Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
К.ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1517 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на ЕТ „А.-** – И.В., М.Р.К. и И.В.И. срещу решение
№ 179 от 25.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 899 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Провадия, втори състав, в следните части: с която е осъден на основание член 59 от ЗЗД ЕТ „А.-** - И.В.“
да заплати на К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н.и Б.М.Н. следните суми, с които ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищците от ползването на земеделски
земи, находящи се в землището на село Н.Р., община В., а именно: нива от 5,402
дка, четвърта категория, местност „П.“, имот № 030044 по плана за земеразделяне
с идентификатор № 51487.30.44 по кадастралната карта и нива от 3,299 дка, втора
категория, местност „Д.“, имот № 072003 по плана за земеразделяне на селото, с
идентификатор № 51487.72.3 по кадастралната карта, както следва: на Ю.Ж. Н.- 147,90 лева за
стопанската 2015/2016 г.; 139,20 лева за стопанската 2016/2017 г.; 160,96 лева
за стопанската 2017/2018 г.; на К.К.Ж. и Ж.К.П. по 49,31 лева за
стопанската 2015/2016 г. на всеки един от тях; по 46,41 лева за стопанската
2016/2017 г. на всеки един от тях; по 53,66 лева за стопанската 2017/2018 г. на
всеки един от тях; на Б.М.Н. 49,31 лева за
стопанската 2015/2016 г.; 46,41 лева за стопанската 2016/2017 г.; 39,75 лева за периода 01.10.2017 г.–28.06.2018 г.; с която е отхвърлен иска с правно
основание член 108 от ЗС, предявен от М.Р.К.
и И.В.И. срещу К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н.и Б.М.Н. за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност на земеделски
земи, находящи се в землището на село Н.Р., община В., представляващи: нива от
5,402 дка, четвърта категория, местност „П.“, имот с идентификатор №
51487.30.44 по кадастралната карта, при граници имоти с идентификатори:
51487.30.43, 51487.30.57, 51487.30.56, 51487.30.45, 51487.30.66, и нива от
3,299 дка, втора категория, местност „Д.“, имот с идентификатор № 51487.72.3 по
кадастралната карта, при граници имоти с идентификатори: 51487.72.2,
51487.72.73, 51487.72.4, 51487.72.157 и за осъждане на ответниците да предадат
на ищците владението върху тези имоти; с която са осъдени ЕТ „-53 - И.В.“, М.Р.К. и И.В.И. да заплатят
на К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н.и Б.М.Н. сумата от 1 087,85 лева,
представляващи разноски по делото пред първата инстанция, на основание член 78,
алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и се твърди
недопустимост на постановеното решение поради съединяване на двете дела, при
положение, че страните не са идентични. Излага се, че ответниците – физически
лица безспорно са доказали, че през последните 15 години са владели процесните
имоти явно, непрекъснато и с намерение за своене, поради което и са ги
придобили по давност. Ето защо предявеният ревандикационен иск е основателен и
следва да се уважи, а вследствие на това исковете по член 59 от ЗЗД, предявени
от въззиваемите – да бъдат отхвърлени. Молят в тази връзка да се отмени
решението в обжалваните му части и вместо него бъде постановено друго в
посоченият смисъл.
Отговор на жалбата от
насрещната страна е постъпил в срок и в него се излага становище за правилност
и законосъобразност на атакуваното решение, като се иска неговото
потвърждаване.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията, изложени в исковата молба на К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н., Б.М.Н. срещу ЕТ „А.-**-И.В.“ са, че ищците са
наследници на Ж.М. Ж., на когото с решение
№ 15-Б от 23.04.1998 г. било възстановено правото на собственост върху
земеделски земи, в землището на село Н.Р., община В., а именно: нива от 5,402
дка, четвърта категория, местност „П.“, имот № 030044 по плана за земеразделяне
и нива от 3,299 дка, втора категория, местност „Д.“, имот № 072003 по плана за
земеразделяне. Ищците доброволно си поделили съсобствеността с договор за
доброволна делба № 32, том III от 29.06.2018 г. На 10.07.2018 г. ищците
сключили договор за аренда на собствените им земи, като ги предоставили за
ползване на „Банско Навара” ЕООД. На 25.05.2018 г. по повод уведомление от
Общинска администрация - В. за започната процедура за снабдяване с констативен
нотариален акт /КНА/ ищците разбрали, че ответникът се опитва да се сдобие с
титул за собственост на процесните земи и че за стопанските 2015/2016 г.,
2016/2017 г. и 2017/2018 г. ответникът е обработвал техните земи и се
облагодетелствал от тях неоснователно. Иска се едноличният търговец да бъде
осъден да им заплати 896,20 лева обезщетение за неправомерното ползване на имотите,
както и обезщетение за забава в размер на 161,78 лева, които са изчислени от
01.10 на съответната стопанска година до 22.07.2018 г. – датата на завеждане на
исковата молба. В евентуалност молят ответника да бъде осъден да им заплати
896,20 лева, с които неоснователно се е обогатил за тяхна сметка.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран отговор от
ответника ЕТ „А.-**-И.В.“, в който се излагат съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че ответникът
заедно със съпругата си М.Р.К. се занимават със земеделие и обработвали
порцесните земи повече от 20 г. Ответникът и съпругата му закупили земите от
2001 г., като дали продажната цена на К.М., който бил наследник на Ж.Ж..
Сделката не била оформена в нотариална форма. Твърди се, че ответника и жена му
обработвали необезпокоявано процесните земи от 2001 г. и през този период никой
не се е интересувал от земите, не е искал сключване на аренден договор и
плащане на арендна цена. Ищците били с ясно съзнание, че процесните земи били техни.
Ответникът като собственик на земите започнал преди 3 години да ги заявява като
собствени в Общинска служба „Земеделие“ - В.. След уведомяването на ищците за
инициираното производство от съпругата на ответника за снабдяване с КНА ищците
искали да се облагодетелстват за втори път от тях.
В исковата молба на М.Р.К. и И.В.И. срещу К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н.и Б.М.Н. се твърди, че ищците повече от 20 години се занимават със земеделие, тъй
като били арендатори на земя в землището на село Н.Р.. В началото на месец
февруари 2018 г. инициирали процедура за снабдяване с КНА за описаните по-горе
два земеделски имота. Сочат, че са платили продажната цена за тези имоти през
2001 г. на К.М. и че ги владеят повече от 10 години. Твърдят, че ответниците
предявяват претенции по отношение на нивите в резултат на уведомяването им за
процедурата по издаване на КНА, въпреки че през периода 2001 г.– 2018 г. са
обработвали нивите, ползвали са ги необезпокоявано, не са плащали на никой за това.
Владението било явно, непрекъснато и необезпокоявано. Иска се да бъде признато
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
процесните ниви и осъждането им да предадат владението върху тях на ищците.
В срока по член 131 ГПК е депозиран отговор от
ответниците К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н., Б.М.Н., в който се твърди, че
искът е недопустим поради липса на правен интерес. Излага се, че няма
доказателства за плащането на цената, нито писмена сделка между тях. Сочат, че
давността за придобиването на процесните ниви била прекъсната с изплащане от Община
- В. за периода 2010 г.–2015 г. рента за бели петна. Обстоятелството, че ищците
били внесли парична сума по член 37в, алинея 7 от ЗСПЗЗ в полза на правоимащия
собственик изключвало намерението им за своене на нивите.
По исковата молба на К.К.Ж., Ж.К.П.,
Ю.Ж. Н., Б.М.Н., срещу ЕТ „А.-**-И.В.“ е образувано гр.д.№ 899 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Провадия.
По исковата молба на М.Р.К. и И.В.И.
срещу К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н.и Б.М.Н. е образувано гр.д.№ 1393 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Провадия.
С определение № 123 от 08.02.2019 г., постановено
по гр.д.№ 899 по описа за 2018 г. на Районен съд – Провадия, на основание член
213 от ГПК гр.д.№ 1393 по описа за 2018 г. на Районен съд – Провадия е
присъединено към гр.д.№ 899 по описа за 2018 г. на Районен съд – Провадия.
От решение № 15-Б от 23.04.1998 г. на ОСЗ – В. се
установява, че на Ж.М. Ж. е възстановено правото на собственост върху
земеделски земи в землището на село Н.Р., община В., а именно: нива с площ от 5,402
дка, четвърта категория, местност „П.“, имот № 030044 по плана за земеразделяне,
и нива с площ от 3,299 дка, втора категория, местност „Д.“, имот № 072003 по
плана за земеразделяне.
На 07.06.2000 г. Ж.М. Ж. е починал и е оставил за
свои наследници по закон синовете си Ю.Ж.М. и К.Ж.М., починал на 14.05.2015 г.,
и оставил за свои наследници съпругата си Б.М.Н. и децата си Ж.К.П. и К.К.Ж..***
Р. има одобрена кадастрална карта със заповед от 10.05.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, съобразно която нива от 5,402 дка, местност „П.“, съставлява
имот с идентификатор № 51487.30.44 при граници имоти с идентификатори
51487.30.43, 51487.30.57, 51487.30.56, 51487.30.45, 51487.30.66, а нива от 3,299
дка, местност „Д.“, съставлява имот с идентификатор № 51487.72.3 при граници
имоти с идентификатори 51487.72.2, 51487.72.73, 51487.72.4, 51487.72.157.
От писмо, датирано от 28.02.2019 г., от ОСЗ - В. се
установява, че за периода 2001 г. – 2010 г. няма данни за ползвателя на имотите;
за 2010/2011 г. за имот с № 030044 „бяло петно“ е заплатил „К-ЕИ-Г“ АД, а имот
с № 072003 не е заявяван по член 70 от ППЗСПЗЗ и не е „бяло петно“; за
стопанската 2011/2012 г. процесните имоти не са заявявани и не са „бели петна“;
за стопанската 2012/2013 г. за имот с № 030044 „бяло петно“ е заплатил „К-ЕИ-Г“
АД, а за имот с № 072003 е заплатил ЕТ „А.-**-И.В.“; за стопанската 2013/2014 г.
за имот с № 030044 „бяло петно“ е заплатил ЕТ “Р.–М.Р.“, за имот с № 072003 е
подадено заявление по член 70, алинея 2 от ППЗСПЗЗ от ЕТ “Р.–М.Р.“, участник в
споразумение по член 37в от ЗСПЗЗ; за стопанската 2014/2015 г. процесните имоти
са „бели петна“, за които е заплатил ЕТ „А.-**-И.В.“; за стопанските 2015/2016
г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. за процесните имоти са подадени заявления по член
70 от ППЗСПЗЗ от ЕТ „А.-**-И.В.“, участник в споразумение по член 37в от ЗСПЗЗ;
до 2015 г. сумите по член 37в, алинея 3, точка 2 от ЗСПЗЗ са заплатени в
извънбюджета сметка на Община В., а след 2015 г. сумите за „бели петна“ са
преведени по сметка в ОДЗ - Варна; за имотите не са представени договори за
наем или аренда в ОСЗ.
От писмо с изх. № 1100-43 от 21.03.2019 г. от
Община В. и платежно нареждане се установява, че сумата от 741 лева,
представляваща рентно плащане за процесните имоти за периода 2010 г. – 2015 г.,
са преведени на 09.07.2018 г. по сметка на Ю.М. общо за всички собственици - Ю.М.,
Б.Н., К.Ж. и Ж.П..
Първият въпрос, който следва да бъде разрешен по
делото е относно собствеността на процесните имоти. Предявените искове от М.Р.К. и И.В.И. са положителни установителни с правно основание член
124, алинея 1 от ГПК, в производството по които ищците следва да установят по
отношение на ответниците, че притежават правото на собственост върху спорните
имоти, като в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно
доказване, че са придобили правото на собственост върху имотите въз основа на
заявеното в исковата молба придобивно основание – въз основа на изтекла в тяхна
полза придобивна давност чрез осъществявана необезпокоявана фактическа власт,
считано от 2001 г. до предявяване на иска. В тежест на ответниците е да
установят противопоставимо тяхно право на собственост, породено на твърдяното
основание /реституционно решение и договор за доброволна делба/, както и
наведените от тях правоизключващи възражения, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици.
За да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата
на член 79 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа
власт по отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение на десет години,
без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без
прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал по
отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което несъмнено да
сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си /animus/.
Само доколкото елементите на фактическия състав на член 79, алинея 1 от ЗС са
налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при
едно пълно и главно доказване в хода на процеса, предявеният иск за придобиване
право на собственост върху конкретен недвижим имот въз основана на изтекла придобивна
давност може да бъде уважен.
Ищците твърдят, че през 2001 г. са закупили от К.Ж.М.
– наследодател на Б.Н., К.Ж. и Ж.П. – процесните имоти, като му изплатили
сумата, но не оформили сделката в нотариална форма, след което започнали да
обработват като свои.
Установените по делото посредством писмени и гласни
доказателства фактически обстоятелства категорично сочат, че реално ищците К. и
И. са имали тази непрекъсната фактическа власт върху процесните ниви повече от
изискуемия десетгодишен давностен срок, считано от 2001 г. до депозиране на
исковата молба. Владелческите действия като елемент от придобивната давност,
обаче, трябва да съдържат всички описани горе признаци на фактическата власт -
да се упражнява постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмннено с
намерение да се свои вещта, които признаци могат да имат различно проявление в
зависимост от вида, предназначението и начина на ползване на имота. Предвид
естеството на процесните имоти – земеделска земя -, фактическото й ползване
предполага или лично обработване съобразно предназначението й, или извършването
на управителни действия във връзка с ползването – отдаването й под наем или
аренда. Следва да бъде отбелязано, че още през 2001 г. ищците, заявено от самите
тях в отговора на исковата молба на К.Ж., Ж.П., Ю. Н.и Б.Н., са били уведомени от починалия К.М.
и са знаели, че процесният имот е наследствен, тъй като съгласно тяхното изявление
М. им е представил подготвени документи от нотариалното изповядване на сделката
/приложени към отговора/, но въпреки това са заплатили договорената цена на К.М..
Общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност поради
неведение да се брани. Ищците е следвало явно да демонстрират владението си
върху имота спрямо всички наследници на Ж.М. Ж.. Скритостта на владението не се
ограничава само до незнанието на лицето, което е било лишено от него, защото явното
владение предполага то да се упражнява по начин, че всеки, който има интерес,
да знае за него и всякога да може да научи за него. През всичките години ищците
К. и И. по никакъв начин не са демонстрирали явно действията си на своене на
имота и че имат претенции да са придобили собствеността върху него.
Единствените явни действия, които се установиха спрямо имотите и то от стопанската
2012/2013 г. са заявления по член 70 от ППЗСПЗЗ от ЕТ „А.-**-И.В.“ и от ЕТ “Р.–М.Р.“.
Ползвателите на земеделски земи подават заявление по член 70 от ППЗСПЗЗ с
приложен към заявлението опис на имоти, съгласно регистрираните в съответната
ОСЗ договори и/или документи за собственост. Всеки ползвател посочва в
заявлението начина, по който желае да ползва всеки от наетите или арендувани
имоти през съответната стопанска година - в реални граници или включени в
процедурата по член 37в от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на земеделските земи в съответното
землище. При промяна на собствеността, формата на стопанисване и начина на
трайно ползване на имотите след 31 юли, собствениците и ползвателите подават
декларация, съответно заявление, съгласно член 72, алинея 1 от ППЗСПЗЗ. Както
бе отбелязано по-горе за процесните имоти не са представени договори за наем
или аренда в ОСЗ, нито декларации за собственост. Поради това не може да се
направи категоричен извод, че обработвайки имотите в качеството им на
земеделски производители ищците са демонстрирали явно намерение за своене, още
повече, че са налице данни за участието им в споразумения по член 37в от ЗСПЗЗ. Още
повече - от показанията на свидетеля Р.Н.К., който работи от 2005 г. като
счетоводител във фирмата на ищеца И.И., се установява, че процесните имоти били
включени във водените от тези земеделски производители /има се пред вид
едноличните търговци на двамата ищци/ списъци с обработваеми земи, а не в списъците
със собствени земи, тъй като нямали документ за собственост, като процесните
имоти се декларирали от земеделските производители по член 70 от ППЗСПЗЗ за
обработка. Фактът на ползване на имота от едно лице не означава, че той е
установил владение за себе си. Посредством извършените действия ищците по
никакъв явен и несъмнен начин не са отрекли правата на наследниците на Ж.М. Ж..
Дори и да се приеме, че такива действия са извършени по отношение на К.Ж.М.,
комуто се твърди, че са заплатени имотите, то няма никакви данни това да е
сторено спрямо другия наследник Ю.Ж. Н.. Такива явни действия на отричане на
правата на наследниците се установяват едва през месец април 2018 г., когато ищците
са започнали действия по снабдяването им с КНА за процесните имоти. Считано от
този момент до предявяване на иска не е налице непрекъснато десетгодишно
владение върху имотите.
Предвид така изложените мотиви настоящият състав на
въззивния съд намира, че по отношение на ищците не са доказани необходимите
признаци на фактическа власт върху процесните имоти, въз основа на които да
претентира собствеността върху същите на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, макар и по различни мотиви, то
атакуваното решение по иска с правно основание член 108 от ЗС следва да бъде
потвърдено.
На 29.06.2018 г. с договор Ю.М., Б.Н., К.Ж. и Ж.П. /последните
трима като наследници на К.Ж.М., починал през 2015 г./ са извършили доброволна
делба на процесните имоти, като са се договорили Ю.М. да получи в дял нивата от
5,402 дка в местност „П.“, К.Ж. и Ж.П. да получат в общ дял при равни квоти нивата
от 3,299 дка в местност „Д.“, а Б.Н. - сума в размер на 300 лева за уравнение
на дяловете.
Дължимите рентни плащания за процесния период /стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018
г./, определени от комисия към ОДЗ - Варна за стопанската 2015/2016 г. са в
размер на 34 лева за 1 дка, за стопанската 2016/2017 г. - 32 лева за 1 дка и за
стопанската 2017/2018 г. - 37 лева за 1 дка.
С оглед на изхода по ревандикационния иск и,
съобразявайки представения и неоспорен договор за доброволна делба, настоящият
състав на съда намира, че предявените с исковата молба претенции от Ю.М., Б.Н.,
К.Ж. и Ж.П. за заплащане на обезщетение за използване на имотите от двамата
ответници по иска са основателни за периода от 01.10.2016 г. /стопанската
година започва от 01 октомври и приключва на 30 септември/ до 28.06.2018 г.
Общата площ на делбените имоти е 8,701 дка и
дължимата рента за тях за стопанската 2015/2016 г. е в размер на общо 295,84
лева, от които 147,91 лева са дължими на Ю. Н.съобразно квотата му в
съсобствеността - 4/6, а по 49,31 лева са дължими на К.Ж., Ж.П. и Б.Н. съобразно квотата им в
съсобствеността – по 1/6. За стопанската 2016/2017 г. дължимата рента за
процесните имоти е в размер на общо 278,43 лева, от които 139,20 лева са
дължими на Ю. Н., а по 46,41 лева са дължими на останалите
трима съсобственици.
За стопанската 2017/2018 г. дължимата рента за
процесните имоти е в размер на общо 321,94 лева. От тази дължима сума дневно се
дължи по 0,88 лева, тъй като стопанската година включва 366 дни. Доброволната
делба между Ю. Н., К.Ж., Ж.П. и Б.Н. е
извършена на 29.06.2018 г., поради което и съобразявайки този факт, дължимото
обезщетение е за периода от 01.10.2017 г. до 28.06.2018 г. и е в размер на общо
238,48 лева, от които 119,23 лева на Ю. Н.и по 39,75 лева за К.Ж., Ж.П. и Б.Н..
Според изложеното атакуваното решение по иска с
правно основание член 59 от ЗЗД следва да бъде отменено в частта, с която ЕТ „А.-**-И.В.“
е осъден да заплати на Ю. Н.сумата за разликата над 119,23 лева до присъдените
160,96 лева, на К.Ж. сумата за разликата над 39,75
лева до присъдените 53,66 лева, на Ж.П. сумата за разликата над 39,75 лева до присъдените
53,66 лева, и исковете за тази им част да бъдат отхвърлени.
По
изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179 от 25.06.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 899 по описа за 2018 г. на Районен съд - Провадия, втори
състав, в следните части:
1/ с която е
отхвърлен иска с правно основание член 108 от ЗС, предявен от М.Р.К. и И.В.И. срещу К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н.и
Б.М.Н. за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на земеделски земи, находящи се в
землището на село Н.Р., община В., представляващи: нива от 5,402 дка, четвърта
категория, местност „П.“, имот с идентификатор № 51487.30.44 по кадастралната
карта, при граници имоти с идентификатори: 51487.30.43, 51487.30.57,
51487.30.56, 51487.30.45, 51487.30.66, и нива от 3,299 дка, втора категория,
местност „Д.“, имот с идентификатор № 51487.72.3 по кадастралната карта, при
граници имоти с идентификатори: 51487.72.2, 51487.72.73, 51487.72.4,
51487.72.157 и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението
върху тези имоти;
2/ с която е
осъден на основание член 59 от ЗЗД ЕТ „-53
- И.В.“ да заплати на К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н.и Б.М.Н. следните суми, с които
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците от ползването на земеделски
земи, находящи се в землището на село Н.Р., община В., а именно: нива от 5,402
дка, четвърта категория, местност „П.“, имот № 030044 по плана за земеразделяне
с идентификатор № 51487.30.44 по кадастралната карта и нива от 3,299 дка, втора
категория, местност „Д.“, имот № 072003 по плана за земеразделяне на селото, с
идентификатор № 51487.72.3 по кадастралната карта, както следва: на Ю.Ж. Н.- 147,90 лева за
стопанската 2015/2016 г.; 139,20 лева за стопанската 2016/2017 г.; 119,23 лева
за стопанската 2017/2018 г.; на К.К.Ж. и Ж.К.П. по 49,31 лева за стопанската 2015/2016 г. на всеки
един от тях; по 46,41 лева за стопанската 2016/2017 г. на всеки един от тях; по
39,75 лева за стопанската 2017/2018 г. на всеки един от тях; на Б.М.Н. 49,31 лева за стопанската 2015/2016
г.; 46,41 лева за стопанската 2016/2017 г.; 39,75 лева за периода 01.10.2017 г.–28.06.2018
г.;
3/ с която
са осъдени ЕТ „А.-** - И.В.“, М.Р.К. и И.В.И.
да заплатят на К.К.Ж., Ж.К.П., Ю.Ж. Н.и Б.М.Н. сумата от 1 087,85 лева,
представляващи разноски по делото пред първата инстанция, на основание член 78,
алинея 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 179 от
25.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 899 по описа за 2018 г. на Районен съд -
Провадия, втори състав, в следните части:
1/ с която е осъден на основание
член 59 от ЗЗД ЕТ „А.-**-И.В.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в село Н.Р., да заплати на Ю.Ж. Н.ЕГН ********** с адрес *** сумата за
разликата над 119,23 /сто и деветнадесет 0,23/ лева до 160,96 /сто и деветдесет
0,96/ лева, с които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците
от ползването на земеделски земи, находящи се в землището на село Н.Р., община В.,
а именно: нива от 5,402 дка, четвърта категория, местност „П.“, имот № 030044
по плана за земеразделяне с идентификатор № 51487.30.44 по кадастралната карта
и нива от 3,299 дка, втора категория, местност „Д.“, имот № 072003 по плана за
земеразделяне на селото, с идентификатор № 51487.72.3 по кадастралната карта,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 119,23 /сто и деветнадесет 0,23/
лева до 160,96 /сто и деветдесет 0,96/ лева;
2/ с която е осъден на основание член 59 от ЗЗД
ЕТ „А.-**-И.В.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село Н.Р.,
да заплати на К.К.Ж. ЕГН **********, с адрес *** сумата за разликата над 39,75
/тридесет и девет 0,75/ лева до 53,66 /петдесет и три 0,66/ лева, с които
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците от ползването на
земеделски земи, находящи се в землището на село Н.Р., община В., а именно:
нива от 5,402 дка, четвърта категория, местност „П.“, имот № 030044 по плана за
земеразделяне с идентификатор № 51487.30.44 по кадастралната карта и нива от
3,299 дка, втора категория, местност „Д.“, имот № 072003 по плана за
земеразделяне на селото, с идентификатор № 51487.72.3 по кадастралната карта,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 39,75 /тридесет и девет 0,75/ лева
до 53,66 /петдесет и три 0,66/ лева;
3/ с която е осъден на основание член 59 от ЗЗД
ЕТ „А.-**-И.В.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село Н.Р.,
да заплати на Ж.К.П. ЕГН ********** с адрес *** сумата за разликата над 39,75
/тридесет и девет 0,75/ лева до 53,66 /петдесет и три 0,66/ лева, с които
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците от ползването на
земеделски земи, находящи се в землището на село Н.Р., община В., а именно:
нива от 5,402 дка, четвърта категория, местност „П.“, имот № 030044 по плана за
земеразделяне с идентификатор № 51487.30.44 по кадастралната карта и нива от
3,299 дка, втора категория, местност „Д.“, имот № 072003 по плана за земеразделяне
на селото, с идентификатор № 51487.72.3 по кадастралната карта, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 39,75 /тридесет и девет 0,75/ лева до 53,66 /петдесет и
три 0,66/ лева.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.