Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 435, ал. 1, във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Производството по делото е образувано по жалба на „ЕС Е. Е. Б.” Е. – град Велико Търново, взискател по изпълнително дело № 87/2012г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Велико Търново Красимира Дюлгерова, против постановлението на съдебния изпълнител от 16.05.2012г., с което изпълнителното производство по делото е прекратено. В жалбата си дружеството развива съображения, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че съдебният изпълнител не може да извършва прихващане. Твърди, че длъжникът в изпълнителното производство не е представил никакви доказателства за произход на вземането му, какви суми са издължени по него и какъв е остатъкът от задължението. Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Длъжникът по изпълнително дело № 87/2012г. на Държавен съдебен изпълнител К. Дюлгерова, „О. И. Х.” Е. – град В., заема становище, че подадената жалба е неоснователна, респективно – обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Посочва, че като длъжник в изпълнителното производство дружеството е представило пред ДСИ К. Дюлгерова многобройни писмени доказателства за недължимост на сумата по представения изпълнителен лист. Твърди, че по представения в настоящото изпълнително производство изпълнителен лист е имало друго изпълнително производство, което е прекратено поради погасяване на дълга чрез извършено прихващане. Същото е влязло в сила и изпълняемото право по изпълнителния лист е погасено и то вече не съществува. По тази причина по изпълнително дело № 87/2012г. на ДСИ К. Дюлгерова е налице едно първоначално несъществуващо изпълнително основание. Посочва, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство когато изпълняемото право е било погасено преди образуване на производството, какъвто е настоящият случай. Излага възражения във връзка с конституирането на „ЕС Е. Е. Б.” Е. – град Велико Търново в качеството му на взискател по делото като посочва, че процесният договор за цесия не е съобщен на дружеството длъжник. Моли делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание с оглед възможността за събиране на други доказателства. Моли да бъде приложено Ч.гр.д. № 971/2010 година на ВТОС, както и да бъде задължено „ЕС Е. Е. Б.” Е. – град Велико Търново да представи доказателства за уведомяването на „О. И. Х.” Е. – град В. за договора за цесия от 04.02.2009 година. Моли жалбата на „ЕС Е. Е. Б.” Е. по делото да бъде оставена без уважение, респективно – постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 16.05.2012г. на съдебния изпълнител да бъде потвърдено. Държавен съдебен изпълнител Красимира Дюлгерова излага мотиви по обжалваното постановление като развива съображения, че същото е правилно и законосъобразно, респективно - подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че след постъпило по изпълнителното дело възражение от длъжника, че задължението по представения изпълнителен лист е било вече предмет на принудително изпълнение при ЧСИ и е погасено поради настъпило прихващане, е приел, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че е имало образувани изпълнителни дела между същите страни и е направено прихващане, в случая с постановление на ЧСИ, е достатъчен аргумент, доказващ погасяващ ефект на задължението. На следващо място посочва, че договорът за цесия не е бил съобщен надлежно на длъжника по изпълнителното дело. Твърди, че без правно значение е обстоятелството кой, по какъв начин си е взел изпълнителния лист от съдебния изпълнител и доколкото производството пред ЧСИ е прекратено по искане на взискателя дава основание да се мисли, че същият е удовлетворен. Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на „ЕС Е. Е. Б.” Е. – град Велико Търново е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Изпълнително дело № 87/2012г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Велико Търново К. Дюлгерова е образувано по издаден в полза на ЗКПУ „Росица - 93” – село Водолей на 23.04.2010г. от Апелативен съд – град В. изпълнителен лист, по силата на който „О. И. Х.” Е. – град В. е осъдено да заплати на кооперацията сумата от 31 188.12 лева, представляващи незаплатена цена на доставени 251 184 кг. ечемик по фактури №№ 8386/06.07.2004 година и 8392/29.07.2004 година и представен договор за прехвърляне на вземане от 04.02.2009 година. С постановление от 07.05.2012г. на съдебния изпълнител като взискател по изпълнителното дело е конституирано „ЕС Е. Е. Б.” Е. – град Велико Търново. С молба, вх. № 1057/14.05.2012г. на ДСИ, „О. И. Х.” Е. е поискало производството по изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1 ГПК. В същата са изложени съображения, че дружеството не е получило уведомление с правно основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия. Посочва, че за същото задължение е имало друго изпълнително производство, по което съдебният изпълнител е извършил прихващане на насрещни задължения и е прекратил производството. Към молбата са приложени удостоверение, изх. № 3410/05.07.2010 година на ЧСИ Ралица Касабова, рег. № 731 на КЧСИ и постановление за прихващане на насрещни вземания по висящи изпълнителни дела от 21.06.2010г. на ЧСИ Ралица Касабова. С постановление от 16.05.2012г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Велико Търново Красимира Дюлгерова е прекратено производството по изпълнително дело № 87/2012Г. по описа на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел, че изпълняемото право е погасено поради настъпило между страните прихващане, обективирано в постановление на ЧСИ Ралица Касабова от 21.06.2010 година. Този извод на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Велико Търново Красимира Дюлгерова е неправилен и незаконосъобразен. Възражението на длъжника за недължимост на сумата по изпълнителния лист, поради настъпило прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД, не могат да бъдат обсъждани нито от съдебния изпълнител, нито в настоящото производство. За да възникне задължение за ДСИ да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в същата изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното производство. Освен това в случая по делото следва да се има предвид и ТР № 47 от 01.04.1965г. по гр.д. № 23/1965г. на ОСГК на ВС, което не е изгубило сила и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 година. В него е предвидено, че с настъпването на някое от основанията, посочени в чл. 330, б. „а” до „е” ГПК /отм./, респективно чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Наистина в чл. 433, ал. 2 ГПК е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено. Изпълнителят процес се различава от исковия именно поради безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че съдебният изпълнител не разполага с правомощието да правораздава. Извън компетентността му е да прави преценка за погасяване на задължението по направени от длъжника възражения – за прихващане, за изтекла погасителна давност и т.н. Именно поради тази причина в разпоредбата на т. 1 от чл. 433, ал. 1 ГПК законодателят е посочил като основание за прекратяване на изпълнителното производство „Длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска”. Представянето на такъв документ от длъжника прекратява изпълнителното производство по силата на закона, без да бъде правена каквато и да е преценка от съдебния изпълнител. В този случай той не само може, но е длъжен да изготви постановление за прекратяване. На следващо място недопустимо в настоящото производство е и обсъждането на въпроса за уведомяване на длъжника по изпълнителното производство за сключения на 04.02.2009г. договор за цесия. С постановление на съдебния изпълнител „ЕС Е. Е. Б.” Е. – град Велико Търново е конституирано като взискател в производството. В тази насока неоснователно е и искането за събиране на доказателства, относно това обстоятелство, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Следва да се има предвид, че длъжникът разполага с възможността да предяви иск по чл. 439 ГПК, чрез който може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право - погасяване на правото на принудително изпълнение, поради плащане, прихващане, изтекла погасителна давност и други. Въпросът за извършване на прихващане на две насрещни задължение не може и не следва да бъде решаван в изпълнителното производство, респективно от съда в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Този въпрос би следвало да бъде предмет на разглеждане по исков ред и единствено влязлото в сила съдебно решение, ако е в полза на настоящия жалбоподател, респективно - длъжник в изпълнителното производство, би било основание за прекратяване на изпълнението по чл. 433, т. 7 ГПК. Искането на „О. И. Х.” Е. – град В. за изискване и прилагане по делото на гр. д. № 971/2010г. на ВТОС следва да бъде оставено без уважени, доколкото същото е неотносимо към настоящото производство. Настоящият съдебен състав приема, че не е необходимо събирането на допълнителни доказателства, което да налага разглеждане на делото в открито съдебно заседание, поради което искането на „О. И. Х.” Е. – град В. в тази насока също следва да бъде оставено без уважение. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на „ЕС Е. Е. Б.” Е. – град Велико Търново е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството постановление от 16.05.2012г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Велико Търново К. Дюлгерова, по изпълнително дело № 87/2012г., с което изпълнителното производство по делото е прекратено, е неправилно и незаконосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „О. И. Х.” Е. – град В. да бъде изискано и приложено по делото гр. д. № 971/2010 година на Окръжен съд – град Велико Търново. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „О. И. Х.” Е. – град В. да бъде задължено „ЕС Е. Е. Б.” Е. – град Велико Търново да представи доказателства за уведомяване за сключения на 04.02.2009г. договор за цесия. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „О. И. Х.” Е. – град В. за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. ОТМЕНЯ постановление от 16.05.2012г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Велико Търново Красимира Дюлгерова по изпълнително дело № 87/2012 година, с което е прекратено производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |