Решение по дело №2032/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1590
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20201100502032
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                                    София, 27.02.2020 г.

                                      

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на  осми март през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                    ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА                                                                    

 

 

Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА ч.гр.д.№2032 по описа на 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на С.С.Й., ЕГН **********, в качеството му на длъжник, срещу действията на частният съдебен изпълнител С.Я., per. № 844 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - района на Софийски градски съд по налагане на запор върху банкова сметка ***. д.20118440401150.

          По делото не е депозирано възражение от страна на взискателя.

          На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител   обяснява, че жалбата е недопустима и неоснователна.

          Софийски градски съд, след  като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира  за установено следното:

          Молбата е процесуално недопустима- подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на  длъжник срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ. Но същата е просрочена и като такава се явява недопустима.

Частната жалба не е депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, съгласно който жалбата срещу действие на съдебния изпълнител се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Запорът върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя е наложен със съобщение изх. № 18018/01.04.2014 г. Длъжникът е уведомен за същото на 07.04.2014 г. със съобщение с изх. № 18027/01.04.2014 г. Жалбата е входирана на 06.12.2019 г., което я прави недопустима като просрочено и същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Освен недопустима,  разглеждана по същество  тя е  и неоснователна.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че неправомерно е наложен запор на трудовото му вънаграждение и е изпълнявано върху несеквестируема част от възнаграждението му. Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, трудово възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми. В този смисъл наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Тя се определя по различен начин според величината на дохода, определена след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски /чл.446, ал.2/ и обстоятелството, дали длъжникът е с деца, които той издържа. Наложеният запор върху възнаграждението за труд безспорно е основание за удържане на част от полагащото му се възнаграждение. Тази част не е посочена и не би могла да бъде посочена в запорното съобщение, защото тя зависи от размера на полагащото се възнаграждение за положения от жалбоподателя труд, което може да не е предварително определено в трудов договор. Изчислението и удръжките от трудовото възнаграждение действително се правят от работодателя. Още повече, несеквестируемият доход се преценява не само към момента на налагането на запора, а и впоследствие с оглед на променливостта на трудовото възнаграждение, с оглед отработеното време в месеца, за който се дължи, до крайния момент, при който се осъществява този изпълнителен способ. В настоящия случай в запорното съобщение с изх. № 18018/01.04.2014 г. до работодателя съдебният изпълнител указва, че удръжките от трудовото възнаграждение следва да се извършат съобразно критериите, залегнали в чл. 446 ГПК, т.е. запорът касае само секвестируемата част от дохода на длъжника. По преценка на длъжностно лице при работодателя се удържат и превеждат суми от възнаграждението на длъжника.

Предви така съдържащото се и описано по-горе доказателство в  изпълнителното производство частната жалба се явява недопустима и неоснователна.

          Така мотивиран, съдът

 

                                      Р   Е    Ш    И  :

         

                     

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ катонедопустима и неоснователна частната жалбата на на С.С.Й., ЕГН **********, в качеството му на длъжник, срещу действията на частният съдебен изпълнител С.Я., per. № 844 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - района на Софийски градски съд по налагане на запор върху банкова сметка ***. д.20118440401150.

          РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1/                      2/