Решение по дело №2857/2017 на Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

 

 №                                                  17.04.2018 г.                             гр. К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд,                                   I-ви граждански състав

На 21.03.                                                                                           2018 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

 

при участието на секретаря Е. Стоилова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова

гражданско дело № 2857 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от И.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***, против М.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***. Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак, първи и за двамата, от който се родили двете им вече пълнолетни деца - И. М. Д. с ЕГН **********, род. на *** г. и Я. М. Д. с ЕГН **********, род. на *** г. В началото бракът им вървял добре. Живеели в гр. К., в къщата на родителите на ищцата, заедно с тях. Двамата с ответника работели в Завод за пружини в гр. К.. Въпреки, че и двамата получавали добри доходи, тежестта по отглеждането на децата, разходите за дома и издръжката на семейството поемала ищцата. По-късно ответникът бил съкратен от работа, в следствие на което, започнал да злоупотребява с алкохол. Станал още по-безотговорен и не поемал никакви грижи и разходи за семейството. Мислил предимно за себе си, като неглижирал ищцата и децата. Проблемите се задълбочили и скандалите между тях станали почти ежедневие. Това било довело до охладняване на отношенията им като съпрузи. Сочи, че през 2006 г., когато децата им вече били пълнолетни, ищцата му поставила избор - или алкохола или семейството им. Ответникът заявил, че ще ги напусне, защото нямало да спре да пие. Оттогава не били поддържали никаква връзка. Имала информация, че се бил прибрал в родното си с. М., общ. С. и не ги бил търсил. Продължителната фактическа раздяла между ищцата и ответника,  довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. От съда се иска да постанови решение, с което да прекратите брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. Да се предостави на ищцата ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „Х.“ № **, което било нейна лична собственост. Да постанови след прекратяване на брака ищцата да запази брачното си фамилно име Д.. Да ѝ присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М.Д., депозирал писмен отговор. Заявява, че тъй като нямала връзка с доверителя си, била запозната единствено с получените материали по делото - искова молба с доказателства към нея и не може да прави възражения по тях. Счита за законосъобразно искането за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата, както се има предвид, че същото представлявало нейна лична собственост. По отношение искането на ищцата да продължи да носи брачното си фамилното име - Д., нямала възражения, тъй като нямала връзка с доверителя си и не знаела становището му. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между съпрузите И.Д.Д. и М.И.Д. като дълбоко и непоправимо разстроен.

В съдебно заседание, на което ищцата се яви лично, и двете страни чрез процесуалните си представители поддържаха изложеното в исковата молба и в отговора.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 От удостоверение за граждански брак на Кметство с. М., Община  С., издадено въз основа на Акт за граждански брак  № 5 от 29.11.1981 г. се установява, че М.И.Д. и И.Д. Иванова са сключили граждански брак на 29.11.1981 г., като съпругата е приела да носи фамилно име Д.. От брака си страните имат две пълнолетни деца - И. М. Д. и  Я. М. Д., за което представят заверени копия на удостоверения за раждане, издадени  въз основа на  актове за раждане с №№ ***г. и  *** г..

По делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелката Т. Д. Ш., сестра на ищцата, заяви, че познава ответника от 1981 г., когато сключил граждански брак със сестра ѝ. Двамата с ищцата заживели в дома на родителите ѝ, като през първите години бракът им вървял добре. Имали две деца, като повече грижи за отглеждането им полагала ищцата. Сочи, че през първите години на брака ответникът работел, но после бил съкратен и започнал да злоупотребява с алкохол и да не се прибира вкъщи с дни. Продавал от общото имущество, за да си набавя средства за алкохол. Сочи, че ищцата и съпругът на свидетелката говорели с М. да престане да пие. Той временно преустановявал употребата на алкохол, но след това пак започвал. Първите години се държал добре с ищцата, но след това започнал да проявява агресия. Твърди, че страните се разделили през 2006 г. Поводът бил, че ответникът не се прибирал вкъщи. Ищцата му предложила да избира или алкохола или семейството. Той избрал алкохола и си тръгнал. Оттогава не ги бил търсил, нямали информация къде се намира, дали имал телефон.

Свидетелката С. З. Д. заяви, че няма роднински връзки със страните по делото. Била съседка и приятелка на ищцата. Сочи, че страните сключили граждански брак през 1981 г. От брака си имали родени две момчета, вече пълнолетни. В началото ответникът й се сторил добър човек, весел, грижовен, но после започнал да за злоупотребява с алкохол и започнали неудачите за семейството му. Ищцата не можела да разчита на него, много пъти под влияние на алкохола той  не бил в състояние да отиде на работа. Сочи, че не знае точно коя година са се разделили с ответника, но оттогава той не бил търсил нито ищцата, нито децата. Имало слухове, че се бил върнал в неговия край - в С. Продължавал да злоупотребява с алкохол.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Причина за това е, че ответникът злоупотребявал с алкохол и не полагал грижи за семейството си. Тежестта по отглеждането на децата, разходите за дома и издръжката на семейството поемала ищцата. Съпругът мислил предимно за себе си, като неглижирал ищцата и децата. Проблемите в семейството се задълбочавали и скандалите между тях станали ежедневие. Това било довело до охладняване на отношенията им като съпрузи. Безспорен е фактът, че страните от дълги години се намират във фактическа раздяла. През 2006г. поставен пред избор - или алкохола или семейството, съпругът избрал да напусне семейството си. Оттогава  не бил търсил нито ищцата, нито децата си. С оглед на гореизложеното бракът на страните е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.  Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. При това положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на съпрузите и искът за прекратяването му следва да се уважи, като съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство има съпругът.

По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването  на семейното  жилище  след развода, съдът счита, че следва да  предостави ползването на семейното жилище на ищцата, поради факта, че то е нейна лична собственост, дарено от родителите ѝ и ответникът не оспори този иск и не заяви претенции да ползва семейното жилище.

С оглед изявлението на съпругата съдът счита, че същата следва да продължи и занапред да носи  брачното си фамилно име Д..

 

Предвид изхода на спора относно вината, на основание чл. 329, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - К. сумата 50 лева - държавна такса при решаване на делото по иска за развод. Ищцата направи своевременно искане за присъждане на разноски и представи доказателства за извършени такива в общ размер на  1236,60 лв., от които 600 лв. - адвокатско възнаграждение, 600 лв. - такса за особен представител на ответника, 25 лв. – държавна такса, 5,00 лв. – справка в НБДН, 6,60 лв. – банкови комисионни, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските в посочения размер.

Водим от горното, РС-К.

                                                    

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между И.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и М.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, за който е съставен акт за граждански брак  № 5 от 29.11.1981 г. на Кметство с. М., общ. С., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че вина за разстройството на брака има съпругът М.И.Д..

ПРЕДОСТАВЯ,  на осн. чл. 56, ал.1 от СК, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „Х.“ № ** на ищцата И.Д.Д., ЕГН **********.

 След прекратяването на брака съпругата И.Д.Д., ЕГН ********** ще продължи да носи  брачното си фамилно име Д..

ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на  И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените по делото разноски в размер на 1236,60 лв..

ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметката на РС - К. държавна такса в размер на 50 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: