№ 537
гр. София, 09.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500321 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 32а от
Правилника за вписванията.
Образувано е по частна жалба на „Б. – 2“ ЕООД, ЕИК ********* чрез
адв. Е.К. срещу Определение № 6/ 30.03.2022г. на съдия по вписванията при
РС – гр. С., с което е отказано частично заличаване на договорна ипотека,
учредена с Нотариален акт № № 155, том IA, рег. № 2366, дело 144/2012г.
Твърди се, че отказът на съдията по вписванията да извърши частичното
заличаване на ипотеката е незаконосъоразен поради неправилност на изводите
на съдията относно предмета на цесията между „С.Г. Г.“ ООД и „Б. – 2“
ЕООД. В жалбата се сочи, че не са прехвърляни вземания, произтичащи от
договорни ипотеки, противно на констатациите в обжалвания акт, а е
прехвърляно вземане по един конкретен договор за кредит, който, от своя
страна, е бил обезпечен с две договорни ипотеки. Изтъква се, че съдията по
вписванията е превишила компетентността си, като се е произнесла и по
материалноправните предпоставки на акта, вместо да извърши единствено
преценка, дали актът подлежи на вписване, дали е в надлежната форма и с
нужното съдържание, както и дали са налице нередовности в самата молба за
заличаване. Оспорена е и правилността на мотивите, с които се аргументира,
че не съществува възможност договорната ипотека да бъде частично заличена
по молба на лице, различно от кредитора, тъй като не отговарят на
фактическата обстановка, а именно, че лицето – заявител е ипотекарен
кредитор. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и за
разпореждане за извършване на исканото частично заличаване на ипотеката
върху посочените в заявлението имоти.
С оглед удостоверената дата на връчване (04.04.2022г.), отбелязана
лично от адв. К. върху съобщението за постановеното определение, съдът
намира, че жалба вх. № 2237/06.04.2022г. в Софийски окръжен съд е подадена
в срок. Освен това тя изхожда от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени фактите по делото и взе предвид становището на
1
жалбоподателя, намира следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № 751/30.03.2022г., подадено в Служба по
вписванията – гр. С. от „Б. – 2“ ЕООД чрез адв. Е.К., е поискано частично
заличаване на договорна ипотека, наложена върху поземлени имоти с
идентификатори 23491.6.420 и 23491.6.422, както и върху построените във
втория от тях сгради с идентификатори 23491.6.422.1 и 23491.6.422.2,
намиращи се в с. Д., общ. С.. Представена е нотариално заверена молба –
съгласие от 28.03.2022г., изходяща от „Б. – 2“ ЕООД, с, която на основание
чл. 179 от ЗЗД, дружеството е дало съгласието си за частичното заличаване на
ипотеката, учредена с НА № 155, том IA, рег. № 2366, дело 144/2012г., върху
цитираните в заявлението имоти, за сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева).
От представения нотариален акт може да се направи извод, че в полза
на кредитора „М.Ю.“ АД е учредена ипотека за обезпечаване на вземането му,
възникнало въз основа на предоставен договор за кредит „Бизнес
алтернатива“ № 311 – 33 от 25.02.2008г. на „Л.И. 1“ ЕООД и негови
съдлъжници. Съгласно т. 3.1 и т. 3.4 от акта, ипотеката попада върху имоти,
собственост на дружеството -кредитополучател, сред които са имотите,
предмет на настоящото искане - ПИ 23491.6.420 и ПИ 23491.6.422, ведно със
сгради с идентификатор 23491.6.422.1 и 23491.6.422.2.
В резултат на извършеното междувременно вливане на „М.Ю.“ АД в
„ПИБ“ АД и по силата на настъпилото универсално правоприемство, което
обстоятелство е служебно известно на съда, банката е станала титуляр на
вземанията по договора за кредит „Бизнес алтернатива“ № 311 – 33 и на
свързаните с тях обезпечения. През 2018г. „ПИБ“ АД се разпоредило с тези
свои вземания, като ги цедирало на „С.Г. Г.“ ООД. Прехвърлянето на
вземането заедно с всичките му обезпечения се доказва от представения
Договор за прехвърляне на пакет от вземания от 07.12.2018г., неразделна част
от който е и Приложение № 30, в което са индивидуализирани предметът на
вземането и цената му. Установява се също, че вземането е прехвърлено
заедно с всички обезпечения съгласно чл. 2.1 от Общите условия на договора.
Последната разпоредителна сделка, легитимираща заявителя в
настоящото производство като кредитор на вземането, обезпечено с
ипотеката, чието частично заличаване се иска, се доказва с договор от
07.06.2019г., с който „С.Г. Г.“ ООД на свой ред прехвърля на „Б. - 2 ЕООД“
вземането, което по-рано е придобило от „ПИБ“ АД, с всички негови
обезпечения.
При тези данни, съдията по вписванията при РС – С. е постановила
обжалваното определение, с което е отказала частичното заличаване на
ипотеката. Изложила е мотиви, че молбата – съгласие не е подадена от
кредитор по ипотеката или от негов правоприемник, както и че в нея се
цитира договор за цесия вх. № 1152/30.05.2019г., дв.вх.рег. № 144, том 1, акт
31/2019г., с който „П.И.Б.“ АД е прехвърлила цялото си вземане на „С.Г.
Г.“ООД и който не е относим към договорната ипотека от 2012г., тъй като с
него било прехвърлено вземането по договорна ипотека от 2008г., а не това по
договорната ипотека от 2012г. Заявила е, че липсва връзка на обусловеност
между правата, обективирани в представените от молителя актове и
обосноваващи неговия интерес, и направеното от него искане.
На следващо място е посочила, че липсват доказателства за
правоприемство между „М.Ю.“ АД и „Б. – 2“ ЕООД, както и че извършеното
2
вписване на договора от 07.06.2019г. не може да санира липсата на
прехвърляне на вземането от страна на кредитора по ипотеката. Изтъкнала е,
че с Приложение № 30 банката е прехвърлила вземания по договора за
кредит, обезпечени с договора за ипотека от 2008г., но не и с договора за
ипотека от 2012г. Заявила е, че счита направеното вписване на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 07.06.2019г. за недействително.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Съгласно Правилника за вписванията, право да иска заличаване на
вписаната ипотека има всяко заинтересовано лице, като за уважаването на
искането е необходимо да бъде предоставено нотариално заверено съгласие
на кредитора. В този случай съдията по вписванията е длъжен да извърши
формална проверка в рамките на своите правомощия, изчерпателно
регламентирани по обхват в т. 6 на ТР № 7/ 25.04.2013г. по т.д. 7/2012г. ВКС,
и да прецени, дали от представените по делото доказателства може да се
направи извод за идентичност между лицето, което се легитимира като
кредитор в нотариално завереното съгласие, и лицето, за което от
представените по преписката доказателства може да се констатира такова
материалноправно качество.
В конкретния случай съдията по вписванията е била сезирана с искане
за частично заличаване на вписана ипотека от лице, което се представя за
приобретател на вземането, обезпечено с вписаната ипотека. Качеството си на
кредитор заявителят доказва с подробно разгледаните вече актове,
обективиращи извършените прехвърлителни сделки. Настоящата инстанция
счита, че от изследването на всеки от елементите на представените договори
безпротиворечиво се установява, че обект на всички тези сделки е
непогасената част от вземането по сключения договор за кредит „Бизнес
алтернатива“ № 311 – 33 от 25.02.2008г., ведно с всички негови обезпечения.
Така, първо „ПИБ“ АД като универсален правоприемник на „М.Ю.“ АД на
основание чл. 263, б. „и“ ТЗ е придобило цялото имущество на „МКБ“ АД,
включително процесното обезпечено вземане. Впоследствие, като негов
титуляр, „ПИБ“ се разпорежда със същото вземане, като го прехвърля на
„С.Г. Г.“ ООД, което обстоятелство е обективирано в договора за цесия от
07.12.2018г. Договорът, с който „ПИБ“ АД цедира процесното вземане на
„С.Г. Г.“ ООД, има за предмет прехвърлянето на множество вземания, едно от
които се явява вече посоченото и съответно индивидуализирано в
Приложение № 30 от договора. Поради това в Общите условия на договора са
уговорени единно клаузите, при действието на които ще бъде извършено
цедирането на всички вземания, обхванати от него. Така, в чл. 2.1 от договора
е предвидено, че всяко вземане ще бъде прехвърлено с всички негови
обезпечения, като клаузата не се отклонява от диспозитивния режим на чл.
99, ал. 2 от ЗЗД. Именно поради наличието на тази уговорка не следва да се
тълкуват в обратен смисъл клаузата на т. 3 от Приложение № 30, тъй като
посоченият в нея ипотечен акт от 2008г., с оглед текстовото оформление,
няма за цел да дерогира общото правило и изричната уговорка за прехвърляне
на вземането ведно с всички привилегии и обезпечения, а по- скоро се опитва
да постигне изброяване на обезпеченията на съответното вземане, макар и да
не е извършено по изчерпателен начин. В този смисъл, при наличие на
изричната клауза по т. 9 от Приложение № 30, която урежда режима на
обезпечителните права, няма никакво основание да се счита, че правата по
ипотеката от 2012г. не са прехвърлени на „С.Г. Г.“ ООД. Такова тълкуване не
3
следва нито от обективираната в договора воля на страните, нито от
изразената от тях в Приложение № 30 към него.
След като придобива качеството на цесионер на вземането по договора
за кредит, ведно с всичките му обезпечения, „С.Г. Г.“ ООД на свой ред
прехвърля същото вземане, възникнало от същия Договор за кредит, ведно с
всички обезпечителни права, на „Б. – 2“ ЕООД - заявител в производството
пред съдията по вписванията.
От проследяването на всяка от сделките в последователността на
извършването им се налага изводът, че, с изключение на настъпилото
универсално правоприемство между „МКБ“ АД и „ПИБ“ АД, предмет на
всички други разпореждания е прехвърляне на вземането по Договора за
банков кредит № 311 – 33, което е преминало през патримониума на всеки от
междинните приобретатели. Така по отношение на страните и съдържанието
на всяка от сделките може да се направи извод за непрекъснатост на веригата
от правоприемници, която започва с „МКБ“ АД и завършва с „Б. – 2“ ЕООД.
С оглед гореизложеното, не следва да се споделят мотивите на съдията
по вписванията, че липсват доказателства за правоприемството между „МКБ“
АД и „Б. – 2“ ЕООД. Действително, пряко правоприемство между двете
дружества липсва, но, при проследяване на поредността на сделките и като се
изследва съдържанието на всяко от правоотношенията, се налага изводът, че
„Б. – 2“ ЕООД е последващ приобретател и настоящ титуляр на вземане,
първоначално възникнало в полза на „МКБ“ АД, а, доколкото ипотечното
право е следвало съдбата на обезпеченото вземане в хода на всички
разпореждания, качеството ипотекарен кредитор на процесното вземане е
придобито и понастоящем се притежава от „Б. – 2“ ЕООД.
За пълнота следва да бъде подчертано, че вън от правомощията на
съдията по вписванията е произнасянето по валидността на вече вписани
актове, тъй като те подлежат на атакуване единствено по исков ред и
обвързват с последиците си до заличаването им.
Поради изложените съображения за установеното наличие на
качеството ипотекарен кредитор на лицето – заявител, и с оглед редовността
на представеното съгласие за частично заличаване на ипотеката върху
посочените имоти, настоящият съдебен състав намира, че Определение №
6/30.03.2022г. на съдията по вписванията при РС – С. е неправилно и следва
да бъде отменено, като се разпореди да бъде извършено исканото заличаване.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6/30.03.2022г. на съдия по вписванията при
РС – гр. С., с което е отказано частично заличаване за сумата 3000 лв. на
ипотека, учредена с н.а. № 155, том IA, рег. № 2366, дело 144/2012., върху
имоти с идентификатори 23491.6.420, 23491.6.422, 23491.6.422.1 и
23491.6.422.2.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС – С. с указание да
разпореди вписване на частичното заличаване на ипотека, учредена с н.а. №
155, том IA, рег. № 2366, дело 144/2012. върху имоти с идентификатори
23491.6.420, 23491.6.422, 23491.6.422.1 и 23491.6.422.2. за сумата от 30 000лв.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5