено в институция поради здравословни проблеми и впоследствие осиновено, а
двегодишното дете Юлиан е изчезнало безследно; бащата И.М.
е с обременено съдебно минало; двамата родители нямат стабилни трудови
правоотношения и доходи; предприето са множество неуспешни опити от страна на
компетентните институции за повишаване на изключително ниския родителски
капацитет на родителите. В подкрепа на извода, че в семейна среда съществува
опасност от увреждане на физическото, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие на малолетната Сехер следва да се вземе предвид, че за семейството на И.М.А.
и неговата партньорка има още седем сигнала на НТЛД, в които двамата са
заявявали, че желаят да изоставят децата си. На линията са се свързвали и
децата Елена, Тинка, Паско и Ахмед, които са бягали от дома на майка си, тъй
като не можели да издържат на условията на живот в семейството. В подаден
сигнал на НТЛД Тинка е споделяла, че А. принуждава децата си да работят, за да
изкарват пари, които майката използвала за лични нужди. В подкрепа на
гореизложения извод служат и всички останали доказателства по делото относно
начина на живот на семейството и родителския капацитет на М.А. и И.М.. В тази
насока напълно неоснователни се явяват наведените
във въззивната жалба доводи, че обстоятелствата относно живота на детето до
настаняването му в институция не са относими към предмета на делото. С оглед на това
съдът намира, че Сехер Метова А. е дете в риск по смисъла
на по смисъла на пар. 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет – не само въз основа на
заявлението на майката М.А., че е склонна да посегне на живота на децата си, но
и с оглед на целия събран по делото доказателствен материал.
При
това положение оставането на малолетната Сехер в семейството би било в разрез в
най-добрия интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, който включва:
преценка за желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Ето защо правилно и законосъобразно
на основание чл. 25, ал. 2 ЗЗДет съдът е настанил малолетната Сехер извън
семейството, като при определяне на мерките за закрила на основание чл. 28, ал.
4, изр. 2 ЗЗДет съдът не е следвал поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗДет, тъй като
това не е в интерес на детето.
На
основание чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗДет (който е все още действащо право към
настоящия момент) и предвид ниската възраст на детето Сехер (родено на *** г.)
същото е настанено в специализирана институция Дом за медико-социални грижи за
деца „Вяра, Надежда, Любов“ – гр.
Бургас, където има възможност да получи адекватни здравни и социални грижи. Определеният
от съда едногодишен срок, считано от временното настаняване по административен
ред – 25.03.2019 г., е подходящ и необходим за постигане на целите на закона, а
именно осигуряване най-добрия интерес на детето и специална закрила на дете в
риск.
Като
е достигнал до аналогични фактически и правни изводи, Районен съд – Бургас е постановил
валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде изцяло потвърдено.
На
основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1660 от
28.06.2019 г. по гр. д. № 3376 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.