О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 08.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
граждански състав, в закрито заседание на осми февруари, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 53 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба депозирана от адв.Г. процесуален представител на Д.Б.Х. против определение № 4034/07.12.2018
г. по гр.д. № 2079/2018 г. по описа на СлРС, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя по отношение на присъдените разноски.
В жалбата се сочи, че
определението е неправилно, незаконосъобразно и е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. В случая РС неправилно е приложил
разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като не са били налице и двете
кумулативни предпоставки, а в случая липсва втората, касаеща даването на повод
за предявяване на иска. Развиват се съображения във връзка със същността на
погасителната давност и за това, че тя не се прилага служебно. Твърди се, че
ответникът е продължавал да води като просрочени по партидата на процесния имот
вземанията си, обхванати от дваностния срок и да търси изпълнението им чрез
включването в издадените фактури, поради което е дал повод за търсената защита.
В обобщение се иска решението да бъде изменено в частта за разноските, като
бъдат присъдени тези в полза на ищеца, а на ответника да не му бъдат
присъждани.
Не е постъпил писмен отговор на тази частна жалба.
Настоящият състав след като се запозна с частната
жалба и делото намира следното:
За да остави без уважение е молбата РС е приел, че
отговорността за разноски в случая би възникнала ако кредиторът – ВиК – Сливен,
предприеме съдебни мерки или оспори предявения иск за несъществуване на
вземането, поради изтекла погасителна давност. Било е образувано заповедно
производство по което обаче е била обезсилена заповедта за изпълнение, което се
дължи на поведението на дружеството, което не е предявило иск за установяване
на вземането. Предявените от ищеца отрицателни установителни искове не са
оспорени и са признати изцяло, поради което ответника не следва да носи
отговорност за разноските.
Принципно кредиторът има право да претендира от
длъжника погасеното по давност вземане и ако получи изпълнение то е надлежно,
дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с
изтичането на давност. Когато длъжникът се позовава на давност предмет на
предявения отрицателен установителен иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото
на принудително изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на
давността. Ако този иск е основателен то ответникът ще дължи разноски само в
хипотезата когато е оспорил иска с твърдение, че давностния срок е по-дълъг или
течението му е спирано или прекъсвано. Извън съдебната покана до длъжника да
плати дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата
молба. В конкретния случай с отговора на исковата молба, чрез процесуалния си
представител, ответникът е признал иска, като е посочил че претенциите са
основателни. Поради това в случая са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и е признал иска и разноските се възлагат на ищеца. Като е постановил
определение в този смисъл РС е действал законосъобразно и правилно и неговият
съдебен акт не следва да бъде отменян.
С оглед на изложеното
частната жалба е неоснователна.
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от
адв.Пламен Г., като пълномощник на Д.Б.Х. против определение № 4034/07.12.2018 г. по гр.д. №
2079/2018 г. на РС Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: