Р Е Ш Е Н И Е  №807

гр.Русе,20.11.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Районен съд - Русе,четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1224/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от М.А.Р. до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000413/16.04.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован ,не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят работел, като таксиметров шофьор, управлявайки лек таксиметров автомобил „Шавролет Калос“ с ДК № …... Този автомобил бил оборудван съгласно изискванията на чл.21 от Наредба № 34/1999г. На 26.03.2019г., около 00,20 ч.  му била извършена проверка от св.Ю.С.,***  относно спазване на  Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В хода на проверката св.С. установил, че автомобилът  е с включен електронен таксиметров апарат ,с открита табела „Такси“, без табела „Не работи“ и същият ден жалбоподателят е извършил 18 бр. платени таксиметрови превоза, видно от контролна лента ЕКЛ № 672/26.03.2019г. Също така в хода на проверката се установило, че жалбоподателят извършва таксиметров превоз с удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил сер. … № …., стар образец. Отделно от това водачът не представил прономерован кочан с фактури, издаден от името на данъчно задълженото лице и при извършване на превоза  жалбоподателят не е попълнил пътен лист, като последният такъв бил попълнен на 04.03.2019г. За констатираните нарушения св.С. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени три административни наказания „глоба“- едно в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) и две по чл.105 ал.1 от с.з.

 

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е частично основателна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но неправилно е приложен материалния закон по отношение на първото нарушение.

        По пункт 1 от НП - Разпоредбата на чл.31 ал.1 т.2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници императивно задължава при управление на таксиметров автомобил в превозното средство да се намира удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил, т.е. той е длъжен да го носи. За това нарушение е наказан по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр, която норма предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Неизпълнение на задължението от водача да носи и да представи в момента на проверката визираните документи се санкционира по реда на чл.93 ал.2 от ЗАПр. Сравнителният анализ на цитираните административнонаказателни норми обосновава извод, че непритежаването на удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил и непредставянето му при проверка са две различни нарушения. Изискването за притежаването му е регламентирано в чл.18 т.5 от Наредба № 34/1999г., а задължението за носене в  чл. 31 ал.1 т.2 от с.н. Следователно, нарушение по  чл. 31 ал.1 т.2 от Наредба № 34/1999 г. на МТ подлежи на наказание по чл. 93, ал.2 от ЗАвПр. Наказанието по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр се предвижда в хипотезите, когато удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил не е издадено, което представлява нарушение на чл. 18, т.5 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Като не е квалифицирал деянието като нарушение именно на последната цитирана разпоредба от наредбата, а като такова по чл. 31, ал.1, т.2 от нея, административнонаказващият орган е допуснал материална незаконосъобразност на обжалваното НП. За пълнота следва да се посочи, че при формулиране на административното нарушение е допуснато и друго нарушение, водещо до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Посочено е, че водачът представя стар образец на процесното удостоверение, като по този начин не става изобщо ясно същото с изтекъл срок на валидност ли е или не, което в първия случай би го приравнило на липса на подобно удостоверение. Отделно от това в случай, че АНО приема, че е изтекло изрично следва да се посочи и датата, на която е станало това. Подобен начин на текстовото изписване на нарушението освен, че по никакъв начин не съответства на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не може да бъде преодоляно и чрез показанията на актосъставителя в с.з., видно от които съгласно указания на ИА “АА“ удостоверенията за водач на лек таксиметров автомобил следва да се преиздадат на ново, по нов образец. Подобен подход е и в нарушение на принципа на законоустановеност на административните наказания, залегнал в чл.6 от ЗАНН, тъй като вътрешноведомствени указания, окръжни и др. подобни не могат да бъдат основа за реализиране на административнонаказателна отговорност, тъй като освен, че нямат нормативен характер по см. на Закона за нормативните актове, но и не подлежат на обнародване. На последно място, но не и по значение представеното от жалбоподателя при проверката (и приложено по делото) удостоверение по никакъв начин не се различава от реквизитите, посочени в приложение № 7 към Наредба № 34/1999г., което също води до извода за несъставомерност на деянието.

          По пункт 2 от НП – на жалбоподателя е наложено наказание на основание субсидиарния състав на чл.105 ал.1 от ЗАПр за нарушение по чл.31 ал.1 т.6 от Наредба № 34/1999г. , за това ,че към момента на проверката не представя прономерован кочан с фактури ,издадени на името на данъчно задълженото лице. Доказателствата за това нарушение са безспорни и се съдържат в показанията на актосъставителя, като същото не се оспорва нито в жалбата ,нито в съдебно заседание. В този смисъл съдът намира, че обосновано и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това нарушение и в тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

          По пункт 3 от НП  - на жалбоподателя е наложено наказание на основание субсидиарния състав на чл.105 ал.1 от ЗАПр за нарушение по чл.31 ал.1 т.6 от Наредба № 34/1999г. , за това ,че към момента на проверката последният пътен лист, съдържащ се в нея е попълнен на 04.03.2019г. При това положение съдът намира, че пътната книжка не е попълвана редовно, т.е в нарушение на т.3 от приложение № 12 на Наредба № 34/1999г. след приклюмчване на смяната. Доказателствата за това нарушение са безспорни и се съдържат в показанията на актосъставителя, като същото не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание. В този смисъл съдът намира, че обосновано и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това нарушение и в тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

 

          При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по пункт 1 и потвърдено по пункт 2 и 3 от него.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът:

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОТМЕНЯ наказателно  постановление № 38–0000413/16.04.2019г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на М.А.Р. с ЕГН ********** му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на 2 000 лв.  за  нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр.

         

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38–0000413/16.04.2019г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на М.А.Р. с ЕГН ********** са му  наложени  две административни наказания  “глоба” всяко в размер на 200 лв.  за  нарушения по чл.105 ал.1  от ЗАПр.

 

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Русе.

                                                                  

 

 

 

                                                                    Районен съдия :