П Р О Т О К О Л
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД град ВАРНА
ДВАДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ
НА ДЕСЕТИ ЯНУАРИ Година ДВЕ
ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
СЕКРЕТАР: АННА ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладвано от
Съдията-докладчик
Административно дело номер 2140 по описа за две хиляди
двадесет и втора година
На
именното повикване в 13.57 часа се явиха:
Жалбоподателят Д.Х.П., редовно
призован, явява се лично и с адв. С.Р., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Ответникът Главен архитект
на Район „Одесос“ при Община Варна, редовно призован, не се явява, представлява
се от гл. юрисконсулт П. М., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Заинтересованата страна К.Е.Д.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С.Б., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Заинтересованата страна Ю.В.Д.,
редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С.Б., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Вещото лице Б.Б.К., редовно
призован, явява се лично.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Юрисконсулт М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва депозирано
заключение с. д. № 18023/02.12.2022 г.
по съдебно-техническа експертиза. Същата е представена в срока на чл.199 ГПК.
Съдът
пристъпва към снемане самоличността на вещото лице, изготвило заключението по
съдебно-техническата експертиза:
ВЕЩО ЛИЦЕ - Б.Б.К.,
** г., бълг. гражданин, не осъждан,
без родство със страните. Предупреден за отговорността по чл.291 от НК. Обеща
да даде заключение по съвест и разбиране.
Вещото лице К.: Поддържам
изготвеното заключение.
Адв. Р. към вещото
лице: На стр. 3 правите извода, че жалбоподателите не са в
кръга на лицата, за които е необходимо обявяване и не са заинтересована страна.
Не са заинтересовани по смисъла на ЗУТ или по смисъла на ЗТСУ?
Вещото лице К.: На ЗТСУ, аз
изрично съм писал по-горе в същия абзац.
Адв. Р. към вещото
лице: Вие цитирате виза за проектиране, която е издадена на
основание чл. 55, чл. 56, имате предвид, че понеже имаме само смяна на
предназначение, а не и преустройство, това ли е, от тук ли следва Вашият извод?
Вещото лице К.: Да и от чл. 56,
ал. 3 от ЗТСУ, на основание на която също е издадена визата.
Адв. Р. към вещото
лице: В документите установихте ли дали все пак има решение на
общото събрание на етажна собственост тази промяна или съгласие на съседите?
Вещото лице К.: Не.
Юрисконсулт М.: Законът за
етажната собственост е влязъл 2009 г.
Адв. Р.: Не говорим за
това. Питам дали има съгласие, не по Закона за етажната собственост.
Вещото лице К.: Преглеждах
документацията, няма такива.
Съдът към вещото лице К.: Към момента на издаването на разрешението за строеж изисквали ли са се такива?
Вещото лице К.: Не.
Адв. Р. към вещото
лице: Съгласие от непосредствените съседи на този обект изисквало ли се е
Вещото лице К.: Не.
Адв. Р. към вещото
лице: А решение
на общото събрание?
Вещото лице К.: Също.
Адв. Р. към вещото
лице: Т.е. според Вас към 1999 г. жалбоподателят не е бил
заинтересовано лице?
Вещото лице К.: Да, точно така.
Адв. Р. към вещото
лице: По отношение на кабела на стр. 4, не ми стана ясно,
цитираният чл. 185 от ЗУТ, ал. 1, т. 4, казва, че не се иска съгласие, когато
се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена. Вие казвате в
заключението, че това е налице до 2017 г., но 2017 г. имаме прекаран кабел,
който минава през общата част в коридора, така ли да разбираме?
Вещото лице К.: Много внимателно
съм го написал, защото моята среща беше с господина /вещото лице посочва
жалбоподателят/. Той ме допусна да вляза вътре в коридора и ми показа този
кабел. На въпроса ми този кабел, понеже той е външно положен, върху мазилката,
а при един строеж това е недопустимо, когато се изгражда обект, той е вграден,
го запитах кога е правен този кабел, кога е пускан. Думите са негови „Около
2017 г.“ и аз написах точно така в експертизата, аз няма как да го установя
след като няма документация, която да удостовери, че това е въпрос на някакъв
проект.
Адв. Р. към вещото
лице: Но минава
ли той през общите части?
Вещото лице К.: Минава, написал
съм, по тавана на коридора.
Адв. Р. към вещото
лице: В последната точка,
въпрос № 4 за санитарно-хигиенните и противопожарни правила, правите извод, че
е допусната промяна на предназначение, няма налице нарушение на
санитарно-хигиенни норми и противопожарни правила. От къде правите извод за
санитарните правила, тъй като преди това цитирате документи от
„Електроснабдяване“, от пожарна безопасност, които са свързани с пожарна
безопасност, но не и със санитарните?
Вещото лице К.: Всички документи,
които са налични, на основание на което е приет обекта и това е към 1999 г. Това
ме кара да направя извода, че към 1999 г. не е имало нарушения. Към настоящия
момент не правя коментар.
Адв. Р. към вещото
лице: Установихте ли дали има сервизно помещение в търговския
обект?
Вещото лице К.: В търговския
обект няма сервизно помещение.
Адв. Р. към вещото
лице: А към 1999 г. имате
ли представа дали това е било изискване за санитарно-хигиенните норми?
Вещото лице К.: Няма, щом така е
приет проектът, няма такова изискване.
Адв. Б. към вещото
лице К.: Кабелът е поставен от „Енерго-про“, защото в експертизата
пише, че има нов електромер, не е поставен по желание на моите доверители, т.е.
те не са извършили абсолютно нищо.
Вещото лице К.: Аз не знам от
кого е полаган кабела. Аз само знам, че погледнах ел. таблото, показа ми го
господина, където е новият електромер и проследихме кабела, който върви от
таблото до магазина.
Адв. Р.: Нямам повече въпроси към вещото
лице. Да се приеме заключението.
Юрисконсулт М.:
Нямам повече въпроси към
вещото лице. Да се приеме заключението.
Адв. Б.: Нямам повече
въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ след като се запозна с
депозираното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза и с оглед
становищата на страните намира, че представеното заключение следва да бъде приобщено като
доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по
делото заключение с. д. №
18023/02.12.2022 г. по
съдебно-техническата експертиза.
СЪДЪТ, след като се запозна с
представената справка-декларация, намира, че
така определеният депозит следва да бъде увеличен със
сумата от 300 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно
възнаграждение на вещото лице в размер на
500 /петстотин/ лв.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в
7-дневен срок от днес да представи доказателства за внесен допълнителен депозит
в размер на 300 /триста/ лв. по
сметка на Административен съд гр. Варна, за вещи лица.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение
на вещото лице в размер на 200 /двеста/ лв.
от внесения депозит. /изд.р.к.о./
Адв. Б.: Представям разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено от
Агенция „Митници“ на 25.03.2015 г. за обекта, тъй като има определение и район
„Одесос“ отговарят, че при тях няма такива данни. Нормално е да няма, тъй като
разрешенията за търговия с тютюневи изделия се издават от Агенция „Митници“, а
за търговия с алкохолни напитки не се изисква съгласно Закона за акцизите и
данъчните складове и не се издава разрешение. Това от преди 2013 г.
Адв. Р.: Моля да бъде прието.
Юрисконсулт М.: Моля да бъде прието.
СЪДЪТ намира, че така представеното в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на заинтересованите
страни писмено доказателство е допустимо и относимо към предмета на спора, и
същото следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеното в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на заинтересованите страни писмено
доказателство, а именно: заверено за вярност копие от Разрешение за търговия с
тютюневи изделия № BG002000V4938/25.03.2015 г.
СЪДЪТ
докладва представените с писмо с. д. №
17744/28.11.2022 г. от Началника на РДНСК – Варна доказателства, а именно
преписката по издаване на Разрешение за ползване № 247/31.03.1999 г.,
съдържаща: Разрешение за ползване № 247/31.03.1999 г.; констативен протокол от
30.03.1999 г.; Молба вх. № 583/30.03.1999 г.; пълномощно от 25.03.1999 г.;
декларация от 25.03.1999 г.; Удостоверение за наследници № 11650/15.03.1999 г.;
становище от З. М. и сертификат за пожарна безопасност рег. № 749/28.02.1999 г.; Становище №
ХХ-0344/26.01.1999 г.; Протокол № 288 с рег. № 748/23.02.1999 г.; Разрешение за
строеж № 21/22.01.1999 г.; Експертно заключение № 99116/22.01.1999 г.; Протокол
№ 99116/22.01.1999 г.; Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот №
7487/20.12.1984 г.;
Адв. Р.: Моля да бъдат приети.
Юрисконсулт М.: Моля да бъдат приети.
Адв. Б.: Моля
да бъдат приети.
СЪДЪТ намира, че така представените с писмо с. д. № 17744/28.11.2022 г. от
Началника на РДНСК – Варна доказателства са допустими и относими към предмета
на спора, и същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото с писмо с. д. №
17744/28.11.2022 г. от Началника на РДНСК – Варна доказателства, а именно
преписката по издаване на Разрешение за ползване № 247/31.03.1999 г.,
съдържаща: Разрешение за ползване № 247/31.03.1999 г.; констативен протокол от
30.03.1999 г.; Молба вх. № 583/30.03.1999 г.; пълномощно от 25.03.1999 г.;
декларация от 25.03.1999 г.; Удостоверение за наследници № 11650/15.03.1999 г.;
становище от З. М. и сертификат за пожарна безопасност рег. № 749/28.02.1999 г.; Становище №
ХХ-0344/26.01.1999 г.; Протокол № 288 с рег. № 748/23.02.1999 г.; Разрешение за
строеж № 21/22.01.1999 г.; Експертно заключение № 99116/22.01.1999 г.; Протокол
№ 99116/22.01.1999 г.; Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот №
7487/20.12.1984 г.;
Адв. Р.: Бяхте
определили, че изисквате от район „Одесос“ да бъдат представени надлежни
доказателства в писмен вид за това дали е връчено разрешението за строеж на
заинтересованите лица.
Юрисконсулт М.: В районната администрация няма данни за връчено разрешение за строеж на Д.П.,
предвид, че към момента на издаване на разрешението за строеж това не е било
изискуемо съгласно закона.
Адв. Р.: Нямам
доказателствени искания.
Юрисконсулт М.: Нямам доказателствени искания.
Адв. Б.: Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ, след като взе предвид
становищата на страните, прецени следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д.Х.П.
***, представляван от адв. Р. против разрешение за строеж № 21/22.01.1999 г.
издадено от Главния архитект на район „Одесос“.
В жалбата се поддържа, че оспореният акт е
нищожен, незаконосъобразен и неправилен, при издаването му са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, постановен е при
несъответствие с целта на закона. Прави се искане за неговата отмяна.
С разпореждане от 19.09.2022 г. производството по
делото е оставено без движение, като на П. са дадени указания да обоснове
правен интерес от оспорването на акта.
С молба вх. № 15360/2022 г. П. уточнява, че правния интерес произтича от
факта, че живее в ап.2, ет.2 в същата жилищна сграда, в която се намира
преустроения от гараж в търговски обект недвижим имот, както и че собственият
му гараж е съседен на бившия гараж, който в момента е магазин. П. сочи, че не е
изисквано съгласието му при промяна на предназначението на обекта, а той е
собственик на имот в етажната собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ***От
представените по делото доказателства се установява, че Д.Х.П. е собственик на
ап.*, ет.*, находящ се в гр. *****, ул. „******“ № *, на зимник, изба, таванско
помещение и средна гаражна клетка при граници на гаража: гаражи на Г. Ч. и на Ж. Ж. и М. Ж..
На 22.01.1999 г. е издадено разрешение за строеж №
31 на Ж. Ж. и М. Ж., за смяна на предназначение на гараж в магазин за хранителни стоки, с адрес гр. Варна, ул. ***Разрешението е
издадено на осн. чл. 55, чл. 56, ал.5 от ЗТСУ. Посочено е, че обекта подлежи на
държавно приемане.
На 31.03.1999 г. е издадено разрешение за ползване
№ 247, съгласно което на осн. ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба № 6 за държавно приемане и
разрешаване ползването на строежите в България и констативен протокол обр.16 от
30.03.1999 г. е разрешено ползване на
строеж: промяна на предназначение на гараж в магазин за хранителни стоки,
собственост на Ж. Ж. и М. Ж.. Отразено
е, че строежът е изпълнен съгласно РС № 31/1999 г. Представени са и констативен
протокол от 30.03.1999 г., сертификат за пожарна безопасност, становище на
„Електроснабдяване“ – Варна, становище на ХЕИ – Варна, протокол № 288 от РЗ „Пожарна и аварийна безопасност“,
експертно заключение, протокол № 99116/1999 г.
По делото е приета СТЕ, видно от заключението на
която, с процесното разрешение за строеж не се предвижда изграждането на нов
строеж, пристройка или надстрояване на заварен строеж. При действието на ЗУТ,
към настоящия момент е невъзможно промяна на предназначението на гараж в
магазин за хранителни стоки, предвид нормата на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ. Процесният
строеж е промяна на предназначение на заварен строеж - гараж и не е преустройство на такъв.
Предвид виза за проектиране, издадена на осн. чл. 55, чл. 56, ал. 5 от ЗТСУ и
разрешение за проектиране за смяна на предназначение на гараж в магазин за
хранителни стоки, жалбоподателят не е заинтересовано лице. След промяната в
нормативната уредба, ЗУТ не предвижда възможност за промяна на предназначението
на гараж в магазин за хранителни стоки. С издаденото разрешение за строеж, не
се отнемат общи помещения или части от тях в жилищната сграда, не се променя
предназначението на общи помещения и части от тях, съгласно одобрената проектна
документация обекта не съдържа части ел., ВиК и СК. Вътрешните инсталации в
обекта не са свързани с общи мрежи преминаващи през или до делителна стена, или
през обслужващи помещения по една вертикална ос. Към момента на изграждане на обекта през 1999
г. не са прокарани нови инсталации през общи части и не са засегнати помещения
на отделни собственици. Процесният обект не е разположен в нежилищна
сграда. Извършената промяна през 1999 г. не е по реда на чл. 38, ал.5 и 6
от ЗУТ, а съгласно нормите на ЗТСУ, към настоящия момент такава промяна е
недопустима съгласно ЗУТ. С допуснатата промяна на предназначение на гараж в
магазин до разрешението за ползване през 1999 г. не са налице нарушения на
санитарно-хигиенните норми и противопожарните правила.
При така установените факти, настоящият състав на
съда намира, че жалбата е недопустима за разглеждане, по следните съображения:
Съгласно чл. 55 от ЗТСУ строежи могат да се
извършват само ако са разрешение съгласно този закон и разпоредбите по неговото
приложение. Нормата на чл. 56 ал.5 от ЗТСУ предвижда, че не се изисква съгласие
на останалите собственици от етажна собственост при преустройства на собствени
помещения или промяна на предназначението им, когато това става за задоволяване
личните нужди на собственика или на членовете на неговото домакинство и не се
изменя значително видът на общите части на сградата и не се вземат части от
помещения, предназначени за общо ползване.
За да възникне правото на жалба срещу един
административен акт, съответното лице следва да бъде заинтересовано по смисъла
на закона. Заинтересовано лице е това, на което акта е накърнил права или законни
интерес. Лицата процесуално легитимирани да оспорват разрешенията за строеж са
посочени в разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно нормата,
заинтересовани в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на
заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни
права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1
- възложителят и собственикът на земята. В случаите на преустройство и промяна
на предназначението на заварен строеж, заинтересовани са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2
от ЗУТ ; в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на
ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; в
случаите по чл. 185, ал. 2 собствениците и носителите на ограничени вещни права
в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
Разпоредбата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ лимитативно
посочва кои лица са правно легитимирани, съответно заинтересовани и процесуално
легитимирани да обжалват разрешението за строеж. Посочената разпоредба от ЗУТ е
специална по отношение на АПК и съдът следва да се съобрази с изчерпателно
посочените лица с правен интерес за обжалване. Правото на оспорване на
индивидуалните административни актове, визирано в общата разпоредба на чл. 147,
ал. 1 от АПК, следва да се преценява в контекста на разпоредбите на специалния
закон – ЗУТ, на основание на което е издаден административния акт. Целта на
съдебно-административното обжалване е чрез отмяна да се отстранят
неблагоприятните преки правни последици, които обжалваният административен акт
налага в правната сфера на оспорващия. От приетата по делото СТЕ се установи,
че жалбоподателя не е сред лицата посочени в чл. 149 ал.2, вр. ал.1 от ЗУТ.
Мотивиран така, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на Д.Х.П. ***, представляван от адв. Р., против Разрешение за строеж №
21/22.01.1999 г. издадено от Главния архитект на район „Одесос“.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 2140/2022 по описа на Административен съд гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от днес пред Върховен административен съд на Република България.
Юрисконсулт М.: Претендирам
юрисконсултско възнаграждение.
Адв. Б.: Претендирам разноски по 1250 лв. за всяка от
страните. Представям 2 бр. списък на разноските и 2 бр. договор за правна
защита и съдействие.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.22 часа.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: