Р Е Ш Е Н И Е
№
430
гр.
Велико Търново, 14.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на петнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 364/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 211 от ЗМВР и чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по
жалба на А.И. ***, чрез ***К. А., против Заповед № 8121К-6537/20.05.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал.
2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13
от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и са прекратени служебните му
правоотношения с МВР.
В
жалбата и съдебно заседание се поддържат доводи, че оспорената заповед е процесуално
незаконосъобразна - издадена при съществени нарушения на
административно-производствените правила, тъй като са били налице основанията
за прекратяване на производството, предвидени в чл. 209, т. 2 от ЗМВР поради
недоказаност на нарушенията. Заповедта се оспорва и като материално незаконосъобразна,
като се оспорва извършването на трите деяния, преценени от ответника като тежки
служебни нарушения, обосновали наказанието, като жалбоподателят счита, че
събраните в хода на дисциплинарното производство доказателствата не установяват
по безспорен начин участието му в очертаната престъпна схема за неправомерно
намаляване/изключване на наказателна отговорност на водачи на МПС, с установена
употреба на алкохол. В тази връзка намира, че изводите за нарушенията както са
описани в т. 1, 2 и 3 от заповедта се основават на свидетелски показания на
лица, събрани в други производства, лишени от доказателствена сила в
дисциплинарното, както и на химическа експертиза, която липсва в преписката и по
настоящето дело, като показанията на свидетелите са ценени от ответника безкритично,
независимо, че голяма част от тях не съдържат информация за факти и обстоятелства,
възприети директно от свидетелите, а техни умозаключения и предположения. Оспорващият
подчертава, че е от особено съществено значение факта, че в настоящето съдебно
производство двама от ключовите за оспорваната заповед свидетели по същество са
се отказали от първоначалните си показания (тези, депозирани в хода на наказателното
и на дисциплинарното производство си) и така доказването на фактическата
обстановка, възприета от оспорваната заповед е абсолютно компрометирано или
поне съществено непълно. По тези мотиви, доразвити в съдебно заседание и
представените по делото писмени бележки счита, че заповедта се явява
необоснована и незаконосъобразна - постановена в противоречие с процесуалния и материалния
закон и иска от съда да я отмени, като се присъдят и направените съдебни
разноски.
Ответникът
по жалбата – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител
П. - служител с юридическа правоспособност, оспорва жалбата като неоснователна
и моли обжалваната заповед да бъде оставена в сила. Намира, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на
административно- производствените правила. Намира, че от събраните
доказателства е видно, че е спазен материалния закон, доколкото са установени и
доказани нарушения, за които се следва наказанието, наложено с процесната
заповед, като последната е съобразена и с целта на закона. Представя подробна
писмена защита.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно и се установява от приложената по делото кадрова справка, че
жалбоподателят А.И.И. към момента на издаване на процесната заповед е
изпълнявал длъжността полицейски инспектор V степен в Група „Териториална
полиция“, РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново (изпълнителна служба).
Със
Заповед № 8121К-10284/30.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи, на
основание чл. 207, ал. 1, т.
1 и ал. 2, чл. 214, ал. 4 от ЗМВР е разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу
жалбоподателя (л. 1 от преписката в синия класьор). Със същата заповед е
определен дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) с поименно посочване на
председател и членове на комисията. Определен е срок за приключване на
производството – 4 месеца, считано от издаване на заповедта, в който срок ДРО следва
да изготви становище, относно наличието на основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност на служителя, което да предостави на ДНО.
Образуването
на дисциплинарното производство е обосновано от фактическа страна с постъпило
от Директора на ОД на МВР - Велико Търново Предложение № 366р-18880/15.10.2020 г.
(л. 328 от преписката) и Постановление на Специализираната прокуратура (СП) гр.
София, в което се съдържат данни, че жалбоподателят
А.И. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, като за период от
01.06.2019 г. до 13.10.2020 г., заедно с Й.С.Й. – началник на група „Химия и
Биология“, сектор „Базова научно – техническа лаборатория“ към отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново е спомогнал на няколко лица, извършили
престъпления да избегнат или да бъде осуетено спрямо тях наказателно
преследване във връзка с установяване на случаи на управление на МПС след
употреба на алкохол, което представлява нарушение на чл. 67 от ЗМВР и на
етичните норми. Със заповедта жалбоподателят е и временно отстранен от длъжност
на основание чл. 214, ал. 4 от ЗМВР, поради факта, че по наказателното
производство му е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“.
В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство
се образува при наличието на данни за допуснати дисциплинарни нарушения по чл.
207, ал. 1, т. 7 , пр. 2 (използване на служебно положение за лична облага и
облага на трети лица) и на т. 13 от ЗМВР (за деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение и уронващи престижа на службата), като конкретно са
изброени и кои разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК) са нарушени- т. 15, 19, 20,
42, 49 и 50.
Заповедта за образуване на дисциплинарното
производство е изменяна с последващи актове, както следва: Със Заповед №
8121К-4409/08.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи в обстоятелствената част
са описани подробно нарушенията, определи като неизпълнение на закона и
използване на служебното положение с користна цел (в 3 точки), изключен е член
от състава на ДРО и е определен нов срок за приключване на дисциплинарното
производство. С определение от 26.02.2021 г. на Специализирания наказателен съд
(СНС) мярката за неотклонение на И. по ДП е изменена от „домашен арест“ в
„парична гаранция", поради което принципно е следвало жалбоподателят да
бъде възстановен на заеманата длъжност. Ето защо със Заповед №
8121К-5438/22.03.2021 г. министърът на вътрешните работи е изменена заповедта
за образуване на дисциплинарното производство, като И. е възстановен на
длъжност на основание чл. 214, ал. 7 от ЗМВР, но същият незабавно е отстранен
от заетата длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е
връчена на жалбоподателя срещу подпис в присъствието на адвокат.
За изясняване на фактите в рамките на дисциплинарното
производство са събрани (вкл. приобщени събрани в наказателното и
административни – наказателни производство) редици доказателства:
Приложени са копия от публикации в местната преса с
информация за арестувани двама служители на МВР за манипулиране на алкохолни
проби (л. 331 от преписката).
На 10.11.2020 г. и 2021 г. е изискано разрешение
представители на ДРО да получат достъп и се запознаят с материалите от
паралелно течащото досъдебно производство (л. 64, 65 и 83), като копия от относимите
книжа са и предоставени за нуждите на дисциплинарното производство с Приемо-
предавателен протокол № 1020815.02.2021 г. по описа на Специализираната
прокуратура (СП). С Протокол № 1739р-6227/24.03.2021 г. ДРО е присъединил към
дисциплинарното производство доказателствата от ДП № 72/20 г. (л. 201). Така в хода на
дисциплинарното производство ДРО е събрал следните доказателства: 1.
Постановления за привличане като обвиняеми на жалбоподателя и Й.С.Й. и 2.
Протоколи от разпити като свидетели (вкл. пред съдия) на: Т.Ц., Д.Ц., С.С., Т.В.,
Й.Д., Й.П., Б.Б. Т.Г. А.И., Л.М., А. С., Я.М., Р.И.и П.Т..
Със
същата доказателствена цел е била изискана информация и от отдел „Вътрешна
сигурност“ за деянията на жалбоподателя, като е предоставен отговор, съдържащ
оперативна информация за налична схема за манипулиране на кръвни проби на
водачи на МПС от Й.Й., в която участва и жалбоподателя А.И., с посочване, че за
това е сигнализирана СП, която е образувала горепосоченото ДП № 72/20 г., в което както се каза са предприети
редица процесуално – следствени действия. Към дисциплинарното производство са
приложени и административно - наказателните преписки, образувани с АУАН за
управление на МПС след употреба на алкохол на лицата Д.Ц., Я.М.,
Ш.Х.и С.С., които установяват, че последващите химически експертизи на кръвните
проби на лицата съществено се различават от първоначално установеното в посока
да намалява концентрацията на алкохол (л. 84 и следващите).
От
всички съпричастни към административните нарушения лица са събрани допълнително
и писмени обяснения по казусите им в рамките на самото дисциплинарно
производство (л. 52 и сл.) .
Сам жалбоподателят е депозирал обяснение №
173900-2448/16.02.2021 г., с което ДНО е запознат, видно от положените резолюция,
дата и подпис (л. 48).
Изготвена
е и кадрова справка на И. (л. 195).
За резултата от проведеното дисциплинарно производство
ДРО е изготвил обобщена справка peг. №
1739р-7751/12.04.2021 г., която е била представен на министъра на вътрешните работи
в качеството му на ДНО. Същият е изразил несъгласие с изводите на ДРО и е
посочил, че ще изложи изрични мотиви (л. 30) .
На основание чл. 207, ал. 11 във връзка с ал. 7 и ал.
8, т. 1, предл. 2 от ЗМВР ДРО е изготвил покана до И. peг.
№ 173900-5509/12.04.2021 г. за запознаване
с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, която е
връчена на жалбоподателя лично срещу подпис (л. 47). Жалбоподателят лично е
отразил върху обобщената справка, че е запознат със същата и е получил копие от
нея. С обобщената справка е запознат и адвоката на И. на този етап от
производството.
Жалбоподателят е депозирал до ДНО Възражение №
3900-5676/15.04.2021 г., стигнало до ДНО, видно от положените подпис, дата и
резолюция. (Л. 49)
На основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР ДРО е изготвил ново
становище рег.№ 1739р-8339/21.04.2021 г., с което се потвърждават направените
изводи в обобщената справка. В становището и в обобщената справка ДРО отново приема,
че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод, че
поведението на жалбоподателя е насочено за получаване само на лична облага, а
не за облага на трети лица, като предлага да се наложи дисциплинарно наказание
„уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т.7, пр. 2, ал. 1 - използване на
служебно положение за лична облага и т. 13 от ЗМВР.
И с това становище министърът на вътрешните работи е бил
несъгласен, като е изложил подробни мотиви peг.
№ 8121р-7289/29.04.2021 г. за това защо не
приема правната квалификация, дадена от ДНО (л. 344)
Министърът на вътрешните работи е отправил до И.
покана peг. № 8121
р- 7291/29.04.2021 г. за запознаване с мотиви peг.
№ 8121р-7289/29.04.2021 г. (л. 344), като
му е предоставена 48-часова възможност да даде обяснения до ДНО.
И. е упражнил правото си на защита, като е депозирал Възражение
№ 366000- 10906/10.05.2021 г., в което преповтаря даваните преди това обяснения
(л. 358).
Като е намерил тези възражения за неоснователни,
министърът е издал Заповед peг. №
8121К-6537/20.05.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, която му е връчена
срещу подпис.
