№ 2590
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501375 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4, ет.6,
представлявано от Росен Димитров и Андриан Йосифов, действащи чрез адвокат М. И. Й.,
със съд.адрес: гр.С., бул.“Б.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** , против Определение №4963 от
10.05.2022г. по ч.гр.д.№2998/2022г. на РС Варна, с което е обезсилена издадена по делото
Заповед №1658 от 16.03.2022г. за изпълнение по чл.410 от ГПК .
Твърди се с частната жалба, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и
неправилен, тъй като връчването на съобщението за Разпореждане от 30.03.2022г., с което са
дадени указания до заявителя по смисъла на чл.415, ал.5 от ГПК е нередовно. Сочи се, че
тъй като заявлението по чл.410 ГПК, с което е бил сезиран съдът, е подадено чрез
пълномощник-упълномощен адвокат М. Й., с посочен съдебен адрес, то връчването на
съдебните съобщения е следвало да се извършва по реда на чл.51 от ГПК на посочения адрес
на упълномощения адвокат. Поддържа се, че връчването на указанията за предявяване на
иска за установяване на вземането предмет на заповедта не е станало, чрез адвоката, поради
което е налице нередовност на връчването, респективно липсва основание за обезсилване на
заповедта. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане.
В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна не е постъпил отговор.
Въззивният съд, при преценка редовността на жалбата, с която е сезиран, констатира
съответствието и с изискванията на чл.275 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна-
заявител по чл.410 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния
едноседмичен срок.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира, следното:
Жалбоподателят е инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника ЕЛ. КР. К., като
заявлението е уважено, съответно е издадена Заповед №1658 от 16.03.2022г.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК от длъжника е постъпило възражение, с което е
1
оспорена дължимостта на сумите предмет на заповедта за изпълнение.
С Разпореждане от 31.03.2022г., заповедния съд е дал указания на заявителя за
предявяване на иск за установяване на оспореното от длъжника вземане, в едномесечен срок
от съобщението, както и за задължението в същия срок да се представят доказателства по
дело за предявяване на иска. С цитираното разпореждане са указани и негативните правни
последици по чл.415, ал.5 от ГПК, а имено че при непредставяне на доказателства за
предявен иск, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Съобщението за въпросното разпореждане е връчено лично на заявителя, чрез
Системата за сигурно електронно връчване и след като не са постъпили доказателства за
предявен иск по чл.422 от ГПК, е постановен атакувания в настоящото производство
съдебен акт. Съобщението за определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение е
връчено на заявителя, чрез призовка до упълномощеният му адвокат, на адреса на същия.
При тези данни съставът на въззивният съд намира, че частната жалба е основателна,
като съображенията за това, са следните:
Вярно е, че разпоредбата на чл.50, ал.5 от ГПК предвижда, че връчването на съдебни
съобщения на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране
на вземания срещу потребители, се извършва само по реда на чл.38, ал.2 от ГПК на посочен
от тях електронен адрес. В случая обаче заявителят, не осъществява процесуалните си
действия лично, а е упълномощил адвокат, за който е посочен адрес за връчване. Ето защо
по отношение на процесното връчване на съобщенията, е приложима специалната
разпоредба на чл.39, ал.1 от ГПК, съгласно която когато страната има пълномощник по
делото, връчването се извършва на пълномощника. С оглед факта, че специалната норма
дерогира приложението на общата, то извършеното връчване на съобщението за указанията
по чл.415, ал.5 от ГПК лично на страна, а не на пълномощника, е порочно и не е породило
правен ефект. В резултат, от което следва изводът, че срока за предявяване на иск и за
ангажиране на доказателства за това не е започнал да тече за заявителя, респективно че
атакуваното определение, е незаконосъобразно.
По така изложените съображения частната жалба, се явява основателна и
обжалваното определение, следва да се отмени, като делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия, чрез уведомяване на заявителя за указанията по чл.415, ал.5
от ГПК по надлежният ред.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №4963 от 10.05.2022г. постановено по ч.гр.д.
№2998/2022г. на РС Варна, с което е обезсилена издадената по делото
Заповед №1658 от 16.03.2022г. за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Връща делото на първоинстанционният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия при съобразяване с мотивите на настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3