За да наложи това наказание, ответникът въз основа на
описаните по-горе доказателства е приел за установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с нарушението по т. 1 от заповедта: На
03.09.2020 г. на Я.М. е съставен АУАН, серия GA № 292494
за управление на МПС след употреба на алкохол - 0,89 промила, установена с Дрегер Алкотест, като на лицето е взета и кръвна проба. М.
още в хода на полицейската проверка се обадил на А.И., като му е разказал какво
се случва. И. му обяснил, че се обажда късно и нищо не може да направи. На
04.09.2020 г. М. отново позвънил на И., след което се видели в кв. „Пишмана“ и
жалбоподателят обяснил на М. какви са последствията от установените промили в
кръвта, като на въпроса дали може да помогне, уговорил уклончиво. Обещал му да
разбере как може да помогне. След седмица И. се срещнал с М. отново и му казал,
че ще му помогне срещу 1 000 лв. М. дал на И. исканата сума, като разбрал, че
парите са за манипулиране на кръвната проба. След една седмица М. отишъл в КАТ
и получил шофьорската си книжка, тъй като резултатът от кръвната му проба бил
под 0,5 промила.
По т. 2: На 24.06.2019 г. на Д.Ц. е съставен АУАН,
серия Д № 50028 за управление на МПС след отчетени от техническо средство
Дрегер 0,87 промила алкохол. На водача е взета и кръвна проба на 25.06.2019 г.
На 26.06.2019 г. в сектор БНТЛ при ОДМВР Велико Търново Й.Й., изпълнявайки
служебните си задължения, е направил химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол, за което е изготвен протокол № Ш-109/26.06.2019 г.,
в който е посочено, че промилите вече са 0,48. Според обясненията на Д.Ц. пред
ДРО след като техническото средство е отчело 0,96 или 0,97 промила алкохол и
дал кръвна проба, на следващия ден се обърнал за помощ към П.Т., като
последният му обяснил, че срещу 2 000 лв. може „да оправи нещата и да не му се
отнема шофьорската книжка“. В негово присъствие Т. провел телефонни разговори,
в които е използвал условни думи, като напр. „ремонти“, „да вдигнем турбината и
да намалим оборотите“. Ц.взел бърз кредит и същия ден получил обаждане от Т.,
че „болката му е излекувана" и че трябва да се срещнат. Ц.дал на Т. сумата
от 2 000 лв., след което бил уверен, че пробата му ще бъде 0.48 промила. Ц.действително
е получил СУМПС в уговорения ден.
От своя страна П.Т. на този етап от производството
дава показания, че от дълги години познава А.И. и именно към него се е обърнал
за съдействие в случая с Д.Ц., като го попитал дали може да се манипулира
кръвната проба срещу финансов стимул. След като получил от Ц.сумата от 2000 лв.
Т. ги е занесъл на уговорено място до една автомивка (която е стопанисвана от
жената, с която жалбоподателя живее), откъдето И. ги е взел. Отделно в
приобщените показания от наказателното производство Т. е изложил факти, че при
него са идвали и други, различни хора, имащи проблеми с КАТ, заради кръвните
проби. Той вземал от тях различни суми и ги е предавал
на И., която от своя страна уреждал въпроса така, че да избегнат следващата им
се отговорност.
По т. 3: На 14.02.2020 г. на С.Б.С.е съставен АУАН,
серия GA №
167461 затова, че е управлявал MПC с 1,43 промила алкохол в кръвта, установени с
техническо средство Дрегер Алкотест, като и на него е извършено медицинско
изследване на взета кръвна проба. Според установеното от доказателствата в хода
на дисциплинарното производство С.заедно е приятеля си Д.Ц. отишли при П.Т.,
който отново се съгласил да помогне. След седмица се срещнали и Т. обяснил, че
пробата не може не може да бъде под 0,5 промила, но ще бъде такава, че няма да
са налице основания за търсене на наказателна отговорност. Първоначално,
поискал сумата от 2000 лв., а след няколко дни още 1 900 лв. (защото знаел, че С.има
бизнес – прави дюнери и е платежоспособен, а и алкохолът в пробата му бил във
висока концентрация). Т. посочва, че отново говорил със С.за цената (жалбоподателя
А.И.), като отново оставил парите в сервиза, а два-три дни по-късно (след като С.се
разплатил с когото трябва в дирекцията) взел полагащото му се „ресто“. Т. се е
обадил на С.да отиде в КАТ и да си вземе СУМПС. С.получил книжката си, но твърди,
че не знае на кого са давани парите, които дал на Т. за това. В свое обяснение жалбоподателят
А.И. е заявил, че много познати, в т. ч. и Т. са го питали за резултати от
кръвни проби, както и че познава С.С., но последният не му се е обаждал за
подобно съдействие. Химическото изследване на кръвта е извършено от отново от Й.Й.,
който е изготвил протокол № ІІІ-31/20.02.2020
г. с посочена крайна концентрация на алкохол в
кръвта 1,17 промила.
От така очертаната фактическа обстановка ответникът е
направил следните правни изводи:
С описаните по-горе действия И. нарушил разпоредбата на
чл. 67 от ЗМВР, като вместо да изпълнява основните си задължения на полицейски
инспектор съгласно длъжностната си характеристика, той е обещавал срещу
заплащане да помага за прикриване на нарушения и престъпления. От
доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство ответника е
приел за доказано, че е налице както облага за И., получавайки суми, така и за
третите лица, на които той е съдействал да се манипулират кръвните им проби, за
да им се наложи по-леко административно наказание или да избегнат наказателна
отговорност.
Посочено е, че ответникът приема поведението на И. и за
морално укоримо, като са нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК). В оспорваната
заповед изрично са посочени нарушените разпоредби, а именно - т.т. 15, 19, 20,
42, 47, 49 и т. 50 от ЕК.
По изложените мотиви (фактически и правни основания)
ответникът е издал процесната Заповед № 8121К-6537/20.05.2021 г., с която
на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗМВР във вр.
с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т.13 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на А.И. е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и са прекратени служебните му
правоотношения с МВР.
Заповедта е връчена на адресата на 21.05.2021 г. И
недоволен от нея той я е оспорил по съдебен ред на 04.06.2021 г., като въз
основана тази жалба е образувано настоящето дело.
В хода на същото като доказателства е приета пълната
административна преписка по издаване на процесната заповед (синия класьор със
съдържащите се в него няколко отделни папки), вкл. всички материали описани
по-горе като доказателства в дисциплинарното производство. В преписката,
представена на съда и по делото липсва цитираната и в заповедта, и в материали
от дисциплинарното производство експертиза № 21/ФЗХ-52/29.01.2021 г. (изготвена
в хода на наказателното производство, за която се твърди, че е приобщена към
административното дисциплинарно такова) която се твърди, че установява, че Й.С.Й.
е манипулирал софтуера за обработка на пробите по определен начин, като
значението на същата или по-скоро на липсата й съдът ще обсъди по-долу в мотивната
част на решението си. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани
двама от лицата дали обяснения в дисциплинарното производство, които са дали и
показания като свидетели, вкл. В разпити пред съдия в рамките на ДП, като тези
показания от ДП, вече се посочи са приобщени с нарочен протокол към
дисциплинарното производство, – св. Я.М. и св. П.Т.. Показанията им в настоящето
производство са в абсолютно противоречие с дадените от тях в другите две производства,
като съдът ще обсъди и тези доказателства, вкл. противоречието им) по-долу.
Така,
като съобрази горното, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения
административен акт, на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът направи следни правни изводи:
Оспорването,
като направено, е в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните мотиви:
Процесната
заповед е издадена от компетентен
дисциплинарно-наказващ орган, в случая на министъра на вътрешните работи, което
произтича от разпоредбата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. По силата на цитираната
разпоредба дисциплинарните наказания на висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности се налагат със заповед на министъра на вътрешните
работи. Жалбоподателят е заемал изпълнителска длъжност към момента на издаване
на заповедта – инспектор, което се установява от длъжностната му
характеристика, приобщена като доказателство по делото (л. 198 от преписката).
Заповедта
отговаря за изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 210 от ЗМВР
за форма и съдържание на акт от такъв вид, включително и на изискването за
описание на нарушенията и обстоятелствата по извършването им, което в случая е
еднозначно, ясно и точно, както и правните основания за издаване на процесния
акт.
С
посочване на обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти
и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна
поведение, изразяващо се в нарушаване на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и чл.
203, ал. 1, т. 13 във вр. с т. 15, т. 19,т. 20, т. 42, т. 49 и т. 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, с които нарушения законовата разпоредба свързва налагането на
дисциплинарно наказание – „уволнение“, е изпълнено изискването на закона за
постановяване на мотивиран акт за налагане на дисциплинарно наказание. Дали сочените
факти са установени правилно и дали те са субсумирани към верните норми е въпрос
на материална законосъобразност на акта, за която съдът ще изложи доводи
по-долу.
При
извършената служебна проверка на законосъобразността на акта, съдът не установи
наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при провеждането на дисциплинарното производство.
Дисциплинарното
производство е образувано спрямо жалбоподателя по повод наличието на данни за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т.
7, предложение второ и т. 13. от ЗМВР.
Заповедта за образуване на дисциплинарното производство съответства на
законоустановените изисквания за форма и съдържание на акта, като със същата е
определен и състава на дисциплинарно - разследващият орган, който да проведе
дисциплинарното производство. Заповедта е връчена на жалбоподателя, с което
последният е запознат с правата си да участва в производство и да се защитава.
На служителя е предоставена възможност ефективно да участва в дисциплинарното
производство, да изрази становище по случая, да направи своите възражения и
доказателствени искания, както и да бъде представляван от адвокат, което е
станало, видно от материалите по дисциплинарното производство. Жалбоподателят е
запознат с изготвените на всеки етап обобщени справка за резултата от
проведеното дисциплинарно разследване, като е бил и надлежно уведомен за
правото в рамките на 24 часа от запознаване с тях, да предостави обяснения или
възражения, което той, видно от доказателствата по делото е сторил. Преди
налагането на дисциплинарното наказание, в съответствие с изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е приел дадените от служителя писмени обяснения.
В хода
на производството ДРО е провел пълно, всестранно и обективно разследване на
фактите и обстоятелствата относно осъществените деяния, като са събрани всички
относими и необходими доказателства, така както изискват разпоредбите на чл. 206, ал. 3
и ал. 4 от ЗМВР.
Липсва каквато и да е процесуална активност на жалбоподателя на етапа на досъдебното
производство, която да е била оставена без уважение от ответника или препятствана.
Дали тези доказателства са обективни, пълни и достатъчни за обосноваване на
правните изводи на ответника е въпрос по съществото на спора и за материалната законосъобразност
на акта.
Спазен е
двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с разпоредбата на чл. 196, ал. 1 и 2 от закона,
според които дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, като нарушението се приема за
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган – в случая Министър на вътрешните
работи. Дисциплинарното
наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
По
делото няма спор, че паралелно с провеждането на процесното дисциплинарно
производство е било образувано и наказателно такова - ДП № 72/2020 г. по описа
на ОСлО при СП-София. Наличието обаче на висящо наказателно производство е
ирелевантно за реализирането на дисциплинарната отговорност на държавния
служител, тъй като в случая дисциплинарното наказание не е наложено за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т.
1 от ЗМВР – „осъждане за умишлено престъпление от общ характер или
лишаване от право да се заема държавна длъжност“, а за извършени деяния,
квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т.
7, предл. 2 и т. 13 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност,
независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид
отговорност. Следователно няма законова пречка дисциплинарната отговорност на
нарушителя да се реализира преди евентуалната му наказателна отговорност и
независимо от нея, тъй като едно деяние може да покрива признаците на
дисциплинарно нарушение, без да покрива признаците на престъпление. В този
смисъл е и практиката на ВАС: решение № 519/20
г. по адм. дело № 12346/2019 г., решение № 12114/2018 г.
по адм. дело № 6226/2017 г., решение № 2095/2017
г. по адм. дело № 14161/2016 г..
Следователно,
от приложените по делото доказателства се установява стриктното спазване на
процедурата по ЗМВР и издадената на основание чл. 215а ЗМВР Инструкция №
8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР (обн. ДВ. бр. 34 от 12.05.2015 г.)
Обжалваната
заповед, според съда, е издадена и при правилно приложение на материалния
закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед
обхваща преценката дали са налице установените от ДНО релевантни юридически
факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите изпълняват състава на
посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на
служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция.
Според
закона (чл. 203, ал. 1) тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се
налага дисциплинарно наказание „уволнение“ са използване на служебното
положение за лична облага или за облага на трети лица (т. 7, пр. 2), както и
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата (т. 13).
Ответникът
е посочил 3 отделени деяния, извършени от И. и обосноваващи уволнението му с
процесната заповед, които счита, че осъществяват едновременно състава както на
т. 7, така и на т. 13 от цитираната норма. Съдът намира този ми извод за
обоснован от събраните доказателства и правилен.
И трите
деяния представляват аналогично поведение на жалбоподателя в сходни ситуации –
водачи на МПС, които шофират след употреба на алкохол търсят съдействие от него
директно или чрез последник, като крайният такъв е винаги едно лице, което И.
познава във връзка с работата си и неговото криминално минало (св. П. Т.), като
срещу определена сума пари, варираща според отчетената концентрация на алкохол
и други субективни обстоятелства, приета лично от И. или чрез посредника Т.,
СУМПС на нарушителите биват върнати, защото последващото изследване на кръвната
проба на тези лица, извършено в лабораторията на ОД на МВР, към която се числи
и жалбоподателя, показва по-ниско съдържание на алкохол.
Доказателствата
за така описания механизъм на етапа на дисциплинарното производство и в
частност за това, че И. е приел да окаже извънпроцесуална и противоправна помощ
на нарушители да избегнат отговорност срещу пари, получени лично или чрез
посредника Т., са абсолютно непротиворечиви, последователни и логични поотделно
и в своята съвкупност. В обясненията си по дисциплинарното производство и в
показанията си по досъдебното производство както водачите на МПС, така и
сочения от всички тях като свързващо лице П.Т. признават както, че са шофирали
след като са употребила алкохол, така и че са потърсили помощ било от И. директно
(св. Я.М.), било чрез общ познат (каквото е св. Т. или чрез негови познати
отново от Т.), като са платили сума за това на И. лично (св. Я.М.) или на Т.
(св. Ц.и С.), като св. Т. от своя страна е посочил, че е предавал част от тези
пари на И., а остатъкът получавал той самият като ресто. Не е спорно, че поред
показанията на всички свидетели след плащането на съответната сума, СУМП на
всяко от лицата било върнато. Съдът намира, че въпросът за това как и кой е
манипулирал кръвните проби и изследвания на тези лица е ирелевантен за
настоящето дело, защото жалбоподателят следва да носи отговорност за своето
поведение лично, което не се твърди да включва самото манипулиране на кръвните
проби. Неговата отговорност в този смисъл не зависи от това по какъв начин се е
стигнало до освобождаване или намаляване на отговорността на тези лица, а
всъщност следва да се ангажира дори и да не се е стигнало до това изобщо. Дисциплинарна
отговорност на И. не е ангажирана за това, че той е освободил неправомерно от
отговорност водачите, като е манипулирал кръвните проби на лицата, като за това
е получил материална облага, а за това, че използвайки своето служебно
положение им е помогнал да прикрият престъпленията си. Полицейските органи са длъжни
да изпълняват своите правомощия добросъвестно, като тези правомощия включват
разкриване на престъпления и нарушения, като не могат да използват положението
си нито за лична облага, нито за облага на трето лице. Използването на служебно
положение дори и само за лична облага е тежко дисциплинарно нарушение, което
влече като санкция уволнение. Няма като какво друго да се определи поведението
на И. и използването на служебното му положение срещу плащаните суми от водачи
на МПС, освен като неизпълнение на закона. В тази връзка съдът намира факта на
плащанията от водачите на жалбоподателя за доказани от събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства. Както вече се каза, на този етап от
производството не е съществувало каквото и да противоречие в описания механизъм
на действие от различните участници в схемата. В обясненията си от 17.02.2021
г. по дисциплинарното производство св. Я.М. е посочил, че е дал 1 000 лева на
жалбоподателя лично, за да оправи резултатите от кръвната му проба. Същото
обстоятелство е потвърдил и в рамките на досъдебното производство, вкл. в
разпита си пред съдия. По отношение на втория случай обяснения са давали Д.Д.и П.Т.,
като между обясненията на двамата няма никакво противоречие – и двамата
признават, че Ц.е потърсил Т., за да „оправи“ кръвните му проби, като за това е
била платена сумата от 2 000 лева. Вярно е, че свидетелят Ц.отрича да е
знаел на кой Т. давал парите, но последният сочи, че техен получател и именно
жалбоподателя. Съответно същото важи и по отношение на третия случай, в който вече
има тримата участници - С.С., Д.Ц. и П.Т., като и техните показания си кореспондират
логически напълно и сочат същата схема на действие. Тук е мястото да се посочи,
че в показанията на тези лица има такива специфични подробности – например използваните
кодови думи по отношение на установен алкохол и намаляването на отчетения
резултат (турбини, счупена турбина, да вдигнем турбината, да намалим мощността),
които налагат еднозначен извод, че описаният механизъм на действие на групата е
именно посочения от ответника, и участието на жалбоподателя е такова, каквото е
описано в оспорваната заповед. Специално по отношение на втория и третия случай,
където водачите, които са с установена употреба на алкохол не се свързват директно
с И., а с Т., на който плащат, като всъщност не знаят на кого дава парите Т., следва
да се отбележи, че е налице система от косвени доказателства, която е
непротиворечива и налага извод, че единствено възможен получател на парите и съдействащ
за манипулирането на резултатите И., защото освен, че Т. признава, че давал
парите на С.(А.И.) е ясно, че не е по възможностите на Т. лично да постигне сам
крайната цел – манипулациите на самите кръвни проби, а същият на нито един етап
от производството не е твърдял да е имал контакт с другия уличен участник в
схемата –Й.С.Й. – началник на група „Химия и
Биология“, сектор „Базова научно – техническа лаборатория“ към отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, който всъщност е единственият имащ пряк
и изключителен достъп до тези кръвни проби. Ето защо съдът намира, че тези
показания доказват, че жалбоподателят по настоящето дело е приел лично или чрез
Т. облагата, за да съдейства на тези лица за избягване на отговорност, като е
знаел това.
Вярно е,
че двама от свидетелите, разпитвани като такива в дисциплинарното и досъдебното
производство сега се отказват от показанията си, дадени както в дисциплинарното,
така и в досъдебното производство, вкл. пред съдия, като отричат признанията си
за плащанията, които правели на И. във връзка с манипулиране на кръвните проби.
Допуснати до разпит в съдебно заседание по
искане на жалбоподателя са св. Я.М. и П.Т., като и двамата практически се
отричат от иначе многократно потвърденото от тях до сега. Както вече се посочи,
Я.М. е дал писмени обяснения вх. № 173900-2481/17.02.2021 г. пред ДРО, в което
подробно е описал случилото се на 03.09.02020 г., както и оказаното от
жалбоподателя „съдействие“ срещу 1000 лв. Същите факти са посочени от М. в
качеството му на свидетел по ДП № 72/2020 г. пред главен разследващ полицай при
ГДНП -Специализирано звено за подпомагане на разследването на престъпления по
чл. 411а от НПК и пред съдия по НЧД № 2945/20 г., видно от протокол от
14.10.2020 г, като двата протокола са присъединени по съответния ред към
дисциплинарното производство. Съответно, пред ДРО П.Т. е дал обяснение №
1739р-7511/18.04.2021 г., в които заявява, че по отношение на оказаното
съдействие на С.и Д.поддържа показанията си, дадени в хода на досъдебното производство пред Специализираната
прокуратура. Т. е разпитан като свидетел по НЧД № 2941/2020 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 16-ти състав, като протоколът от разпит е
присъединен към материалите от дисциплинарното производство и в това
производство (в разпит пред съдия) Т. е признал, че е взел пари от С.и Д., част
от които дал на жалбоподателя, за да уреди той въпроса с шофьорските им книжки.
В настоящо производство двамата свидетели отричат тези
факти и в частност плащането на И. като факт (като Т. всъщност не коментира
изобщо въпроса самият той получавал ли е пари, както твърдят останалите свидетели
– водачи на МПС). Съдът обаче не може да кредитира като достоверни показанията им в
настоящето съдебно производство, първо, защото не това е надлежния начин
свидетел да се откаже от досегашните си показания. Второ, както в настоящето,
така и в досъдебното производство и св. Я. М., и св. П.Т. са обещали да кажат
истината и са предупредени за наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
Същите твърдят в настоящето производство, че в рамките на досъдебното производство
над тях бил оказван недопустим натиск и заплаха от служители от различни звена
на МВР, но също и от прокурори в Специализираната прокуратура, а според свидетеля
Т. - и от съдията, пред която е извършен разпита му, въпреки че това е отречено
в протоколите от тези разпити в ДП изрично, а и тези им твърдения не са
намерили както тогава, така и до сега никакъв адекватен процесуален ред да се обективират
– например като сигнал за извършено по отношение на тях престъпление или друго нарушение
от серия различни провоохранителни органи. Нито един от двамата свидетели не
твърди, а напротив признава, че не подал каквото и да е оплакване за твърдените
сега предприетите спрямо тях противоправни действия. Същевременно и двамата
свидетели са разпитвани както от полицейски служители (и то от различни служби),
така и от прокурор, вкл. пред съдия, и не изразили на никой етап, пред който и
да е от тези абсолютно различни органи нито възражения, нито са отказали да
свидетелства (макар че биха могли да го сторят дори и само защото уличават себе
си в извършване на престъпление - подкуп).
Освен
това показанията, които същите са давали в досъдебното производство и в
дисциплинарното са значително по-подробни, последователни и логични от тези,
които сега дават пред настоящия съд. Нещо повече, всъщност св. Т., който иначе
отрича да е давал изобщо пари на жалбоподателя във връзка с случаите – предмет
на проверката, дори при разпита си по настоящето дело признава, че всъщност може
да оставил „някъде нещо за С.“, а веднага след това - на уточняващия въпрос на
съда за това какво и къде е възможно да е оставил за него, рязко променя
версията си и вече отрича да помни какво и да е. По същественото е обаче, че
показанията в настоящето дело на тези свидетели абсолютно не кореспондира с
показанията на останалите участници в схемата, които са разпитвани в дисциплинарното
и в досъдебното производство. Св. Т. по настоящето дело заявява, че всички
неща, които е казал преди не са верни. То би следвало да означава, че не е верен
и иначе потвърдения от неколцина различни други свидетели (Ц.и С.) факт, че са
давали пари именно на Т., за да оправи кръвните им проби. Всъщност, в случай,
че Т. не е търсил жалбоподателя и не е предавал на последния пари във връзка с
пробите на тези лица остава въпроса защо те са го търсили при това многократно,
защо са му давали пари, които не търсят обратно и т.н., които въпроси св. Т.
логично избягва да обясни в настоящето дело. Съдът няма основания да не
кредитира показанията в този смисъл от дисциплинарното и досъдебното
производство на Д.Ц. и С.С., защото това са най-малкото неизгодни факти за тях
самите - техните показания, че са потърсили Т. и са му дали пари. Настоящият съд няма нито сигнални, нито разследващи
функции, поради което единственото възможно процесуално решение в случай на
противоречиви свидетелски показания на свидетели на различните етапи на производството
е да прецени кои от тях да кредитира. След като отричането от първоначалните показания
от двамата свидетели М. и Т. се основана на техни твърдения за оказан им психологически
натиск и тормоз от полицейски органи и органи на съдебната власт – прокурори и съдии
от СпНС, при липса на доказателства за самото това твърдение или поне за
предприети надлежни действия от пострадалите срещу подобен широк кръг
правоохранителни органи, съдът не може да кредитира показанията им в настоящето
производство. По тази причина и предвид взаимовръзката, логическата
последователност и пълната кореспонденция между показанията на всички участници
в схемата на етапа на дисциплинарното производство и досъдебното производство,
съдът кредитира показанията на М. и Т. от дисциплинарното и присъединените към
него показания от досъдебното производство и приема за доказано получаването на
облага от жалбоподателя лично или чрез Т. за оказаното протовоправно съдействие
на трите посочени лица в заповедта за освобождаване или намаляване на
административно – наказателната им отговорност.
След като е доказано използването на служебното положение
за лична облага дали има или не облага и за третите лица е без значение, доколкото
съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР уволнение се налага и в този случай
(въпреки че факта, че за тези лица е настъпила облага, изразила се в
освобождаването им от отговорност не е спорен). Дори да се приеме, че кръвните
проби на тези лица не са били манипулирани, правно укоримо е и поведението на И.,
изразило се в приемане на неследващо му се възнаграждение, след като е създал у
тези лица впечатлението, че избягват отговорност с негова помощ. Ето защо съдът
намира за несъществено нарушение на процесуалните правила и на доказването в
настоящето дело на непредставянето на експертизата, установяваща механизма, по който
трето лице е манипулирало кръвните проби на нарушителите. Заповедта твърди, че
от протокол за извършена експертиза № 21/ФЗХ-52/29.01.2021 г. се установявало,
че Й.Й. е лицето, манипулирало кръвните проби, като манипулирал времето на
задържане на пика на установения етанол и пропанол, както и количественото
изместване на скалата, отчитаща времето за анализ на пробата, с което е
постигнал отчитане на резултат в посока намаляване концентрацията на алкохол в
пъти. Тези действия на самия Й. обаче представляват дисциплинарна негова
простъпка, за която той е санкциониран на самостоятелно основание, като
заповедта з налагане на санкцията му е предмет на съвсем различно адм. д. №
270/2021 г. по описа на АСВТ, понастоящем подложено на касационен контрол.
Отговорността на жалбоподателя е лична и е за неговото собствено поведение,
което не се твърди да е манипулиране на кръвните проби. Отговорността на И. е
за това, че същият като използва служебното си положение (което нито един
свидетел на никой етап не отрича, а
напротив - всички твърдят, че го познават и търсят именно в служебно
качество), си набавял лична облага.
Съдът
намира за правилни изводите на ответника, че нарушенията, за които е
санкциониран жалбоподателят са и такива на установените етични правила за
поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата,
което съставлява самостоятелно основание за дисциплинарна отговорност,
доколкото е дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т.
4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т.
13 от ЗМВР.
Под
деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва
престижът на службата, следва да се установи такова поведение на лицето, с
което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител
представлява. Следователно двата юридически факта, които следва да бъдат
установени кумулативно са: наказаният
служител да е извършил описаното в оспорената заповед деяние и второ, да е
налице уронване престижа на службата, като поведението на служителя е станало
известно на широк кръг лица. Като нарушени в заповедта са посочени разпоредбите
на т. т. 15, 19, 20 и 24, т.25 ,т.83, от
ЕК, предвиждащи задължение за държавния служител да съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име
на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример за това, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите
професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия,
да е неподкупен и да не участва в корупционни прояви и да проявява нетърпимост
към такива прояви.
Както в
обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган, така и в
оспорената заповед са изложени подробно, последователно и ясно действията на
жалбоподателя, които не съответстват на съставите на така вменените му етични
задължения. Законосъобразно е прието, че служителят допуска неизпълнение на
служебните си задължения по чл. 67
от ЗМВР и нарушава правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР. Вместо да работи за изграждане на доверие и повишаване на вярата на
гражданите в институцията, както и да предприема действия за недопускане на
корупционни прояви, жалбоподателят с действията си е спомогнал или поне създал
впечатлението, че може да стори това у редица лица, които целят да избягнат
съответната отговорност и е получил суми за това. Извършването на такива
действия, за които му е повдигнато надлежно обвинение, като този факт е станал
достояние на обществото безспорно представлява грубо нарушение на служебната
дисциплина, квалифицирано от органа като тежко. Това поведение на жалбоподателя
правилно е преценено от Министъра на вътрешните работи като нарушение на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, поради което
дисциплинарната отговорност е ангажирана за нарушения по
Когато
се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т.
1 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т.
7 и т. 13 от ЗМВР,
законодателят не е предвидил правни възможности за преценка на административния
орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен „уволнение“.
Следователно посочените и изискани справки за негово атестиране, твърдението,
че не са взети предвид всички смекчаващи вината обстоятелства се явяват
неотносими. АНО действа в условията на обвързана компетентност, което изключва
негова преценка включително и за горепосочените факти, дали е имал образцово
поведение преди това, дали е бил наказван и други. В случаите на налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл. 226, ал. 1,т.7
и т. 13 от ЗМВР
административният орган е длъжен да прекрати служебното правоотношение, тъй
като не би могло да съществува служебно правоотношение със служител, който е
уволнен. В този смисъл е цялостната практика на ВАС по правилното приложение на
цитираните разпоредби в подобни случаи: решение № 519/20 г.
по адм. дело № 12346/2019 г., решение №
12114/2018 г. по адм. дело № 6226/2017 г., решение № 2095/2017 г.
по адм. дело № 14161/2016 г., решение №
8101/2018 г. по адм. дело № 869/2018 г., решение № 3783/2018 г.
по адм. дело № 14338/2016 г., решение №
6963/2018 г. по адм. дело № 3500/2018 г., решение № 1802/2017 г.
по адм. дело № 14247/2016 г. на 5-членни състави на ВАС, решение № 5691/2017 г.
по адм. дело № 5855/2016 г., решение №
13539/2019 г. по адм. дело № 1223/2019 г. на ВАС.
Или в обобщение, изпълнени са и двете кумулативни
предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал.1 т. 13
от ЗМВР доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че и за 3-те
посочени по-горе лица, за които са съставени АУАН за управление на МПС след
установена употреба на алкохол, респ. са взети кръвни проби, И. е приел облага и
поел ангажимент да съдейства на водачите за може за избегнат административно-наказателната
или наказателната отговорност. (Както вече се каза дали действително е изпълнил
поетия ангажимент съдът намира дори за ирелевантно, защото това е извън
неговите правомощия и служебни задължения, а и е отговорност на трети лице,
която е ангажирана отделно). Тук е мястото да се посочи, че всъщност тези
разсъждения на съда на плоскостта на етичните правила би следвало да се приложат
дори и отвъд въпроса получена ли е облага от И. и/или от трето лице. Това е
така, защото полицейските органи като обещават съдействие на потенциални
нарушители за избягване на наказателна отговорност безспорно извършват тежко
етично нарушение, доколкото нарушават най-малкото т. 15, 19 и 20 от Етичните
правила, което е достатъчно за налагане на наказанието, посочено в обжалваната
заповед. Като служител на МВР И. е призван да следи за спазване на законността
и да предотвратява извършването на нарушения и престъпления. Като приема да
окаже помощ на трети лица, за да избегнат наказателна отговорност не по
надлежния ред, той създава у тях чувство както за безнаказаност на поведението
на служителите на МВР, така и чувството за ненаказуемост и прикриване на
извършени нарушения и престъпления. Така обаче той дава пример за неспазване на
закона и създава убеждение у гражданите, че това поведение е ненаказуемо.
Действията на И. са станали и обществено достояние благодарение на публикации
във вестници, подробно посочени в заповедта. Ето защо правилно е преценено, че
е налице и уронване престижа на службата. С действията си той постига точно
обратен ефект-създава усещане в обществото, че служителите на МВР не изпълняват
законите и толерират това у останалите.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е валидна и законосъобразна
- издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена
е в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на
които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е
съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна, а от ответника
не са претендирани такива.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение четвърто от АПК, Четвърти състав на Административен съд -
Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.И. ***, чрез ***К. А., против Заповед № 8121К-6537/20.05.2021 г. на
министъра на вътрешните работи.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: